Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 23.03.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
пети февруари две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1472 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с прано основание
чл. 150 от СК.
Ищцата С.А.И. с ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител Д.Т.И. с ЕГН **********,*** твърди, че
ответникът е баща на малолетното дете С.и с решение № 454/14.11.2014 г. по гр.
дело № 298/2014 г. по описа на КрлРС е осъден да плаща на дъщеря месечна
издръжка в размер на 100 лева, считано от 17.12.2014 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на законна причина за нейното
изменение или прекратяване. От присъждане на издръжката изминали почти пет
години. През това време детето израснало. Детето щяло да бъде ученичка във
втори клас на Средно училище „Х.П.“ за учебната 2019/2020 г. видно от
удостоверението за завършен първи клас на учебната 2018/2019 г. С израстване на
детето се увеличили неговите разходи, необходими за учебни помагала, дрехи,
обувки, храна, за охрана в училището, статив с блок за рисуване, бои. Не било
спорно, че цените на стоките се увеличавали постоянно. Майката получавала брутно
трудово възнаграждение от 490 лева, което било недостатъчно за издръжка на
детето. Имала още едно дете - Т.Д.И., роден на *** г. който отглеждала и за
който се грижела сама, тъй като ответникът не пожелал да го признае. Ответникът
изплащал месечна издръжка в размер на 100 лева, които счита, че за покриване на
разходите на детето им били недостатъчни. Той нямал други малолетни или
непълнолетни деца, за които да се грижи и издържа. Нямало данни да има
здравословни проблеми, освен склонността му за употреба на алкохол, но в бъдеще
щяло да се наложи да се въздържа. Размерът на издръжката съгласно чл.142, ал.1
от СК се определял в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на
родителя, като трябвало да се има и предвид чл.142, ал.2 от СК, който определял
минималния размер на издръжката. Видно от приложената справка за трудово
възнаграждение, ответникът можел да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в
размер на 250 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
измени издръжката, постановена с решение № 454/14.11.2014 г. по гр. дело №
298/2014 г. по описа на КрлРС, която А.К.И. заплаща на детето С.А.И. като я
УВЕЛИЧИ от 100 (сто) лева на 250 (двеста и петдесет) лева месечно, считано от
подаване на исковата молба – 20.08.2019 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът А.К.И. с ЕГН ********** ***
оспорва иска по размер. Не оспорва родствената връзка между бащата и детето. От
исковата молба и доказателствата по делото се установявало, че ищцата има друго
дете, което обстоятелство му било известно, като същата твърдяла, че не пожелал
да го припознае. Счита, че ищцата можела да ражда колкото си иска деца, но на
него не му било известно какво отношение има, за да припознава децата й,
най-малко да плаща издръжка, с която да издържа и нейните деца. По отношение на
детето Стелияна, с което били привързани и за което поискал в исковата молба да
му бъдат присъдени родителските права, до момента съм плащал и щял да продължи
да плаща според възможностите си издръжка, но счита, че по размер
претендираната в насрещната исковата молба превишавала почти двукратно
законоустановения минимален размер. При осъществяване режима на свиждане,
ответникът винаги купувал на детето им, както различна храна и лакомства, така
и различни необходими дрехи, обувки и т.н. Във връзка с претенцията за
предоставяне упражняването на родителските права, изтеглил кредит, който в
момента изплащал ежемесечно в размер на 160.00 лева, най вече за извършване
ремонт на къщата, като на втория етаж обособил на детето самостоятелно
обзаведена стая съответно с баня и тоалетна. Счита, че размера на трудовото му
възнаграждение, за което представил доказателство, изплащането на кредита и
издръжката, която плащал ежемесечно, не е в състояние да изплаща претендираната
с насрещната искова молба сума.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска за разликата над 160 лева.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и
се установява от представеното удостоверение за раждане и заверен препис от
решение по гр. дело № 298/2014 г. по описа на КрлРС, че малолетната ищца С. е с родители Д.Т.И. и А.К.И.. С решенето по посоченото
гражданско дело, на майката Д.И. е било предоставено упражняването на
родителските права спрямо С., а на бащата е бил определен режим на лични
отношения с детето и същият е бил осъден да заплаща издръжка в размер на 100
лева месечно, считано от датата на влизане на решението в законна сила –
17.12.2014 г. От определяне на предходната издръжка, към датата на предявяване
на настоящия иск са изминали почти пет години. Установява се от представеното
удостоверение за доходи, че майката е получавала през 2019 г. брутно
възнаграждение в размер на 490 лева, за периода от м. януари 2019 г. до м. юни
2019 г. По делото е прието като доказателство
гр. дело № 963/2019 г. по описа на КрлРС (от което производство настоящото е
било разделено), по което производство е представено удостоверение за доходите
на бащата. От представеното удостоверение се установява, че същият в края на
2018 г. и началото на 2019 г. е получавал средно брутно трудово възнаграждение
в размер на 953 лева, изчислено на база шест месеца. За периода от м. май 2019
г. до м. октомври 2019 г. ответникът е получил средно месечно БТВ в размер на
780 лева, изчислено на база шест месеца. Установява се от представеното
удостоверение, че понастоящем родената през 2011 г. С. е ученичка във втори
клас за учебната 2019/2020 г. в СУ „Х.П.“ град Карлово, като през учебната
2018/2019 г. е била ученичка в първи клас. Установява се от представените
грамоти, че детето е показало отлични резултати при обучението си. Установява
се от представеното извлечение от банкова сметка ***, че за периода от м. април
2019 г. до м. август 2019 г. същият е плащал месечна вноска в размер на около
160 лева за погасяване на задължение по кредит. Не е установен размерът на
изтегления кредит, нито срока за плащане на същия. Установява се от
представената карта за предварителен медицински преглед, че майката на С. не се
води на учет за психични и други заболявания и е клинично здрава. От приетия
социален доклад се установява, че непосредствените грижи за детето се полагат
от майката, която се подпомага по ЗСП, детето има изграден приятелски кръг,
същото е емоционално стабилно и адекватно.
От показанията
на св. И., баща на Д.И. се установява, че понастоящем майката отглежда детето С..
Майката има и друго дете – петгодишен син. сочи, че за обучението на детето и неговото
оглеждане са необходими много средства – за учебни помагала, учебници по
английски език. Детето растяло и майката и нейните родители купували дрехи,
давали на детето джобни. Понастоящем майката била безработна и получавала
обезщетение от Бюрото по труда. Свидетелят и съпругата му помагали на Д.И. в
отглеждането на децата, живеели заедно, парите им били общи. Бащата също
понякога купувал на детето вещи, които са му необходими. децата ходели на
екскурзия, сега искали 240 лева за зелено училище, плащали за охрана на
училището.
От показанията
на св. Цонкова, майка на ответника се установява, че двамата живеят заедно,
синът и поемал основната част от разходите, защото свидетелката била с мизерна
пенсия. Синът й редовно вземал детето, купувал му разни неща, плащал
издръжката, но понастоящем имал проблем с пътуването заради ограничения броя
автобуси от обществения транспорт.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Основателността
на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на
възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от
това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на
дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в
член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид възрастта,
здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по
обучението му. В настоящия процес е въведен един довод – увеличена възраст на
детето във връзка с което са нараснали нуждите му.
ОТНОСНО
нуждите на детето:
Съдът намира,
че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето във връзка с обичайния
растеж през последните пет години. Понастоящем детето е ученичка във втори клас,
а при присъждане на издръжката С. е била на три години. Растежът винаги
предопределя и повече средства за издръжка за обичайните нужди. Фактите, че
нуждите са се увеличили се установени от показанията на свидетеля И., като
съдът приема, че с оглед дългия период, изминал от определяне на предходната
издръжка, промяната е доказана и свързана с това, че детето вече е в училищна
възраст, която предполага и завишени разходи във връзка с помагала и
консумативи за училище, които не са безплатни, за разлика от учебниците.
Отделно, С. е във възраст на активен растеж, който предполага смяна на
дрехи/обувки през сезоните. По отношение на здравословното състояние на детето не
се твърди и установява да са налице специални нужди. Сезонните заболявания
няколко пъти в годината са обичайни и не могат да се квалифицират като нужди на
детето над обичайните.
ОТНОСНО
възможностите на родителите:
В
производството не са доказани промените, които са настъпили с доходите на
майката през изминалите пет години. Установено е обаче, че понастоящем същата е
безработна, получава обезщетение за безработица в размер на 13 лева на ден (към
даване ход на устните състезания), което е значително под минималната за
страната работна заплата. Майката има задължение и за друго дете, за което
следва да отделя средства и полага грижи. подпомага се от родителите си. Не са
установени промени в доходите на бащата през изминалия период, но се установи,
че същият получава под средната работа заплата за за област Пловдив, която по
данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2019 г. е в размер на 1148 лева (без
годишни премии), но над минималната работна заплата за предходната година към
който момента са установени доходите на ответника. Не се спори, че същият няма
задължение за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Ответникът живее
в общо домакинство с майка си.
В хода на
процеса е настъпила нормативна промяна в размера на минималната работна заплата
за страната и понастоящем минималният възможен размер на издръжката възлиза на
152.50 лева.
При това
положение съдът приема, че нарасналите нужди на С. за установени и доказани,
основно с оглед възрастта й, но и с оглед настъпилата промяна в хода на процеса
в доходите на майката на С.. Искът е основателен и следва да се уважи, но не в
претендирания размер. при определяне размера на увеличението съдът отчита
наличието на задължение към друго дете на майката и липсата на такова
задължение за бащата, отчита значително по-високите доходи на бащата, както и
факта, че и двамата родители не осигуряват средствата за месечните разходи на
домакинствата си самостоятелно. Ответникът е в трудоспособна възраст, няма
данни за влошено здравословно състояние и невъзможност да полага труд. Отделно,
установява се от показанията на неговата майка, че същият понякога работи и
допълнително. Тук следва да се отбележи, че разходите на родителите за
погасяване на кредити не следва да се отчитат при определяне възможностите им
да издържат своите деца. Не се споделят доводите на ответника, че размерът на
издръжката следва да се определи в размер на ¼ от неговото
възнаграждение, което било около 150-160 лева. по последните представени данни
по делото ¼ от възнаграждението на ответника възлиза на 195 лева в
брутен размер, но няма правило съгласно което размерът на издръжката да се
определя като ¼ от получаваното възнаграждение. Законодателят е въвел
гарантирания долен минимум на издръжката, която следва да се заплаща на
ненавършило пълнолетие дете без оглед на трудоспособността и възможностите на
родителите. В конкретния случай родителите са здрави и работоспособни, и всеки
от тях дължи издръжка на децата си с оглед нуждите на децата и собствените им
възможности да я реализират, но винаги в размер най-малко ¼ от МРЗ за
страната. Ответникът е в млада и трудоспособна възраст, не полага
непосредствените грижи за С. и следва да осигури по-голям размер издръжка от
майката, която има задължения към две деца. Действително, ответникът не е
задължен да осигурява издръжка на другото дете на Д.И., но при преценката в какъв
размер да бъде определена издръжката, която да плаща на собственото си дете, се
вземат предвид възможностите на другия родител, включително с оглед наличието
на други деца. При икономическата обстановка в страната, установените доходи на
родителите, съдът намира, че за С. са необходими и възможни средства в размер
на 360 лева месечно, от които 200 лева следва да заплаща бащата, а разликата да
се поеме от майката, която полага грижите за детето.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
Ищцата
претендира разноски и такива се следват с оглед уважената част от иска. Следва
да основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищцата
адвокатско възнаграждение в размер на 133.33 лева съразмерно с уважената част
от иска. Ответникът не е доказал и претендирал разноски и такива не му се
присъждат съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание
член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати държавна
такса по сметка на КрлРС върху увеличената издръжка в размер на 144 лева, изчислена
върху 36-месечните платежи.
На основание
член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, постановена с решение № 454/14.11.2014 г. по гр. дело № 298/2014
г. по описа на КрлРС, която А.К.И. с ЕГН ********** *** заплаща на детето С.А.И.
с ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Д.Т.И. с
ЕГН **********,*** като я УВЕЛИЧАВА от 100 (сто) лева на 200 (двеста) лева
месечно, считано от подаване на исковата молба – 20.08.2019 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане, като за
разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 250 лева, ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.К.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Т.И. с ЕГН **********,*** направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
иска в размер на 133.33 лева (сто и тридесет и три лева тридесет и три
стотинки).
ОСЪЖДА А.К.И. с ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС държавна такса върху
увеличението в размер на 144 (сто четиридесет и четири) лева.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок, считано
от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.