О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
1758 2010 Пазарджик
Номер Година Град
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд ІV-ти
въззивен състав
2010 8-04-14 8-04-14
888888888888888888 26.10.
на
Година
в публично
(закрито ) заседание в състав:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ
ПЕНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
Секретар :
КРАСИМИР НЕНЧЕВ НЕНЧЕВ НЕНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдията
820 2010г.
в. ч. гр. д. № по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно , по реда на чл. 274 ал. І т. 2 от ГПК във вр.
с чл. 396 ал. І от ГПК за контрол
на определение на районния съд .
І. Фактическа страна на правния спор.
Районен съд Пазарджик е сезиран с
искова молба,подадена от :
-М.С.Г. *** , ЕГН ***********;
-Е.Д.Г. *** , ЕГН **********;
-Л Н С от гр. П,ул.”М” №4, ет. 3 , ЕГН **********;
против:
-търговското дружество “ Юробанк и ЕФ Джи България “ АД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С , район “ С” , бул. “Ц о “ № 14 .
В обстоятелствената част на
исковата молба са изложени следните обстоятелства ,като фактическо
основание на субективно съединените
искове :
На 12. 11. 2007г. ответното дружество е подало молба до Службата по вписванията в гр. П за вписване на законна ипотека в полза на Банката върху недвижим имот посочен в молбата . Същият ден вписването е извършено по партидата на имота . Твърди се в исковата молба , че учредената законна ипотека е недействителна по съображения подробно посочени в исковата молба .
Искането , което е направено в исковата молба е следното :
-
да се приеме за установено по отношение на
ответника , че учредената чрез вписване
законна ипотека в полза на Банката е недействителна , тъй като в полза на Банката
не е съществувало ипотечно право ;
- да се приеме за установено по отношение на ответника,че ипотеката вписана от Банката няма ред от вписването преди този на ищеца Л Н С, тъй като Банката не е превилегирован по ред ипотекарен кредитор.
С молба от 01. 09. 2010г. ищците М.С.Г. и Е.Д.Г. *** , на основание чл. 389 от ГПК са поискали от районния съд да
допусне обезпечение на исковете чрез обезпечителната мярка “спиране”
на принудителното изпълнение чрез публична
продан на недвижим имот , представляващ първи жилищен етаж от построената в
имота двуетажна жилищна сграда .
С определение от 01. 09. 2010г. районния съд е оставил без уважения молбата на ищците за допускане на поисканата обезпечителна мярка .
Определението на районния съд се обжалва с частна жалба от ищците М.С.Г. и Е.Д.Г. ***. В частната жалба се твърди , че определението на районния съд е неправилно , тъй като е незаконосъобразно. Молят съда да се отмени обжалваното определение и да бъде уважена от въззивната инстанция молбата за допускане на обезпечение на предявените искове чрез поисканата обезпечителна мярка . Не сочат нови доказателства .
В срока по чл. 276 ал. І от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответниците по частната жалба .
ІІ. Правни изводи .
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като :
-изхожда от активно
легитимирана страна в процеса ( молител в производството
пред районния съд );
- насочена е против съдебен
акт , който подлежи на въззивен съдебен контрол ( чл. 274 ал.
І т. 2 от ГПК във вр. с чл. 396 ал. І от ГПК ) ;
-подадена е в преклузивния
едноседмичен срок по чл. 275
ал.І от ГПК ( определението на съда е съобщено
на страната на 08. 09. 2010г. , а частната жалба е постъпила в районния съд на
09. 09. 2010г.).
Разгледана по същество частната
жалба се явява неоснователна .
Първият въпрос , на
който съдът следва да отговори е относно
процесуалната допустимост на исковете , с който е сезиран районния съд .В мотивите на съдебния акт
районния съд е приел ,че субективно и
обективно съединените искове са процесуално допустими , с правна квалификация на исковете по чл. 170 от ЗЗД. Изводът на районния съд относно допустимостта и правната
квалификация на исковете е правилен и законосъобразен.
При определяне правната квалификация на исковете съдът е обвързан от обстоятелствата , които са изложени в исковата молба и от съдържанието
на направеното искане . Правната квалификация на иска следва да се определи от единството на тези две части на исковата молба,
като съдържание . В обстоятелствената част на исковата
молба ищците са посочили правни понятия , които взаимно се изключват
и затрудняват съда при определяне правната квалификация на исковете . Посочено
е , че “правото на законна
ипотека не упражнено от ответника
надлежно “, че “нотариалното
удостоверяване на подлежащия на вписване акт е незаконосъобразно по смисъла на
чл. 574 от ГПК “,както и че”учредената на 12. 11. 2007г. ипотека е недействителна “
.
Въззивната инстанция , като съобрази петитума на исковата молба приема ,
че правното основание на първия обективно съединен иск е текста на чл. 124 ал. І от ГПК във вр. с чл.537 ал. ІІ от ГПК и чл.
170 от ЗЗД -отрицателен установителен иск за прогласяване недействителността на
учредена ипотека .
При определяне правното основание на първия иск следва да се отбележи ,
че позоваването от ищците на текста
на чл. 576 от ГПК е неправилно ,тъй като тази правна норма регламентира
нищожни нотариални удостоверявания , какъвто характер няма извършеното вписване
. Действията на съдията по вписванията се регламентират не от правилата на
нотариалното производство , а от Общите разпоредби на охранителните
производства по глава 49 от ГПК и
от специалните разпоредби на Правилника за вписванията .
Що се касае до другото възражение
в исковата молба за ненадлежното упражняване на правото на законнна ипотека ,следва
да се приеме ,че възражението е относимо към направеното искане за недействителност
на учредената ипотека , като обстоятелство , на което се основава направеното
възражение за недействителност на учредената законна ипотека.
От обстоятелствената част на
исковата молба и от приложените към нея писмени доказателства се
установява , че на 12. 11. 2007г.
ответното търговско дружество е подало молба до съдията по вписванията при
районен съд Пазарджик за вписване на
законна ипотека върху недвижим имот . В исковата молба се
признава обстоятелството , че ипотеката е вписана по партидата на недвижимия имот същия
ден. Тъй като става въпрос за положителен
охранителен акт , той не подлежи на обжалване от трети лица, които не са страни
в охранителното производство ( чл. 537 ал. І от ГПК ). На обжалване подлежи само отказът да се издаде акта и само от страната в охранителното производство ( чл.32а -32 в от Правилника за
вписванията и чл. 538 от ГПК ) . За
трети лица единствената правна възможност да оспорват акта, когато той
засяга правата им е тази по чл. 537 ал.
ІІ от ГПК при спор за гражданско право
. В исковата молба ищците твърдят ,
че са трета страна в охранителното производство, тъй като не са
участвали в производството по учредяване на ипотеката , както и че учредената чрез вписване законна ипотека засяга
правата им , тъй като учредяването е недействително . Това изложение
в исковата молба води до извода , че
спорът е за гражданско право , което прави исковата молба процесуално допустима
, а от там и допустима молбата за обезпечение
на исковете .
По отношение на втория предявен иск следва да се отбележи , че този иск няма самостоятелно значение , тъй като зависи от главния иск за недействителност на учредената ипотека . Едва след уважаването на този иск ипотекарния кредитор няма да има превилегирован ред от вписването по отношение на кредитора Л Н С от гр. П ,а ще има само ред от вписването . Ето защо този иск би следвало да се предяви при условията на евентуалност , а не при условията на кумулативност , което според въззивната инстанция представлява нередовност на този иск.
Правилен е извода на въззивната инстанция за това , че в полза на ищците съществува и “обезпечителна нужда “( правен интерес от обезпечителната мярка ) по смисъла на чл. 391 ал. І от ГПК. При положение , че предявения иск бъде уважен и учредяването на ипотеката бъде призната за недействително имота предмет на принудително изпълнение отново ще придобие “несеквестируем” характер по смисъла на чл. 444 т.7 от ГПК , което от своя страна ще даде правна възможност на длъжниците в изпълнителното производство да обжалват действието на съдебния изпълнител при условията на чл. 435 ал. ІІ от ГПК.
Поисканото обезпечение обаче не може да се допусне поради липсата на една от основните предпоставки на закона – искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства , които презумират основателността на иска ( правят го вероятно основателен-чл. 391 ал. І т. 1 от ГПК ) .Изводите на районния съд в тази насока са правилни и законосъобразни . Основанията за недействителност на ипотеката при нейното учредяване са посочени императивно в текста на чл. 170 от ЗЗД . Изброяването на закона е изчерпателно и не подлежи на разширително тълкуване . В исковата молба се релевира едно единствено основание за недействителност на учредената ипотека - нередовност на молбата за вписване на законна ипотека, поради нарушение на чл. 77 ал. ІІ т.1 от ЗКИР и чл. 6 ал. ІІІ от Правилника за вписванията ( към молбата не е приложена скица – копие от кадастралната карта) и нарушение на чл. 60 ал. 4 от ЗКИ( което би следвало да е Закон за кредитните институции) .В текста на чл. 170 от ЗЗД действително , като основание за недействителност на учредена ипотека са посочени пороци в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта , въз основа на който тя се подава ,но тези пороци не включват пороците визирани в исковата молба . Според текста на чл.170 от ЗЗД пороците са свързани с неизвестност относно личността на кредитора , на длъжника или собственика на имота или неизвестност за тъждеството на имота, на обезпеченото вземане или за размера на сумата , за която се учредява ипотеката . Пороци ,като непредставяне към молбата за вписване на скица –копие от кадастралната карта и този по чл. 60 ал.4 от ЗКИ не са визирани в закона , като основание за недействителност на учредена договора или законна ипотека .
Дори да се разгледат по същество посочените в исковата молба основания за недействителност на учредената ипотека отново не може да се направи извода за “вероятната основателност” на предявените искове . Текстовете на чл. 6 ал. ІІІ от Правилника за вписванията и този на чл. 77 ал. ІІ т. 1 от ЗКИР действително предвиждат изискването към молбата за вписване да се представи скица – копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти , а за самостоятелен обект в сграда и схема . Това изискване е при положение , че недвижимия имот се намира в район с одобрена кадастрална карта. От представените към молбата за обезпечение скица на имота и схема на самостоятелен обект в сграда се установява , че кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик са одобрени със Заповед № РД – 18-97/ 28. 10. 2008г. на изпълнителния директор на АГКК.Вписването е извършено на 12. 11. 2007г., когато все още кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пазарджик не са били одобрени, при което това изискване не е съществувало за кредитора . Съществувало е единствено изискването на чл. 77 ал. ІІ т. 2 от ЗКИР и това на чл. 168 ал. ІІ от ЗЗД да се представи писменото доказателство , удостоверяващо вписвания юридически факт. В конкретния казус този юридически факт е договора за кредит за покупка на недвижим имот от 02. 11. 2007г. , чието представяне от кредитора се признава в исковата молба .
По отношение на изискването по чл. 60 ал. 4 от Закона за кредитните институции( ЗКИ) следва да се отбележи , че визираното съдържание в исковата молба не съответства на съдържанието на посочената правна норма . Нормата на чл. 60 ал. 4 от ЗКИ доразвива тази на чл. 168 ал. Іот ЗЗД ,като дава право на Банката да впише законна ипотека върху недвижими имоти и вещни права върху тях , в случаите , когато се придобиват изцяло или частично чрез банков кредит. Конкретният казус е точно такъв, поради което кредитора е имал право да впише законна ипотека върху недвижимия имот ,придобит изцяло от ищците с кредитни средства от Банката .
Предвид на гореизложеното и на
основание чл. 278 от ГПК във вр. с
чл. 271 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01. 09. 2010г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 3106/ 2010г. по описа на същия съд , с което е оставена без уважение молбата на ищците М.С.Г. и Е.Д.Г. *** за допускане обезпечение на исковете чрез обезпечителната мярка “спиране” на принудителното изпълнение по изп. д. № 33/ 2010г. на ЧСИ Н Т с рег. № 750 чрез публична продан на недвижим имот , представляващ първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :