Решение по дело №760/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 319
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Стоян Иванов Стоянов
Дело: 20203420200760
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
Номер 31918.11.2020 г.Град Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Силистра
На 18.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стоян И. Стоянов
Секретар:М. П. Л.
като разгледа докладваното от Стоян И. Стоянов Административно
наказателно дело № 20203420200760 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от Наказателно-
процесуалния кодекс.
Съдебното производство по делото е образувано във връзка с внесено
предложение от Районна прокуратура Силистра за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и налагане на
административно наказание на осн. чл. 375 и следващите от НПК на
обвиняемия И. Б. А. от с.Г., обл. С., с ЕГН: **********, за това, че на
25.04.2019 г. в гр. С. в сградата на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР –
Силистра, находяща се в същия град , на бул. „М.“ № , във връзка с подадено
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин
вх.№1-1811/ 25.04.2019 г. по описа на същата дирекция, е потвърдил неистина
в два броя писмени декларации, както следва: в писмена Декларация от
25.04.2019 г., която по силата закон – чл.151, ал.5 от ЗДвП, се дава пред орган
на властта- началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Силистра, за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно – за
установено обичайно пребиваване на лицето н Република България по
смисъла на § 6, т.46 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, на адрес : с.Г.,
обл.С., ул. „В.“ № и в писмена Декларация с рег.№ 1-1811/ 25.04.2019 г. по
описа на същата дирекция, която по силата на закон – чл.160, ал.1 от ЗДвП, се
дава пред орган на властта - началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Силистра, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства
( за изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за
управление на моторно превозно средство или контролен талон), а именно – за
изгубване на 13.04.2019 г. на свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********, издадено на 08.12.2016 г. на името И. Б. А. . С
действията си обв. И. Б. А. е осъществил състава на престъпление по чл. 313,
ал. 1 от НК. Предлага се признаването му за виновен и освобождаването му от
1
наказателна отговорност с налагането на административно наказание.
Постановлението се поддържа от прокурора при РП-Силистра при
разглеждането на делото.
Обвиняемият не се явява в съдебна зала. Вместо него се явява
пълномощник, който от името на своя подзащитен заявява, че същият се
признава за виновен и съжалява за стореното.

Силистренският районен съд, след като разгледа делото в рамките на
фактическите положения, изложени в постановлението, намира за установено
следното:
Обвиняемият И. Б. А. с ЕГН ********** бил регистриран в Република
България с постоянен адрес в с. Г., общ. К., обл. С., ул. „В.“ №, но повече от
пет години живеел в Норвегия, където трайно установил своето местоживеене
и работел там. Обвиняемият бил вписан в Националния регистър на
населението на Норвегия като имигрант в страната, считано от 2015г.
(справка от ДМОС- МВР на л. 89). Той присъствал в норвежките бази данни с
адрес в Норвегия: Konows gate 41, 0196 Oslo, Norway (справка от ДМОС-
МВР на л. 92). Посещавал рядко Република България, като годишно връщал
за кратко време- от няколко дни до около месец и тогава отсядал на адреса си
в с. Г., ул. „В.“ №, и контактувал с роднините си в страната. През последните
12 последователни месеца преди процесната дата 25.04.2019г., обвиняемият
живеел и работел в Норвегия, като в посочения период от време (25.04.2018г.-
25.04.2019г.) престоял в България общо 44 дни: от 28.05.2018г. до
02.06.2018г. (6 дни), от 23.06.2018г. до 28.07.2018г. (36 дни) и 24-25. 04.2019г.
(2 дни), което е по- малко от 185 дни (справка от ОДМВР- Силистра за
регистрирано влизане и излизане от страната, л. 109 от делото).
Обвиняемият не завършил в Норвегия шофьорски курс и не положил
изпит, за да получи свое норвежко свидетелство за управление на моторно
превозно средство (СУМПС). Той имал издадено българско свидетелство за
управление на моторно превозно средство №********* и същото било
издадено от ОДМВР- Силистра на 08.12.2016г. със срок на валидност до
08.12.2026г. След издаването на българското свидетелство, управлявал в
Норвегия моторни превозни средства. Впоследствие в Норвегия
горепосоченото българско СУМПС му било иззето от норвежките органи на
властта поради извършено от обвиняемия нарушение на правилата за
движение по пътищата на територията на Норвегия. След изземването
свидетелството не му било върнато. След това обвиняемият решил отново да
се снабди с българско свидетелство за управление и за целта да поиска
издаването на такова в ОДМВР- Силистра, като декларира изгубване на
горепосоченото свидетелство, тъй като знаел, че не можел да ползва иззетото
в Норвегия българско свидетелство. На 24.04.2019г. обвиняемият се върнал в
България.
На 25.04.2019г. в гр. С. обвиняемият се явил в сградата на сектор
2
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи- Силистра, намираща се в същия град, на адрес: бул. М.“ № и на
същата дата и място подал лично Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин, вх. № 1-1811/25.04.2019г. по описа на
същата дирекция, до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Силистра, за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Заедно със заявлението на същата дата и място- 25.04.2019г. в гр.
Силистра в сградата на ОДМВР- Силистра, сектор „Пътна полиция“
обвиняемият лично съставил, подписал и подал със заявлението 2 бр.
писмени декларации, които по силата па закон се дават пред орган на властта
за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, и в които
потвърдил неистина, както следва:
-в писмена Декларация от 25.04.2019г., която по силата на закон- чл.
151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта-
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Силистра, за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно- за
установено обичайно пребиваване на обвиняемия в Република България по
смисъла на параграф 6, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за
движението по пътищата, на адрес: с. Г., обл. С., ул. „В.“ № като в
действителност към дата 25.04.2019г. обвиняемият не бил установил
обичайното си пребиваване в България, с. Г., ул. „В.“ №, а живеел и работел в
Норвегия;
-в писмена Декларация с per. №1-1811/25.04.2019г. по описа на същата
дирекция, която по силата на закон- чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, се дава пред орган на властга- началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- Силистра, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства (за изгубено, откраднато, повредено или унищожено
свидетелство за управление на моторно превозно средство или контролен
талон), а именно- за изгубване на 13.04.2019г. на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, като в действителност
обвиняемият не бил изгубил издаденото му свидетелство за управление на
моторно превозно средство №*********, а същото било иззето в Норвегия;
свидетелството било посочено от обвиняемия в декларацията му като:
„шофьорската книжка“ (цитат);
Обвиняемият знаел, че не е установил обичайното си пребиваване по
смисъла на параграф 6, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за
движението по пътищата r Република България, с. Голеш, както и че
издаденото му СУМПС не е изгубено, но писмено лично потвърдил
неистината в двете декларации, съзнавайки, че за деклариране на неверни
обстоятелства носи наказателна отговорност по чл. 313 НК. За сведение на
всеки декларатор въпросът за отговорността е отразена изрично в самите
бланки на декларациите, в долната им част. Въпреки това подписал и подал
3
декларациите заедно със заявлението за издаване на СУМПС.
Видно от показанията на свидетелката Т. К., изпълняваща длъжността
системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Силистра, лицето
лично е подало Заявлението за издаване на документ за самоличност, към
което е приложило горепосочените декларации, като лично ги е подписало
като декларатор, като не се подават с пълномощно от друго лице. Съгласно
стандартната процедура, от лицето е изискано и е представило личната си
карта и самоличността му е била установена на място. Оригиналите на
заявлението и на декларациите се съхраняват в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Силистра.
Впоследствие СУМПС №********* било обявено за невалидно, а на
обвиняемия бил издаден на 02.05.2019г. дубликат на СУМПС, който бил с
№*********, със срок на валидност до 08.12.2026г. След това обвиняемият
(тъй като не е завършил шофьорски курс и не е положил изпит, за да получи
свое норвежко СУМПС), подал заявление в Норвегия и представил
издаденото му в България СУМПС №*********, и съгласно Договора за
Европейската икономическа зона той получил норвежко СУМПС, издадено
от Администрацията за обществени пътища (справка от ДМОС- МВР и
приложено към нея фотокопие от представеното от обвиняемия СУМПС
№*********- л. 92 и 93 от делото). Поради това обвиняемият получил
валидно свидетелство за управление на МПС в Норвегия, с номер на
документа 08190273785 и с дата на издаване: 24.10.2019г., за категории АМ и
В (справка от ДМОС- МВР, л. 89). Съответно Администрацията на
норвежките обществени пътища с писмо от 10.12.2019г. изпратила на МВР в
България приложените към писмото СУМПС №********* и СУМПС
№*********, двете на името на обвиняемия И. Б. А. .
Видно от заключението на назначената и изготвена в досъдебното
производство съдебно- почеркова експертиза, подписът върху оригинала на
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин
вх. № 1-1811/25.04.2019г., положен в графа „Подпис на заявителя“, и
подписите върху оригинала на двете горепосочени декларации- всеки един
подпис, положен в графа „Декларатор“, са изпълнени от обвиняемия И. Б. А. .
От справката за съдимост, приложена по досъдебното производство, се
установява, че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
В хода на разследването обв. Али е бил разпитан и същият се признава
за виновен.
Тези фактически положения е установил и прокурорът. Същите се
потвърждават и в хода на съдебното производство. От тях могат да се
направят следните изводи:
От обективна страна, свидетелството за управление на моторно
4
превозно средство удостоверява правоспособността за управление на
моторно превозно средство. Свидетелството за управление на моторно
превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните
работи на лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския
съвет. На осн. чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се
издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат,
повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация. На
осн. чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, такова
свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава само
на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация. Съгл. параграф 6, т.
46 от Закона за движението по пътищата по смисъла на този закон „обичайно
пребиваване в Република България“ с мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки- поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови
връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че
лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е
необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на
задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго
учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване. В случая
обвиняемият не е бил изгубил свидетелството си за управление на МПС на
13.04.2019г.; той не е бил установил обичайното си пребиваване в Република
България, с. Г., ул. „В.“ № през последните 12 последователни месеца преди
деклариране на това обстоятелство, тъй като живеел и работел в Норвегия,
обикновено не е живеел повече от 185 дни през посочения период в с. Г.
поради лични или трудови връзки.
Обвиняемият е потвърдил неистина в процесиите писмени декларации,
които по силата на закон се дават пред орган на властта за удостоверяване
истинността на тези обстоятелства. Престъплението е от т.нар. престъпления
на формално извършване, обективно, престъплението е довършено със
самото осъществяване на изпълнителното деяние. От субективна страна
деянието е извършено виновно, умишлено, при пряк умисъл- обвиняемият е
съзнавал всички признаци от състава на престъплението, което извършва,
неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните
последици и пряко ги е целял. Обвиняемият е наказателно отговорно лице,
субект на престъплението.
От приложените писмени доказателства се налага изводът, че
обвиняемият е действал виновно, с пряк умисъл, съзнавал е всички обективни
признаци от състава на престъплението, предвиждала е общественоопасните
5
последици и пряко ги е целял. Това деяние е обявено за наказуемо с
разпоредбата на чл. 313, ал. 1 от НК и за него е предвидено наказание
лишаване от свобода за срок до 3 години и глоба в размер от 100.00 до 300.00
лева. Тъй като обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност към датата на извършване на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а от
НК, като същият бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание.
Обвиняемият се е признал за виновен, оказал е съдействие във фазата на
досъдебното производство, поради което съдът намира, че наказанието трябва
да бъде наложено в минималния размер, а именно глоба от 1000.00 лева.
В хода на досъдебното производство на обвиняемия е взета мярка за
неотклонение „Подписка”, която, предвид разпоредбата на чл. 309, ал. 2 от
НПК, съдът следва да отмени.
По изложените съображения и на основание чл. 78а от НК, във връзка с
чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И. Б. А. - роден на 26.11.1998г. в гр. С., български
гражданин, със средно образование, неженен, работи като началник на склад в
„EXOTIC FRUIT AS“ в гр. Осло, Норвегия, неосъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност на осн. чл. 78а НК, живее в Норвегия на адрес:
Konows gate 41, 0196 Oslo, Norway, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това,
че:
На 25.04.2019г. в гр. С. в сградата на сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Силистра,
находяща се в същия град, на бул. М.“ №, във връзка с подадено Заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. №1-
1811/25.04.2019г. по описа на същата дирекция е потвърдил неистина в два
броя писмени декларации, както следва: в писмена Декларация от
25.04.2019г., която по силата на закон- чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата, се дава пред орган на властта- началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- Силистра, за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, а именно- за установено обичайно пребиваване на лицето в
Република България по смисъла на параграф 6, т. 46 от допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата, на адрес: с. Г., обл. С., ул.
„В.“ №, и в писмена Декларация с per. №1-1811/25.04.2019г. по описа на
същата дирекция, която по силата на закон- чл. 160, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, се дава пред орган на властта- началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Силистра, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства (за изгубено, откраднато, повредено или унищожено
свидетелство за управление на моторно превозно средство или контролен
талон), а именно- за изгубване на 13.04.2019г. на свидетелство за управление
6
на моторно превозно средство №*********, издадено на 08.12.2016г. на
името на И. Б. А., поради което на основание чл. 313, ал. 1 от НК и чл. 78а
от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и МУ
налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА
1000.00 лева (хиляда лева), която сума същия да заплати в полза на
държавата.
ОСЪЖДА И. Б. А. , с ЕГН: **********, да за заплати по сметка на ОД
на МВР-Силистра, сумата от 139.35 (сто тридесет и девет лева и 35 ст.) лева,
представляваща разноски, направени във фазата на досъдебното производство.
ОТМЕНЯ наложената в досъдебното производство мярка за
неотклонение „Подписка” на обвиняемия И. Б. А. , с ЕГН: **********, за
което да бъде уведомено РУ на МВР Силистра.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Силистренски
окръжен съд в 15-дневен срок от днес по реда на Глава ХХІ от НПК.


Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7