Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 27.06.2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в отК.о съдебно заседание, при заК.и врата, на тридесети май две
хиляди и седемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа
търговско
дело № 578 по описа
за 2016 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба
на „У.” ООД, ЕИК ********за откриване производство по несъстоятелност по
отношение на „К.” ЕООД, ЕИК ********. Молителят
твърди, че въз основа на сключени на 09.10.2015 г. и 12.10.2015 г. с „В.П.“
ЕООД договори за цесия, бил носител на вземания към ответното дружество,
представляващи дължими по допълнително споразумение от 05.06.2012 г. месечни
вноски за м. януари и м. февруари 2013 г. всяка в размер на 69093,52 лева,
заедно с обезщетение за забава, към 25.01.2016 г. в размер на 41352,06 лева и мораторна неустойка върху главницата за периода 01.03.2013
г. – 25.01.2016 г. в размер на 695965,75 лева.
Счита, че неизпълнението на парично задължение по търговска сделка било индиция за състояние на неплатежоспособност на ответника,
който бил спрял плащанията и не разполагал с достатъчно имущество за покриване
на задълженията си. В тази връзка релевираното искане
е за постановяване на решение по реда на чл.630 ал.1 ТЗ - установяване
неплатежоспособността на ответника и откриване на производство по
несъстоятелност. Сочи за начална дата на неплатежоспособността – 28.02.2013 г..
При условията на евентуалност твърди да е налице и състояние на свръхзадълженост.
Ответникът „К.”
ЕООД оспорва молбата, като твърди че молителят не е кредитор
на изискуемо парично вземане от посочените в чл.608 ТЗ. Не оспорва никой от
фактите, изложени от молителя, касаещи възникването и прехвърлянето на
вземанията, включително съобщаването на цесиите на 10.11.2015 г., но твърди, че
на 06.11.2015 г. с цедента „В.П.“ ЕООД било сключено
споразумение с нотариално удостоверени подписи, с което кредиторът признал, че „К.”
ЕООД няма никакви задължения към него, произтичащи от
допълнителното споразумение от 05.06.2012 г., което означава, че вземанията за
месечни погасителни вноски, както и акцесорните
вземания за лихва и неустойка били несъществуващи и по силата на споразумението
се считали изцяло погасени. При липсата на активна легитимация на молителя,
молбата по същество не следвало да се разглежда, а следвало да бъде отхвърлена.
С определение от 10.05.2016
г. Г.Н.Р., ЕГН **********, е присъединен като кредитор въз основа на постъпила
молба, вх. № 63424/10.05.2016 г.. В молбата се твърди, че с влязло в сила
съдебно решение по гр. д. № 1342/2008 г. на СГС, ответното дружество било
осъдено да му заплати 18000 лева - мораторна неустойка
за забавено изпълнение на задължение, произтичащо от сключен предварителен
договор от 10.12.2001 г., като въз основа на издаден изпълнителен лист,
присъединеният кредитор започнал индивидуално принудително изпълнение в рамките
на производството по изп. дело №20128500401155 по
описа на ЧСИ Бизов, но вземането му останало
неудовлетворено. Липсата на плащане и образуваните срещу „К.”
ЕООД множество изпълнителни производства обуславяли извод за
невъзможността на последното да обслужва задълженията си. Претендира откриване
на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност с начална дата 31.12.2014
г., евентуално поради свръхзадълженост със същата
начална дата.
Ответникът, „К.”
ЕООД оспорва молбата на присъединения кредитор, като твърди,
че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност,
тъй като дружеството не било нито неплатежоспособно, нито свръхзадължено.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник
по молбите на „У.”
ООД
и присъединения кредитор Г.Н.Р., е капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, което е с регистриран
капитал от 1002500 лева, изцяло внесен. Вписаният
основен предмет на дейност на дружеството е строителство, проектиране и
обзавеждане на недвижими имоти.
Видно
от договор за прехвърляне на вземане, сключен на 31.01.2012 г., „К.СЛ“ ЕООД
прехвърлило в полза на „Е.П.“ ЕООД вземане от „К.” ЕООД в размер на
594491,72 лева, като цесията е съобщена на длъжника на 01.02.2012 г., съгласно
представено известие за доставяне № 6580914 на дружество, предоставящо
куриерски услуги. С нотариална покана, връчена на 13.02.2012 г. цесионерът поканил „К.” ЕООД да погаси
вземането в срок от три работни дни. На 14.02.2012 г. кредиторът по цедираното вземане, длъжникът и Р.И.И.постигнали
съгласие задължението, което „К.”
ЕООД изцяло признало да бъде изпълнено чрез престиране
на 5 месечни вноски в размер на 100000 лева и една изравнителна вноска от
94491,72 лева, част от която в размер на 50000 лева платима до 15-то число на
м. юли 2012 г. и остатъкът – в тридневен срок от подписване на протокол за
изпълнение на договор от 28.08.2009 г., като физическото лице се задължило да
отговоря солидарно за задължението на ответното дружество. Документът обективиращ споразумението е с нотариално удостоверени
подписи, рег. № 625/15.02.2012 г. на нотариус Николова, № 362 на НК. С
допълнително споразумение, сключено на 05.06.2012 г., задължените по
споразумението от 14.02.2012 г. лица признали да дължат на кредитора „Е.П.“
ЕООД сума в размер на 737244,48 лева и уговорили разсроченото й погасяване.
Признатото в споразумението от 05.06.2012 г. вземане кредиторът прехвърлил на „В.П.“
ЕООД с договор, сключен на 23.10.2012 г., като на същата дата солидарните
длъжници били уведомени за цесията. С договори за цесия, сключени на 09.10.2015
г. и 12.10.2015 г. „В.П.“ ЕООД транслирало на молителя „У.” ООД дължимите за м.
януари и февруари 2013 г. месечни вноски от придобитите вземания от „К.” ЕООД и солидарния
длъжник Р.И.. Цесията е съобщена на длъжниците с
нотариална покана, рег. № 11003/2015 г. на нотариус Н., № 040 в НК, получена на
21.12.2015 г., видно от отбелязването.
Със
споразумение от 05.11.2015 г., сключено между „К.” ЕООД, Р.И., в
качеството им на солидарни длъжници и „Е.П.“ ЕООД, „В.П.“
ЕООД и „В.П.“ ЕООД (също цесионер), последните три
дружества заявяват, че нямат никакви имуществени и/или облигационни претенции
по отношение на длъжниците, произтичащи пряко или
косвено от допълнително споразумение от 05.06.2012 г., включително ако в бъдеще
бъдат отК.и някакви задължения на „К.” ЕООД и Р.И. по
допълнителното споразумение от 05.06.2012 г., то същите се считали за изцяло
погасени по силата на споразумението от 05.11.2015 г.. Изрично праводателят на „У.” ООД в споразумението признал, че задължението за заплащане
на месечната вноска за м. февруари 2013 г. е изпълнено точно, изцяло и в срок.
В допълнение „В.П.“ ЕООД признало, че не е налице дължимост на главници, неустойки,
наказателни лихви, законна лихви и на каквито и да било други парични
задължения на „К.”
ЕООД или Р.И. спрямо „В.П.“ ЕООД.
Със
съдебно решение, влязло в сила на 18.05.2012 г. по гр. дело № 1342/2008 г. на
СГС, 11 състав, „К.”
ЕООД е осъдено да заплати на Г.Н.Р., на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата 18000
лева, заедно със законната лихва върху нея, считано от 14.03.2008 г. до
окончателното й погасяване и 650,60 лева – разноски. Въз основа на решението е
издаден изпълнителен лист, който не включва вземане за съдебни разноски, тъй
като към момента на издаването му въззивното решение,
с което решението на СГС е потвърдено не е влязло в сила.
Представена
справка от АВ удостоверява, че в интегрираната информационна система за кадастър
и имотен регистър ИКАР по отношение на „К.” ЕООД са налице
вписвания, отбелязвания и заличавания, които сочат, че дружеството е носител на
вещни права върху недвижими имоти, находящи се в градовете
Варна, София и Царево.
От
писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че „К.” ЕООД е регистрирано
като собственик на 8 броя пътни превозни средства.
От
представени постановления за налагане на обезпечителни мерки на публичен
изпълнител, се установява, че върху недвижими имоти, собственост на „К.” ЕООД са наложени
възбрани, съответно са запорирани вземания на
дружеството по банкови сметки.
Със
споразумение от 03.10.2016 г., сключено между ответника „К.” ЕООД в качеството му
на кредитополучател и „Б.П.Б.“ АД, страните регулирали отношенията си във
връзка с договор за кредит №367/2008 г., като е уговорили разсрочено погасяване
на дълга, който възлизал на сумата 317185,88 евро. Съгласно удостоверение, изх.
№20-179-16/14.02.2017 г. задължението по договора за кредит възлиза на сумата 296401,21
евро. С оглед така представеното споразумение основното и допълнителното заключение на СФИЕ, изготвено
на 26.09.2016 г. не отразяват актуалния размер на задължението на ответника към
кредитната институция, който е значително редуциран.
В
споразумение от 03.04.2017 г. „У.К.Л.“ ЕАД в качеството си на кредитор по
договор за лизинг на недвижим имот №100015 от 22.07.2008 г. признало, че с
извършено плащане на сума в размер на 152554,74 лева всички финансови отношения
с „К.” ЕООД във връзка с
договора, са уредени.
В
производството са представени удостоверения на частни съдебни изпълнители за
размера на задълженията на „К.”
ЕООД принудително събирани в образувани при тях изпълнителни производства, като
са представени и постановления за прекратяване на част от производствата,
поради постигнати споразумения с взискателите, които
документи са взети предвид при изготвяне на второто и трето допълнителни заключения
на СФИЕ и поради това не се налага самостоятелното им обсъждане.
Съгласно
представено от НАП удостоверение за размера на публичните задължения на „К.” ЕООД, същите към
28.02.2017 г. възлизат на сумата 2021033,58 лева, а към 03.05.2017 г. – 2907401,64
лева.
С
договор за заем, сключен на 22.12.2008 г. „К.” ЕООД се задължило да предостави
на „К. Т.“ ЕООД за временно и възмездно ползване сумата 5000000 евро, при
задължение за връщането й в срок до 21.12.2009 г.. Съгласно извлечение от
банкова сметка ***, на 23.12.2008 г. в полза на „К. Т.“ ЕООД е нареден превод на
сума в размер на 3600000 евро, до който размер с оглед реалния характер на
договора е възникнало заемно правоотношение. С последователни анекси страните
изменяли срока на ползване на сумата, като съгласно анекс №7 от 31.05.2016 г.
сумата следвало да се върне до 31.05.2017 г.. В обявения от заемателя
годишен финансов отчет за 2015 г. задължението към „К.” ЕООД не е отразено,
но този факт сам по себе си не освобождава задълженото лице, тъй като липсата
на вписване в търговските книги не е предвидена като погасителен способ.
В
производството е прието основно и три допълнителни заключения на съдебно финансово-икономическа
експертиза, които съдът кредитира, като съобразява и събраните в производството
доказателства и формира следните изводи.
Основното
заключение е изготвено за период до 31.12.2015 г., поради което не отразява
актуалното икономическо състояние на ответника за период, максимално близък до
приключване на устните състезания в производството по разглеждане на молбата по
чл.625 ТЗ. От друга страна в производството са представени доказателства за
извършени от „К.”
ЕООД погасителни плащания, които следва да бъдат съобразени и затова съдът
основава изводите си на приетото на 30.05.2017 г. допълнително заключение на
СФИЕ, което отчита осъществилите се в хода на производството правопроменящи/правопогасяващи
факти.
Дружеството
разполага с дълготрайни материални активи, които за изследвания в основното
заключение период 2012 г. - 2015 г. бележат тенденция към спад и през 2015 г.
са на стойност 1080000 лева, като основна част от същите съставляват земя и
сгради, което е обяснимо с оглед осъществяваната от дружество строителна дейност.
Текущите (краткотрайни) активи след 2013 г. също намаляват, като към 31.12.2015
г. възлизат на 12639000 лева, като основна част от същите представляват незавършеното
производство и вземанията. Налице са и парични средства, които достигат до 124000
лева. Задълженията, формиращи пасива имат изявена тенденция към намаляване и
към 31.12.2015 г. възлизат на 12143000 лева, които вземания изцяло са счетоводно
отразени като текущи (краткосрочни).
За
целия изследван период 2012 г. – 2015 г. „К.” ЕООД е формирало положителен
финансов резултат от дейността, включително е налице неразпределена печалба за
минал период от 442000 лева. Анализът на структурата на задълженията показва,
че основната част от тях са такива по търговски сделки и публичноправни
такива, като през 2015 г. същите значително намаляват спрямо предходната 2014
г.. За целия изследван период имуществото на дружеството (дълготрайни и
краткотрайни активи) е достатъчно за покриване на задълженията му.
Ефективността на приходите след 2013 г. сочи на положителна тенденция и
отразява обстоятелството, че извършваните разходи генерират по-висок по размер
приход. Задълженията на ответника по молбата са осчетоводени, съгласно ЗСч и
приложимите счетоводни стандарти (съгласно допълнително заключение от
26.09.2016 г.).
Съгласно
допълнителното заключение от 06.02.2017 г. на СФИЕ, задълженията на ответното
дружество към 30.09.2016 г. са в намален в сравнение с този към 31.12.2015 г.
размер и възлизат на сумата 10755000 лева, съответно е отчетена печалба от
478000 лева. Коефициентите за ликвидност, изчислени на база междинен баланс към
30.09.2016 г. бележат подобрение, като този на обща ликвидност е 1,19.
Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост също се подобряват. Във
второто допълнително заключение, изследващо финансово-икономическото състояние
на ответника към 31.12.2016 г. краткотрайните активи възлизат на 18257000 лева,
печалбата е 3242000 лева, а краткосрочните задължения са в размер на 12992000
лева, в които обаче е включено и вземането на молителя „У.” ООД. Коефициентите за обща и бърза
ликвидност са съответно 1,31 и 0,95. За периода на финансовата 2016 г. са
погасени задължения към кредитни институции в размер на общо 1698747,53 лева.
Третото
допълнително заключение, изготвено на 22.05.2017 г. е изчислило коефициентите
за ликвидност при отчитане на всички задължения на „К.” ЕООД, съгласно
приетите в производството удостоверения от съдебни изпълнители за размера на
задълженията, принудително събирани в образувани пред тях изпълнителни
производства, включително такива задължения, които не са счетоводно отразени,
тъй като представляват вземания за разноски и изтекли лихви, които се отразяват
при плащането им. Необходимо е да се посочи, че събраните удостоверения на ЧСИ
установяват размери на задълженията към съответната дата на издаването им, като
тези дати са последващи датата 31.12.2016 г., а доколкото
събираните в изпълнителните производства вземания са лихвоносни, то размерът спрямо
края на отчетната 2016 г. е нараснал. Така стои въпросът и по отношение на
публичните задължения – същите са определени към 03.05.2017 г., а не към
31.12.2016 г., към които момент е установена стойността на активите на
дружеството. Това означава, че вещото лице е съотнесло
активи към един минал момент (31.12.2016 г.) със задължения в размер, актуален
към м. май 2017 г., което не е коректно, но въпреки това показателите за
ликвидност са в рамките на допустимите стойности. Определеният размер на
задълженията не включва вземането на молителя „У.” ООД. Вещото лице е изчислило
коефициентите за ликвидност в два варианта – при отчитане на вземането от „К. Т.“
ЕООД като краткосрочно и при отчитане на същото като дългосрочно такова.
Настоящият състав приема, че коефициентите за ликвидност следва да бъдат определени
при отчитане на това вземане като краткосрочно, тъй като падежът му настъпва на
31.05.2017 г., съответно преди сключения анекс за изменение на срока на
договора, изискуемостта му е настъпила в рамките на 2016 г.. Обстоятелството,
че задълженото по договора за заем лице е свързано с „К.” ЕООД не препятства
отчитане на вземането като краткосрочен актив в предприятието на заемодателя.
Аргумент за обратен извод не следва от разпоредбата на чл.670, ал.2 ТЗ,
съобразно която вземанията на кредиторите, които са свързани лица с длъжника не
са отчитат при определяне мнозинството за вземане на решения от първото
събрание на кредиторите. В случая се касае за вземане на претендирания
длъжник в производството по несъстоятелност от свързано лице, което няма
основание да не се отчита като актив при определяне на обективното
финансово-икономическо състояние на ответника. Вземането към приключване на
устните състезания е с ненастъпила изискуемост, поради което няма как да се
третира като несъбираемо – вземанията с ненастъпил падеж не са изобщо изпълняеми, съответно изводи за тяхната събираемост
не могат да бъдат правени, включително
от факта, че не са отразени в подаден ГФО за 2015 г. от заемателя.
При съобразяване на това вземане и при отчитане на задължения в завишен размер,
определен към приключване на устните състезания, коефициентът на обща
ликвидност е над 1 (1,07), съответно на бърза
ликвидност – 0,78, коефициентът на финансова автономност – 0,27.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
По отношение на молбите с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно
чл.625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по
несъстоятелност е кредитор на
длъжника по търговска сделка, ето защо следва
да се прецени дали молителят „У.”
ООД и присъединеният кредитор Р. разполагат с активна
процесуална легитимация.
Молителят
„У.” ООД не е кредитор на
„К.” ЕООД, затова молбата
му следва да се отхвърли.
Активната
си процесуална легитимация „У.”
ООД
извежда от сключени с „В.П.“ ЕООД договори за цесия, въз основа на които
придобил вземане в размер на 1590816,79 лева. В решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на
Върховен касационен съд, Търговска колегия, са разяснени характера и правната
природа на договора за цесия, като е посочено, че договорът за цесия се
дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка,
чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на
едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице.
Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален.
Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към
момента на сключване на договора, и да е прехвърлимо
/каквито по принцип са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и
действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети
лица. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие, вземането
преминава от цедента (неговия носител към същия
момент) върху цесионера (приобретателя
на вземането). Към този момент цедентът престава да
бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера,
тъй като съобразно предмета на договора, цесионерът с
постигане на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права - арг. чл.99, ал.2 ЗЗД. Следователно, за да
премине вземането върху цесионера е достатъчно
единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и
съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради
изчерпване на предмета му. По отношение на длъжника „К.” ЕООД, обаче, цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде
съобщена от цедента - чл.99, ал.4 ЗЗД. Този извод
произтича не само от посочената норма, но и от това, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради
което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента
напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да
бъдат успешно противопоставени на цесионера. Или,
за да породи действие спрямо длъжника цесията следва да бъде съобщена от цедента - чл.99, ал.3 ЗЗД.
В
случая, договорите за цесия са сключени на 09.10.2015 г. и 12.10.2015 г., но са
съобщени на длъжника „К.”
ЕООД на 21.12.2015 г., в който момент са произвели действие спрямо него. Преди
съобщаване на цесиите обаче, на 05.11.2015 г., цедентът
и длъжникът са сключили споразумение, в което „В.П.“ ЕООД признало, че „К.” ЕООД няма никакви
задължения към него, произтичащи пряко или косвено от допълнителното
споразумение от 05.06.2012 г., включително ако в бъдеще бъдат отК.и някакви задължения на „К.” ЕООД и Р.И. по
допълнителното споразумение от 05.06.2012 г., то същите се считали за изцяло
погасени по силата на споразумението от 05.11.2015 г.. Така сключеното
споразумение има характер на договор за опрощаване, който няма пречка да бъде
сключен от цедента - в отношенията му с длъжника до
съобщаване на цесията именно той се счита за негов кредитор и затова договорът е
породил желаните от страните правни последици – погасяване на всички задължения,
произтичащи от допълнителното споразумение, което именно молителят сочи за
източник на цедираното му вземане.
Неоснователни са
доводите на молителя „У.” ООД, че след като в
споразумението е посочено, че вземането за м. февруари 2013 г. е изпълнено в
срок, то това за м. януари 2013 г. не е предмет на споразумението и го легитимира
като кредитор. Признанието, че вноската за м. февруари 2013 г. е платена не
означава, че тази, дължима за м. януари 2013 г. не е обхваната от общото
съгласие на страните по споразумението, което изрично е насочено да погаси всички
задължения на „К.” ЕООД с източник допълнителното
споразумение, сключено на 05.06.2012 г., като по отношение на вноската за м.
февруари 2013 г. е признат факта на погасяването й чрез плащане. В тази връзка,
сключеното споразумение между цедента и длъжника е противопоставимо на цесионера и
погасяването на задължението на „К.” ЕООД е факт, произвел ефект и в правната сфера на последния, тъй като е
настъпил преди съобщаването на цесиите. Следователно „У.” ООД е носител на опростено, т.е. прекратено вземане и не разполага с активна
процесуална легитимация за провеждане на молба по чл.625 ТЗ.
Въпросът за качеството на молителя „У.” ООД на кредитор на „К.” ЕООД за парично вземане по
търговска сделка, който да иска откриване на производство по несъстоятелност, е
въпрос по същество на делото. В този смисъл определение № 275 от 27.05.2015 г.
по т. д. № 1019/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Затова липсата
на вземане в патримониума на молителя, възникнало от
търговска сделка, обуславя отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ.
Не
така стои въпроса с присъединения кредитор Г.Н.Р., който е носител на
неудовлетворено вземане, произтичащо от търговска сделка, облечено в
изпълнителен лист.
Необходимо е да се отбележи, че предмет на
постановеното по
чл. 625 ТЗ решение, е състоянието
на неплатежоспособност, евентуално на
свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не съществуването
на самото вземане на молителя, съответно на присъединения кредитор – така
решение № 277 от
20.07.2007 г. на ВКС по т.
д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика
с решение № 32 от
17.06.2013 г. на ВКС по т.
д. № 685/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК.
При
извод присъединеният кредитор Р. да разполага с активна процесуална легитимация,
съдът дължи да разгледа молбата му по същество.
Съгласно
решение №71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по
реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата, неплатежоспособността е едно
от двете законоустановени основания за откриване на
производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността.
Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни
определени от закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да
посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези,
които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или
настъпващ падеж през отчетния период.
В
конкретния случай, задължението към присъединения кредитор е краткосрочно и
изискуемо (с настъпил падеж).
Преценката за
способността на предприятието да погаси тези задължения
следва да се направи посредством
анализ на активите, чрез които едно действащо
предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен
капитал),
не служат за извършване на
плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението
им, без тях
предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги
осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл. 608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи:
материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с
падеж до 1 год.), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични
средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността на
активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки
го. Към 31.12.2016 г. „К.”
ЕООД разполага с ограничен обем парични средства в наличност – 248000 лева. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при
преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна.
Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните
задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни
активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза
ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните
активи се изключват материалните запаси.
В настоящият случай „К.” ЕООД разполага с дълготрайни
материални активи, представляващи сгради, но същите не участват при
изчисляването на коефициентите, тъй като осребряването им би лишило търговското
предприятие на длъжника от възможност да извършва основния предмет на дейност.
Съгласно
счетоводния баланс към 2016 г. материалните запаси на „К.” ЕООД са в размер на 4942000
лева и представляват незавършено производство, поради което с оглед значителния
размер на този актив коефициентите на обща и бърза ликвидност към 31.12.2016 г.
имат различни стойности (1,07 и 0,78), но са в рамките на препоръчителните
такива от 1 – за общата ликвидност и 0,6 – 0,7 за бърза ликвидност.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения,
поради което при едно действащо предприятие този показател е най-динамичен (както
беше посочено, наличните парични средства са най-ликвидните активи, които могат
да се променят многократно) и не може да е самостоятелна основа за възприемане
на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи
могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост,
която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в който работи
предприятието. В случая, основната стопанска дейност на търговеца е
изграждането и продажбата на недвижими имоти, което предполага по-бавна
обращаемост на активите.
Тъй като при осъществяване на дейността си
предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване
на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало
коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че
посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези
активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална
картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към
кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на
краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
Доказателства за несъбираемостта на краткосрочните
вземания на „К.” ЕООД не са събрани,
поради което не са налице основания тези активи да бъдат изключени при
изчисляването на коефициентите, които са над референтните стойности.
Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на
него показател на задлъжнялост дават съотношението на собствения към
привлечения капитал (базов 0.33), съответно на привлечения към собствения
капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са носител,
посочените коефициенти имат само спомагателен
характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на
предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на
предприятието, формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и
съответно се покриват при реализацията на краткотрайните активи. При добри
показатели за ликвидност и лош на финансова автономност/задлъжнялост липсва
състояние на неплатежоспособност на търговеца към момента на устните
състезания. В тази хипотеза е налице единствено индикатор, че евентуално в
бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията си, поради размера на
дългосрочните си задължения. В конкретния случай, търговецът няма дългосрочни
задължения и затова тези коефициенти макар да се отклоняват от приетите за
референтни стойност не са основание за извод за настъпила неплатежоспособност.
Меродавно обаче за откриване на производството по несъстоятелност е настоящото (към приключване на устните
състезания) икономическо състояние на предприятието, като очакването в бъдеще
да настъпи неплатежоспособност на търговеца не е основание по смисъла на
чл.608, ал.1 ТЗ за откриването на производството.
Необходимо е да се посочи, че съгласно легалната дефиниция в чл.608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се да
търговска сделка, публичноправно задължение към
държавата или общината, свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. -
и частно държавно вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда
презумпция за неплатежоспособност, която възлага в доказателствена
тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните си
задължения.
В заключенията на съдебно-финансово икономическата експертиза са установени
извършени плащания, включително такива по
изпълнителни дела, с което презумпцията е опровергана, тъй като не е
налице презумпционната предпоставка - спиране на
плащанията.
Анализът на обективното икономическо състояние на „К.” ЕООД формира извод, че
за целия изследван период: 2013 г. – 2016
г. показателите за обща ликвидност са в приемливи граници, като се установява
тенденция към намаляване обема на задълженията му. Това категорично обуславя извод,
че не е налице невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си задължения,
което означава, че не е налице твърдяното състояние на неплатежоспособност.
Дейността
на дружеството е производствена, като понастоящем се наблюдава тенденция към
възходящо развитие на пазара на новопостроени недвижими имоти, която
благоприятства реализиране на изградени обекти и генериране на приход.
Дружеството разполага с дълготрайни материални активи, чрез използването на които
е възможно да бъде реализиран положителен финансов резултат, какъвто е налице
за всяка финансова година от изследвания период при увеличение за 2016 г., като
не е налице приключване със счетоводна загуба.
В
този смисъл, въз основа на заключението на СФИЕ, следва да се приеме, че ответното
дружество е в състояние да изпълнява текущите си задължения, което се установи
и за времето на провеждане на процеса, съответно разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите. Това налага отхвърляне на молбата на Г.Н.Р. за откриване на
производство по несъстоятелност за „К.” ЕООД на основание настъпила неплатежоспособност.
В
молбата на присъединения кредитор при условията на евентуалност се претендира да
е налице и свръхзадълженост на „К.” ЕООД. За да е налице състояние на свръхзадълженост
е необходимо имуществото на дружеството да не е достатъчно за покриване на
паричните му задължения (чл.742 ТЗ).
В решение №201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І
ТО, е
указано, че за
разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл.742 ТЗ, не
е нужно задълженията да са изискуеми и за наличието на свръхзадълженост
се преценяват и неизискуемите
задължения.
Двете основания
за откриване на производството по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост,
са самостоятелни. Могат да бъдат
предявени в условията на кумулативност или
евентуалност, както в случая.
Преценката налице ли е свръхзадълженост
следва да отчита действителната, а не балансова стойност на активите на
предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са отчетени парични
задължения или необосновано да са вписани активи, които не са действително
придобити. Доказателства да са осъществени посочените факти не са събрани, в
този смисъл, въз основа на представените счетоводни документи и заключението на
СФИЕ, следва да се приеме, че за целия изследван период активите на търговеца
са превишавали неговите задължения, поради което не е налице състояние на свръхзадълженост.
Предвид изложеното,
съдът намира, че молбата на присъединения кредитор, с
правна квалификация чл.625 ТЗ, за отриване производство по несъстоятелност по
отношение на „К.” ЕООД, поради свръхзадълженост, също следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора
право на присъждане на разноските за производството възниква за „К.”
ЕООД, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, което претендира заплащане на
сумата 25700 лева, от която 24000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и
1700 лева – внесени депозити за вещо лице. Молителят „У.” ООД релевира основателно възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл.7, ал.3 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., предвижда за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела
за несъстоятелност възнаграждението да се изчислява на базата
на стойността на предявените вземания по методиката
на ал.2, но не по-малко от 800 лева. В определение
№70/30.01.2015 г. по търг.
д. №3743/2014 г. на І ТО е разяснено,
че при определяне
на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено представителство във фазата на разглеждане
на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност (каквато именно е настоящата),
приложение намира разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, относима за неоценяемите искове. Правилото на чл.7, ал.3 от същата Наредба
за определяне на минимума на
адвокатското възнаграждение
на база на
стойността на предявените вземания за защита по
дела за несъстоятелност
е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита при
предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата
фаза на разглеждане
на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност. Стадият на предявяване и приемане на вземанията
в делото за несъстоятелност е предпоставено от откриване на
производството по несъстоятелност, поради което, когато делото
е все още във фазата на
разглеждане на молбата за откриване
на производство по несъстоятелност база за определяне
на минималния размер на адвокатското
възнаграждение не може да бъде
стойността на предявените вземания, тъй като на
този етап такива не са
налице. Както вече беше посочено
по-горе, в трайната си и безпротиворечива практика Върховният касационен съд приема, че при
разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ вземанията на кредитора,
по чиято молба е отК.о производството
по несъстоятелност, не се установяват
със сила на пресъдено нещо с решението по чл.630 ТЗ, тъй като не
са предмет на спора, който
обхваща наличието или липсата на
състояние на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. В този смисъл съдът следва
да се произнесе
по възражението за прекомерност, като отчете неоценяемия
характер на спора, образуван по молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, за който установеният минимален размер е 800
лева. При отчитане
продължителността на производството, броя проведени съдебни заседания и правната
и фактическа сложност на спора, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да
бъде намалено до 2400 лева. При това положение отговорността на молителя и
присъединения кредитор за разноските в производството следва да се ангажира за
сумата 4100 лева (2400 лева + 1700 лева).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „У.” ООД,
ЕИК ********, със седалище:***, с правна квалификация чл.625 ТЗ, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
„К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***,
поради липса на активна процесуална легитимация.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г.Н.Р., ЕГН **********, с правна
квалификация чл.625 вр. чл.629, ал.4 ТЗ, за откриване производство
по несъстоятелност по отношение на
„К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, на
основание неплатежоспособност и при условията на евентуалност – свръхзадълженост.
ОСЪЖДА „У.”
ООД, ЕИК ********, със седалище *** и Г.Н.Р., ЕГН **********,
да заплатят на „К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 4100 (четири
хиляди и сто) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: