Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
гр. Габрово 17.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 1702 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с основание чл.87 . ал. 3 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка № 189, том I, per. № 3474, дело № 232 от 2000г. на Й. ***
действие ГРС, е прехвърлила на Д.И.И. собствените си идеални части от недвижим
имот, а именно: 4/12 ид.ч. от Урегулиран парцел VIII-6337 в кв. 18 по плана на гр. Габрово - 73 част с
обща квадратура от 500 кв.м. от него собствено място от 396 кв.м. и неуредени
предаваеми части по регулация от 104 кв.м., заедно с 4/6 ид. части от втория
етаж от построената в него двуетажна, полумасивна жилищна сграда от 67 кв.м.
срещу задължение за гледане и издръжка и осигуряване от нейна страна на спокоен
и нормален живот за прехвърлителката. С нотариалния акт последната запазила
правото си на ползване на имота.
След прехвърлянето на имота било налице
неизпълнение на договора от страна на купувача по сделката. За период от около
5-6 години, ответницата пребивавала в Италия, като не полагала абсолютно
никакви грижи за ищцата. Единствено изпращала за период от време пари от
чужбина, за да може ищцата да се грижи за мъжа, с който тя живеела на семейни
начала и който пребивавал заедно с ищцата в имота. Освен за мъжа на ответницата
- И.З.А., с изпращаните пари, ищцата трябвало да се грижи и за дъщеря й - Б.И.А..
Преди няколко години ищцата постъпила в
болница, като никой не се заинтересувал от състоянието й и не й помогнал в този
труден за нея период. От около две години, след като ответницата се завърнала
от чужбина, заедно с дъщеря си и мъжът си, се изнесла от имота и живее в гр.
Габрово, бул. „*******" 85, където според ищцата пребивава и към настоящия
момент. Ответницата не изпълнявала по никакъв начин визираните задължения по
договора за прехвърляне на недвижимия имот. Тя отказвала да вижда ищцата, не я
посещава и не полага каквито и да е грижи за нея. Заявява, че не може и не иска
да я гледа и за нея е важна само дъщеря й.
Ищцата е пенсионерка, като пенсията й не е
достатъчна за водене на нормален живот в условията на тежка икономическа криза
и непрекъснато оскъпяване на живота в страната. Нееднократно молила ответницата
да й помогне финансово, но тя категорично отказвала, като изпращаните от нея
пари от чужбина били предназначени за разходите на мъжа и дъщеря й. Ищцата е
във влошено здравословно състояние. Видно от представените към исковата молба
епикризи, страда от кардиологично и гастроентерологично заболяване, което
налага допълнителни грижи и средства за лечение, каквито няма възможност да си
набави. Във връзка с паричните си затруднения по повод болестта си,
нееднократно искала финансова помощ от ответницата, каквато тя отказала да й
осигури.
Трайното и непрекъснато неизпълнение от
страна на ответницата на неделимото по сключения договор задължение за гледане
и издръжка, и произтичащото от него право на прехвърлителката получава такива
чрез натурална престация, обуславят правния интерес от завеждане на настоящия
иск.
Предвид на изложеното, ищцата моли на
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД съдът да постанови решение, с което да развали
сключения договор за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 189, том I, per. № 3474, дело № 232 от 2000г. на Й. ***
действие ГРС, ведно със законните последици, както и да й присъди направените
по делото съдебни разноски.
В законния срок е постъпил отговор от
ответницата, която заявява, че оспорва предявения иск.
Оспорва твърдението, че от около две години,
откакто се е завърнала от чужбина, се е изнесла да живее с дъщеря си и мъжа си
на адрес бул. „*******" № 85 в град Габрово, и че пребивава и в момента
там.
Твърди,
че двете с ищцата, която е нейна майка живеят в град Габрово, на един и същ
адрес: ул. „*******" № 12. Нещо повече, те обитават един и същ втори етаж
от процесния недвижим имот, прехвърлен с горепосочения нотариален акт на Д.И.,
а на първия етаж от къщата живее дъщерята на ответницата от около два месеца.
Ответницата и ищцата ползват обща кухня и по една стая от втория етаж. На този
адрес лично на ответницата е връчено съобщение по делото. Останалите съобщения
до ответницата също са получени на този адрес лично.
Ответницата заявява, че живее на семейни
начала с И.З.А., с когото имат дъщеря - Б.И.А.. Когато детето е било около 7
годишно, ответницата взела заем от Банка „ОББ" АД, който в последствие се
затруднила да върне, а през месец май 2011 г., било прекратено и трудовото й
правоотношение. Видно от приложената справка за актуално състояние на трудовите
и договори към 31.12.2019 г. последният сключен трудов договор от нея е
прекратен на 25.05.2011 г.
От месец май 2011 г. до средата на 2017 г. Д.И.
е работила в Италия, от където всеки месец е изпращала между 400 евро и 1000
евро на майка си, с които ищцата е погасявала задължението на ответницата към
Банката, (вече изплатено), плащала е режийни разходи за ползването на
прехвърления от нея имот и с останалите пари е посрещала ежедневните разходи за
себе си и за внучката си, за която се е грижила.
Отиването на ответницата да работи в Италия е
станало по взаимна уговорка между нея и майка й - ищцата по делото и с изрично
съгласие на последната. През 2016 година ответницата твърди, че е изпратила на
майка си 1000 евро за погребението на брат си.
Ответницата оспорва, че с изпратените от нея
пари от Италия е издържан съжителят й, който за периода на пребиваването й зад
граница и до завръщането й, не е живял на адреса на страните по делото - гр.
Габрово, ул. „*******" № 12.
Ищцата не се е обръщала към ответницата с
молба за финансова помощ, нито ответницата е отказвала да я вижда или посещава още
повече, че те живеят на един и същ етаж от процесния имот и се срещат всеки
ден. Освен това ответницата посреща общите и на двете разходи за консумативи
във връзка с ползването на етажа от имота от двете. Ответницата твърди, че е
изпълнявала задълженията си по сключения договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, като ги изпълнява и до сега. Пребиваването й
в Италия е било със съгласието на ищцата, за който период е изпратила
значителна парична престация на своята майка.
Заявява, че не й е известно, ищцата има
някакви специални медицински изисквания за спазване на диетичен режим или
допълнителни грижи и средства за лечение, напротив, тя е активна, редовно се
среща с приятелки на кафе и единственото, което е противопоказно за здравето и,
е носенето на тежко.
По изложените съображения се прави искане
съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установени следните фактически обстоятелства:
Между страните по делото е безспорен фактът на сключването помежду
им на договора по Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 189, том I,
per. №
3474, дело № 232 от 2000г. на Й. *** действие ГРС.
От обясненията на ищцата дадени в съдебно заседание се установява, че
след сключването на договора ответницата е заминала да работи в Италия. Това
станало със съгласието на ищцата, като причината да вземат това решение била, че
ответницата изтеглила банков кредит, но останала без работа и не можела
да го обслужва. Съпругът и дъщерята на ответницата останали да живеят при
ищцата. Докато работела в Италия, ответницата Д.И. превеждала по сметката на
ищцата по 400 евро месечно. От тази сума тя погасявала кредита на ответницата и
посрещала разходите на общото домакинство със зет си и внучката. По думите
на Й.Й. тя била слугиня на парите на
дъщеря си.
Според ищцата отношенията й с ответницата се влошили след завръщането на
Д.И. от Италия. Причината била продажба
на наследствен имот от страна на ответницата, както и употребата на алкохол от
последната. Тя дори не се обръщала към ищцата с думата „майко”. При двете
постъпвания на Й.И. за болнично лечение, грижата на ответницата към нея се
изчерпила с това да я закара до болницата. Съгласно обясненията на ищцата, Д.И.
е живяла с нея в къщата на „*******” № 12 до 19.02.2020г. Тогава помежду им
имало скандал за това кой колко средства да дава за покриване на разходите по
домакинството. След тази разправия ответницата напуснала имота, но се върнала
там на 15.06.2020г. Останала до 24.06.2020г., когато се напила до степен да не може да се прибере
в дома си. Полицаи търсили ищцата, за да я прибира. Поради възрастта и
здравословното си състояние обаче, тя не можела да я носи и я оставила да лежи
на улицата. След този случай ответницата ту си идвала за ден- два, ту
заминавала някъде.
Тези обяснения на ищцата кореспондират с показанията на свидетелките Б.А.
и А.П..
Свидетелката П. е племенница на ищцата и братовчедка на ответницата. От
нейните показания се установява, че поддържа контакти повече с ищцата, въпреки
че понастоящем ответницата живее в
съседния вход на блока, където е апартамента на П.. Известно й е, че леля й не
е в добро здравословно състояние. Още по времето, когато ответницата работела в
Италия, се налагало Й.И. да постъпва в болница. Тогава за нея се грижела
внучката й Б..
Свидетелката потвърждава, че по време на престоя си в Италия ответницата
е изпращала пари на ищцата. Това обстоятелство й е известно, тъй като имало
период, в който майка и дъщеря били скарани и Д.И. изпращала парите на П., с
обяснението, че като ги изпрати на съжителя си той ги изяжда и изпива.
Предназначението на средствата било за издръжка на дъщерята на ответницата Б..
От показанията на свидетелката се установява също така, че за помощ леля
й разчита на внучката си Б., а не на дъщеря си Д.. По думите на свидетелката
последената постоянно е в алкохолен делириум, изобщо не потърсва майка си и не
й се обажда.
Свидетелката Б.А., която е внучка на ищцата и дъщеря на ответницата,
потвърждава , че от 3-4 клас е отглеждана от баба си, а майка й е работила в
Италия. От там изпращала пари, с които ищцата погасявала банковия й кредит и поддържала
общото домакинство, в което живеел и
бащата на свидетелката. Отделяла и средства и за издръжката на внучката си. Когато последната била в 7-ми
клас баща й се преместил да живее при майка си, но А. продължила да живее с
баба си.
След завръщането на ответницата от Италия, двамата с бащата на свидетелката
А. се установили да живеят на втория етаж в къщата на „*******” № 12, заедно с
ищцата. Първият етаж обитавала Б.А.. Това продължило до м. февруари 2020г.,
когато между ищцата и ответницата възникнал скандал за пари. От първия етаж А.
чула разправията и извикала полиция. Впоследствие именно А. станала причина
родителите й да напуснат къщата и да се преместят при баба й по бащина линия ,
тъй като тормозели ищцата.
От показанията на тази свидетелка се установява, че за помощ баба й
разчита на нея. Така било докато ответницата била в Италия, така е и в момента.
При последното постъпване на ищцата в болница, ответницата отново била в
нетрезво състояние. Тогава тя придружила А., за да откарат ищцата в болница, но
впоследствие свидетелката сама я прибрала от там.
По делото са приложени епикризи
от престоите на ищцата на
болнично лечение, които кореспондират със свидетелските показания относно
здравословното състояние на ищцата.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че предявеният иск е основателен и доказан.
По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че ответницата Д.И. не изпълнява поетите задължения по сключения договор за издръжка и гледане като не полага грижи за прехвърлителката ежедневно, непрестанно и в пълен обем.
Дори да се приеме, че по време на престоя на ответницата в Италия задължението й по сключения договор е било трансформирано в парично със съгласието на ищцата и е било изпълнявано, то след завръщането си Д.И. е преустановила изпълнението му. В тази насока съдът изцяло кредитира събраните по делото гласни доказателства, които еднозначно сочат на този извод.
Съгласно практиката на ВКС на РБ цитирана и в писмените бележки на ищцовата страна, ако в договора задължението на приобретателя е описано като «издръжка и гледане», то издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.
По делото се установи, че от страна на ответницата липсва такова изпълнение на задълженията по сключения договор. Напротив, от показанията на свид А. е видно, че настояването на ищцата, Д.И. да участва в покриването на разходите за общото домакинство е довело до скандал, последван от намеса на полицията. Свидетелската П. с показанията си дори установява, че Д.И. в периодите, когато не живее в при майка си не я търси и не й се обажда.
Съдът приема, че Д.И. не е полагала и грижи за здравето на ищцата, доколкото откарването й в болницата и оставянето й там по никакъв начин не покрива разбирането за полагане на грижи.
Описаното по- горе договорно неизпълнение от страна на ответницата е трайно, като продължава от завръщането й от Италия в средата на 2017г. и до настоящия момент, поради което, предявеният иск с основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати не ищцата направените по делото разноски в размер на 593.11 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
РАЗВАЛЯ ДОГОВОРА сключен на 15.12.2000г. с Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане № 189,
том I, per. № 3474, дело № 232
от 2000г. на Й. *** действие Габровски РС, с който Й.Й.И., ЕГН **********
с адрес ***, със съдебен адрес ***- чрез ”Адвокатско дружество Николов, Марков
и съдружници” – адвокат Д.Н. е прехвърлила срещу поемането на задължение за издръжка и гледане,
на Д.И.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес ***
– чрез адвокат Д.Д., правото на
собственост върху 4/12 ид.ч. от Урегулиран парцел VIII-6337 в кв. 18 по плана
на гр. Габрово - 73 част с обща квадратура от 500 кв.м., от него собствено
място от 396 кв.м. и неуредени предаваеми части по регулация от 104 кв.м., заедно с 4/6 ид. части от втория етаж от построената в него двуетажна,
полумасивна жилищна сграда от 67 кв.м., а по СХЕМА № 15-706847-05.08.2019г.
на СГКК - Габрово, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 14218.517.222.1.2, който се намира в
сграда с идентификатор 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 14218.517.222,
с предназначение ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с
административен адрес гр. Габрово, 5300, ул. “*******” № 12, ет.2 , брой нива
на обекта -1, с площ 75.00 кв.м. при
съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж – няма, под обекта 14218.517.222.1.1,
над обекта - няма, със съответните идеални части от общите части на сградата,
на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.
На осн. чл. 115 ал.2
от ЗС съдът ДАВА шестмесечен срок на ищцата за отбелязване на настоящото решение.
ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес *** – чрез адвокат Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Й.Й.И., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***- чрез ”Адвокатско дружество Николов, Марков и съдружници” – адвокат Д.Н., направените по делото разноски в размер на 593.11 лева /петстотин деветдесет и три лева и единадесет стотинки/, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :