Р
Е Ш Е
Н И Е № 262476
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на шести октомври през две хиляди и двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 8224 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото
е образувано по иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от Х.Н.Х., ЕГН ********** ***; чрез адв.
К. против „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Младост“, ул. „Д. Моллов“ № 16, представлявано
от М. И. за признаване
за установено, че сключеният между страните договор за заем от
*****г. е недействителен.
В исковата молба се твърди, че
на ***** г. между страните е сключен договор
за паричен заем № ***** за сума от 5000 лева. Заемната сума се
олихвявала с променлив лихвен процент в размер на 39.00% годишно и лихвен процент на ден
от 1,10%, при фиксиран годишен процент на разходите
по заема от 47,96%. Сумата следва да
бъде върната на 35 седмични анюитетни вноски по 256.88 лева в периода от 18.06.2018г. до 11.02.2019 г. Общата сума за връщане е 8990,80 лева. Дължи с неустойка в размер на 3279,15 лева, при непредставяне на обезпечение - запис на
заповед или други подходящи обезпечения. Шрифта на текста е по-малък от 12. Поради това е недействителен. На 15.02.2019г.
вземанията
по договора са продадени на трето лице-Агенция за събиране
на взимания“ ЕАД.
В
предоставения срок за отговор ответника
оспорва иска.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем от ***** г.,
погасителен план; Общи условия, е видно,
че на ***** г. на ищеца
е предоставена от ответника в заем сума от 5000 лева, дължима на 35 седмични вноски от по 163,19 лв., при 39 %
лихва-фиксирана годишно; 47,96 % ГПР. Съобразно допълнителните условия се дължи
обезпечение при определени в общите условия параметри. При неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение се дължи неустойка в размер от
3279,15 лв. Същата се дължи на вноски заедно с тези по изплащане на заемната
сума. Общия размер на погасителна вноски с неустойка е 256,88 лв.
От изготвеното заключение от 28.09.2021 г. по извършената СТЕ е видно, че
размера на шрифта в договора за кредит е 11,60 pt.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото,
че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът
е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла
на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството
има правото да отпуска кредити
със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова,
т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от
ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика
и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и
т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези
императивни изисквания води до настъпването
на тази недействителност.
Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен
за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и другите
разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал.
1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата
дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира,
че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да
се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото
тук са включени
всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. В конкретния
случай е посочено, че ГПР е 47,96 %, а възнаградителната лихва- 39
%, но от съдържанието на договора не може
да се направи
извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР, нито пък е ясно
какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Всичко това поставя потребителя в положение да не
знае колко точно (като сума
в лева) е оскъпяването му по кредита,
което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание.
С оглед изготвеното заключение по извършената СТЕ, което се кредитира от
съда като компетентно осъществено, настоящия състав намира, че установената
разлика между размера на шрифта на договора -11,6 и императивно предвиденият
минимален размер от 12 в чл. 10, ал. 1 от ЗПК налагат извод за нарушение на изскванията към този вид договори, което от своя страна
води до неговата недействителност.
Макар и посочените по горе изводи да са
достатъчна предпоставка за определяне на процесния
договор като недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, съдът намира, че за
пълнота на изложението следва да се
посочи, че наличната в договора клауза за плащане на неустойка от заемополучателя при непредставяне на надлежно обезпечение противоречи
на принципа на справедливост и добросъвестност и съответно като нарушение на
добрите нрави се явява нищожна и въведеното с нея задължение не поражда правни
последици.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения
иск за недействителност
договора за кредит е основателен
и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат
разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 360
лв. за държавна такса и 175 лв. за възнаграждение на вещо лице. Тъй като същия
е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал.
2 от Закона за адвокатурата, на адвокатско дружество „Г.“ следва да се определи
възнаграждение съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 3 на Наредба № 1/ 09.07.2004
г., действали към момента на сключване на договора, и отправеното искане или в
размер от 779,54 лв. С оглед постъпилите данни за налична регистрация на
адвокатско дружество „Г.“ по ЗДДС съдът намира, че към възнаграждението следва
да се начисли и 20% ДДС, при което същото възлиза на 935,45 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Х.Н.Х., ЕГН ********** ***; и „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Младост“, ул. ,Д. Моллов“ № 16, представлявано от М. И., че сключеният между тях договор за заем
от *****г. е недействителен поради
нарушение на чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Младост“, ул. ,Д. Моллов“ № 16,
представлявано от М.
И. да заплати
на Х.Н.Х., ЕГН ********** ***,
сумата от 535 лв. (петстотин тридесет и пет лева) за
разноски за производството.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Младост“, ул. ,Д. Моллов“ № 16,
представлявано от М.
И. да заплати
на адвокатско дружество „ Г.“ с ЕИК ***** с адрес ***,
представлявано от С.Г. сумата от 935,45 лв. /деветстотин
тридесет и пет лева и 45 ст./ за адвокатско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.