№ 585
гр. Шумен, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20253630100176 по описа за 2025 година
Предявени са три обективно и субективно съединени искове осъдителни искове,
първият от които с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, втория иск - с правна квалификация чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр.
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и третият иск - с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от С. К. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Търговище, кв. *** бл. 36, вх. Г, ет. 7, ап. 82, настоящ
адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 20, ет. 2, ап. 5, чрез адв. Антоний Димитров от САК срещу
ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Изгрев“, ул. „*** № 3, ет. 10, представлявано от управителя Ирина Недкова
Христова – Станкова и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „*** № 3, ет. 11, представлявано от управителя
Константин Василев Василев.
Ищцата твърди, че на 09.10.2023 г. сключила с ответното дружество - „Неткредит“
ООД Договор за потребителски кредит от разстояние № 202310090948190102, по силата на
който й бил предоставен потребителски кредит в размер на 2 500 лева. Посочената сума
следвало да бъде върната при ГПР 49.31% и лихвен процент 40.76%, а размерът на общата
сума, която следвало да върне била в размер на 3 696 лв. Дължимата по договора сума
следвало да бъде върната за срок от 2 години. Твърди, че съгласно клаузите на чл. 4, ал. 3 от
Договора се задължила кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция, като в чл. 6 било
уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави гаранция,
дължала неустойка в размер на 4 512.00 лв., която следвало да заплаща разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски.
Излага, че за обезпечаване на така сключения договор била принудена да сключи и
Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 09.10.2023 г. с „Кредит Гарант БГ“
ООД, по силата който наредителят възлагал, а гарантът се съгласявал да издаде гаранция в
полза на „Неткредит“ ООД, за сума в размер на 3696 лева, с цел - гарантиране изпълнение
на паричните задължение по Договор за потребителски кредит №
1
202310090948190102/09.10.2023 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за гаранция, ищцата в
качеството на наредител дължала на гаранта възнаграждение за издаване на гаранцията в
размер на 179 лева на месец, като общия размер на сумата на гаранцията била 4 296 лева;
със срок на валидност - до 11.10.2025 г. Условието за плащане по гаранцията било след
получаване на надлежно подписано от Бенефициера искане, в което декларирал, че
наредителят не е изпълнил своевременно някое от паричните си задължения по договора за
потребителски кредит или не го е изпълнил изцяло. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора за
гаранция, дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията по чл. 1, ал. 2 се изплащала
заедно с погасителните вноски по Договора за потребителски кредит съобразно с
уговорения в Договора за кредит погасителен план.
Ищцата излага, че към момента на входиране на настоящата искова молба процесния
договор за потребителски кредит № 202310090948190102/09.10.2023 г. бил изплатен напълно
посредством рефинансиране с договор № 202407300452310059/30.07.2024 г.
Ищцата твърди, че процесния Договор за потребителски кредит от разстояние №
202310090948190102, сключен с „Неткредит“ ООД е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в договора не е посочено кои точно разходи
формират ГПР, както и възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в
ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция,
доколкото последното било задължително условие за получаване на кредита. Моли да бъде
прогласена недействителността му.
Счита, че Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 09.10.2023 г.,
сключен с „Неткредит“ ООД, се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД,
поради противоречие на добрите нрави и внасяне на неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПК. Моли да бъде прогласена
недействителността му.
В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.
Ищцата излага, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не
дължал лихва или други разходи по кредита. Сочи, че чистата стойност на кредита възлизала
на 2500 лв. /главницата/, като към момента на предявяване на иска заплатила сума в размер
на 4 685.51 лева, от които: 1 946.51 лева, представляваща сума предоставена посредством
рефинансиране и 2 739 лева, представляващи изплатени вноски. Предвид установената
недействителност на процесният договор за потребителски кредит, счита, че е надплатила
сумата от 2 185.51 лева, поради което надвнесената сума в посочения размер подлежала на
възстановяване от кредитора.
Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което:
1. да признае за установено в отношенията между страните, С. К. С., с ЕГН
********** и „Неткредит“ ООД, с ЕИК *********, че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит № 202310090948190102 г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
2. да признае за установено в отношенията между страните, С. К. С., с ЕГН
********** и „Кредит Гарант БГ“ ООД, с ЕИК *********, че сключеният между тях
Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 09.10.2023 г. е недействителен на
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Освен това, моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да осъди
ответниците „Неткредит“ ООД, с ЕИК ********* и „Кредит Гарант БГ“ ООД да заплатят на
С. К. С., с ЕГН **********, сумата в размер на 2 185.11 лева, като платена без правно
основание на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Моли да й бъдат присъдени и всички,
сторени по делото разноски.
В проведените по делото съдебни заседания, ищцата, редовно призована, не се явява
лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирани на 30.05.2025 г. и 07.07.2025
2
г. молби от пълномощника на ищцата - адв. Антоний Димитров от САК излага конкретни
съображения в подкрепа на исканията си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответниците.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, първият
ответник „Неткредит“ ООД, представя писмен отговор, в който излага аргументи за
неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи, и възражения. В
отговора ответника заявява, че счита иска за допустим, както и че признава следният факт:
сключването между страните на 09.10.2023 г. на договор за кредит № 202310090948190102,
по силата на който на ищцата е предоставена сумата в размер на 2500 лева.
Същевременно оспорва следните твърдения на ищцата: за недействителност на
договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД; че кредитополучателят е предоставял обезпечение по договора за
кредит; че кредитът е обезпечен посредством гаранция от „Кредит Гарант БГ“ ООД; за
недействителност на клаузата по чл. 6 от договора за потребителски кредит на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, както и за недействителност на клаузата на чл. 11, ал. 1
от договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Ответникът твърди, че на основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК в ГПР не се включвали
разходи, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Обръща внимание, че в Директива 2008/48, която се транспонира в
българския правен ред посредством ЗПК, изрично било посочено, че „За целите на
изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита
за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от
задълженията му според договора за кредит...” /чл. 19, пар. 2 Директива 2008/48 ЕО/.
Счита за неоснователни твърденията на ищцата, че договора не отговаря на
посочените от нея изисквания. Отбелязва, че не бил сключван договор за гаранция,
доколкото дружеството не било получавало обезпечение по процесния кредит.
Неоснователно било твърдението на ищцата, че сумата в размер на 2 185.51 лева била
надплатена, поради начисляване на възнаграждение за фирма – гарант. В отговора на
исковата молба излага подробни съображения относно твърденията си. Прави възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Претендира и разноски.
В проведените по делото съдебни заседания, представляващият ответника
„Неткредит“ ООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, вторият
ответник „Кредит Гарант БГ“ ООД, не депозира писмен отговор. На 15.05.2025 г., след
изтичане на установения в разпоредбата на чл. 131 от ГПК срок, в деловодството на ШРС е
депозиран писмен отговор от ответника„Кредит Гарант БГ“ ООД.
В проведените по делото съдебни заседания, представляващият ответника „Кредит
Гарант БГ“ ООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства,
че между ищцата С. К. С., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и ответното
дружество „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, в качеството на кредитодател, на 09.10.2023 г.
е сключен Договор за потребителски кредит № 202310090948190102. Няма спор, а се
установява и от ангажираните по делото доказателства, че договорът е сключен по реда на
ЗПФУР. С договора страните са постигнали съглашение, ответникът да предостави на
посочена от ищцата банкова сметка парична сума в размер на 2 500.00 лева /паричен кредит/
при насрещното задължение на ищеца да върне сумата, ведно с предвидена в договора
3
възнаградителна лихва в размер на 40.76% от главницата по кредита. Кредитополучателят е
следвало да върне кредита на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 154.00 лева, като
последната вноска по кредита е с падеж 10.10.2025 г. Общото задължение по договора
възлизало на сумата от 3696.00 лева. В договора е посочен годишен процент на разходите
/ГПР/ в размер на 49.31 %. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, в срок до края на следващия
ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора
гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора.
Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да
бъде за сума в размер на 3696.00 лева със срок на валидност до 11.10.2025 г. Според чл. 6, ал.
1 от договора в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по
кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията
предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер
на 4 512.00 лева, която се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3.
Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения погасителен план. По делото е представен и Договор за предоставяне
на гаранция № ********** от 09.10.2023 г., т. е. с дата, на която е сключен и договорът за
кредит, от чието съдържание е видно, че между ищцата С. К. С., с ЕГН ********** и
ответното дружество „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК ********* е сключен договор за
поръчителство, по силата на който соченото дружество се е съгласило да издаде гаранция в
полза на „Неткредит“ ООД за сума в размер на 4296.00 лева, с цел: гарантиране изпълнение
на паричните задължения по Договор за потребителски кредит №
202310090948190102/09.10.2023 г. От текста на договора става ясно, че същият се сключва
по реда на ЗПФУР. В този договор е предвидено кредитополучателят да дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 179.00 лева месечно, със срок на договора - до
11.10.2025 г. Видно от чл. 4, ал. 2 от Договора за предоставяне на гаранция от 30.07.2024 г.,
дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията по чл. 1, ал. 2 се изплаща заедно с
погасителните вноски по договора за потребителски кредит съобразно уговорения в
договора за кредит погасителен план. Според чл. 4, ал. 4 от Договора за гаранция дължимото
възнаграждение за издаване на гаранцията, както и всички други плащания по този договор,
дължими от кредитополучателя на гаранта, се заплащат по някоя от изброени банкови
сметки или като наредителят /кредитополучателят/ преведе дължимата сума по сметка на
кредитора по договора за кредит и избран от него офис на Изипей АД, като за основание за
плащането наредителят следва да посочи единствено своето ЕГН.
Няма спор, а се установява и от доказателствата по делото, че ищцата е превела по
сметка на кредитора „Неткредит“ ООД общо сума в размер на 4 685.51 лева, като процесния
договор за потребителски кредит е изплатен напълно посредством рефинансиране с Договор
за потребителски кредит № 202310090948190102/09.10.2023 г. Няма данни за други
плащания от ищцата към кредитора, респ. към поръчителя. По делото са представени и
общите условия на двете ответни дружества, приложими към разглежданите в настоящото
производство договори. Видно от Общите условия, приложими към договорите за
предоставяне на гаранции на „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК ********* /ОУ/, се установи,
че договарянето по тези договори се осъществява чрез средствата за комуникация от
разстояние /ел. поща, уебсайт и телефон/, като договорът за предоставяне на гаранция се
сключва във формата на електронен документ, при спазване на изискванията на ЗПФУР,
ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗЗП. Сключването на договора става по инициатива на клиента, като за да му
бъде предоставена гаранция, същият следва да попълни необходимите данни за
предоставяне на гаранцията във формуляра за кандидатстване, с който иска отпускане на
потребителски кредит, намиращ се на уебсайта на „Неткредит“. С приемането на
настоящите общи условия и с попълването и подаването на формуляра, клиентът
декларирал, че е съгласен за целите на предоставяне на гаранция, „Неткредит“ да предоставя
на дружеството-гарант данните, съдържащи се във формуляра. Дружеството разглежда
4
предоставената от клиента информация и въз основа на нея го уведомява в разумен срок за
съгласието си да предостави исканата гаранция. В случай, че клиентът е одобрен,
едновременно с уведомлението дружеството изпраща на електронната поща, посочена във
формуляра за кандидатстване, договора за предоставяне на гаранция, заедно с общите
условия. Дружеството може да се откаже от сключването на договор, като уведоми за това
клиентът по имейл или със СМС. По същия начин дружеството следва да уведоми клиента в
случай, че откаже да предостави гаранция.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Касателно предявените искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал.
4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и с правна квалификация чл. 26, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във
вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В случая, предвид безспорния факт, че договорът за кредит е сключен от разстояние,
чрез използване на средства за изпращане и получаване на изявления в електронен вариант,
приложение намират разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Според легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 6 от ЗПФУР, договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. В разглеждания казус, от представените от страните
доказателства, безспорно се установи, че процесният договор за кредит е сключен чрез
предоставена от ищцовото дружество на ответника финансова услуга от разстояние, чрез
средства за масова комуникация /безспорно установен е фактът на получаване на сумата по
договора от ищцата/. Няма ангажирани доказателства, нито наведени твърдения, че ищцата,
след сключване на договора, надлежно е упражнила правото си на отказ от същия /чл. 12 и
чл. 15 от ЗПФУР/. По същите съображения съдът приема за сключен и договорът за
предоставяне на гаранция. По делото безспорно се установи, че и този договор е сключен по
реда на ЗПФУР и съобразно общите условия към този вид договори се счита за сключен с
изпращането от дружеството на клиента на електронната поща, посочена във формуляра за
кандидатстване, договора за предоставяне на гаранция, заедно с общите условия. В случая е
видно от самия договор за гаранция, че последният съдържа всички параметри на процесния
договор за кредит, което води до безсъмнения извод, че обезпечава вземанията на кредитора
„Неткредит“ ООД по договора. Ето защо приема възраженията на ответниците за липсата на
сключен договор за гаранция за неоснователни и недоказани. Ответното дружество „Кредит
Гарант БГ“ ООД не представи някакви доказателства, че надлежно е упражнил правото си
на отказ от договора, като изрично е уведомил ищцата, че се отказва от договора /изпратено
по ел. поща писмо или изпратен СМС/.
На следващо място, от заключението по назначената по инициатива на съда съдебно-
счетоводна експертиза, се установи, че ищцата е заплатила по договора общо сума в размер
на 4 685.51 лева, от които главница – 2500.00 лв., лихви – 733.45 лв. и по Договор за
гаранция – 1 4 52.06 лв. Ето защо, съдът стига до извода, че в случая ищцата е сключила
както разглеждания договор за кредит, така и оспорения от ответниците, акцесорен към
кредита и договор за предоставяне на гаранция.
По преценка действителността на договора за кредит, съобрази следното:
С Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се
прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
5
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към
горното решение е прието, че: „С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 г. се
предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1
от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се
произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези
основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и
се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато
нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я
констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е
обвързано със срок.“. В горния смисъл е и Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр.
дело № 3578/2020 г., III г. о. и др.
При конкретния договор за кредит, ищцата изрично с настоящия иск се позовава на
неговата недействителност, поради противоречието му с императивни правни норми. При
запознаване със съдържанието на договора, съдът установи, че същият противоречи на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът
за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/, както и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т.
11/. Видно от представения Договор за потребителски кредит, се установи, че е посочен ГПР
– 49.31 %, а от текстовете на договора за кредит и договора за гаранция става ясно, че
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от свързано с кредитора лице
„Кредит Гарант БГ“ ООД. Няма спор, че договорът за предоставяне на гаранция е
възмезден, като възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР. Последното се
установява и от приетото, заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза. Няма
спор в съдебната практика, че разходите по договор за поръчителство, който е неизменно
свързан с договора за кредит и представлява условие за сключване на последния, които
разходи водят до увеличаване общия размер на дълга, следва да бъдат включени в общите
разходи по кредита, т. е. в ГПР. В посочения смисъл е и Решение на СЕС от 13.03.2025 г.,
постановено по дело С-337/23. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да
прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в
неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за
кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК /да е сключен по
ясен и разбираем начин/, съответно на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
От друга страна, годишният процент на разходите се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Т. е. в посочената величина /бидейки
глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Посочването размера на ГПР в договора за потребителски
кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да
съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите
последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи или не.
При разглеждания казус, съдът счита, че е налице нарушение на сочената разпоредба,
тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
6
абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият от 49.31 %. Посоченият в договора лихвен процент от 40.76 % не е ясно как
точно се съдържа в ГПР и как лихвата е изчислена по отношение на общия ГПР. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на разходите
представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Такава методика не се съдържа в договора. Не се съдържат данни за
параметрите на формиране на ГПР. Освен това, не са посочени и допълнителни допускания,
взети предвид при изчисляването му, съобразно нормата на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При липсата
на данни за наличие на конкретни разходи по кредита, които се включват в ГПР, не става
ясно как е формиран същият от 49.31 %. Посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е да се предостави на потребителя пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК.
На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, т. е. по-висок от 50.00 %. С уговарянето на допълнително задължение за
възнаграждение на поръчител по договора се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона е нищожна. На практика с т.нар. възнаграждение на поръчителя се предвижда
допълнително възнаграждение по кредита и то за кредитора, доколкото от справка в ТР се
установява, че съдружници в двете ответни дружества са едни и същи лица с едни и същи
дялови участия, т. е. пораждат се основателни съмнения за свързаност на двете дружества.
Поради изложеното, съдът заключава, че така сключеният договор за потребителски кредит
№ 202310090948190102/09.10.2023 г. е недействителен и като такъв не поражда задължения
за страните по него.
Касателно иска за прогласяване недействителността на свързания с договора за
кредит Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 09.10.2023 г., доколкото съдът
счита за недействителен договора за кредит, служещ за основание на договора за
поръчителство, съдът заключава, че последният също е недействителен, тъй като се явява
сключен без основание /при липса на действителна сделка, чиито задължения би могъл да
обезпечава/.
Поради изложеното, стига до извода, че така предявените искове са основателни и
доказани, и следва да се уважат.
Касателно предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД:
Ищеца претендира вземане срещу ответника поради неоснователно обогатяване и по-
специално – получаване на парична сума без основание. Съгласно разпоредбата на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването
7
да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е
осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т. е. централният елемент от фактическия
състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е
основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава
и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не
предпоставят вина на получателя.
В конкретния случай, ищцата С. К. С. цели връщане на получена от ответника
„Неткредит“ ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД парична сума в размер на 2 185.51 лв. при
първоначална липса на основание. От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че ищцата С. С., в качеството на кредитополучател е погасила предсрочно процесния
договор за кредит заплащайки сумата в общ размер на 3 233.45 лв., в т. ч. главница – 2 500
лв. и лихва – 733.45 лв., както и сумата в размер на 1 452.06 лв. по процесния договор за
гаранция.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато при сключване на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и
не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 от ЗПК.
С оглед на изложеното по-горе досежно констатираната недействителност на
сключения между страните договор за потребителски кредит и договор за гаранция, следва
че платената от С. сума в общ размер на 2 185.51 лв., от които лихва – 733.45 лв. - по
договора за кредит и 1 452.06 лв. - по договора за гаранция, се явява платена при начална
липса на правно основание и подлежи на връщане. Поради изложеното искът по чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
Ето защо, ответникът „Неткредит“ ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД следва да бъдат
осъдени да заплати на С. К. С. сума в размер на 2 185.51 лева, представляваща получена от
„Неткредит“ ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД сума без основание, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
По разпределение на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да се присъдят направените по
делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, в размер на 778.94 лева.
Доколкото обаче пълномощникът на ищцата се е съгласил да й окаже процесуална
защита по трите иска при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., на процесуалния
представител на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Размерът на възнаграждението
при разглеждания казус, съдът определя на сума от 1 408.41 лева с ДДС, отчитайки
действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ищцата действия по защитата в производството. При разглеждания казус се
събраха писмени доказателства, като приетите доказателства чрез назначената съдебно-
счетоводна експертиза, са събрани по почин на съда. Представителят на ищцата не се яви
при проведените две открити съдебни заседания, като представените преди заседанията
молби не съдържат допълнителни доводи по съществото на спора, като основно се
изчерпват по съдържание с искане за присъждане на разноски. Ето защо на адвокат адв.
Антоний Здравков Димитров от САК следва да се присъди сума в размер на 1 408.41 лева с
ДДС- възнаграждение за процесуално представителство, определено съразмерно уважената
част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между С. К. С., ЕГН **********, с
8
настоящ адрес гр. Шумен, ул. „Нанчо Попович“ № 20, ет. 2, ап. 5 и „Неткредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „***, № 3,
ет. 10, представлявано от Ирина Недкова Христова-Станкова, Договор за потребителски
кредит № 202310090948190102/09.10.2023 г. е недействителен, поради противоречие със
закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между С. К. С., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. Шумен, ул. „Нанчо Попович“ №20, ет. 2, ап. 5 и „Кредит Гарант БГ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 3, ет. 11, представлявано от управителя Константин Василев Василев, Договор
за предоставяне на гаранция № ********** от 09.10.2023 г. е недействителен, поради липса
на основание.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1797, район „Изгрев“, ул. „***, № 3, ет. 10, представлявано от Ирина Недкова
Христова[1]Станкова и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 11, представлявано от
управителя Константин Василев Василев, да заплатят на С. К. С., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. Шумен, ул. „Нанчо Попович“ № 20, ет. 2, ап. 5, на основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, сума в размер на 2 185.51 лв. /две хиляди сто осемдесет и пет лева и петдесет и
една стотинки/ – получена от сума без основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.01.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1797, район „Изгрев“, ул. „***, № 3, ет. 10, представлявано от Ирина Недкова
Христова[1]Станкова и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 11, представлявано от
управителя Константин Василев Василев, да заплатят на С. К. С., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. Шумен, ул. „Нанчо Попович“ № 20, ет. 2, ап. 5, сумата от 778.94 лева
/седемстотин седем и осем лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Изгрев“, ул. „***, № 3, ет. 10, представлявано от Ирина Недкова
Христова[1]Станкова и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 11, представлявано от
управителя Константин Василев Василев, да заплатят, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., на адвокат адв. Антоний Здравков Димитров от САК, с рег.
№**********, със служебен адрес: гр. София, ул. „Хан Омуртаг“ № 74, ет. 1, ап. 1, сумата
от 1 408.41 лева /хиляда четиристотин и осем лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9