Р Е Ш Е Н И Е № 260117
Гр.Хасково, 08.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи
граждански състав в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
Секретар В.К.
след като разгледа докладваното от съдия Серафимова
в.гр.д. № 877 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е
по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение №
15/06.07.2020 г.,по гр.д.№44/2019 г., Районен съд – Ивайловград е отхвърлил
предявения от „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, с ЕИК ********* иск срещу
Община ***, с ЕИК *********, представлявана от Д.Д.О., кмет на Общината за
обявяване нищожността на разпоредбата на чл.12, т.7, а именно: „Едностранно от
наемодателя без предизвестие“ от Договор за наем на земеделска земя от
23.07.2018г., вписан в служба по вписванията с вх. рег. № 318/30.07.2018 г.,
акт №65, том I и от Договор за наем на земеделска земя от 14.09.2017г.,заведен
в деловодната система „Акстър наеми“ под №3-001472/14.09.2017г., на основание
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави,
като неоснователен.
С решението Районен съд - Ивайловград
е осъдил „ГЛОБАЛ БИО ХЬРБС БЪЛГЕРИА“ да заплати на Община *** сумата от 300
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от така
постановеното решение е останал въззивникът „Глобал Био Хърбс Бългериа” ЕООД,
който в законоустановения срок го обжалва, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Изложени са съображения за необоснованост на постановеното
решение, като се твърди, че с ангажираните по делото доказателства, ищецът
доказал нищожността на посочените клаузи в исковата молба, поради което
неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд не приел техните доводи
и не се съобразил с доказателствата по делото. Направен е анализ на действащата
нормативна уредба, касаеща договорите за наем на земеделска земя, свързани с
тяхното прекратяване и съответно с действията на тези договори.
Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение на Районен съд - Ивайловград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с
което искът за нищожност на разпоредбата на чл.12, т.7 от договора за наем от 2018 г. да бъде уважен
изцяло.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Община– ***, с който се оспорва
подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.
Прави се искане въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд - Ивайловград.
СЪДЪТ, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК,
от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност, настоящият състав на възивния съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира възприета от първоинстанционния съд фактическа
обстановка за безспорно установена
и кореспондираща със събраните
доказателства.
С оглед наведените в
депозираната въззивна жалба доводи,
съдът намира за необходимо
да обсъди следното:
Производството пред Районен
съд- Ивайловград е образувано въз основа на искова молба подадена от
„ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, с ЕИК ********* против
Община ***, с ЕИК *********, с която е предявен иск за прогласяване
нищожността на разпоредбата на чл.12, т.7 -„едностранно от наемодателя
без предизвестие“ от договор за наем на земеделска земя от 23.07.2018г., вписан
в служба по вписванията с вх. рег. № 318/30.07.2018 г., акт №65, том I и от договор
за наем на земеделска земя от 14.09.2017г., заведен в деловодната система
„Акстър наеми“ под №3-001472/14.09.2017г.
В
исковата молба се твърди,че ищецът в качеството си на наемател е сключил с Община - *** договори за наем на земеделска
земя - договор от 23.07.2018 год., вписан в службата по вписванията гр.
Ивайловград, с вх.№318/30.07.2018 год., акт № 65, том първи и договор за наем на земеделска земя от
14.09.2017 год., заведен в деловодна програма „Акстър наеми" под №
3-001472/14.09.2017 год. Договорите били сключени на основание чл.37и, ал.12,
във връзка с чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Кметът на Община *** отправил предизвестие
за прекратяване договора за наем на земеделска земя от 23.07.2018 год., с
уведомително писмо с изх.№ 30-00-755 от 20.11.2018 год. и на основание чл.12, т.7 от договора -
„едностранно от наемодателя без
предизвестие", като била издадена и
заповед № 547 от 07.12.2018 гол. на кмета на Община *** по силата на която
договорът бил прекратен на същото основание чл.12, т.7 от договора - „едностранно
от наемодателя без предизвестие". За прекратяването на договора за наем на
земеделска земя от 14. 09. 2017 год. предизвестие до наемателя не било отправено, а била издадена
заповед №494/09.11.2018год. на кмета на
Община ***, по силата на която договорът
бил прекратен на основание чл.12, т.7 от
договора – „едностранно от наемодателя без предизвестие".В уведомителното писмо и в заповедите не се сочило неизпълнение на задълженията от
страна на наемателя или друго релевантно
основание,обуславящо прекратяването на договорите.Липсвала и каквато и да е
аргументация по повод „едностранното" волеизявление на кмета на Община ***,
което правело практически невъзможно да се установи по каква причина се прекратява договора и
дали такава причина действително е съществувала. Формулираното от наемодателя
основание представлявало хипотезата на чл.12, т.7 от договора от 23.07.2018 год. и от договора от
14.09.2017 год. Според ищеца анализът на
текста на чл.12 от договора от 23.07.2018 год. от договора от 14.09.2017год.,и
на действащата/приложима нормативна уредба, налагали извода,че същите са в
противоречие с разпоредбите на ЗСПЗЗ и целят неговото заобикаляне,както и накърняват
добрите нрави.Ищецът оспорва действителността на чл.12, т.7 от договора за наем
на земеделска земя от 23.07.2018 год. „едностранно от наемодателя без предизвестие" и на чл.12,
т.7 от договора
от 14.09.2017 год. „едностранно от наемодателя без
предизвестие",като счита същата за нищожна по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречала на закона, целяла неговото заобикаляне и
накърнявала добрите нрави.Предвидената в договорите разпоредба, обуславяща възможността на кмета
на Община *** да прекрати наемните правоотношения: „едностранно от наемодателя
без предизвестие" очевидно била въведена с единствена цел да постави в
привилегировано положение наемодателя и същата била в явно противоречие със
закона и накърнявала добрите нрави.
Касаело се за управление на
имоти публична общинска собственост, при което условията за прекратяване на договора
не зависели от свободната воля на договарящите страни, а били предопределени/разписани
в разпоредбите на нормативен акт /ЗСПЗЗ и ЗЗД/. Договорите били сключени на
основание чл.37и, ал.12, във връзка с чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ и на основание
Решение на ОС - Ивайловград и протоколи съставени по реда на чл. 37и, ал.6 и
ал.7 от ЗСПЗЗ - за разпределение на пасища, мери и ливади в землищата на с.***,
с.***, с.***, с.*** и с.***. Прекратяването на договорите можело да бъде
извършено само по реда на чл.17л, ал.3 от ЗСПЗЗ, а именно; „Договорите за наем
и аренда по чл. 37и, ал. 12 могат да се прекратяват или изменят преди
изтичането на срока, по искане на ползвателя..,като . Общината прекратява договорите
за наем след постановяване на Решение на
Общинската служба по земеделие и изтичане на стопанската година, в която е
издадено решението. В процесните договори била предвидена възможност
наемодателят да прекрати същите:„едностранно от наемодателя без
предизвестие",като нормата чл.12, т.7 от договорите практически
„освобождавала" наемодателя от задължението да посочи конкретно основание
за прекратяването на договора и правила което очевидно е изключение По своя характер тя се явявала
„допълнителна" и представлявала една допълнителна „гаранция" за наемодателя,
че дори при отсъствието на предвидените в договора основания за прекратяването
му, Кметът на Община *** все пак ще разполага с такава
възможност.Съществуването на чл.12 т.7 /в Договора от 23.07.2018 год. и в
Договора от 14.09.2017 год./ не можело да бъде оправдано с нито една разпоредба
на ЗЗД (независимо от факта, че Наредбата за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, приета на 20.12.2017 год. с Решение № 149 на
ОС-Ивайловград препращала към този закон.ЗЗД също изключвал възможността за
едностранното прекратяване на договор без основание.Дори в разпоредбата на
чл.37 от ЗЗД, която предвиждала възможност за едностранно разваляне на договор
било посочено, че „когато длъжникът... не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде
на длъжника подходящ срок за изпълнение... ".На следващо място според
ищеца в разпоредбата на чл.57и, ал.12 от ЗСПЗЗ изрично било предвидено, че
„минималният срок за сключване на договорите за наем или аренда е 5 стопански
години". Законодателят съобразил и факта,
че в много случаи наемодателят предоставял ползването на земеделските земи и с
предназначение за директно подпомагане при кандидатстване по различните схеми и
мерки за подпомагане на земеделски стопани, базирани на площ,което било видно и
от самите договори.
Моли съда да постанови решение, по силата на
което да прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 12, т.7 от договора от
23.07.2018 год. и от договора от 14.09.2017 год. - и двете идентични по смисъл
и съдържание и предвиждащи
възможност за прекратяване на
наемните правоотношения „едностранно от наемодателя без
предизвестие".
Ответникът ОБЩИНА - *** оспорва исковете. В отговора на
искова молба се твърди,че срещу издадените заповеди имало подадени жалби от
страна на дружеството „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА" ЕООД и били образувани
гр.дело №130/ 2018г. и гражданско дело № 119/2018 г, по описа на Районен
съд-Ивайловград,като считат,че следва да бъде
изяснен спорът по тези дела след което да се разгледа и спора по настоящото дело.Към настоящия
момент договорите за наем на земеделска земя били прекратени и ищецът по
настоящото дело не черпел права и задължения по така посочените договори, за да
атакува отделни негови разпоредби. Неоснователни били и твърденията, че
издадените заповеди за прекратяване на процесниите договори били немотивирани и
неясни.Твърдението, че не са посочени причините за тяхното прекратяване било
неоснователно.
По отношение основателността на иска твърдят,че срещу
ищцовото дружество има подадена подписка от потърпевши граждани, обработващи
земеделски земи в землищата на с.***, с,***, с.*** от Община-***, която
подписка била продиктувана и от
неспазването на договорните разпоредби, записани в договорите за наем на
земеделска земя. Тази била причината, довела до издаване на Заповед
№547/07.12.2018г. и Заповед №494 от 09.11.2018г. на кмета на община ***.
Основанията, посочени в тези заповеди сочели за неизпълнение на договорните
задължения от страна на наемателя.С подадената искова молба, ищецът - дружество
„ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД целял да прикрие основната причина за
прекратяване на договорите, а именно ролята му на недобър стопанин при
стопанисването на наетите от него пасища, мери от ОПФ. Целта на предоставянето
на пасища, мери от ОПФ била да бъдат подпомогнати земеделските стопани в
отглеждането на животни и това да доведе до тяхното увеличаване, в какъвто
смисъл била разпоредбата на чл. 37 от ЗСПЗЗ, а не заради неспазване на
договорните разпоредби да страдат останалите земеделски стопани. Именно с тази
цел била вписана в договора и разпоредбата на чл.12, ал.7 от договорите.Ответникът
счита,че разпоредбата е правилна и законосъобразна и не нарушава равнопоставеността
между наемател и наемодател, а имала само възпиращ ефект от бъдещо неспазване
на договорните разпоредби.Неправилни били и наведените твърдения, че
разпоредбата на чл.12,ал.7 от договорите води до ограничаване правата на
наемателя и е в противоречие със Закона за арендата в земеделието, където
минималният срок за сключване на договор бил 4 годишен. Това било въведено с
цел планиране на дългосрочна стопанска дейност. Съгласно същия закон,
прекратяването на договори за наем на земеделска земя бил подчинен на ЗЗД, като
страните били длъжни да спазват договорните разпоредби. Съгласно чл.6 ал.2 от ЗЗД „Лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси.Те не
могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото".
Затова и нормата на чл.12,ал.7 е била въведена, когато имотите не се
стопанисват с грижата на добър стопани, това да бъде преустановено с цел
запазване интересите на обществото. Община - *** моли съда да отхвърли така предявения
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
За изясняване на делото
от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими
доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и
обстоятелства и въз основа на тях е достигнал до изводи, които се споделят настоящия състав на въззивния съд.
По делото не се спори, че
между страните са съществували
облигационни отношения по силата
на сключени договори за наем на земеделска земя от 23.07.2018г., вписан в
служба по вписванията с вх. рег. № 318/30.07.2018 г., акт №65, том I и от
договор за наем на земеделска земя от 14.09.2017г.,заведен в деловодната
система „Акстър наеми“ под №3-001472/14.09.2017 г.
Видно от съдържанието на
процесиите договори в чл.12.т.7, страните са се договорили,че наемодателят може
да прекрати договора едностранно, без предизвестие. Наемодателят Община - *** се е възползвал
от това свое право и е отправил до наемателя ищец по делото предизвестие
за прекратяване договора за наем на земеделска земя от 23.07.2018 год., с
уведомително писмо с изх.№ 30-00-755 от 20.11.2018 год. и на основание чл.12,
т.7 от договора „едностранно от наемодателя без предизвестие", като е
била издадена и заповед № 547 от 07.12.2018 год. на кмета на Община - *** по
силата на която договорът между страните е
прекратен на същото основание чл.12,т.7 от договора, едностранно от
наемодателя без предизвестие. За прекратяването на договора за наем на земеделска
земя от 14.09.2017 год. преди известие до наемателя не е било отправено, а е издадена
заповед №494/09.11.2018 год. на кмета на
Община - ***, по силата на която
договорът е прекратен на
основание чл.12, т.7 от договора, едностранно от наемодателя без предизвестие.
Настоящият състав на
въззивния съд счита за
неоснователни въведените от ищеца
възражения за нищожност на договорната клауза, както и не споделя становището
на ищцовото дружество за противоречие на
клаузата на чл.12,т.7 от договора с принципа на равнопоставеност между страните
при договарянето.Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото това съдържание не противоречи на повелителни норми на закона
и на добрите нрави. В случай, че страните изрично са уговорили клауза в писмен договор,
то тя не следва да се възприема като противоречаща на принципа за
равнопоставеност на страните по една двустранна сделка,по която изправната
страна по договора,съгласно чл.87 от ЗЗД може винаги да го развали ако другата
страна не е изпълнила съществени свои задължения.Извън тези хипотези
едностранното прекратяване е допустимо само в случаите, когато това изрично се
предвижда от закона или е налице постигнато между страните съгласие за това,
обективирано в писмен договор между тях.Страните
могат да уговорят, както че предизвестие
не е необходимо, независимо, че не са
налице предпоставките на чл.87, ал.2 ЗЗД, така и че предупреждение трябва да се направи и в случаите по ал.2 на чл.87 предвид
диспозитивния характер и на двете разпоредби.Определянето на съдържанието на
възмездния договор, какъвто е договора за наем, зависи от волята на страните и в
рамките на договорната свобода по чл.9 ЗЗД и тъй като начинът на определяне на
съдържанието зависи от конкретната воля на страните, твърдяната недействителност на клаузата следва да се
преценява и съобразно общата воля.В тази
връзка, съдът намира за
неоснователно твърдението на ищеца
наемател по договора , че договорната клауза противоречи на закона ,заобикаля
го и накърнява добрите нрави, като поставя наемодателя в привилегировано положение спрямо наемателя и фактически освобождава
наемодателя от задължението да посочи конкретното основание за прекратяване на договора.
Неправилно е и твърдението на ищеца,че договорът за наем може да бъде прекратен само по реда на чл.17л, ал.3 от
ЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба, договорите за наем и аренда по чл.17и, ал. 12
могат да се прекратяват или изменят преди
изтичането на срока, по
искане на ползвателя.Съгласно разпоредбата на чл.57л
ал.2 и ал.3 ЗСПЗЗ, наемателят сключил договора за наем и аренда,на основание чл.37и,
ал. 12, може да прекрати или измени същия преди изтичането на срока, без да
сочи основания за това, като изрично в закона това право не е предвидено по
отношение на наемодателя, в случая Общината и тъй като липсва изрична забрана
за това право с цел равнопоставеност между страните приложение следва да намери чл.9 от ЗЗД.
В разпоредбата на чл.17и, ал.2 от ЗСПЗЗ
изрично е предвидено, че „минималният срок за сключване на договорите за наем
или аренда е 5 стопански години",като в тази връзка
и тъй като противоречието със закона е обективно основание за нищожност,следва
да е налице противоречие с конкретна императивна правна норма, установяваща
забрана или изискване, или с конкретен правен принцип, относно начините на
сключване на сделката, нейното съдържание, елементи или структура, каквото
противоречие в конкретния случай не е
налице.При преценка доводите на ищеца жалбоподател,
следва да се има предвид,че има специален ред
регламентиран в чл.24а,ал.2,т.6 от ЗСПЗЗЗ и в чл.37 от ЗСПЗЗ, при отдаване под наем и при стопанисване на предоставените на наемателя земи ,който допуска включването на условия по
договорите, които да дават възможност на
наемодателя да прекратява едностранно договорите за наем при настъпване на определени
условия, като това право е предоставено и
на наемателите.Административният орган е
длъжен да спазва определени условия, както при отдаването на
имотите, така и по отношение на стопанисването им и предоставянето им по наем
на наемателите, като при отдаване
на земеделските земи от ОПФ с начин на трайно ползване „пасища,мера“ Общината се задължава да прекрати договорите за наем и аренда за имоти
по чл.19, сключени по реда на чл.37и, ал.2, след издаване на решението на
общинската служба по земеделие и изтичане на стопанската година, в която е
издадено решението, която норма има
императивен характер по отношение на посоченото в нея конкретно основание и
относно момента на прекратяване на договора. Ограничаване правото на Общината да прекрати и на друго
основание договора, включително и едностранно,
ако това е уговорено в договора осуетява
свободното договаряне на страните при сключването на договорите.Страната по
чието искане едностранно се прекратява договора следва да е изправна.
С оглед изложеното и след
като не се установява противоречие с
императивни норми или правни принципи, следва да се приеме,че липсва основание
за прогласяване за нищожна клаузата на чл.12 т.7 от процесните договори, поради
противоречие със закона. Липсват конкретни
аргументи и относно възражението на
ищеца за заобикаляне на закона, като
основание за нищожност.От доказателствата по делото не се установява,че двете
страни са имали съзнанието,че чрез
включване на процесната клауза в договора заобикалят закона.От друга страна при
едностранно неизпълнение на договора няма как да е налице желание на двете страни, той да не породи
правното си действие.Ако само едната страна е имала намерение да се заобиколи
закона, тогава това заобикаляне няма да е основание за нищожност на договора, а
за унищожаемост поради измама. Не се сочат конкретни основания
и във връзка с твърдяното основание „противоречие с добрите нрави“.Относно възражението на ищеца по отношение на разпоредбата на чл.37и, ал.12
от ЗСПЗЗ, според която минималният срок за сключване на договорите за наем или
аренда е 5 стопански години, разпоредбата е императивна като срокът е задължително
условие за сключването на договорите, и е без
значение при прекратяването им.
Предвид
гореизложените съображения съдът счита, че искът за обявяване нищожност на договорната клауза в чл. 12,
т.7 „едностранно от наемодателя без предизвестие" от договора от 23.07.2018 год. и от договора
от 14.09.2017 год. на посочените в исковата молба основания - противоречие със
закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, като неоснователен ще следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на
изводите на двете съдебни
инстанции обжалваното решение като правилно
ще следва да се потвърди.
Предвид
неоснователността на подадената въззивна жалба дружеството въззивник ще следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
300,00 лева - за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №15/06.07.2020г. на Районен съд-Ивайловград по гр.дело №
44/2019 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на ОБЩИНА - ***, с
ЕИК ********* направените във въззивното производство разноски в размер на 300,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС-София, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.