АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
РЕШЕНИЕ № 120 |
||||||||||
гр.
Видин, 19.01.2024 г. |
||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
Административен съд – Видин, |
I административнонаказателен състав |
|||||||||
в открито заседание
на трети тттттридесетиддвадеседва |
петнадесети
януари |
|||||||||
през две хиляди двадесет и четвърта година
в състав: |
||||||||||
Председател: |
Антония Генадиева |
|||||||||
Членове: |
Росица Славчева Биляна Панталеева |
|||||||||
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
||||||||
на прокурора |
Кирил Кирилов |
като разгледа докладваното |
||||||||
от съдия |
Биляна Панталеева |
|
||||||||
Касационно АНД № |
302 |
по описа за |
2023 |
година |
||||||
и за да се произнесе, съобрази следното: Делото е образувано по жалба с правно основание
чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на Национално тол
управление към АПИ против Решение № 342/05.10.2023г. по АНД №630/2023г. по описа
на Районен съд-Видин, с което е отменено Наказателно постановление № BG29032022/4000/Р8-319/15.10.2022г. на Директора на НТУ към
АПИ, с което на ответника по касация е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП. В жалбата се развиват съображения, че решението
на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се , че съдът неправилно е приел, че
липсват данни и че не е констатирано , че именно жалбоподателят е бил водач
на процесното МПС. Сочи се и че е неправилен изводът
на съда , че неправилно е определен субектът на административно нарушение. Сочи
се и че представените по делото доказателства-доклад за нарушение и снимки,
са годни доказателства в процеса. От същите се установява мястото , времето ,
превозното средство, с което е извършено нарушението, както и техническото
средство, с което е установено нарушението. Иска се да бъде отменено решението
и потвърдено наказателното постановление. Ответникът в писмено становище, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата.Претендират се разноски за
двете инстанции. Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава
заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените
касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното
: Жалбата, като подадена в срока, е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Решението на ВРС като краен резултат е правилно,
но по различни от посочените от районния съд съображения . Актът и НП са издадени от компетентни
органи, съгласно чл.37,ал.1,б.“а“ от ЗАНН, вр.
чл.167,ал.3б от ЗДвП и чл.47,ал.1,б.“а“, вр. ал.2
от ЗАНН, вр. чл.189е,ал.12 от ЗДвП и приложените по
делото заповеди за оправомощаване. Наказателното постановление обаче е
незаконосъобразно. Безспорно е, че на 29.03.2022г. около 17:33 часа на граничен
контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав
мост в направление излизане от територията на Р България е пристигнало ППС с рег.
№ ВТ****КС, вид: влекач, марка и модел ДАФ ХФ 480 ФТ, с обща техническа допустима
максимална маса-над 12 тона, 5 оси, управлявано от ответника по касация Г.. След
извършена проверка от митнически служители е установено , че на 02.03.2022г. в
03:34 часа по път I-1, отсечка км 7+594, превозното
средство е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20181 на АПИ, че
попада в категорията на ППС, за които е дължима, но не е платена такса по чл.10,ал.1,т.2
от Закона за пътищата /ЗП/. Поради горните обстоятелства, инспектор Ф. приел,
че е налице нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП, като за констатираното нарушение
съставил АУАН против водача . Изрично е посочено в акта , че същият се
съставя спрямо лицето , тъй като управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена такса по
чл.10,ал.1,т.2 от ЗП, с което същият е извършил административно нарушение по
смисъла на чл.179,ал.3а от ЗДвП. Посочено е също така , че за нарушението е генериран
доказателствен запис в системата по чл.167а,ал.3 от
ЗДвП, с номер на нарушението. Видно от преписката е, че в същата се съдържа
извлечение от системата с № D9FF155F0FDA55E3E053031F160A65FF с означение за нарушение от собственик
„Европа транс 2001“ЕООД , съдържащо и доказателствен
запис с означение на дата и час на нарушението , тол
селекция, тип нарушение-няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване , път-
I-1, км 7+594 ,
посока-нарастващ, област-Видин и град-Видин. Към акта са приложени и две снимки-една
изцяло черна с частично четящ се
вероятно номер на автомобила и една бяла с черни петна-вероятно снимка на
автомобил в далечен план. Напрактика и двете не
установяват нищо , тъй като не възпроизвеждат никакво конкретно изображение.
На двете снимки има автоматично генерирани дата и час и други буквени и цифрови
символи. Актът е съставен в присъствието на нарушителя
и му е връчен на 29.03.2022г. Писмени възражения по него не са постъпили. Въз
основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, с което на
основание чл.179,ал.3а от ЗДвП на М.М.Г. е наложена
глоба в размер на 1800 лв. В тежест на административно-наказващия орган
е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и
констатациите си относно извършено административно нарушение. Административно-наказващият орган е приел, че
ответникът по касация е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл.179,ал.3а от ЗДвП. Според този текст водач,
който управлява ППС от категорията по чл.10б,ал.3
от Закона за пътищата /ЗП/ по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние съгласно изискванията на ЗП
за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал
да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията
на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Съгласно чл.10б,ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над
3,5 тона, извън тези по чл.10а,ал.7
и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Според чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система
за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от
ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3
– 3в,
към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
– видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа
и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. От установените по делото обстоятелства въз
основа на събраните доказателства с оглед приложимите правни норми е видно ,
че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения и не е спазено изискването за форма на наказателното постановление. При издаването
на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от
ЗАНН, съобразно която наказателното
постановление следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където
е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават. Доказателствата, приложени към преписката, не
установяват обстоятелствата по смисъла на чл.167а,ал.3 от ЗДвП.
Доказателства, установяващи обстоятелствата по смисъла на чл.167а,ал.3 от
ЗДвП, не са представени. Приложените снимки,
които следва да установят посочените обстоятелства , за да бъдат годни
доказателства , в какъвто смисъл са доводите в жалбата, изобщо не установяват
никаква информация. Действително според
разпоредбата на чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10,ал.1 от
ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3
– 3в,
които заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените
в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен
номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част
от системата, но в случая снимките не съдържат такава информация. В тежест на
административно-наказващия орган е да представи доказателствата, вкл. тези по
чл.167а,ал.3 от ЗДвП, съдържащи посочената в разпоредбата информация , което
в случая не е сторено. Освен горното , видно от описаното в НП е,
че липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено
нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин. Като място на извършване на
нарушението в НП е посочено „път I – 1, км 7 + 594“, за който се събира такса
за изминато разстояние – тол такса, Видно от
създадения доклад, като място на нарушението е посочено не само цифровото
означение на пътя , а и съответната
област и град - Видин, като тази информация е намерила място в издадения въз
основа на доклада АУАН, но не и в наказателното постановление, което е имено
обвинението в конкретното нарушение. При издаване на наказателното постановление
административния орган следва да обвърже съответните точки от пътя, описани цифрово,
с други обичайни белези, индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин,
като съответно не следва издаденото НП да почива на предположения. Съобразно
разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН мястото на нарушението е необходим
елемент от съдържанието на наказателното постановление , като в случая
наказателното постановление не отговаря на посоченото изискване. За разлика
от нередовността на акта , която може да бъде санирана
при допусната нередовност в него, ако е безспорно установено нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина съгласно разпоредбата на
чл.53,ал.2 от ЗАНН , такава възможност не е предвидена за наказателното
постановление, поради което наказателното постановление не отговаря на посоченото
законово изискване относно неговото съдържание, което е самостоятелно основание
за неговата отмяна. Следва да бъде споделено оплакването в
касационната жалба , че от представените едва в съдебното производство пред
районния съд доказателства-извлечение от карта на водача и пътен лист, се установява , че водач на посочената дата
и в посочения час е именно ответникът по касация , като развитите доводи от
районния съд, че не се установява това обстоятелство , не могат да бъдат
споделени, тъй като макар и едва в съдебното производство /а би следвало тези
обстоятелства да са изяснени в хода на административно-наказателното
производство с оглед осигуряване на правото на защита на наказаното лице/, е
установено качеството на наказаното лице на водач за посочения в акта и
наказателното постановление момент на извършване на нарушението. Съобразно
административно-наказателния състав, въз основа на който е ангажирана
отговорността на посоченото лице-чл.139,ал.3а от ЗДвП, субект на
административно-наказателна отговорност е именно водачът, като такова е
законодателното решение. В този смисъл доводите на съда за отмяна на
наказателното постановление не се възприемат от настоящата инстанция в
случая. Горното обаче не променя правилността на крайния
извод на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление
по изложените от настоящата инстанция съображения. С оглед горните съображения жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което решението на ВРС
, с което е отменено наказателното постановление, като краен резултат е
правилно и следва да бъде оставено в сила. От касатора са
поискани разноски за първоинстанционната и
настоящата инстанция , но с оглед изхода от делото разноските пред районния
съд е следвало да бъдат поискани именно от него , съответно да бъде сезиран
съдът за допълване на решението по реда на чл.248 и сл. от ГПК , което не е
сторено. С оглед изхода по делото настоящата инстанция дължи присъждане на
разноските , направени за нея , но по делото не са представени доказателства
за направени разноски за касационната инстанция , поради което искането за
присъждането им е неоснователно. Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН
във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 342/05.10.2023г. по
АНД №630/2023г. по описа на Районен съд-Видин, с което е отменено Наказателно
постановление № BG29032022/4000/Р8-319/15.10.2022г. на Директора на НТУ към
АПИ . Решението
не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |
||||||||||
Решение по дело №302/2023 на Административен съд - Видин
Номер на акта: | 120 |
Дата: | 19 януари 2024 г. (в сила от 19 януари 2024 г.) |
Съдия: | Биляна Спасова Панталеева Кайзерова |
Дело: | 20237070700302 |
Тип на делото: | Касационно административно наказателно дело |
Дата на образуване: | 5 декември 2023 г. |