Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1511
19.04.2019
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14538 по
описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 108 ЗС от Д.С. и Г.Д. срещу И.Г..
Ищците твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор 56784.19.22 п КК
на гр. П. Правата си придобили на основание догори за дарение, с което Б. М. и Е.
М. им прехвърлени по 1/9 ид.ч. от имота на всеки от тях и протокол за делба,
съгласно който имотът бил поставен в дял на ищците при квоти 4/9 ид.ч. за Д.С.
и 5/9 ид.ч. за Г.Д.. Праводателите им се легитимирали като собственици на имота
с констативен нотариален акт от … г. по решение на ПК-П. и удостоверение за
наследници на Х. М.. През …г. ищците установили, че имотът бил прехвърлен на
ответника от страна на техния праводател Б. М. с договор от …г. Твърдят, че те
притежават правото на собственост и искат ответникът да бъде осъден да им
предаде владението на имота. Не претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите.
На първо място твърди, че претенцията е недопустима поради погасяването й по
давност. Твърди, че е придобил правото на собственост от неговия притежател,
като праводателят му предал и владението на имота. Владението му било спокойно
и към датата на сделката имотът се стопанисвал от него. Оспорва се придобивният
способ на ищците и подписите на техните праводателя. Иска се отхвърлянето на
претенциите и присъждането на разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Относно правото на собственост:
От представеното решение на ПК П. с № … от …г. се установява, че в
полза на наследниците на Х. М. М.е било възстановено правото на собственост
върху оризище от 9.003 дка, местност „м. Г. К. и П. ш.“, масив …, парцел … по
плана за земеразделяне. Съгласно приложеното удостоверение, към този момент
наследници на Х. М. са неговата с. Е. Г. М.(починала … г.) и неговият с.- Б. Х.
М.. Последните са притежавали правото на собственост при равни права- по 1/2
ид.ч. Правата им се удостоверяват и от съставения констативен нотариален акт-
лист 5.
С договор за дарение от …г. Б. Х. М. и Е. Г. М.са прехвърлили на
настоящите ищци- Д.С.С. и Г.С.Д. за всеки от двамата по 1/9 ид.ч., общо 2/9
ид.ч. от същия имот. След това по гр.д. № 8027/1995г. на ПРС между четиримата е
подписана и одобрена съдебна спогодба, с което имотът се поставя в дял на Д.С.С.
и Г.С.Д. при квоти 4/9 ид.ч. за първия и 5/9 ид.ч. за втория, като останалите
съделители се съгласяват да получат парично уравняване. Протоколът е вписан …
на …г., акт № …, том …, съгласно отразяването в горния ляв ъгъл на документа- лист 7. Съгласно
приетата СПочЕ оспорените подписи са положени от Б. Х. М. и Е. Г. М..
В действителност веднага след прехвърлянето съсобственици
са извършили доброволна делба на имота и същият е бил възложен на ищците. Това
обстоятелство обаче не опорочава действителността на сделките. За да е
действителен договорът за доброволна делба е необходимо всяка от страните да
получи дял в натура или парична равностойност. Законът не изисква всеки от съделителите
да придобие права върху делбената вещ, а и в много случаи това е на практика
невъзможно. Недействителност би била налице единствено ако липсва изравняване
на дяловете на съсобствениците. В тази хипотеза е налице дарствено разпореждане,
което би било нищожно. В настоящия случай обаче изрично е посочено, че Б. Х. М. и Е. Г. М.получават парична сума
срещу своите дялове в имота, които служат за уравняване на дяловете.
Предвид служебното задължение на съда да следи за
действителността на договорите е необходимо да се изследва и наличието на хипотезата
на заобикаляне на закона. Това основание за нищожност на договорите се отличава
с начина, по който се осъществява забранения от закона резултат. Докато при
противоречието със закона поведението на страните е в пряко нарушение на
повелителните правни норми, то за да се осъществи заобикаляне на закона,
участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или
непозволен от закона резултат, чрез извършването на една или повече сделки,
всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителни правни норми. В
този случай страните извършват сделките не, за да получат непосредствените,
типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга цел, прякото
осъществяване на която би противоречало на закона. При заобикалянето
на закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез извършената сделка
или поредица от сделки постигат цел, която законът не позволява. Тези характеристики обаче не са налице за настоящите
сделки, тъй като не съществува законова забрана, нито за сключването на договора
за дарение, нито за извършването на делба, нито пък за разпореждането с правото
на собственост посредством двете. Не се установява и наличието на субективния
елемент от фактическия състав на нищожността, а няма и законова разпоредба,
която да предполага такова намерение на страните.
Предвид действителността на договора и съдебната спогодба,
прехвърлянето на собствеността върху процесния имот е станало през …г. в полза
на ищците при твърдените права. Следващата сделка, сключена от Б. Х. М. няма
вещнопрехвърлително действие, защото праводателят
към този момент не е притежавал правото на собственост върху имота.
Относно възражението за вписване:
Вписването на посочените в ЗС и в Правилника за вписванията
охранителни и административни актове, искови молби и съдебни решения по принцип
има само оповестително действие- дава възможност на третите лица да узнаят за
извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността
върху него. Вписаните актове имат защитно действие само в изрично посочените от
закона случаи (например чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, чл. 33, ал. 3
от ЗЗД, чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, чл. 135, ал.
1, изр. посл. от ЗЗД, чл. 227 от ЗЗД, чл. 37 от ЗН, чл. 114, б.
"б" и "в" от ЗС). Разпоредбата на чл. 113 ЗС
визира случаите на прехвърляне на вещни права от един и същ праводател на двама
или повече приобретатели, като дава защита на този от тях, който първи е вписал
акта си. В този смисъл Решение № 631 от 23.11.2009 г. по гр. д. № 247/2009 г., ВКС, II г. о., Решение
№ 1404 от
9.03.2009 г. по гр. д. № 6037/2007 г., ВКС, II г. о. Решение № 219
от 5.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2215/2016 г., I г. о., ГК, Решение № 1229 от
9.03.2009 г. по гр. д. № 5349 от 2007 г. на ВКС.
В настоящия случай, от приложения към исковата молба
протокол, се установява неговото вписване на …г., почти 19 години преди
сключването на договора, с който се легитимира ответникът. Приложените към отговора
и нотариалното дело електронни справки не опровергават това обстоятелство. Така
представените извлечения са от електронна система на Служба по вписванията и
установяват единствено, че съдебната спогодба не отразена в нея. Те не
доказват, че актът не е вписан във водените от службата книги, а само това е
релевантно за преценката на чл. 113 ЗС.
Относно възражението за придобивна давност:
За установяването му бяха събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на с. А. П.. От неговите показания се
установява, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота след
сключването на договора за покупко-продажба от …г. От показанията на с. М. се доказва,
че към … и …г. имотът не е бил обработван и е пустеел, но ищецът Д.С. му го е
показвал няколко пъти във връзка с идеи за бъдещото му ползване. Предвид
горното, не се установява с категоричност праводателят на ответника да е владял
имота преди …г.
Владението не се установява и от записването в нотариалния
акт от …г., тъй като изявлението за предаването му е на трето за спора лице и
няма доказателствена стойност спрямо ищците.
От …г. до подаването на исковата молба на …г., когато
владението е прекъснато, не е изтекла кратката придобивна давност по чл. 79,
ал. 2 ЗС и ответникът не е придобил собствеността на това основание.
С доклада на
делото, обективиран в определение от 03.12.2018г. бе отделено като безспорно
обстоятелството, че ответникът владее имота. Не се доказва основание за
осъществяването на това владение и той следва да бъде осъден да предаде имота
на ищците, при установените за всеки от тях права.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищците следва да се присъдят и направените разноски в
настоящото исково производство за ДТ. Разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се присъдят единствено в полза на ищеца Д.С., за когото се
удостоверява да е направил такива. По
отношение на последното, е направено възражение за прекомерност, което се явява
основателно. Делото не се характеризира с някаква фактическа и правна сложност,
поради което възнаграждението следва да бъде намалено до установения минимум от
600 лева, като се добавят 100 лева за осъщественото процесуално
представителство в повече от 2 открити съдебни заседания- чл. 7, ал. 5 и чл. 7,
ал. 8 НМРАВ.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че Д.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, е
собственик на основание договор за дарение от …г., сключен с н. а. № …,
том. …, дело № …/…г. на н. при ПРС и съдебна спогодба за делба от …г. по гр.д. №
8027/1995г. на ПРС, на 4/9 ид.ч. и че Г.С.Д., ЕГН **********,
адрес: гр. С., кв. В., ул. … № … е собственик на основание договор за
дарение от …г., сключен с н. а. № …, том. …, дело № …/…г. на н. при ПРС и
съдебна спогодба за делба от …г. по гр.д. № 8027/1995г. на ПРС на 5/9 ид.ч. от
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 56784.19.22 по
КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № … от …г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П., местност „М. Г. К. и П.
ш.“, с площ от 9003 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, …
категория, начин на трайно ползване- о., при съседи: 56784.20.128, 56784.19.208, 56784.19.4, 56784.19.167, 56784.19.101, 56784.19.100, като ОСЪЖДА И.Т.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, да предаде на Д.С.С., ЕГН **********, владението на 4/9
ид.ч., а на Г.С.Д., ЕГН ********** владението на 5/9 ид.ч. от
описания по-горе имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 56784.19.22 по
КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № … от …г. на ИД на АГКК, с
адрес: гр. П., местност „М. Г. К. и П. ш.“, с площ от 9003 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, … категория, начин на трайно
ползване- о., при съседи: 56784.20.128,
56784.19.208, 56784.19.4, 56784.19.167, 56784.19.101, 56784.19.100.
ОСЪЖДА И.Т.Г., ЕГН **********, да заплати на Д.С.С., ЕГН **********
и на Г.С.Д., ЕГН **********, сумата от 100.00 лева- разноски за ДТ.
ОСЪЖДА И.Т.Г.,
ЕГН **********, да заплати на Д.С.С., ЕГН **********, сумата от 700.00
лева- разноски за адв. възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ