№ 17
гр. П., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20223130200336 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 03-2200428 от 17.06.2022 година на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна на „Т.И-Т“ ООД,
Булстат ***, в качеството му на работодател, е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 300.00 лева /триста хиляди лева/, на основание чл. 416,
ал. 5 КТ във вр. с чл. 415в, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредбата
за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“ /ДВ, бр 15/2006г., във връзка с чл.52, ал.1, т.2 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд..
Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останал
въззивника, който редовно призован за съдебно заседание, се представлява се
от адв. С. М. от ШАК, който поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
представител – юрисконсулт Б. Н., взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и наказателното постановление да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
1
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 12.04.2022 г. служители на Д "ИТ"-Варна, един от които св. Р. Б.,
извършили проверка на „Т.И-Т“ ООД, Булстат *** в обект-магазин със
смесено предназначение, находящ се в гр.П., обл.Варна, УПИ ХХХIV-305,
кв.6 по плана на гр.П. СПЗ III етап, стопанисван от въззивното дружество,
като по време на проверката било установено, че въззивника не е застраховал
за риск „трудова злополука“ лицето С. И. Х., ЕГН ********** на длъжност
„общ работник строителство“ пряко заето в дейност с висок производствен
риск в основната дейност на дружеството принадлежащо към икономическа
дейност: „Строителство на сгради“ КИД 41,20 с определен за прилагане през
2022г. коефициент на трудов травматизъм (1,48), по-висок от средния за
страната (0,64), съгласно Заповед №РД-01-289/25.10.2021г. за определяне
Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане
през 2022г., полагащ труд в строителния обект: обект-магазин със смесено
предназначение в гр.П., обл.Варна, УПИ ХХХIV-305, кв.6.
Установеното от проверката било описано в протокол за извършена
проверка № ПР 2211914/ 11.05.2022 г., в който били дадени съответните
предписания.
На същата 2.05.2022г, св. Р. Б. съставил против „Т.И-Т“ ООД, Булстат
*** акт за установяване на нарушение за това, че в качеството на работодател
не е извършил задължително застраховане за риск " трудова злополука" на
лицето С. И. Х., ЕГН ********** на длъжност „общ работник строителство“,
който работи в пряко заето в дейност с висок производствен риск в основната
дейност на дружеството принадлежащо към икономическа дейност:
„Строителство на сгради“ КИД 41,20 с определен за прилагане през 2022г.
коефициент на трудов травматизъм (1,48), по-висок от средния за страната
(0,64), съгласно Заповед №РД-01-289/25.10.2021г. за определяне Коефициент
на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022г.,
полагащ труд в строителния обект: обект-магазин със смесено
предназначение в гр.П., обл.Варна, УПИ ХХХIV-305, кв.6.
Било прието, че нарушението е извършено на 12.04.2022 г. в гр. П..
При предявяване на акта, като и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
били направени и депозирани възражения.
2
Въз основа на акта наказващият орган издал и атакуваното
постановление, с което приел изцяло описаната фактическа обстановка и
правната му квалификация по чл. 2, ал. 1 от посочената вече Наредба вр.
чл.52, ал.1 и ал. 2 от ЗЗБУТ и заповед РД-01-289 от 25.10.2021 г. за
определяне на коефициент за трудов травматизъм по икономически дейности
за прилагане през 2022 г.
Съобразно събраните по делото доказателства било прието, че
случаят не е маловажен и не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
С оглед на изложеното на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415 „в“ал. 1
от КТ на въззивното дружество била наложена "Имуществена санкция" в
размер на 300 лв.
В хода на съдебното следствие съдът допусна до разпит св. Р. Б. -
актосъставител, чиито показания кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви. От тях се установи, че през месец април
2022г. свидетеля съвместно с колегата си Б. Д. извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство и безопасните условия на труд в
строителен обект магазин от смесен тип находящ се в гр. П. до магазин
Лидъл. Когато влезли в обекта потърсили техническият ръководител.
Легитимирали се, обяснили целта на проверката, описали персонала, който
бил разделен в две зони на строителният обект. Тъй като били доста
служители, те сами си диктуваха имена, ЕГН и кога са започнали работа,
трудово възнаграждение, осигурени почивки и съответно имат или нямат
трудов договор. Едното от проверяваните лица С. И. Х., декларирал работно
време, място и трудово възнаграждение. В последствие при представяне на
документите в Дирекция инспекция по труда се установило, че за лицето
няма сключен трудов договор, за което съставила акт за установяване на
административно нарушение.
Установено било, че С. Х. няма застраховка.
До разпит бе допуснат и св.Б. А. Д.-служител на Д“ИТ“-Варна, чийто
показания кореспондират с показанията на актосъставителя и поради тази
причина съдът ги кредитира изцяло.
3
До разпит от страна на въззивника бе допуснат Г. Д. Т., който в съдебно
заседание заявява, че не е бил уведомен за извършваната проверка от Д“ИТ“-
Варна. Имало е застраховка за риска „трудова злополука“ с хората, които са
на трудово правоотношение. Твръди, че е имало работници, които са били на
граждански договори
По време на съставянето на акта присъствал само актосъставителя. По
време на проверката на строителната площадка имало около 10 човека на
трудово правоотношение и още 2-ма, които били на временна работа. По
отношение на част от работниците твърди, че не са били на трудов договор.
Това били хора, които са идвали да питат за работа и са били назначавани на
граждански договор.
По делото е разпитан и св.С. И. Х. от чийто показания става ясно, че е
търсил работа и е извършвал трудова дейност за кратък период, като е
пренасял мрежи и е подготвял строителната площадка. Не е имал работно
време. За извършената работа му били платили сумата от160 лева, като
работил 3-4 дни.
Твърди, че е имал сключен граждански договор и не е писал в
представената му декларация, че получава възнаграждение в размер на 710
лева.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля, като счита, че същите са
дадени с цел въззивника да избегне административно-наказателна
отговорност. Същият се е намирал в зависимост от него и не би
свидетелствал в негов ущърб.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и тези по административно-
наказателната преписка, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок и от надлежна
4
страна, поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-2200428/ 17.06.2028 г. е издадено
от компетентен орган- от Директора на Дирекция „Областна инспекция по
труда“ гр. Варна. Същото е издадено в шестмесечния преклузивен срок
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, съдържа пълно описание на
нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване,
както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът констатира, че работника, за който не е било извършено
задължително застраховане е „С. И. Х., и същият е надлежно
индивидуализиран с посочване на единният му граждански номер. Съдът
намира, че неговата самоличност се изяснява с категоричност. Поради това
съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на нарушителя, което той е реализирал в цялост с депозирането на
жалба до въззивната инстанция.
Правилно е било прието, че от страна на „Т.И-Т“ ООД е допуснато
нарушение на чл. 2, ал. 1 от посочената вече Наредба във връзка с чл. 52, ал. 1
и ал. 2 от ЗЗБУТ. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука"
сочи, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите,
които извършват работа в основната и спомагателната дейност на
предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Нормата на чл. 52,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗБУТ предвижда, че работещите, които извършват работа,
при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат
задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при
условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, като при
определяне на условията и реда се отчитат осъществяваната икономическа
дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за
честота и тежест на трудовите злополуки. От приложените по преписката
5
писмени доказателства, се установява че част от основната дейност на „Т.И-
Т“ ООД е специализирана строителна дейност.
Видно от Заповед РД-01-289 / 25.10.2021 г. за определяне на
коефициент за трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане
през 2022 г. от МТСП, която е общодостъпна, е че през 2022 г. е определен
среден коефициент за трудов травматизъм за страната от 1, 48. От анализа на
тези доказателства може да се направи извод, че след като „ Т.И-Т“ ООД
извършва дейност, при която се превишава средния предвиден за страната
коефициент за трудов травматизъм, то е следвало да застрахова служителите
и работниците си, в това число и С. И. Х., за риска „ трудова злополука“, а
това задължение очевидно не е било изпълнено към 12.04.2022 г.
Поради това и правилно наказващият орган е определил, че към тази
дата за лицето е следвало да има сключена задължителна застраховка за
трудова злополука и това е датата на нарушението. С оглед на това съдът
намира, че описаното в постановлението нарушение е било извършено.
От доказателствата по делото се установява, че лицата, за които
работодателят не е извършил задължително застраховане за риск „ трудова
злополука“ са общо две. Нарушението е било отстранено веднага след
установяването му.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая не следва да се
прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Това становище е правилно,
доколкото извършеното нарушение е формално и не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с другите случаи на такова нарушение,
още повече, че законодателят инкриминирайки този вид нарушения е целял в
най-пълна степен за защити правата на работещите в случаите на настъпване
на трудови злополуки
Правилно наказващият орган е наложил наказание на дружеството на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415 „в“ ал. 1 от КТ. От обективна страна
нарушението правилно е квалифицирано като маловажен случай и е било
взето предвид, че е отстранено още преди съставяне на акта и за работника не
са настъпили вредни последици. При определяне на размера на наложената
санкция наказващият орган обаче не се е съобразил с обстоятелството, че
няма доказателства за това дружеството да е било санкционирано и преди
това за нарушения, свързани с трудовото законодателство. Поради това съдът
6
намира, че следва да намали размера на наложената "Имуществена санкция"
от 300 лв. на 100 лв., като счита, че това наказание е съответно на
извършеното нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
По отношение на направените и от двете страни искания за
присъждане на разноски, съдът намира следното:
С оглед изхода на делото, съдът намира направените искания от
процесуалните представители и на двете страни за основателни. от
процесуалният представител на наказващият орган искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, за основателно. Такива разноски се дължат
съобразно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 144 от АПК
вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27 „е“ от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от
80 лв. до 120 лв.. Поради това и като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност, съдът съдът прецени, че следва да определи на
Дирекция "Инспекция по труда"-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв., а в съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1 от
ГПК и да присъди на Дирекция "Инспекция по труда"-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 27 лв., пропорционално с изменения размер на
административната санкция. От страна на Т.И-Т“ ООД са представени
доказателства за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 150 лв. Поради това, доколкото не е направено възражение за
прекомерност и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1 от
ГПК, на " Т.И-Т“ ООД следва да се присъдят разноски за процесуално
представителство в размер на 150 лв, което се явява под законово
определения минимум.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление №03-2200428 от 17.06.2022
година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна с което на
7
„Т.И-Т“ ООД, Булстат ***, в качеството му на работодател, е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 300.00 лева /триста лева/, на основание
чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 415в, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 2, ал.1 от
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“ /ДВ, бр 15/2006г., във връзка с чл.52, ал.1, т.2 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд., като НАМАЛЯВА
размера на наложената на 100 / сто/ лева.
ОСЪЖДА „Т.И-Т“ ООД, Булстат *** да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" Варна сумата от 27/двадесет и седем/ лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" Варна да заплати на „Т.И-
Т“ ООД, Булстат ***, сумата от 150/сто и петдесет/ лв. представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8