МОТИВИ
към
решение по АНД № 2292/2020г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за
констатиране на проява на дребно хулиганство от 13.04.2020г. срещу Я.М.С. – роден на *** ***, ***,
български гражданин, неженен, без образование, неграмотен, работник на свободна
практика, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 13.04.2020 г. около 14,40
часа в гр. Пловдив, *** е извършил непристойна проява на публично място,
изразяваща се в това, че в нетрезво състояние е направил опит демонстративно да
се самонарани в присъставието на служители на МВР, с което е нарушил
обществения ред и спокойствието.
Защитникът
на нарушителя С. – адвокат Т. сочи, че не вижда в опит за самонараняване или за
самоубийство престъпление, нито административно нарушение, нито дори хулиганство
по УБДХ. Посочва, че няма възмутени лица, дори самите полицаи изрично заявяват,
че С. не ги е обиждал и не е извършвал непристойни действия, нито нещо друго.
Нарушителят
С. се явява пред съда, сочи че съгласен с казаното от защитника си и няма какво
да добави.
В
последната си дума заявява, че предоставя решението на съда.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Нарушителят
Я.М.С. е роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен,
без образование, неграмотен,
работник
на свободна практика, неосъждан,
ЕГН **********.
Съдът
намира са установено, че на 13.04.2020 г. около 14,40 часа в свидетелите Д. Д.
и П. С. – в качеството им на служили на Трето РУ при ОД МВР – Пловдив, се
отзовали на сигнал за буйстващо лице, въоръжено с нож на адрес – гр. Пловдив, ***.
Пристигайки на последното място, свидетелите Д. и С. установили нарушителя Я.М.С.,
който бил във видимо нетрезво състояние и имал множество наранявания по тялото
си. При това и въпреки, че сигналът за буйстване от страна на С. не се
потвърдил, последният, в хода на проверката, взел стъкло от намираща се наблизо
ръчна количка с отпадъци и направил опит да се самонарани в областта на лявата
подмишница, което било предотвратено от свидетелите Д. и С.. На място бил
извикан екип на „ЦСМП“ – Пловдив, след което нарушителя С. бил задържан в Трето
РУ при ОД МВР – Пловдив.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по преписката – обяснения от Д.
П. Д., П. А. С., Х. И. С. и Х. Р. С., които непротиворечиво и последователно описва
фактите във връзка с описаната от съда като установена фактическа обстановка.
Съдът намира обясненията на Д. П. Д., П. А. С., Х. И. С. и Х. Р. С. за логични,
последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи както по между си, така
и с останалата доказателствена съвкупност по делото и кредитира същите като
истинни.
Горната
фактическа установка се установява и от обясненията на самия нарушител С.,
дадени по преписката, в които последния също сочи, че е направил опит да се
самонарани. Следва да се посочи, че не е налице противоречие между обясненията
на С., дадени по преписката и тези пред съда, като в последните нарушителя също
сочи, че се е наранил, макар в да отбягва да опише механизма на последното. Съдът
намира, че обясненията на нарушителят С. напълно кореспондират с описаното от
горните свидетели и приема същите като истинни.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят Я.М.С. – роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен,
без образование, неграмотен,
работник
на свободна практика, неосъждан,
ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр.
ал.1 от УБДХ, за това, че на 13.04.2020 г. около 14,40 часа в
гр. Пловдив, *** е извършил непристойна проява на публично място, изразяваща се
в това, че в нетрезво състояние е направил опит демонстративно да се самонарани
в присъставието на служители на МВР, с което е нарушил обществения ред и
спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна
проява на публично място, а именно – демонстративен опит на нарушителя да се
самонарани в присъставието на служители на МВР, което действие следва да се
подведе под състава на чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като С. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от
поведението си и е целял тяхното настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не
знае както обществено неприемливия характер на действията си, така и че
осъществява същите на публично място, при възприемането им от неограничен кръг
лица.
Същото
така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се установява каквато и да е
повод за личен повод или конфликт на С.
със служителите на МВР или други лица, както и някаква друга причина, което да
го мотивира да извърши горното.
Напротив, установява се, че мотива на нарушителя С. е именно да се
осъществи една открита демонстрация на незачитане на установения ред.
В
този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на защитника, че не
вижда в опит за самонараняване или за самоубийство престъпление, нито
административно нарушение, нито дори хулиганство по УБДХ. Следва да се посочи,
че нарушението в случая не е свързано единствено със спецификата на конкретното
действие – самонараняване, което безспорно е не е противоправно само по себе
си, а с демонстративния начин, по който същото е извършено, а именно – на
публично място, пред други лица, при една демонстрация на незачитане приетите в
обществото ценности, в нарушение обществения ред и спокойствието.
Що
се отнася до посоченото, че няма възмутени лица, дори самите полицаи изрично
заявяват, че С. не ги е обиждал, то следва да се съобрази, че в случая се
преценява характера на извършените от нарушителя действия, които безспорно са
такива, които нарушават обществения ред, а не дали конкретно свидетелите Д. и С.
са били възмутени, още повече същите двама в обясненията си изрично заявяват,
че са били възмутени от действията на С..
Така
установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по
смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на
престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае
за безспорно неприемливи действия, които обаче, с оглед възприетия и описан
характер на деянието, не мотивират извод за засягане на обществения ред в тежка
степен, съответстваща на понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която
се характеризира с нисък интензитет, която не намира израз във физическа
агресия спрямо други лица. Още като смекчаващи отговорността обстоятелства,
следва да се посочат характеристичните данни за нарушителя, липсата на данни за
предходни осъждания и налагани административни наказания, не се установява
същият да е личност с висока степен на обществена опасност. С оглед на това
съдът счита, че от двете алтернативно предвидени наказания, задържането в
структурно звено на МВР би било прекомерно тежко наказание за настоящото
нарушение. Поради това съдът намира, че на нарушителя следва да бъде наложено
наказание „глоба“. При индивидуализиране на същото по-леко наказание глоба и
отново като съобрази липсата на отегчаващи обстоятелства съдът намери, че наказанието
„глоба“ следва да се индивидуализира в минимален размер. Ето защо съдът
определи наказание „глоба“ в размер на 100 лева като намери, че така
определеното по вид и размер наказание в най-пълна степен съответства на
тежестта на нарушението, личността на нарушителя и характера на обществените
интереси, които са накърнени и които Указът защитава, а именно обществения ред
и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.