№ 1886
гр. София, 30.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. И.а
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20231100105371 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се установи по отношение на
ответника недължимост на суми по издаден изпълнителен лист от 07.03.2011 г. по ч. гр.д. №
1867/2011 г. по описа на районен съд гр. Русе и изпълнителен лист от 28.10.2015 г. по т.д. №
308/2011 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе, за които е образувано изпълнително дело №
20208320401421 по описа на ЧСИ И.Х.И. с рег. № 832 и район на действие Ос- Русе поради
погасяването им по давност.
ИЩЕЦЪТ - С. И. И., EГH **********, твърди, че срещу него са издадени изпълнителен
лист от 07.03.2011 г. по ч. гр.д. № 1867/2011 г. по описа на районен съд гр. Русе и
изпълнителен лист от 28.10.2015 г. по т.д. № 308/2011 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе,
въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20208320401421 по описа на ЧСИ
И.Х.И. с рег. № 832 и район на действие Ос-Русе, но предвид непредприемане на същински
изпълнителни действия вземанията по тях са погасени по давност. Съответно иска от съда
да установи по отношение на ответника недължимост на сумите на основание чл. 439 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ - " Х.А.Б.я" EOOД (с предишни наименования „ Х.А.Р.А. Б." ЕООД и „Х.
А.-А.-А.Г" ООД), ЕИК № *******, чрез юрисконсулт Ц. К. оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди, че в периода от издаването на изпълнителните листове до
настоящия момент не е налице период, през който да не са предприемани изпълнителни
действия и да не е било налице висящо изпълнително производство, предвид което моли
искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено
следното:
1
Представени с исковата молба са писмени доказателства- запорно съобщение, с изх. №
16354/15.11.2022г. от ЧCИ И.Х.И.; покана за доброволно изпълнение, с изх. №
20385/17.12.2020г. от ЧCИ И.Х.И.; изпълнителен лист от 7.3.2011г., издаден от PC — Pyce;
изпълнителен лист № 431/28.10.2015г., издаден от CC - Pyce
По искане на ответника са изискани и приложени по делото заверен препис от
изпълнително дело № 399/2011 г. по описа на ЧCИ М.Ц. и изпълнително дело № 1421/2020г.
по описа на ЧСИ И.И.Х.И..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е специален, тъй като той е предвиден
като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез оспорване на
вземането, основанието на който иск са новонастъпили факти - настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, респ. съдебното решение, включително и по реда на чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, водещи до унищожаване или погасяване възникналото
право или отговорността на длъжника за претендираното от кредитора - взискател право, а
искането е да се установи, че вземането на кредитора - взискател не съществува. В тежест на
ответника е да докаже съществуването на претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане. В процесния случай предмет на исковите претенции са вземания на ответника,
признати с влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист.
Съгласно ППВС № 3/1980 г. по време на изпълнителния процес погасителна давност не
тече. Следователно за периода от датата на образуване на изпълнителното производство-
27.08.2011г. до 26.06.2015г. съгласно ППВС № 3/1980 г., действало по време на завареното
изпълнително производство, погасителната давност е спряла, а от 26.06.2015 г. е приложимо
приетото с TP № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС- давността се смята за прекъсната с искането за извършване на всяко изпълнително
действие и съответно от този момент започва да тече нова давност.
Спорният въпрос по делото е дали е била прекъсвана давността в периода от 26.06.2015г. до
26.06.2020г.
Видно от материалите по изп.дело, изпълнителни действия, поискани от ответника след
26.06.2015г., са: молба с вх. № 6672/08.06.2017 г., по ИД № 399/2011г., с която се иска
възобновяване на ИД № 399/2011г., ЧСИ Ц. и въз основа на която молба с постановление от
12. 06.2017г. ЧСИ е възобновил изп.производство като е изпратил запорни съобщения от
12.06.2017г.
Следователно от 12.06.2017г. започва да тече нова 5-годишна давност, която изтича на
12.06.2022г. Това е така, защото, макар запорните съобщения да не са поискани от
кредитора, то, видно от молбата за образуване на изп.производство кредиторът изрично се е
позовал на чл.18 от ЗЧСИ. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК,
2
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане,
съгласно чл. 18 ЗЧСИ.
При така изложеното твърденията на ищеца, че в периода от 26.06.2015г. до 26.06.2020г., не
са извършени изпълнителни действия и към датата на образуване на новото
изп.производство от ЧСИ И.И.Х.И. на 13.11.2020г. е изтекъл общият петгодишен давностен
срок, са неоснователни.
По изложените съображения съдът намира, че вземането по изпълнителния лист от
07.03.2011 г. по ч. гр.д. № 1867/2011 г. по описа на районен съд гр. Русе и изпълнителен
лист от 28.10.2015 г. по т.д. № 308/2011 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе, за които е
образувано изпълнително дело № 20208320401421 по описа на ЧСИ И.Х.И. с рег. № 832 и
район на действие Ос- Русе, не е погасено по давност, поради което предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и не следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда в
полза на ответника- 540лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък
по чр.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. И. И., EГH **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул.
„******* ******* с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК срещу" Х.А.Б.я" EOOД (с
предишни наименования „ Х.А.Р.А. Б." ЕООД и „Х. А.-А.-А.Г" ООД), ЕИК № *******, със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Красно село ул. "*******" № *******, с
който се иска да бъде признато за установено, че по отношение на ответника не дължи суми
по издаден изпълнителен лист от 07.03.2011 г. по ч. гр.д. № 1867/2011 г. по описа на
районен съд гр. Русе и изпълнителен лист от 28.10.2015 г. по т.д. № 308/2011 г. по описа на
Окръжен съд гр. Русе, за които е образувано изпълнително дело № 20208320401421 по
описа на ЧСИ И.Х.И. с рег. № 832 и район на действие Ос- Русе поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С. И. И., EГH **********, съдебен адрес: гр.
Русе, ул. „******* ******* с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК да заплати на " Х.А.Б.я"
EOOД (с предишни наименования „ Х.А.Р.А. Б." ЕООД и „Х. А.-А.-А.Г" ООД), ЕИК №
*******, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Красно село ул. "*******" №
3
*******, направените разноски по делото в размер на 540 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4