РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. П., 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100132 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.124 ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от К. А. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. П., ж.к. „И.“, бл. *** и Г. П. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес общ. П., с. Г., ул. „Г.“ 1, чрез адв.В. П. от АК-Б., с адрес на
упражняване на дейността гр. П., ул. „А.“ 14А, ет. 1, срещу Д. А. С., ЕГН:
********** от гр.К., ул. „Я.“ № 57, вх. Б, ет. 2, ап. 3 и съпругата му Н. К. С.,
ЕГН ********** от гр.К., ул. „Я.“ № 57, вх. Б, ет. 2, ап. 3.
Сочи се в исковата молба, че с Решение с № 05088/15.09.1998 г. на ПК –
П., влязло в сила на 01.10.1998 г., на наследниците на П.Т. С., б.ж. на с. Г.,
общ. П., починал на *** г., са възстановени няколко имота в землището на с.
Г., представляващи земеделски земи, между които и НИВА от 1.681 дка,
шеста категория, местност „М.“, имот №000423 по картата на землището на с.
Г., при граници и съседи: имот № 000987 - нива на насл. на П.Т. С. и имот №
000949 - пасище с храсти Общинска собственост и НИВА от 1.000 дка, шеста
категория, местност „М.“, имот №000987 по картата на землището на с. Г.,
при граници и съседи: имот № 000423 - нива на насл. на П.Т. С. и имот №
000949 - пасище с храсти Общинска собственост, които съгласно КККР на с.
1
Г. представляват: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14091.1.423
/четиринадесет хиляди деветдесет и едно, точка, едно, точка, четиристотин
двадесет и три/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г.,
общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-819 от 01.12.2017г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър,
област Б., община П., село Г., с адрес на поземления имот: местност „М.“,
площ от 1 682 /хиляда шестстотин осемдесет и два/ квадратни метра, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване –
нива, категория на земята - 6 /шеста/, предишен идентификатор-няма, номер
по предходен план - 000423, съседи: 14091.1.987; 14091.61.14; 14091.1.498 И
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14091.1.987 /четиринадесет хиляди
деветдесет и едно, точка, едно, точка, деветстотин осемдесет и седем/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г., общ. П., одобрени
със Заповед № РД-18-819 от 01.12.2017г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия картография и кадастър, област Б., община П., село Г.,
с адрес на поземления имот: местност „М.“, площ от 1 000 /хиляда/ квадратни
метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - нива, категория на земята - 6 / шеста/, предишен идентификатор-
няма, номер по предходен план - 000987, съседи: 14091.61.14; 14091.1.498 и
140.1.423.
Излага се, че съгласно удостоверение за наследници № 110/20.09.2022 г.
на с. Г., Община П., П.Т. С. е оставил десет наследници: 1. А.П. С. /поч. на
***г./, 2. А.П.С. /поч. на ***г./; 3. М.П. П. /поч. на ***г./; 4. С. П. И. /поч. на
***г./; 5. Г. П. С. /ищца по делото/, 6. Г.П. С. /поч. на ***г./; 7. С.П.С. /поч. на
***г./; 8. А.П.С. /поч. на ***г./; 9. Д.П.Т. /поч. на ***г./ и 10. С.П. С. /поч. на
***г./, които наследяват по 1/10 /една десета/ идеална част от процесните
имоти. Посочва се, че от подробно описаните недвижими имоти първата
ищца, като единствен наследник на А. П. С. /поч. на ***г./ е собственик на
1/10 ид.ч., а втората ищца като пряк наследник на П. С. е собственик на 1/10
ид.ч.
Твърди се, че ответникът Д. С. също е наследник на П.Т. С. - негов внук,
като ответникът заедно с другите наследници на А. С. /син на П. С./
притежават общо 1/10 ид.ч. от имотите. Независимо от това, се е снабдил с
нотариален акт за собственост върху целите наследствени имоти, на
основание давностно владение и тъй като нотариалният акт е издаден по
2
време на брака му с Н. К. С., то имотите са придобити в режим на съпружеска
имуществена общност. Ищцовата страна навежда, че ответниците никога не
са владяли имотите и не са осъществили давностно владение върху тях в
предвидените от закона срокове.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на К. А. К. и Г. П. С., че Д. А. С. и Н. К. С., НЕ
СА СОБСТВЕНИЦИ на 2/10 /две десети/ идеални части от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 14091.1.423 /четиринадесет хиляди деветдесет и
едно, точка, едно, точка, четиристотин двадесет и три/ по Кадастралната карта
и кадастралните регистри на село Г., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-
819 от 01.12.2017г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия
картография и кадастър, област Б., община П., село Г., с адрес на поземления
имот: местност „М.“, площ от 1 682 /хиляда шестстотин осемдесет и два/
квадратни метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин
на трайно ползване – нива, категория на земята - 6 /шеста/, предишен
идентификатор-няма, номер по предходен план - 000423, съседи: 14091.1.987;
14091.61.14; 14091.1.498 И на 2/10 /две десети/ идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14091.1.987 /четиринадесет хиляди
деветдесет и едно, точка, едно, точка, деветстотин осемдесет и седем/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г., общ. П., одобрени
със Заповед № РД-18-819 от 01.12.2017г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия картография и кадастър, област Б., община П., село Г.,
с адрес на поземления имот: местност „М.“, площ от 1 000 /хиляда/ квадратни
метра, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - нива, категория на земята - 6 / шеста/, предишен идентификатор-
няма, номер по предходен план - 000987, съседи: 14091.61.14; 14091.1.498 и
140.1.423.
Претендират и присъждане на разноски.
При уважаване на иска, се прави акцесорно такова за отмяна на
нотариален акт № 179, том II, peг. №7226, дело № 364 от 08.07.2021г. на
нотариус К.Т. с peг. № 510 в PНK, вписан в дв.вх.рег. № 1430/08.07.2021 г.,
вх.рег. №1434, акт № 45, том VI, дело №879/2021 г. нa Служба по вписване -
гр. П., издаден на основание обстоятелствена проверка.
В определения от закона срок е депозиран писмен отговор от
3
ответниците.
В него се изразява становище за недопустимост на ищцовата претенция,
поради липса на правен интерес на ищците да предявят иска. Алтернативно се
посочва, че в случай, че съда прецени, че подадения иск е допустим се правят
възражения по предявената искова претенция. Излагат се твърдения, че
ответниците владеят добросъвестно процесните имоти повече от 30 години и
към датата на снабдяване на същите с документа за собственост е изминал
изискуемия от закон срок, а именно повече от 10 години. В тази връзка се
иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Правят искане за присъждане на разноски.
В проведените съдебни заседания ищците се явяват лично и с
упълномощен представител, който поддържа предявения иск.
От ответниците в съдебно заседание са явява отв.Д. С., като и двамата
ответниците се представляват от адв.Я., която моли за отхвърляне на
предявените искове.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, разпитани са
свидетелите Д.П. С., М. Д. М., А.С.Б. и Е.Д. Н..
След като съобрази становището на страните, приложените към
делото писмени доказателства, които прецени поотделно и в
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетото като доказателство по делото Решение № 05088 от
15.09.1998 г. от Поземлена комисия гр.П., е видно, че на наследниците нае
П.Т. С. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари граници
на поземлени имоти, между които и процесните.
Приобщени към доказателствата по делото са и удостоверение за
наследници на П.Т. С., скица на поземлен имот № 15-612597/13.07.2020 г.,
скица на поземлен имот № 15-612449/13.07.2020 г., Нотариален акт издаден
на основание обстоятелствена проверка № 179, том II, рег.№ 7226, дело №
364 от 2021 г. издаден от Нотариус К.Т., удостоверение за данъчна оценка по
чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№ ДО00162/17.01.2022 г. и удостоверение за
данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№ ДО00161/17.01.2022 г.
Съдът е приобщил към делото изисканите от Нотариус Т. заверени
4
копия на документи, съхранявани по нотариално дело № 364 от 2021 г., а
именно: удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.
№ДО0001750 от 04.06.2021 г., удостоверение за данъчна оценка по чл.264,
ал.1 от ДОПК изх.№ДО0001751 от 04.06.2021 г., Постановление по
нотариално дело № 364/2021 г. от 08.07.2021 г., Протокол по нотариално дело
№ 364/2021 г. от 08.07.2021 г., скица на поземлен имот № 15-
353865/03.04.2021 г., скица на поземлен имот № 15-353867/03.04.2021 г.,
удостоверение от Областна администрация гр.Б. изх.№ 94Д-00-51 от
28.06.2021 г., удостоверение от Областна администрация гр.Б. изх.№ 94Д-00-
50 от 28.06.2021 г., молба-декларация от Д. А. С. за признаване право на
собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, Нотариален акт
издаден на основание обстоятелствена проверка № 179, том II, рег.№ 7226,
дело № 364 от 2021 г..
Като доказателство е прието и писмо изх.№ 1106-04 от 01.06.2022 г. от
Министерство на земеделието, Дирекция „Идентификация на земеделски
парцели“, ведно с приложен диск със снимков материал на процесния имот.
В хода на производството по делото са ангажирани и гласни
доказателства.
Свидетелят Д. С., заявява, че познава и двете страни, същият живее в
с.Г. и познава всички. Сочи, че в Г. не живее Д. постоянно, не се е
интересувал защо и къде живее, знае, че са роднини страните.
Свидетелят заявява, че знае къде е конкретния имот, за който се съдели
страните, защото ходил там, работил на съседния имот на техния. От 1997 г.
до 2017 г. помагал и работил, защото имал машина.
Вече след 2017 г. не работил, защото бил опериран.
Но до 2017 г., през времето на тия години, не бил видял нито един от
двете страни да обработват въпросния имот.
Пущинак бил имота. Ходил по 5-6 пъти в годината на имота, всяка
година от 2007 г. до 2017 г.
Посочва, че това са два отделни имоти, като единия го работил, този,
който го работил е съседен на въпросния, за който се съдили.
Заявява, че имотът за който е делото е обособен на две части, но не е
сигурен, сочи, че го вижда като цяла нива, но дали е разделен на части не
5
може да кажа.
Заявява, че не е имал с никоя от страните някакви караници, кавги.
В съседство на имота работил на близки на К., на чина й, тя го викала.
Този свидетел посочва също, че има машина - трактор, тъй като бил
земеделец, тракторист. Викан бил да обработва съседен имот. Единият имот
бил собственост на И.Г.К., който го обработвал, който е в съседство с
процесния. От северната страна на имота се намирал този, който обработвал.
Всяка година пролетта правил оране, след това браздене, като това
било всяка година, докато била жива наследницата на този имот П. Г..
Вторият свидетел М.М. излага, че познава страните, тъй като са от Г., а
и той също е от с.Г.. Посочва, че тези хора не са му роднини.
Заявява, че на К. и Г. част от имотите ги знае, като знае имотът, който се
намира в началото над селото, горска площ можело да се каже, поляна, друг
имот имали под игрището на селото, който бил навремето пчеларник и на
Буко, в местноста Буко, като други имоти не знаел.
Знаел за имот над селото по пътя за гората за планина Беласица. Този
имот свидетелят от край време го знаел, че е поляна, оттам бил минавал за
събиране на кестени. В близост до този имот, имот имал и дядо му И. и
покрай него като минавал, по кестеново време минавал.
По отношение на този имот свидетелят имал възприятия като години от
осемдесетте и деветдесетте години, след това не бил в селото и нямал
наблюдения.
За последно преди две години минавал оттам.
През осемдесетте и деветдесетте години по често минавал, последните
години по-рядко. Сега минавал веднъж-два пъти в годината.
Сочи, че няма спомен тези имоти да са били обработвани. Поляна бил
този имот. Имало дървета, храсталаци, саморасляци, чак големи дървета не
можело да каже, че имало. Имало и ябълки, сливи, круши, такива неща.
Тази дървета ги имало осемдесетте и деветдесетте години, сега нямал
представа, защото нямал наблюдения. Свидетелят посочва, че живял от 1980
до 1990 година в Г., след това заживял за постоянно в П..
Местността, в която бил спорния имот се водила с име „М.“, или още
6
„П.“, „П.“ или „М.“. „М.“ била местността, а „П.“ са там където са нивите.
Отдолу под игрището на селото бил имота, където имало преди и пчели,
но те не били в този имот.
Съседите на спорния имот от долна страна бил И.К., дядо му, това се
явявало от северната страна, от север бил имотът на неговия дядо И. Това бил
наследствен имот, наследствен на И.К., наследствения имот бил от северната
страна, от другите страни не знаел кои са съседи на имота. Отгоре бил
имотът на дядо П.. На дядо П. бил отгоре, отдолу била северната част, други
съседи не можел да посочи.
Третият свидетел А.Б. сочи, че познавал страните от много отдавна,
понеже били от едно село и се знаели с тях, а отделно били комшии на
старата къща.
Посочва, че Д. С. бил жител на Г. и имал наследствена къща в Г.. Не
живеел постоянно в Г., а живеел в К., тъй като бил военен, а сега бил
пенсионер.
Установява, че Д. С. имал земеделска земя в полето на с.Г., както и има
земя горе до гората.
Там до гората, като местност се казвала „П.“, и Д. С. имал там около
два-три декара, горе-долу толкова било мястото. Другото надолу било на „Б.“,
„Г.“.
За друго име на тази местност „П.“, друго наименование не се сещал.
Посочва, че те в същата местност имали 4 дка нива, която била на разстояние
50-60 м от тяхната. Отивал там, оставял си колата отгоре и минавал през
тяхната нива.
Твърди, че като декари този имот бил два до три, може да бил два и
половина. Съседи на имот от източната страна било дере, почти сухо дере, от
южната страна отгоре била гората и от западната пак било дере и имало стара
грамада, а от север нивата се обработвала от чичо му, който се казвал Г. и
жена му П.. Те починали, техните наследници били нагоре из България, но
иначе имота идвал от дядо И.Г., като свидетеля уточнява, че говорил за имота
на Г..
Заявява, че спорният имот, за който се съдели страните, откакто се
помнил се стопанисвал от бащата на Д., дядо А., викали му „Г.“, така му
7
казвали и баба Н., майката на Д., от тях се стопанисвал докато били живи.
След това М. продължил да го стопанисва, като идвал през годините
също го виждал там на нивата с жена му. Те се грижили за имота.
Д. и съпругата му стопанисвали тази нива още като починали родителите на
Д., някъде около 1997 г..
Свидетеля посочва, че в този период бил кмет на селото, в периода
1995-1999 г.
Понеже брат му на Д. починал, а сестрите му били женени нагоре по
страната, единствен Д. от всички наследници на дядо А., се занимавал с този
имот.
Освен Д. и неговата съпруга друг да го стопанисвал този имот не бил
виждал.
В този имот от към гората имало ограда с дървени колове и бодлива
тел, с дървени пръти беше заградена, а в горния край, югоизточния се падало,
лично М. С. направил водоем за вода, за да го полива.
Този водоем бил някъде около сигурно около 20-25 кв.м самия водоем,
като квадратура, дълбочината му е около метър и двадесет, метър и половина.
Посочва, че ответникът направил в горния край на нивата този водоем с цел
да си полива нивата. С бетон бил пода, всичко било бетон, стените и пода
били с бетон. Този водоем лично М. го направил, като може да се каже че
имало вече 20 години от тогава.
„П.“ и „М.“ казвали на местността, едни казвали „М.“, други „П.“.
Д. и съпругата му стопанисвали имота от години, защото там садили
култури.
Предишни години, може би преди 10-15 годни, имало в долния край
един ред лозя на тел, в източния край имало черница, череша, под черницата
имало лозя по дърветата, кестени имало садени и ги имало още, садени
кестени, кестените едните били още от времето на баща му, череша, и това
били дърветата, имало асма.
Дърветата една част били още преди възстановяването на земеделските
земи, старите кестени, а другите били след това.
Последните 20 години този имот бил само изораван от тракторист.
8
През последните години, и през 2016 г., преди две три години пак бил
изораван и през другите години, ако не всяка година, но през година бил
изораван. Изораван бил, само поддържан.
Този имот на Д. му бил наследство от баща му, дядо А..
Свидетелят посочва, че спорове за този имот не бил чувал да има
никога. Нито когато бил кмет, нито по-късно. Не бил чувал някоя от страните
да била отишла при него, в качеството му на кмет, а по-късно да се оплаква.
Посочва, че сега не е кмет, бил последно кмет 1999 г.
Свидетелят Е.Н. заявява, че страните живеят в с.Г., и че ги познава като
съселяни. Посочва, че бил кмет на село Г. от 2011 г. до 2015 г.
Д. С. живеел в К., но има къща, наследствена от баща му в Г., която
поддържал и до ден днешен. В село Г. и със семейството му Д. идвал поне по
два-три пъти в месеца през последните години, преди това докато били
родителите му живи по-рядко идвал, но сега стопанисвал къщата там и идвал
по-често. Освен къщата, Д. имал и имоти в землището на с.Г., които си
стопанисвал.
Д. имал имоти в Г., като свидетелят знаел за четири негови места: „К.“, „П.“ и
два съседни парцела в Г., в регулация.
Тези „П.“ имали и друго наименование като местност „П.“, или „М.“
също казвали.
Имотът, който Д. стопанисвал в тази местност бил около два декара, два
и половина. Съсед на имота от север бил И.Г..
Свидетелят сочи, че според него това бил един имот, самият терен имал
денивелация, терасовиден бил и можело и да бил на две части, аз той го знаел,
че е един имот, но терасовиден. Съседи от север бил И.Г., от южната страна
била гората, горски фонд, от И. имало също горски фонд, от запад бил горски
път и от там бил входа и от И. също било горски фонд.
Още преди години през времето на ТКЗС свидетелят имал наблюдения
за този имот, оттогава докато били живи родителите на Д. те го стопанисвали
и след тяхната кончина го стопанисвал Д.. Освен Д. през тези години
свидетелят не бил видял никой друг да стопанисва този имот.
Последните години, преди две или три години, Д. карал машина да
работи нещо по имота, свидетелят знаел, че го орал, тогава преди три години
9
и неговият син му орал последно, преди това Д. го и косял.
Имало и изграден водоем от Д. С. в горния, южен край, който
представлявал изкопано място, с бетонирано дъно и стени, като квадратура
може да имало 40-50 кв.м. За този водоем, тъй свидетелят имал малко
тракторче, шаситка носил баластра. Това било преди повече от 20 години. Д.
го правил този водоем. Свидетелят заявява, че знае, че той го правил, защото
му карал баластра, Д. ми казал да му кара баластра, друг не му казвал.
Около 2020-2021 г., син на свидетеля орал на нивата на Д., през
пролетта но не бил сигурен.
Преди това бил изоран имот, който се стопанисвал от Д., той и косил
там, берял плодовете от дърветата, от лозите в долния край. Друг не бил брал
от тези плодове.
Свидетелят имал по-сериозни наблюдения след 2011 г. понеже бил кмет
и под имота от северната страна минавал водопровода на Г., имало
водопровод между С. и Г., и като кмет минавал през имота и оттогава имал
по-сериозни наблюдения, след като му минал мандата също имал
наблюдения.
Не можел да каже по никакъв начин, че не се стопанисвал спорния
имот, че бил пустееща земя. Действително вече не се работил, но знаел, че Д.
С. всяка година идвал тъй като имало грозде в северна част, при тях по
дърветата се пускали лози и той прибирал гроздето всяка година. След това в
югоизточния край имало ябълки и сливи, кестени също имало, това били
плодове, които Д. си ги прибирал. Големи били кестените, би трябвало да има
и самозалесени.
Този имот свидетелят го знаел за негов личен имот на Д., който преди
това го стопанисвали неговите родители, докато починат. Този имот бил
наследствен на Д. от баща му А., а преди това от дядо му, от баба му. След
смъртта на родителите му, Д. го стопанисвал.
Майка му починала 1997 г., баща му починал три, четири или пет
години по–рано. Майка му със сигурност го работила, тя сеела почти в
източния край, например кромид, градинка си садела. Свидетелят преди
ходил на имота, докато майката на Д. била жива и с неговото тракторче возил
тикви на майка му, като това било в периодът когато майка му била жива.
10
Не може да каже дали, докато били живи родителите на Д. бил правен
водоема.
След като починаха родителите му не е имало период, в който имотът
да не се стопанисвал, след като се прибирали плодовете, като според
свидетеля като стопанин го стопанисвал Д., той всяка година събирал
плодовете.
Наскоро чул, че имало спор между Д. и К. за този имот, докато бил кмет
не чувал никога да е имало спорове.
В долния край, освен дърветата имало и един ред лози на дървени
колове, това трябвало да се поддържа, да се стопанисва, Д. полагал грижи за
гроздето и дърветата.
Освен това и го косял имота.
Този имот и сега имал частична ограда с бодлива тел, човек не можело
да го спреш може да влезе навсякъде. Д. градил имота преди повече от 10
години, точно не можел да посочи свидетеля, с бодлива тел, и сега отчасти
ограда имало.
В имота сега имало изрязани дървета, пет или шест отрязани дървета.
Знаел, че Д. ги изрязал дърветата, но не ги бил прибрал. Откакто били
изрязани дърветата в имота нямало вече дървета. Дърветата се изрязали
миналата година.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
излага следните правни съждения:
В настоящето производство е предявен иск с правно основание чл.124
ГПК.
Съгласно тази норма, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правоотношение или право,
когато има интерес от това. А за да съществува такъв интерес е достатъчно
претендираното от ищеца право да се оспорва от ответника. В настоящия
казус интересът на ищците от водене на установителен собственически иск е
породен от оспорването от ответниците /чрез фактически действия/ на
претендираното от ищците право на собственост.
В този смисъл, съдът намира, че искът по чл.124, ал.1 ГПК е допустим,
т.к. според предметния обхват на спора /твърди се в ИМ, че процесната вещ
11
не се е владеела никога от ответниците – ИМ, стр.3, абзац последен/ с
установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се
наложи да се води след това друг иск.
Исковата претенция се явява обаче неоснователна по следните
съображения:
Между страните не е спорно обстоятелството, че с Решение с №
05088/15.09.1998 г. на ПК – П., влязло в сила на 01.10.1998 г., на
наследниците на П.Т. С., б.ж. на с. Г., общ. П., починал на *** г., са
възстановени няколко имота в землището на с. Г., между които и процесните.
Досежно тези спорни вещи в хода на процеса, се събраха разнопосочни
гласни доказателства, които могат да бъдат разделени на две групи.
От една страна свидетелите доведени от ищците /Д. С. и М.М./, а от
друга осигурените от ответниците /А.Б. и Е.Н./.
Показанията на тези две групи свидетели следва да бъдат подробно
описани, във връзка с това, че същите са от най-съществено значение за
изясняване на фактическите параметри на спора.
Според св.Д.С., който има наблюдения за спорните имоти в периода
1997 – 2017г., там „не е видял нито един от двете страни да обработват
въпросния имот. Пущинак беше имота“.
Св. М.М. пък твърди следното: „знам имотът, който се намира в
началото над селото, горска площ може да се каже, поляна…. Има дървета,
храсталаци, саморасляци, чак големи дървета не може да кажа, че е имало.
Имаше и ябълки, сливи, круши, такива неща“.
Св.А.Б. конкретно посочва, че „…Спорният имот, за който се съдят
страните, откакто се помня се стопанисваше от баща му на Д., дядо А.,
викаха му „Г.“, ние така му казвахме и баба Н., майката на Д., от тях се
стопанисваше докато бяха живи.
След това М. продължи да го стопанисва, като идваше през годините също
съм го виждал там на нивата с жена му. Те се грижиха за имота.
Д. и съпругата му стопанисваха тази нива още като починаха родителите на
Д., някъде около 1997 г. Тогава аз бях кмет на селото, беше в периода 1995-
1999 г. Понеже и брат му на Д. почина, а сестрите му са женени нагоре по
страната, единствен Д. от всички наследници на дядо А., се занимаваше с
12
този имот. Освен Д. и неговата съпруга друг да го стопанисва този имот не
съм виждал... Спорове за този имот не съм чувал да има никога. Нито когато
бях кмет, нито по-късно. Не съм чувал никоя от страните да е дошла при мен,
в качеството ми на кмет, а по-късно да се оплаква“.
Последният свидетел Е.Н. твърди, че „ …още преди години през
времето на ТКЗС имам наблюдения за този имот, оттогава докато бяха живи
родителите на Д. те го стопанисваха и след тяхната кончина го стопанисва Д..
Освен Д. през тези години аз не съм видял никой друг да стопанисва този
имот. Знам, че последните години, преди две или три години, Д. кара машина
да работи нещо по имота, знам, че го ора, тогава преди три години и моят син
му го ора последно, преди това Д. го и косеше. Има и изграден водоем от Д.
С. в горния, южен край, който представлява изкопано място, с бетонирано
дъно и стени, като квадратура може да има 40-50 кв.м. За този водоем, тъй
като аз има малко тракторче, шаситка и аз съм носил баластра. Това е преди
повече от 20 години. Д. го прави този водоем. Знам, че той го прави, аз му
карах баластра, той ми каза да му карам баластра, друг не ми е казвал. Около
2020-2021 г., моят син му ора, ако не се лъжа през пролетта но не съм сигурен.
Преди това беше изоран имот, който се стопанисваше от Д., той и косеше
там, береше плодовете от дърветата, от лозите в долния край. Друг не е брал
от тези плодове. Имам по-сериозни наблюдения след 2011 г. понеже бях кмет
и под имота от северната страна минава водопровода на Г., има водопровод
между С. и Г., и като кмет съм минавал през имота и оттогава имам по-
сериозни наблюдения, след като ми мина мандата също имам наблюдения.
Не мога да кажа по никакъв начин, че не се стопанисва спорния имот, че е
пустееща земя. Действително вече не се работи, но знам, че Д. С. всяка
година идваше тъй като имаше грозде в северна част, при нас по дърветата се
пускат лози и той прибираше гроздето всяка година. След това в югоизточния
край имаше ябълки и сливи, кестени също има, това са плодове, които Д. си
ги прибираше. Големи са кестените, би трябвало да има и самозалесени. Този
имот аз го знам за негов личен имот на Д., който преди това го стопанисваха
неговите родители, докато починат. Този имот е наследствен на Д. от баща му
А., а преди това от дядо му, от баба му. След смъртта на родителите му, Д. го
стопанисва.
Майка му почина 1997 г., баща му почина три, четири или пет години по–
рано. Майка му със сигурност го работеше, тя сееше почти в източния край,
13
например кромид, градинка си садеше. Аз преди съм ходил на имота, докато
майка му беше жива с моето тракторче съм возил тикви на майка му, това
беше в периодът когато майка му беше жива. Не мога да кажа дали, докато са
били живи родителите му е правен водоема. След като починаха родителите
му аз мисля, че не е имало период, в който имотът да не се стопанисва, след
като се прибираха плодовете, аз мисля че като стопанин го стопанисваше Д..
Всяка година той събираше плодове.
Наскоро чух, че има спор Д. с К. за този имот, докато съм бил кмет не съм чул
никога да е имало спорове. В долния край, освен дърветата имаше и един ред
лози на дървени колове, това трябва да се поддържа, да се стопанисва, Д. е
полагал грижи за гроздето и дърветата. Освен това и го косеше имота.
Разминаванията в двете групи свидетелски показания придава особена
важност на изложеното от ищцата Г. С. непосредствено пред съда в
проведеното о.с.з.
Същата прави признание на неизгодни факти по смисъла на чл.175 ГПК,
като например следното: „…лозички ако има, са посадени от баща му /на Д.
С., брат ми /А. С./“.
На следващо място от една страна се твърди, „…там не е имало нищо,
гола си е нивата…, а на следващо - ябълки в долния край имаше хубави, и
сливи може да е имало…. По документи нивата е на името на моя баща, но
брат ми А. я работеше за лично ползваше. К. /другата ищца/ реши да си сложи
пчели там, но Д. веднага и вдигна скандал. Казвам им да се раздели между
тях, но той /Д./ не иска.
Както и, че водоем има там, моят син му носи /на Д. С./ нагоре пясък,
направи го Д. /С./ водоема, но въпреки това не е обработван имота, пълен е с
шумаляци. Този водоем го прави Д., защото е смятал нещо да работи, но не е
работил.
Анализирайки в неговата съвкупност събрания доказателствен
материал, съдът акцентува върху следното:
На първо място, решаващият състав приема за установено по безспорен
начин, че процесните имоти са бил включван в ТКЗС в годините на
обобществяване на земята, както и реституирани с влязъл в законна сила
административен акт през 1998г.
14
Също и това, че родителите на ответника А. и Н. С. в продължение на
години и до смъртта си са го обработвали.
Спорът се свежда до това дали само в патримониума на ответниците
или в този на всички наследници на П.Т. С., б.ж. на с.Г., общ.П., попадат
спорните вещи.
Отбелязаните различия в показанията на свидетелите налага
кредитирането на едни за сметка на други по реда на чл.172 ГПК.
В тази връзка настоящият състав кредитира показанията на свидетелите
Б. и Е..
Същите са били длъжностни лица - кметове на с.Г. в различни времеви
периоди 1995-1999г /Б./, 2011-2015г. /Е./, които категорично сочат, че след
смъртта на А. и Н. С. и в продължение на много години имотите предмет на
настоящето исково производство - са ползвани само от ответника Д. С. и
неговото семейство.
В тази връзка следва да се анализира правната природа и последици на
придобивната давност.
Придобиването на един недвижим имот при условията на общата
давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) е юридическа последица на фактически състав,
включващ: 1/ упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за
своене; 2/ осъществяваното владение да бъде явно, спокойно, несъмнено,
трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10 години.
Т.е. фактическия състав на придобивната давност, изисква на първо
място упражняването на владение върху вещ. Съгласно съдебната практика и
доктрина – първият признак на владението /т.н. обективен критерий или
„corpus”/ е упражняването на фактическа власт върху вещта, което
представлява възможност за владелеца да въздейства непосредствено върху
нея, като я държи по изключителен начин, изключвайки действията на други
лица. За да е налице този признак на владение, необходимо е фактическата
власт да е установена трайно по начин, който позволява на владелеца да
извърши желаните от него действия върху имота.
Вторият признак на владението се свежда до това, владелецът да държи
вещта като своя /анимус/, т.е. като че ли той е собственик. Като съгласно
разпоредбата на чл. 69 ЗС – се предполага, че владелеца държи вещта като
15
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Макар, че в сега действащия ЗС не е възпроизведен текста на чл. 302,
ЗИСС /отм./, според който владението е законно – освен когато съдържа
посочените по-горе признаци – и когато е постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно и несъмнително, то няма съмнение, че и тези признаци
намират отражение в чл. 68 и сл. от ЗС.
А владението е постоянно, когато фактическата власт върху вещта и
държането й като своя нямат случаен характер, а изразяват воля трайно да се
държи вещта. Следва да се приеме, че владението е непрекъснато, ако не е
било прекъсвано за повече от 6 месеца. Владението, пък е несъмнено, когато
намерението да се държи вещта като своя е изразено по начин, от който е
видно, че владелеца отрича чуждата власт върху вещта и не допуска чужди
действия върху нея. То /владението/ е явно, когато не е установено по скрит
начин, тайно от предишния владелец, както и когато се упражнява по начин,
който ясно разкрива намерението на владелеца да държи вещта като своя, т.е.
волята на владелеца да е манифестирана по начин, че да достигне до знанието
на всеки заинтересован. И владението е спокойно, когато фактическата власт
върху вещта не е установена, чрез насилие от предишния владелец.
В конкретния казус се установява, че в период на години и до смъртта
им /през деветдесетте години на миналия век/ родителите на ответника Д. С.
- А. и Н. С. са владеели вещите, а след смъртта им и реституирането на
имотите през 1998г., до 08.07.2021г. /снабдяване на Д. С. с нотариален акт по
обстоятелствена проверка/, ответниците /който са били съпрузи през този
период/ са осъществявали фактическа власт върху имота, като негови
собственици.
Относно своенето на вещта е приложима презумпцията на чл. 69 от ЗС.
Т.е. презумпцията, че владелецът държи вещта като своя следва да се
приложи /вж. в подобна насока решение № 2/11.05.2016 г. по гр.д. №
3532/2015 г. на ВКС, 2 гр.о. и решение № 236/18.11.2013 г. по гр.д. №
2810/2013 г. на ВКС, 1 гр.о./
Анализирайки събрания гласен доказателствен материал според съда,
владението реализирано от ответниците е било постоянно, защото именно
само същите са прибирали реколтата /грозде, ябълки, сливи/, изградили са
водоем за напояването му и пр.
16
По делото изобщо не се установиха, каквито и да е данни /а и такива
твърдения изобщо не са изведени в ИМ/ ищците К. К. и Г. С. да са
установявали фактическа власт върху имота, с което да прекъснат владението
на семейството на Д. и Н. С.и.
Освен това владението не е било прекъсвано. В продължение на
десетилетия последните са владели вещите без прекъсване и за много повече
от шест месеца.
Не се събраха и данни, това владение в периода: деветдесетте години на
миналия век до 08.07.2021г. - снабдяването на Д. С. с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, както и момента, в който според ищцата Г. С. /леля
на другия ищец, но и на първия ответник/, К. /другата ищца/ е решила да си
сложи пчели там, но Д. веднага и вдигна скандал“, да не е било
осъществявано спокойно /вж. Решение № 73 от 03.08.2018 г. по гр. д. №
2244/2017 г., I г. о. на ВКС/.
Още повече, че свидетелите Б. и Е. са повече от категорични, че дори и
като длъжностни лица /кметове на с.Г., общ.П./ за никакви спорове за тези
имоти не са и чули.
Владението на ответниците е било и явно. Същото не е установено по
скрит начин, като ищците са имали възможност да бранят претендираните от
тях права в продължение на много години, но не сторили това, поне не
допреди 1-2 години.
Относно сателитните снимки от МЗ следва да се отбележи, че те касаят
състояние на процесните имоти само през 2013 и 2017г., поради което и не
могат да бъдат определящи в казуса.
Съобразявайки всичко изложено, първостепенната инстанция приема,
че от момента на установяване на владението деветдесетте години на миналия
век /решение № 549/30.12.2010 г. по гр.д. № 217/2010 г. на ВКС, 2 гр.о./ до до
08.07.2021г. - снабдяването на Д. С. с нотариален акт по обстоятелствена
проверка, респ. и до момента на изразяване на претенции на други лица
/ищците/ досежно спорния имот, са изминали повече от десет години, т.е. е
изтекъл определения от закона период от време, през който упражняването на
фактическо господство е продължило и правото на собственост чрез
давностно владение е придобито от ответниците на това оригинерно
основание, което и обуславя изводи, че предявената установителна искова
17
претенция по чл.124 ГПК - се явява неоснователна /недоказана/.
На отхвърляне подлежи и акцесорната претенция с правно основание
чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 179, том II, peг. №7226,
дело № 364 от 08.07.2021г. на нотариус К. Т. с peг. № 510 в PНK, вписан в
дв.вх.рег. № 1430/08.07.2021 г., вх.рег. №1434, акт № 45, том VI, дело
№879/2021 г. нa Служба по вписване - гр. П., издаден на основание
обстоятелствена проверка, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците
следва да заплатят на ответниците сторените от последните разноски
съгласно представения списък с разноски в размер на 1 000 лева.
Съдът намира направеното от адв.П. възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.Я. за неоснователно, с
оглед минимално предвидените размери на адвокатските хонорари и вида
/сложността на делото/, както и неколкократното депозиране на писмени
отговори обусловени от многократно оставяне на ИМ без движение в хода на
процеса.
Водим от горното и на основание чл.124 от ГПК, П.кият районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ установителния иск с правно основание чл.124 от ГПК,
предявен от К. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ж.к. „И.“, бл.
*** и Г. П. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес общ. П., с. Г., ул. „Г.“ 1,
чрез адв.В. П. от АК-Б., с адрес на упражняване на дейността гр. П., ул. „А.“
14А, ет. 1, срещу Д. А. С., ЕГН: ********** от гр.К., ул. „Я.“ № 57, вх. Б, ет.
2, ап. 3 и съпругата му Н. К. С., ЕГН ********** от гр.К., ул. „Я.“ № 57, вх. Б,
ет. 2, ап. 3, с което се иска да се признае за установено по отношение на К. А.
К. и Г. П. С., че Д. А. С. и Н. К. С., НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на 2/10 /две
десети/ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 14091.1.423
/четиринадесет хиляди деветдесет и едно, точка, едно, точка, четиристотин
двадесет и три/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г.,
общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-819 от 01.12.2017г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър,
18
област Б., община П., село Г., с адрес на поземления имот: местност „М.“,
площ от 1 682 /хиляда шестстотин осемдесет и два/ квадратни метра, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване –
нива, категория на земята - 6 /шеста/, предишен идентификатор-няма, номер
по предходен план - 000423, съседи: 14091.1.987; 14091.61.14; 14091.1.498 И
на 2/10 /две десети/ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
14091.1.987 /четиринадесет хиляди деветдесет и едно, точка, едно, точка,
деветстотин осемдесет и седем/ по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Г., общ. П., одобрени със Заповед № РД-18-819 от
01.12.2017г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия
картография и кадастър, област Б., община П., село Г., с адрес на поземления
имот: местност „М.“, площ от 1 000 /хиляда/ квадратни метра, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива,
категория на земята - 6 / шеста/, предишен идентификатор-няма, номер по
предходен план - 000987, съседи: 14091.61.14; 14091.1.498 и 140.1.423, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН /НЕДОКАЗАН/.
ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция на К. А. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. П., ж.к. „И.“, бл. *** и Г. П. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес общ. П., с. Г., ул. „Г.“ 1, с правно основание чл.537, ал.2 от
ГПК - за отмяна на нотариален акт № 179, том II, peг. №7226, дело № 364 от
08.07.2021г. на нотариус К. Т. с peг. № 510 в PНK, вписан в дв.вх.рег. №
1430/08.07.2021 г., вх.рег. №1434, акт № 45, том VI, дело №879/2021 г. нa
Служба по вписване - гр. П., издаден на основание обстоятелствена проверка,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ж.к.
„И.“, бл. *** и Г. П. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес общ. П., с. Г., ул.
„Г.“ 1, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. А. С., ЕГН: ********** от гр.К., ул. „Я.“ № 57,
вх. Б, ет. 2, ап. 3 и Н. К. С., ЕГН ********** от гр.К., ул. „Я.“ № 57, вх. Б, ет.
2, ап. 3, сумата от 1 000 /хиляда/ лева, сторени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд-Б..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
19