Р Е Ш
Е Н И Е
31.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
05 декември 2019
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1159 2019
дело № по описа за година.
Обжалвано е наказателно
постановление № 455, издадено на 30.07.2018 г. от Началник РУ-Дупница,
упълномощен с със заповед № 8121з-1371/11.11.2015 год., с което на И.С.И., с ЕГН **********,***,
на основание чл.257, ал.1 от Закона
за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение
на чл.64, ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят, в
жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. В. С., моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна
РУ Дупница – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна в законоустановения срока, поради
което същата е допустима, разгледана по същество същата е основателна.
Съображенията за това са следните:
С акт за установяване на
административно нарушение от 24.07.2018 год. било установено, че на 24.07.2018 г.
около 02:10 часа, . Ресилово, ул. „Пейо Яворов“ № 2, община Сапарева баня,
област Кюстендил, при отдадено полицейско разпореждане, отправено от полицай Ч.,
в изпълнение на функционалните си задължения по опазване на обществения ред, а
именно да спре музиката не изпълни полицейското разпореждане и продължи с
високата музика. С поведението си пречи на полицай Ч. да изпълни служебните си
задължения и спокойствието на съседите си. Записано било
от актосъставителя Н.Ч.
че по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. Свидетели на
нарушението са Д.Д. и В.А.. При предявяване на АУАН нарушителят
отказал да го подпише, като отказът е удостоверен с подписа на един свидетел с
посочени три имена и адрес- Йордан Соколов.
Препис от АУАН не е бил
връчен на лицето. В законоустановеният срок
не било депозирано писмено възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган
е възприел залегналата в акта фактическа обстановка, като АНО не е отбелязал в
НП кой е отдал полицейското разпореждане, и е подвел нарушението под разпоредбата
на чл.64, ал.1 от ЗМВР, като е постановил налагане на глоба в размер на 500 лв.
на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства
– писмени и гласни - показанията на разпитания като актосъставител Н.Ч., който поддържа
съставения и подписан от него АУАН и свидетелите при установяване на
нарушението Д.Д. -полицейски служител, В.А. –съсед
подал сигнал на тел. 112, последните двама свидетели при извършване на
нарушението и съставяне на АУАН Томас Павлов и Д. Милушев –свидетели на
жалбоподателя. Приложена е докладна записка, в която е сведен случая до Началника на РУ на МВР гр. Дупница.
Основателно е възражението на жалбопадателя,
че при съставянето на АУАН и издаването на НП, са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото му на защита. АУАН не е връчен на
нарушителя, тъй като отказът да получи акта не е оформен съгласно изискванията
на закона. Отказът на нарушителя да подпише акта при предявяване е оформен с
подписа на един свидетел, но отказът на нарушителя да получи акта не е оформен,
поради окето не
може да се установи дали този акт му е връчван или не. Съставянето на АУАН, предявяването на същия и връчването на препис от него, представляват отделни действияв административнонаказателното производство, като за всяко от тях са предвидени съответните правила. Така, чл.40 от ЗАНН визира съставянето на акта, разпоредбата на чл.43 от ЗАНН - урежда предявяването му, което се установява с подписа на лицето, сочено като нарушител, а разпоредбата на чл.43, ал.5
от ЗАНН предвижда начина
на връчване на препис от АУАН на нарушителя.
В хода на административнонаказателното производство безспорно
е установено обстоятелството, че в разрез с изискванията на чл.43, ал.5 от ЗАНН
на нарушителя не е връчен препис от АУАН, а е посочено единствено, че той
отказва да го подпише. Доколкото в ЗАНН е предвидена възможност
нарушителят да откаже да подпише АУАН и това следва да се удостовери с подписа
на един свидетел, в конкретния случай
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя,
но при отказ от негова страна
да го подпише, удостоверен по надлежния ред – с подпис на свидетел.
Начинът на съставяне на АУАН и направеният отказ от касатора да подпише същия, не освобождава актосъставителя от
задължението му да връчи препис от съставения акт на соченото за нарушител лице.
Отказът да се подпише АУАН не изключва в никакъв случай задължението за
връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни
действия. Не се твърди и не се доказва да има отказ от получаване на препис. От
тълкуването на чл.43, ал.5 от ЗАНН се обосновава извод, че на нарушителя се
връчва препис от акта независимо дали на същият е положен подписа му или е
оформен при отказ и това е така с оглед съблюдаване правото на защита на
наказаното лице и с оглед възможността същото да се запознае с административно
нарушение което му се вменява с изготвения в негово присъствие акт и с оглед
възможността да предяви в три дневен срок от изготвянето и връчването му,
възражение пред административнонаказващият орган,
съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗАНН. Ако се приеме обратната теза и се
тълкува закона стеснително, че само при подписване на акта от сочения за
нарушител, на същия се предоставя препис от него, то това би означавало, че
правото на възражения в предвидения от закона 3-дневен срок би могло да се
упражни отново само в случай на подписване на акта от нарушителя, но не и при
отказ да бъде подписан.
Нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН е въведена
като гаранция за спазване правото за защита на нарушителя срещу нарушението,
изразяващо се в това същият да получи екземпляр от акта, който да му даде
яснота относно нарушението и защитата срещу него. Не случайно и към АУАН е
предвидена разписка касаеща връчването
на препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение дали
по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е
удостоверен с подпис на свидетел.
Отделно от това съдът намира за необходимо
да посочи, че при извършена служебна проверка на обжалваното НП и АУАН се
установи, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта
и при издаване на НП, които обуславят незаконосъобразността на последното.
Констатираните от съда процесуални нарушения се изразяват в неспазване на
императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН, и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че спора не следва да бъде
разгледан по същество, тъй като по делото е допуснато и друго съществено
процесуално нарушение. Както в НП, така и в АУАН
не е посочен част от състава на нарушението. На И. е съставен АУАН и
НП за това, че не е изпълнил полицейско разпореждане дадено по съответният ред,
като в НП не е посочено от кого е дадено това полицейско разпореждане, за да
може съдът да прецени дали това лице има качеството на полицейски служител и
нито в един от актовете не е отбелязано
дали се касае за устно или писмено полицейско разпореждане. Не е индивидуализирано разпореждането по
съдържание и не е конкретизирано от кого е издадено. Не са индивидуализирани
кои действия да преустанови. И в двата акта на
администрацията е нарушено изискването за пълно, точно и ясно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая посоченото
в обстоятелствената част на АУАН и НП не покрива изискванията за тяхната
формална законосъобразност. За да се счита, че е налице задължителният реквизит
на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по обвинение за извършено нарушение по
чл. 64, ал.1 от ЗМВР, не е достатъчно да се посочи, че привлеченото към
отговорност лице не е изпълнило полицейско разпореждане, издадено му (в случая
–устно, установено в хода на съдебното следствие, но не описано в АУАН и НП) от
полицейски служител и в какво се е изразило това разпореждане. Необходимо е
било да бъде отразено и кой полицейски орган, и в частност кое лице
е издало устното разпореждане. Административнонаказващият орган
не е посочил, че разпореждане е отправено от орган на МВР и не е конкретизирал
същия с оглед направено в чл.57, ал.1 от ЗМВР изчерпателното изброяване
на оправомощените полицейски
органи. Липсва яснота и относно конкретното лице, издало устното разпореждане
към жалбоподателя. Това от своя страна не дава възможност на съда да
прецени доколко неизпълненото устно разпореждане е акт на компетентен орган,
издаден в съответствие с възложените му от закона правомощия, както и дали
конкретното лице притежава длъжностното качество, даващо му право да издава
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато те са необходими за изпълнение на възложените му функции.
По делото не бяха
приобщени никакви други фактически материали, от които да се
установят обстоятелствата при извършване на нарушението. Поради
изложеното съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се събраха
достатъчно доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установят
извършването от страна на жалбоподателя на административно нарушение на чл.64,
ал.1 от ЗМВР, поради което атакуваното наказателно постановление, с което административнонаказателната отговорност на същия е ангажирана на основание чл.257,
ал.1 от същия закон, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде
отменено.
С оглед изложеното
настоящата инстанция приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то от
ЗАНН, Районен съд гр. Дупница
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 455,
издадено на 30.07.2018 г. от Началник РУ-Дупница, упълномощен с със заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г., с което
на И.С.И., с
ЕГН **********,***, на основание чл.257, ал.1 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание
- ГЛОБА в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение на чл.64,
ал.1 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд - Кюстендил по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: