№ 21073
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110124589 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
138832/26.04.2024 г., уточнена с молба с вх. № 176036/30.05.2024 г. от В. В.
Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Х* и М. В. Т.,
ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ул. „Д*, чрез процесуален
представител адв. М. З., съдебен адрес за двамата: гр. Со* срещу Н. Д. К.
(адвокат), служ. адрес: гр. С*, с която са предявени субективно и обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
51 ЗА вр. чл. 39, ал.4 ЗА вр. чл.19, ал.3 Етичния кодекс на адвоката вр.
чл.284, ал.2 ЗЗД, за сумите:
1. 240 (двеста и четиридесет) лева, която сума ответникът е получил по
разписка от 21.02.2019 г., като държавна такса за водене на гр.д. №
16260/2019 г. по описа на СРС, заплатена от неин доверител В* Т., ЕГН
**********, като впоследствие доверителят, по молба на адв. Н. К. бил
освободен от държавни такси за цитираното дело ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба (22.02.2024 г.) до датата
на окончателното заплащане на сумата;
2. 270 (двеста и седемдесет) лева, която сума ответникът е получил - по
разписка от 20.07.2020 г., като държавна такса за водене на гр.д. №
10936/2021 г. по описа на СРС, заплатена от неин доверител В* Т., ЕГН
**********, като впоследствие доверителят, по молба на адв. Н. К. бил
1
освободен от държавни такси за цитираното дело ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба (22.02.2024 г.) до датата
на окончателното заплащане на сумата;
В исковата молба са изложените следните твърдения:
Първо, бащата на ищците - В* Т., ЕГН ********** възложил на
ответника като адвокат да води и го представлява по две граждански дела
срещу „Топлофикация София" ЕАД, а именно гр.д. № 16260/2019 г. и гр.д.№
10936/2021 г., и двете по описа на СРС. Ищците твърдят, че между техният
наследодател и ответника е имало договор за правна защита и съдействие.
Наследодателят е заплатил на ответника адв. Н. К. процесните суми пари за
заплащане на държавна такса. За адвокатското възнаграждение са подписвали
договори за правна помощ (в които по-късно баща им научил, че не е
вписано платеното възнаграждение и то е записвано по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и
е присъждано направо на адвоката, с което ответницата е получавала сумите
отново). Твърдят, че посочените суми за държавна такса са предавани на
адвоката, за което баща им получил разписка. Баща им починал на 12.10.2023
г.
Сочат, че баща им бил освободен от внасяне на държавни такси по чл.83,
ал.2 ГПК с актове по двете дела, но ответникът не е върнал процесните суми.
Считат, че ги държи без основание. Твърдят, че ответникът е злоупотребител с
правата си на адвокат и не е върнала сумите, които е получила от
наследодателя на ищците като суми за заплащане на държавна такса. Считат,
че следва тази сума да се върне, тъй като техният баща бил освободен от
държавна такса и ответникът няма право да я получи. Сочат, че ответникът не
е изпълнил законовите си задължения и дължимата професионална грижа –
знанието за освобождаване от държавна такса по всяко от двете дела и
ответникът не е върнал получените пари. Същите следва да ги върне на
ищците, които се явяват наследници.
Поради неизпълнението на законовите си задължения и на дължимата
професионална грижа - знанието за освобождаване от държавна такса по всяко
от двете дела, адв. Н. Д. К. не е върнала получените пари и дължи сумите от
240 лева (по разписка от 21.02.2019 г.) и от 270 лева (по разписка от 20.07.2020
г.).
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
С допълнителна молба с вх. № 176036/30.05.2024 г. уточнява, че са
използвали сумата без основание като общ термин. Уточняват че претендират
сумите на отпаднало основание тъй като са били заплатени на ответника във
връзка с държавни такса, а те били освободени от такива по чл.83 ГПК, след
като ги били дали на ответника. Като петитум иска ответникът да бъде осъден
на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.51 ЗАдв.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва изцяло
исковата претенция. Твърди, че липсват убедителни писмени доказателства.
Прави възражение за погасителна давност. Твърди, че не се намира в
2
облигационни отношения с ищците. Сочи, че в съдебно заседание ще изложи
допълнителни аргументи и становище в ход по същество. Моли съда да
отхвърли закона. Претендира разноски по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 400.00
лева.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищците се представляват от
адвокат. Поддържат иска. Моли да бъдат уважени. Претендира разноски.
Представя списък.
В о.с.з., ответникът се представлява от свои колега адв. И.. Оспорва
исковите претенции. Считат, че исковете са недопустимо и тези 60 лева, които
се претендират за изготвена ИМ е са били за адвоката, а за Федерацията а
потребителите. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е редовна и
следва да бъде разгледана.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
От фактическа страна
1. От приложеното гр. д. № 16260/2019 г. по описа на СРС се установи, че
20.03.2019 г. В* Т., ЕГН ********** е предявил искова молба срещу
„Топлофикация София“ АД. Като негов процесуален представител е бил.
Адв. Н. К., която е ответник по делото.
В исковата молба адв. К. е поискала освобождаване на ищеца от
държавна такса. Към исковата молба адв. К. е приложила декларация да
материално и гражданско състояние на В* Т., ЕГН **********, която
декларация е подписана лично от него. Този факт не се оспорва от страните.
Към исковата молба е представено пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие от 21.02.2019. Съгласно представения договор, адв. К. е
поела да представлява ищеца по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА (ищецът е
материално затруднено лице).
С разпореждане – 194201/16.08.2019 г. съдът е оставил ИМ без
движение, като е указал на ищеца да внесе държавна такса в размер на 239.41
лева.
3
С молба от 05.09.2019 г. ищецът чрез адв. Кръстев отново е поискал
освобождаване от държавна такса, като е представил декларация по чл.82, ал.2
ГПК. Декларацията е подписана лично от ищеца и този факт не се оспорва от
страните.
С определение 213163/10.09.2019 г. по гр. д. № 16260/2019 г.
председателят на съдебния състав е освободил ищецът В* Т., ЕГН
********** от внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ГПК.
Делото е проведено в едно о.с.з., а именно 09.12.2019 г. Решението е от
09.01.2020 г. Същото не е обжалвано и влязло в законна сила на 14.02.2020 г.
2. По гр. д. № 16260/2019 г. се установи, че на 01.06.2022 г. адв. К. е
постъпила молба, с която признава, че са преведени пари по делото в
размер на 1100 лева, вместо същите да бъдат преведени на ищеца В* Т.. С
разпореждане от 21.06.2022 г. съдът е върнал сумите на адв. К., тъй като
било потвърдено плащането от счетоводството на СРС, а В* Т. бил
освободен от внасяне на държавна такса.
3. От приложеното гр. д. № 10936/2021 г. по описа на СРС се установи, че
на 24.02.2021 г. В* Т., ЕГН ********** е предявил искова молба срещу
„Топлофикация София“ АД. Като негов процесуален представител е бил.
Адв. Н. К., която е ответник по делото.
В исковата молба адв. К. е поискала освобождаване на ищеца от
държавна такса. Към исковата молба адв. К. е приложила декларация да
материално и гражданско състояние на В* Т., ЕГН **********, която
декларация е подписана лично от него. Този факт не се оспорва от страните.
Към исковата молба е представено пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие от 20.07.2020 г.. Съгласно представения договор, адв. К.
е поела да представлява ищеца по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА (ищецът е
материално затруднено лице).
С разпореждане № 20131837/04.06.2021 г. по гр. д. № 10936/2021 г.
председателят на съдебния състав е освободил ищецът В* Т., ЕГН
********** от внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ГПК.
Делото е проведено в едно о.с.з., а именно 26.01.2022 г. Решението е от
05.04.2022 г. Същото е обжалвано и потвърдено с акт на СГС. Въззивното
дело е преминало през едно с.з. на 14.11.2022 г.
4. От представеното удостоверение за наследници се установи, че В* Т.,
ЕГН ********** е починал на 06.10.2023 г. и е оставил свои наследници
– ищците М. В. Т. и В. В. Т. (л.4 от делото).
5. Видно от представената разписка, на 21.02.2019 г. ответникът адв. Н. К. е
4
получила сумата от 240 лева + 60 лева, представляваща държавна такса
по делото срещу Топлофикация София (л.5 от делото).
6. Видно от представената разписка, на 20.07.2020 г. ответникът адв. Н. К. е
получила сумата от 270 лева + 60 лева, представляваща държавна такса
по предстоящото дело срещу Топлофикация София (л.12 от делото).
По доказателствата
7. Съдът напълно кредитира всички писмени доказателства и
доказателствени средства, приобщени по делото. Страните не са оспори
истинността на документите.
8. По отношение на разписките за плащане към ответника адв. К. (виж пар.
5-6) съдът приема, че същите следва да се кредитират с оглед изложеното
в параграф 7. При тези съображения е без значение кой е дописал на ръка
сумата от 60.00 лева, при положение, че получателят, т.е. ответникът се е
разписал върху тези разписки и не е оспорил това в срока по чл.131 ГПК.
9. Въпреки това, настоящият съдебен състав приема, че не следва да
обсъжда дописаното на ръка от 60 лева по двете разписки. Предмет на
делото са двете суми от 240 и 270 лева. При това положение дописаното
на ръка не е от предмета на делото, не е от спорната част. Ето защо съдът
не следва да го обсъжда. Ето защо е неоснователно възражението на
ответника, че тези 60.00 лева са заплатени за изготвяне на ИМ и тези
60.00 лева са били не за адвоката а за Федерацията на потребителите.
10. Разписките по параграф 5-6 представляват такива по чл.77 ЗЗД,
доколкото изхождат от длъжника, респективно неговите наследници, и
служат като доказателство, че е заплатена сумата от ищците (техния
наследодател) на ответника, т.е. ответникът е получил процесните суми.
11. С оглед приложените граждански дела се установи че по всяко от тях има
приложен договор за правна защита и съдействие. По първото дело
договорът е от 21.02.2019 г., а делото е заведено на 20.03.2019 г. По
второто дело договорът е от 20.07.2020 г., а делото е заведено на
24.02.2021 г. С оглед факта че по всяко дело е приложен различен
договор, съдът направи доказателствен извод, че за всяко дело страните
са сключили отделен (различен) договор и приложеният по делото
договор отговаря на последващите процесуални действия по съответното
дело, независимо от факта, че има период от време между сключване на
договора и завеждане на делото (особено при второто дело е 7 месеца).
12. С молбата по параграф 2 ответникът признава неизгоден за себе си факт,
че сумата от 1100 лева се отнася за В* Т. по посоченото дело.
Следователно сумата се намира в банковата сметка на ответника адв. К. и
е за името на В* Т., респективно неговите наследници. Ето защо съдът
направи доказателствен извод, че това са т.нар. клиентски средства по
клиентска сметка по смисъла на чл.39 от Закона за адвокатурата и чл.19
от Етичния кодекс на адвоката. Посочената банкова сметка представлява
клиентска.
5
13. С оглед приетите факти, може да са направи следната хронология на
правопораждащите юридически факти по делото, за които се претендира
търсената сума:
на 21.02.2019 г. е сключен договор между страните по гр. 16260/2019 г.
(първо дело)
на 21.02.2019 г. ответникът е получил сумата от 240.00 лева
на 20.03.2019 г. е заведено първото дело
на 10.09.2019 г. В* Т. е освободен от такса
на 20.07.2020 г. е сключен договор между страните по гр. 10936/2021 г.
(второ дело)
на 20.07.2020 г. ответникът е получил сумата от 270 лева
на 24.02.2021 г. е заведено второто дело
на 04.06.2021 г. В* Т. е освободен от такса
От правна страна
14. От тази дата на смъртта 06.10.2023 г. (виж пар.3), правата и
задълженията на В* Т. се наследяват от ищците по настоящото дело.
15. В исковото молба ищците твърдят, че техният наследодател имал
сключен договор за правна защита и съдействие по две дела с ответника.
Сочат, че техният наследодател е заплати на ответника суми, които
представляват държавни такси по два дела, а в последствия техният
наследодател, като ищец по тези две дела бил освободен от такси.
Твърдят, че ответникът е получил сумата без да има право за това, при
положение наследодателят на ищците е освободен от такси по двете дела.
Искат да си върнат сумата, тъй като считат, че ответникът я държи без
основание.
16. В допълнителна искова молба – л.28 от делото, ищците уточняват, че
използват общият термин за без основание – неоснователно обогатяване.
Посочват и разпоредби от закона чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.51 ЗАдв.
17. На основание чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от предмета и обема на
търсената защита, посочени в исковата молба. Определянето на правната
квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения
петитум /в този смисъл и Решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 4630/2019 г., IV г. о., ГК/. Ищецът не е длъжен да квалифицира
спорното право, чиято защита в исковото производство търси. Дори в
исковата молба такава квалификация да е дадена, тя не обвързва съда.
Правораздавателният орган е обвързан от изложените в исковата молба
основания на претенцията, но не и от сочените от ищеца правни норми.
Когато обаче от установените факти по делото се окаже, че
квалификацията на спорното материално право е различна, съдът следва
да се произнесе по предявения иск при съобразяване на действителната
6
правна квалификация.
18. В исковата молба ищците твърдят сключен договор за правна защита и
съдействие. В уточнителната молба се позовават на чл.51 ЗАдв. и чл.79,
ал.1 ЗЗД. Така ищецът все се позовава на договорна отговорност. Съдът
не приема, че ищците се позовава на неоснователно обогатяване. Сами
ищците твърдят, че използват общия термин неоснователно обогатяване.
Като доводи в ИМ и в уточнението излагат дадени пари въз основа на
договор за правна защита и съдействие, която сума представлява
държавна такса по дело. Ищците се позовават, че в последствие ищецът
по другото дело е освободен от такси, поради което адвокатът е получил
сумата за държавни такси без основание. Твърдят, че той не е изпълнил
дължимата професионална грижа и си търсят парите от това действие на
адвоката. Обстоятелствата на които, ищецът основава иска си са
неотчетени суми, получени от ответницата, като пълномощник по
сделката. Тези обстоятелства обосновават правната квалификация на
иска по общата хипотеза на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който текст
довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде
всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Задължението на
довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за
изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. В този смисъл
е Решение № 11 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2014 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Любка Андонова
19. Съдът приема, че посоченото „без основание“ не представлява правно
основание на иска, а използван общ граждански термин. Ищецът не е
юрист и не следва да познава изключително добре правните норми.
Затова съдът дава правна квалификация на основа посочените твърдения
(правно основание).
20. С оглед фактите по параграф 5,6,13 се установи, че ответникът е получил
процесните суми от 240 и 270 лева.
21. От момента на предявяване на исковата молба, наследодателят на ищците
дължи държавна такса в полза на бюджета на ВСС по сметка на СРС,
независимо от хода на делото. Таксата е изискуема от деня на подаване на
искова молба. Разпоредбата на чл. 4, буква "а" ЗДТ изрично предвижда,
че държавната такса се заплаща за искови молби, т. е. предявяването на
иск чрез подаване на искова молба до съда, а не извършването на
определено съдопроизводствено действие от страна на съда е основание
за заплащането й. В този смисъл е Определение № 126 от 15.03.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1193/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Светлана Калинова. Определение № 366 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.
т. д. № 627/2012 г., Определение № 289 от 28.10.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 6512/2013 г., Определение № 65 от 30.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
174/2014 г.
22. Съгласно чл.83, ал.1 ГПК определени лица и при определени хипотези не
се дължи държавна такса. Съгласно чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по
7
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от
съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
23. Следователно от момента на подаване на исковата молба държавната
такса е дължима до сбъдване на отлагателното условие - освобождаване
по чл.83, ал.2 ГПК.
24. При това положение за съда възниква материалноправния въпрос
каква е отговорността на адвоката към ищеца в хипотезата, когато
ищецът е изплатил на адвоката сума за заплащане на държавна такса
по делото, а след това ищецът е освободен от такси на основание чл.83,
ал.2 ГПК с акт на съда, като след освобождаването адвокатът не
възстановява сумата на ищеца и я държи. Следва ли отговорността да
се реализирана по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД или на договорно основание.
25. Когато ищецът се представлява от адвокат в хода на съдебно
производство, то са налице три вида правоотношения. Правоотношение
между ищеца и адвоката, правоотношение между адвоката и съда и
правоотношение между ищеца и съда.
26. Отношението между адвокат и съд са на плоскостта на процесуалните
отношения по ГПК, етичните стандарти по Кодекса за етично поведение
на българските съдии, Закон за адвокатурата и Етичния кодекс на
адвоката.
27. В хипотезата на заплащане на такса от ищеца към съда отношенията се
развиват на плоскостта на ГПК, ЗДТ и ЗЗД. При това отношение
изискуемостта на таксата по чл.73 ГПК възниква от момента на подаване
на исковата молба (виж пар. 21), като възстановяването й се определя по
реда на чл.82 ГПК в едногодишен срок от момента на отпадане на
основанието. В този смисъл е ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2014 г., ОСГТК.
28. В случай, че ищецът е внесъл държавна такса със самата ИМ, преди
молбата по чл.83, ал.2 ГПК и същият бъде освободен от такси, то таксата
следва да се възстанови в срока по чл.82 ГПК В този случай са налице
две хипотези. Първата е дали ведно с ИМ ищецът е подал молба по чл.83,
ал.2 ГПК. Втората е дали молбата по чл.83, ал.2 ГПК е подадена в
производството по чл.129, ал.2 ГПК.
29. Първа хипотеза. Ако ищецът е подал молба по чл.83, ал.2 ГПК ведно с
подаването на ИМ, то от момента на подаване на ИМ до произнасяне на
съда по молбата по чл.83, ал.2 ГПК не се знае дали таксата е дължима. В
тази хипотеза, дължимостта на внесената такса зависи от бъдещо
несигурно събитие – отлагателно условие – произнасяне на молбата по
чл.83, ал.2 ГПК. Ако ищецът бъде освободен, т.е. молбата по чл.83, ал.2
ГПК бъде уважена, то съдът дължи връщане на таксата, тъй като е
сбъднало отлагателното условие – освобождаване. При това положение
съдът дължи връщане на таксата, която ищецът я е внесъл предварително
и след това молбата по чл.83, ал.2 ГПК е уважена. Връщането се дължи
на основание неосъществено основание – чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД. Не се е
8
сбъднало отлагателното условие за дължимост на такса – отхвърляне на
искането по чл.83, ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.74 ГПК не следва да се
прилага, тъй като урежда на хипотеза на намаление цена или увеличение.
Все още няма ТР по въпроса дали намаление по смисъла на чл.74 ГПК
следва да се тълкува в смисъл, че представлява и уважаване на молба по
чл.83, ал.2 ГПК.
30. Втора хипотеза. Ако обаче ищецът подаде молба по чл.83, ал.2 ГПК в
хода по чл.129, ал.2 ГПК, то съдът дължи връщане на внесената
предварително държавна такса на основание отпаднало основание –
чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД. Това е така, защото от момента на подаване на ИМ
вземането е станало изискуемо (виж. пар. 21), но с произнасянето по
чл.83, ал.2 ГПК отпада основанието за внасяне на сумата.
31. Ако ищецът е внесъл такса с ИМ, но са налице основанията по чл.83, ал.1
ГПК, то заплатената такса е внесена без основание и като такава подлежи
на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Това е така, тъй като към
момента на сезиране на ИМ са били налице законните основания по
чл.83, ал.1 ГПК, която норма е императивна.
32. След като държавната такса е публично вземане в полза на бюджета на
ВСС (съдебната власт - в този смисъл ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. №
4/2015 на ОСНК), то възстановяването й се извършва от съда.
Отговорността е по чл.55, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ГПК вр. чл.4б ЗДТ.
33. Съгласно чл.280 ЗЗД с договор за поръчка довереникът се задължава да
извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.
Същият е неформален, като може да бъде възмезден и безвъзмезден, но
задължително е двустранен договор, тъй като възниква права и
задължения за двете страни. Следователно е налице такъв договор, ако
може да се установи от волята между страните, че са сключили такъв
договор.
34. Съгласно чл.284, ал.2 ЗЗД довереникът се задължава да даде отчет на
доверителя и да получи всичко, което е получил по поръчката, ако няма
друга договорка. Разпоредбата регламентира отчетната сделка (на
арабски - хавала), според която довереникът дължи връщане на всичко,
което е получил по договора за поръчка.
35. Съгласно чл.287 ЗЗД договорът за поръчка се прекратява със смъртта на
довереника, поради което договорът е intuitu personae. Задължението по
чл.284, ал.2 ЗЗД се наследява и преминава към наследници на правата и
задълженията по чл.284, ал.2 ЗЗД. В този смисъл Определение № 47 от
13.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3363/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Зоя Атанасова. Отсъствието на отчетна сделка ангажира
имуществената отговорност на довереника към законните наследници на
доверителя, която отговорност е с източник договора за поръчка между
първоначалните страни по делото. В този смисъл Решение № 103 от
30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Красимира Харизанова. Следователно независимо от
9
прекратения договор, в случай на смъртта, правата и задълженията по
чл.284, ал.2 ЗЗД се наследяват. При това положение активно и пасивно
материално легитимирани по иска по чл.284, ал.2 ЗЗД са наследници на
страните на договора по чл.280 ЗЗД.
36. Съгласно чл.26, ал.2 ЗА отношенията между адвоката и клиента се
уреждат с възмезден договор. При това положение отношенията между
адвокат и клиент се развиват на плоскостта на договора за поръчка по
чл.280 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 227 от 19.08.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1166/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав
Белазелков, Определение № 145 от 28.02.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3216/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева и
Определение № 460 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1355/2014 г., I т.
о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова. Освен правата и
задълженията на страните, съгласно общото право по ЗЗД, се прилагат и
правилата, т.е. правата и задълженията на договора за правна защита и
съдействие по ЗА и Етичния кодекс на адвоката. Това е така, тъй като ЗА
и Етичния кодекс на адвоката са специални закони и дерогират общите
права и задължение на доверител и довереника по чл.280 ЗЗД с оглед
принципа lex specialis deforagt legi generali.
37. Първата група задължения на адвоката спрямо клиента се регулират от
Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 39, ал.1 ЗА, паричните средства,
които клиентът предоставя за разходване от адвоката могат да се внесат в
банка по клиентска сметка. Съгласно чл.39, ал.3 ЗА по клиентската
сметка постъпват суми за: заплащане за разноски, държавни такси и
данъци на клиента; заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката
или адвоката от Европейския съюз; извършване на сделки и действия от
името и за сметка на клиента съобразно сключения договор; други цели,
предвидени в договора; Съгласно чл.39, ал.4 ЗА до 31 януари на
годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът е
длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен
ако в договора не е предвидена по-ранна дата. Съгласно чл.39, ал.2 ЗА
адвокатът е длъжен да представи отчет за сумите, които е получил от
клиента си по клиентската сметка
38. С оглед цитираните разпоредби сумите по клиентската сметка не са част
от имуществото на адвоката и не подлежат на запориране. Същите са
несеквестируеми. Сметката може да бъде банкова или небанкова, но
същата е отделна от личните и професионални сметки на адвоката и
служи за съхранение на пари на клиенти. По клиентската сметка
адвокатът събира суми за точно определен свой клиенти, които суми
служат за поемане разходите по конкретно дело – държавни такси,
изповядване на сделки, депозити и др. Следователно по клиентската
сметка не постъпват суми по възнаграждение на адвоката по договора за
права защита и съдействие. Съгласно практиката, цитирана в пар. 35,
клиентската сметка е не само такава банкова, но може и да бъде в каса на
10
адвоката, т.е. да се съхраняват пари в брой. Адвокатът може да получава
суми в брой, които да ги внася в своята клиентска сметка. При това
положение всяка сума, която е дадена на адвоката попада в обхвата на
клиентската сметка и същият има задължение да даде отчет на своя
клиент по смисъла на чл.39, ал.4 ЗА. Това задължение съвпада и със
задължението по чл.284, ал.2 ЗЗД.
39. Втората група специални задължения са по Етичния кодекс на
адвоката. Ако клиентът предостави на адвоката парични средства, тези
средства се наричат клиентски средства, на основание чл.19, ал.1 от
Етичния кодекс на адвоката. Адвокатът е длъжен да направи
необходимото за тяхното опазване и точно отчитане, като спазва
следните правила: клиентските средства, могат да се използват само по
предназначението им; клиентските средства се предават на клиентите
при поискване или според определените от тях условия. Съгласно чл.19,
ал.3 от Етичния кодекс на адвоката, същият дължи пълна и точна сметка
за всички действия с клиентските средства. При това положение
адвокатът има задължение да дава отчет за получените средства от
клиента, на основание чл.19, ал.3 от Етичния кодекс на адвоката. Същото
задължение кореспондира с чл.39, ал.4 ЗА и чл.284, ал.2 ЗЗД.
40. Съгласно чл.51 ЗА за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по
Закона за адвокатурата, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на
Висшия адвокатски съвет, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
отговаря за причинените на клиента вреди.
41. При това положение адвокатът отговаря спрямо клиента за вредите,
които е причинил от своето виновно поведение изразяващо се в
нарушение на Закона за адвокатурата, Етичния кодекс на адвоката.
42. Следователно адвокатът има задължение да даде отчет за получените от
доверителя си суми. Недаването на отчет за получените клиентски
средства представлява деяние от категорията на бездействията. Това е
нарушение на чл.19, ал.3 от Етичния кодекс на адвоката и чл.39, ал.4 ЗА.
Законът вменява такова задължение на адвоката да извърши съответното
действие, като липсата му се изразява в нарушение. При това положение,
виновното му бездействие предизвиква отговорност за вреди. Вредите
могат да бъдат имуществени и неимуществени. Имуществените могат да
се изразяват в сумата, която адвокатът не е върнал на клиента си или
клиентите си. Разпоредбата на чл.51 ЗА изисква виновно поведение,
което следва да се докаже.
43. При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от
тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец
(чл. 302 ТЗ), тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на
доверителя по най-добрия начин със законни средства. Ако правото на
доверителя не бъде защитено в пълна степен или реализирането на
претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло осуетено
поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи
11
обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди. В този смисъл е
Решение № 227 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2012 г., IV г.
о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков.
44. Съгласно Решение № 953 от 18.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1867/2008
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова, когато
задължението, поето с мандатния договор от страна на довереника е
изпълнено и се е отчел на доверителя, с това взаимоотношенията между
страните по договора приключват. Следователно приключване на
мандатния договор е налице при изпълнение на две кумулативно дадени
предпоставки – задължението на довереник е изпълнено (главния
предмет на договора за поръчка) и същият се е отчел на доверителя
(отчетната сделка).
45. Отговорността по чл.51 ЗА е специфична спрямо вредите от договора по
чл.280 ЗЗД, с оглед качеството на една от страните. Докато отговорността
при неизпълнение на договора по чл.280 ЗЗД е обективна, то по чл.51 ЗА
изисква да е виновно. Разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗЗД вменява
задължение на довереника за върне сумите, получени по договора, освен
ако не е уговорено друго. Разпоредбата на чл.51 ЗА въвежда отговорност
на адвоката да отговаря за причинените вреди.
46. Отговорността на довереника с пълномощно е договорна, а не деликтна.
Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение,
лошото или некачествено изпълнение на задълженията по договор, то и
отговорността, включително и обезщетението за изправната страна са
следствие на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането не е
настъпило от неосъществяване на очакван резултат по едно
съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото
задължение на всички към всички, произтичащо от правилото да не се
вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Увреденият обаче не
може сам да избира основанието си /договорно или деликтно/, то се
определя от материалния закон, който се съотнася към конкретните
юридически факти. В този смисъл е Решение № 11 от 3.02.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3889/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка
Андонова. Следователно, когато се претендират вреди от адвокат в
неизпълнение на задълженията си отговорността е договорна и по-точно
чл.51 ЗА, тъй като винаги адвокатът защитава клиента си по договор,
макар и безвъзмезден в случаите по чл.38 ЗА. Отговорността по чл.45
ЗЗД ще бъде винаги, когато са причинени вреди, извън мандата на
адвоката, качеството му на адвокат и действията по поръчката.
47. С оглед изложеното, на така поставения и формулиран въпрос, съдът
приема, че в хипотезата, когато адвокат е получил от клиента си парични
средства, представляващи такива за заплащане на държавна такса по
дело, за което клиентът е освободен по реда на чл.83 ГПК и адвокатът се
е съгласил да представлява клиента по това дело, и тези парични
средства не са върнати на клиента, т.е. не е извършена отчетната сделка,
12
отговорността на адвоката е по реда на чл.51 ЗА вр. чл.19, ал.3 от
Етичния кодекс на адвоката и чл.39, ал.4 ЗА вр. чл.284, ал.2 ЗЗД
48. За да бъде уважен иска, съдът приема, че следва да бъдат доказани
следните предпоставки:
1. Адвокатът не е дал отчетната сделка – бездействие - деяние
2. сключен договор между адвокат и клиент за правна защита и съдействие
по дело – правно задължение за даване на отчет по чл.19, ал.3 Етичния
кодекс на адвоката, чл.39, ал.4 ЗА и чл.284, ал.2 ЗЗД (противоправност
на деянието)
3. Предаване на суми от клиента на адвоката – вреда
4. Които суми са за заплащане на държавна такса по това дело – вреда
размер на вредата
5. Клиентът е освободен от такси по смисъла на чл.83 ГПК - вреда
6. Наличие на вина – всички форми
7. сумите не са върнати, вследствие на бездействие - причинно-следствена
връзка между вредата и деянието
Адвокат следва да установи извършване на отчетната сделка и предаване на
сумите – деяние – действие, съгласно чл.19, ал.3 от Етичния кодекс на
адвоката и чл.39, ал.4 ЗА вр. чл.284, ал.2 ЗЗД.
По конкретното дело
49. По делото се установи, че между наследодателя на ищците и ответника е
имало два сключени договора за правна помощ и съдействие. Като съдът
препраща към параграфи 11,13. Следователно между наследодателя на
ищците и ответника е имало облигационно отношение, като ответникът е
имал качеството на адвокат по смисъла на ЗА.
50. С оглед изложеното по параграфи 5,6,7,8,9,10,12,13 съдът приема, че се
доказа, че наследодателят на ищците е предал на ответника процесните
суми. Ответникът е получил сумите в качеството си на адвокат по
посочените дела и сумите се предадени като суми за държавни такси по
двете дела, за които ответникът се е съгласил да бъде представител на
наследодателя на ищците. Не се установи сумите да са предадени като
хонорар или за друго действие. Установи се, че за заплащане на държавна
такса. Процесните суми имат значение като клиентски суми по смисъла
на чл.19, ал.1 Етичния кодекс на адвоката. Не е задължително сумите да
се внасят по банкова сметка, защото адвокатът може да притежава
налична такава сметка – каса и да съхранява клиентските суми в брой, в
наличност. Същият може да ги събере в брой и да ги внесе по своята
клиентска сметка. С оглед изложеното в параграфи 2, 12 , съдът приема,
че адвокатът е имал своя банкова клиентска сметка.
51. При прилагане на обичая в практиката по чл.5 ГПК, преди въвеждането
на банковите сметки, особено преди 1989 г., страните предварително са
кредитира адвокатите за извършваните за в бъдеще действия, като
получаването на сумата се е документирало в писмена разписка по чл.77
ЗЗД. При това положение клиентите са заплащали разходите по делото,
13
които дължат по делото. Това са суми - средства, които доверителят
дължи за изпълнение на поръчката по чл.285 ЗЗД. Това е т.нар.
авансиране на адвоката по отношение на разноските, които ще направи за
защита на интересите на клиента си. Това не е аванс за възнаграждение.
При това положение клиентската сметка съществува преди новия ЗА и не
означава само банкова такава, но и такава в наличност.
52. С оглед приетото в параграфи 1 и 3, се установи, че клиентът е освободен
от държавни такси по смисъла на чл.83 ГПК.
53. При това положение сумата следва да бъде върната на клиента, тъй като
е получена от адвоката за заплащане на държавна такса, а такава не се
дължи. Следователно парите, които са получени от адвоката са целеви,
тъй като са клиентски средства и като такива следва да се използват само
по смисъла на чл.39 от ЗА и чл.19 от Етичния кодекс на адвоката.
Нецелевото им използване или отпадането на основанието, задължава
адвоката да ги върне, освен ако страните не са се договорили те да
останат като част от хонорара (арг. чл.39, ал.3, т.4 ЗА). Такава уговорка не
се установи по делото. Следователно сумата следва да бъде върната в
отчета по чл.284, ал.2 ЗЗД. Същият отчет е регламентиран в чл.39, ал.4
ЗА и чл.19, ал.3 от Етичния кодекс на адвоката.
54. Като нормативен източник за задълженията на адвоката към неговия
клиент се ползва и Кодекса за поведение на CCBE (Консултативния
съвет на европейските адвокати), който източник може да бъде
намерен в Платформата по съдебна етика (judicialethicsplatform.nij.bg).
Съгласно т.3.8 Кодекса за поведение на CCBE адвокатът трябва да
поддържа пълна и точна документацията, показваща всички операции на
адвоката със средствата на клиента и разграничаваща средствата на
клиента от други средства, притежавани от адвоката. Възможно е да се
наложи записите да се съхраняват за определен период от време в
съответствие с националните правила. Адвокатът трябва незабавно да
достави на такъв клиент или трета страна всички средства или друга
собственост, която това лице има право да получи, до степента,
разрешена от закона, съгласно споразумението с такъв клиент или трета
страна и незабавно предоставя на това лице пълно счетоводно отчитане
на такива средства или собственост, както и на всички финансови ползи,
спечелени от тях.
55. Задължението за лоялност и задължението да се действа в най-добрия
интерес на клиента включва задължението за внимателно съхраняване на
активите на клиенти или трети страни, които адвокатът получава в хода
на изпълнение на мандат, отделени от собствените активи на адвоката.
Това задължение следва не само да гарантира правилното уреждане на
разходите и постъпленията от попечителството, по-специално на
натрупаните лихви, но и че активите са защитени, доколкото е възможно,
срещу претенции от страна на кредиторите на адвоката. Адвокатът, при
спазване на всички приложими законови или регулаторни изисквания,
14
решава дали да държи средства, държани от името на различни клиенти,
в отделни сметки или в обща сметка. Последният параграф от правилото
налага задължения на адвокат, който получава средства (или друго
имущество), към тези, клиенти или трети лица, които имат интерес към
тях, но не са предоставили сами такива средства (или друго имущество).
Такъв ще бъде случаят например, когато адвокатът получава средства от
друг адвокат или трета страна за сметка на клиента на адвоката, в
изпълнение на съдебно решение в полза на такъв клиент. Друг пример е,
когато адвокат се е договорил с клиент и трета страна, че клиентът ще
преведе на адвоката суми, претендирани от третата страна от такъв
клиент, които да бъдат държани на депозит от адвоката до постановяване
на окончателно решение относно основателността на иска на третото
лице, при което адвокатът трябва да освободи средствата, държани в
ескроу, в съответствие с условията на решението. В този случай наистина
третото лице има интерес да знае, че клиентът е извършил необходимото
плащане по договора за ескроу. В такъв случай адвокатът трябва да
информира клиента (както в първия пример) или третата страна (както
във втория пример) за получаването на средствата (или друго
имущество), тъй като те имат интерес от тях и са не е задължително да е
наясно, че такова плащане е извършено. Информацията трябва да бъде
предоставена възможно най-бързо след получаване на средствата (или
друго имущество). В допълнение, адвокатът е длъжен да ги достави на
такъв клиент или трета страна своевременно, когато има право на тях.
Въпреки това, адвокатът не е длъжен да направи това, когато законът би
го забранил (например, защото средствата са запорирани) или когато
лицето, което има право на тях, изрично се е съгласило друго (например,
че средствата трябва да останат в ескроу докато не настъпят определени
събития). В този случай адвокатът трябва да получи и съхранява
задоволителни доказателства за такова споразумение. И накрая,
адвокатът има задължението незабавно да предостави пълна отчетност на
такива средства (или друга собственост) на страната, която има интерес в
тях, включително всякакви финансови ползи, свързани с тях, като доход
от инвестиции, спечелени от такива средства (или друга собственост).
56. При сравнителноправния анализ на задълженията на адвоката в други
европейски държави се установи, че подобни на разпоредбите на чл.39
ЗА и чл.19 от Етичния кодекс на адвоката се съдържат и във Франция и
Литва. Съгласно Правилата за работа с фондове на CAPRA (Фонд за
финансови разплащания на адвокатите), доходите, които адвокатите
получават от своите клиенти или насрещни страни, когато действат като
представители или помощници в професионални, съдебни или правни
действия от името на своите клиенти, не се прехвърлят на тях; средствата
трябва да се депозират в специална независима банкова сметка,
регулирана и управлява от CAPRA. Това е както законово задължение на
адвоката, така и право на клиента за съществена гаранция на неговите
15
права. При обработката на клиентските средства се прилагат принципите
за отчетност, сигурност, прозрачност, произход на парите, тъй като се
набляга на принципа за интегритет и предотвратяване на изпирането на
пари. Съгласно чл.8.1.3 от Кодекса за професионално поведение на
адвокатите в Литва, по искане на клиента всички негови средства трябва
да бъдат изплатени незабавно или съгласно условията, определени от
самия клиент. Съгласно чл.8.1.5 адвокатът е длъжен точно да управлява
сметката на средствата на клиента и да разкрива всички операции със
средствата на клиента по искане на клиента, както и да осигурява
отделното им съхранение от другите средства, съхранявани от адвоката.
57. Както българското право, така и наднационалното право и това на други
държави-членки на ЕС гарантират принципа за отчетност на адвоката.
Същият гарантира неговия интегритет и води до повишаване доверието у
адвокатурата. Нарушението на този етичен принцип обуславя
отговорността по чл.51 ЗА.
58. Разпоредбата на чл.39, ал.4 ЗА въвежда изискуемостта на отчета - до 31
януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, освен
ако страните не са се договорили друго. От представените договори за
правна защита и съдействие, липсва такава друга уговорка.
59. Следователно за сумата, получена на 21.02.2019 г., срокът за отчет е до
31 януари на годината, следваща извършения превод. Следователно
срокът за отчет е до 31.12.2020 г. Този срок не попада в обхвата на чл.3
ЗМДВИП, както и със §13 от ЗИД ЗЗ. Срокът е уговорен в полза на
адвоката (в случая длъжник по смисъла на 70, ал.1 ЗЗД) и клиентът не
може да иска по-рано изпълнение (по арг. чл.71 ЗЗД). При това
положение, ако денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, на основание чл.84, ал.1
ЗЗД. Ето защо изискуемостта на сумата по този договор настъпва на
01.01.2021 г. Прилагайки общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, тъй
като това не са периодични вземания, следва, че давността изтича на
01.01.2026 г. Давността не е настъпила и възражението на ответника е
неоснователно.
60. За сумата, получена на 20.07.2020 г., срокът за отчет е до 31 януари на
годината, следваща извършения превод. Следователно срокът за отчет е
до 31.12.2021 г. Този срок не попада в обхвата на чл.3 ЗМДВИП, както и
със §13 от ЗИД ЗЗ. Срокът е уговорен в полза на адвоката (в случая
длъжник по смисъла на 70, ал.1 ЗЗД) и клиентът не може да иска по-рано
изпълнение (по арг. чл.71 ЗЗД). При това положение, ако денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му, на основание чл.84, ал.1 ЗЗД. Ето защо
изискуемостта на сумата по този договор настъпва на 01.01.2022 г.
Прилагайки общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, тъй като това не са
периодични вземания, следва, че давността изтича на 01.01.2027 г.
Давността не е настъпила и възражението на ответника е неоснователно.
16
61. Деянието на ответника се явява в това, че не е дал отчет за получените
средства и не ги е върнал, при положение, че не е била налице
предпоставката да ги изразходи, като разход на клиента. Бездействието е
противоправно, тъй като съществува задължителна норма да отчета по
чл.39 ЗА и чл.19 от Закона за адвокатурата. Недаването на отчет е
нарушение и на етичните принципи за интегритет и отчетност.
62. По отношение на вината съдът приема, че ответникът е извършил
вредата в условията на пряк умисъл. От приложените граждански дела
исковата молба е подписана от ответника и към тях е приложена молба
по чл.83, ал.2 ГПК ведно с декларация за гражданско и материално
състояние. Следователно още към момента на подаване на исковата
молба ответникът е имал умисъл да не внася държавна такса, докато не
се произнесе съда по чл.83, ал.2 ГПК. Въпреки това ответникът се е
презастраховал, като е получил процесните суми от наследодателя на
ищците, още при сключване на процесните договори (виж пар. 13).
Ответникът се е явявал в о.с.з. от името на ответника, същият е получил
акта по чл.140 ГПК. Нещо повече на ответника му са връчени двете
решения и същият е подал молба за ИЛ. Същият е получил ИЛ, видно от
подписа на печата. Същото не е оспорено. По първото гражданско дело е
налице молба за възстановяване на суми от името на доверителя й (виж
пар. 2). С оглед посочените факти съдът приема, че ответникът е имал
съзнанието, че ответникът е освободен от държавни такса, т.е. ответникът
е знаел за уважената молба по чл.83, ал.2 ГПК. При това положение
същият е задържал сумата и не е извършил отчетната сделка по чл.39,
ал.4 ЗА, чл.19, ал.3 от Етичния кодекс и чл.284, ал.2 ГПК. Ответникът е
бил задължен да извърши отчетната сделка и да върне получените от
ищеца суми.
63. Размерът на вината се изразява в дадените суми на ответника, които не са
върнати на ищците – двете суми от 240 лева и 270 лева.
64. Доказана е причинно-следствената връзка. За ответника съществува
задължение да извърши отчетна сделка – да върне сумата. Същият не е
сторил това, като е извършил бездействие. С това бездействие следва
вреда на ищеца, а именно не се връщат парите, които е дал за такса, при
положение, че е освободен от такса.
65. С оглед приетото в параграф 35, правото на обезщетение по чл.51 ЗА
преминава в наследници на доверителя. Ето защо същите са активно
легитимирани по материалното право да получат съответното
обезщетение.
66. С оглед изложеното, съдът приема, че са доказани исковете и следва да
бъдат уважени изцяло. Доколкото наследниците приемат и отговарят
разделно, то следва ответникът да бъде осъден да заплати посочените
суми на ищците, разделно, по равно.
По разноските
С оглед изхода на делото ищците имат право на разноски. Същите
17
предявяват отделни искове, всеки за собствен интерес. Общо претендират
възнаграждение в размер на 50.00 лева – държавна такса (л.26-27 от делото)
и 800 лева адвокатски хонорар (л.53-56 от делото). Претендираният хонорар
е за двама ищци, т.е. за всеки един от тях се претендира 400.00 лева. Съдът
приема, че възнаграждението не е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност. От приложените дела се установява, че ответникът е представлявал
бащата на ищците за сумата от 400.00 лева в период, когато инфлацията е била
по-ниска. Освен това делото е сложно от правна страна, с оглед изложението
по-горе. Устните състезания са отменени и делото е възобновено. Делото е
протекло в повече от едно съдебно заседание. Процесуалният представител на
ищците винаги се е явявал в о.с.з. Правната сложност идва и от факта на
прилагане на етични стандарти в областта на адвокатската професия и
международни етични правила на..
При това положение общият разход, който следва да се признае на
ищците е 850.00 лева. Ето защо за всеки един от тях, доколкото претендират
отделни права, в качеството си на наследници, разноските са в размер на
425.00 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от
ответниците сумата от 425.00 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА адв. Н. Д. К., служебен адрес: гр. С* да заплати на В. В.
Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Х* сумите:
от 120 лева (сто и двадесет лева) за това, че в качеството си
на процесуален представител на В* Т. по гр. д. № 16260/2019 г. на СРС
съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.02.2019 г., не е
извършила отчетна сделка по договора в съответствие с чл.284,
ал.2 от ЗЗД, чл.39, ал.4 от ЗА и чл.19, ал.3 от Етичния кодекс на адвоката,
а именно, след като В* Т. бил освободен от заплащане на държавна такса
по гр. д. № 16260/2019 г., по подадена молба от адв. Н. К. по чл.83, ал.2
ГПК, адв. Н. Д. К. не е върнала в срок до 31.12.2020 г. на В* Т. сумата от
240.00 лева, която сума й била дадена на 21.02.2019 г. от В* Т. за плащане
на държавна такса по делото, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба (22.02.2024 г.) до датата на окончателното
заплащане на сумата, на основание чл.51 ЗА вр. чл.19, ал.3 от Етичния
кодекс на адвоката, чл.39, ал.4 ЗА вр. чл.284, ал.2 ЗЗД.
от 135 лева (сто тридесет и пет лева) за това, че в качеството си
на процесуален представител на В* Т. по гр. д. № 10936/2011 г. на СРС
съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.07.2020 г., не е
извършила отчетна сделка по договора в съответствие с чл.284,
ал.2 от ЗЗД, чл.39, ал.4 от ЗА и чл.19, ал.3 от Етичния кодекс на адвоката,
а именно, след като В* Т. бил освободен от заплащане на държавна такса
18
по гр. д. № 10936/2011 г., по подадена молба от адв. Н. К. по чл.83, ал.2
ГПК, адв. Н. Д. К. не е върнала в срок до 31.12.2021 г. на В* Т. сумата от
270.00 лева, която сума й била дадена на 20.07.2020 г. от В* Т. за плащане
на държавна такса по делото, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба (22.02.2024 г.) до датата на окончателното
заплащане на сумата, на основание чл.51 ЗА вр. чл.19, ал.3 от Етичния
кодекс на адвоката, чл.39, ал.4 ЗА вр. чл.284, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА адв. Н. Д. К., служебен адрес: гр. С* да заплати на М. В.
Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ул. „Д* сумите:
от 120 лева (сто и двадесет лева) за това, че в качеството си
на процесуален представител на В* Т. по гр. д. № 16260/2019 г. на СРС
съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.02.2019 г., не е
извършила отчетна сделка по договора в съответствие с чл.284,
ал.2 от ЗЗД, чл.39, ал.4 от ЗА и чл.19, ал.3 от Етичния кодекс на адвоката,
а именно, след като В* Т. бил освободен от заплащане на държавна такса
по гр. д. № 16260/2019 г., по подадена молба от адв. Н. К. по чл.83, ал.2
ГПК, адв. Н. Д. К. не е върнала в срок до 31.12.2020 г. на В* Т. сумата от
240.00 лева, която сума й била дадена на 21.02.2019г. от В* Т. за плащане
на държавна такса по делото, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба (22.02.2024 г.) до датата на окончателното
заплащане на сумата, на основание чл.51 ЗА вр. чл.19, ал.3 от Етичния
кодекс на адвоката, чл.39, ал.4 ЗА вр. чл.284, ал.2 ЗЗД.
от 135 лева (сто тридесет и пет лева) за това, че в качеството си
на процесуален представител на В* Т. по гр. д. № 10936/2011 г. на СРС
съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.07.2020 г., не е
извършила отчетна сделка по договора в съответствие с чл.284,
ал.2 от ЗЗД, чл.39, ал.4 от ЗА и чл.19, ал.3 от Етичния кодекс на адвоката,
а именно, след като В* Т. бил освободен от заплащане на държавна такса
по гр. д. № 10936/2011 г., по подадена молба от адв. Н. К. по чл.83, ал.2
ГПК, адв. Н. Д. К. не е върнала в срок до 31.12.2021 г. на В* Т. сумата от
270.00 лева, която сума й била дадена на 20.07.2020 г. от В* Т. за плащане
на държавна такса по делото, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба (22.02.2024 г.) до датата на окончателното
заплащане на сумата, на основание чл.51 ЗА вр. чл.19, ал.3 от Етичния
кодекс на адвоката, чл.39, ал.4 ЗА вр. чл.284, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА адв. Н. Д. К., служебен адрес: гр. С* да заплати на В. В.
Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Х* сумата от 425.00
лева (четиристотин двадесет и пет лева), представляващи разноски по гр. д.
№ 24589/2024 г., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА адв. Н. Д. К., служебен адрес: гр. С* да заплати на М. В.
Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ул. „Д* сумата от 425.00
лева (четиристотин двадесет и пет лева), представляващи разноски по гр. д.
№ 24589/2024 г., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
19
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20