Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 07.02.2023 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Мариана Кадиева
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело
№ 487/ 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по, изпратени по подсъдност от АС – Стара
Загора, жалби на Г.С.Г. ***, подадени чрез пълномощник, срещу Заповед №
ЗЦУ-1576/ 05.09.2022 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за
приходите (ИД на НАП), с която, на основание чл.97, ал.1, чл.92, чл.90, ал.1,
т.5, във връзка с чл.89, ал.2, т.3 и т.5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и Заповед № 2-587/ 30.09.2022 г., с която, на основание
чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с
жалбоподателя.
Изложени са следните съображения за
незаконосъобразност на оспорените административни актове:
Твърди се, че заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ е издадена при нарушение на процедурата при
дисциплинарния
съвет по чл.96 от ЗДСл, а и не съдържа задължителните реквизити по чл.97 от
ЗДСл., а са възпроизведени констатациите в решение, с дата 23.08.2022 г., на
дисциплинарния съвет. Изложен е довод, че дисциплинарно-наказващият орган
противоречиво описва дисциплинарните нарушения и същевременно не е изложил
подробно фактическата обстановка, при която според него са извършени, както
къде и кога е станало това. Като следващо основание за незаконосъобразност на
тази заповед се посочва, че е изтекъл срокът за налагане на дисциплинарно
наказание по чл. 94 от ЗДСл.
Относно заповедта, с която е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя се посочва, че ИД на НАП е постановил два
административни акта с правопрекратяващо действие:
Заповед № ЗЦУ-1576/05.09.2022 г. и Заповед № 2-597/30.09.2022 година.
Твърди се, че с налагане дисциплинарно наказание „уволнение“
е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Този извод следвал от
разпоредбата на чл. 97, ал. 4 от ЗДСл, според която заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й. Посочва
се, че изпълнението на наложено дисциплинарно наказание ’’уволнение" се
състои именно в прекратяването на служебното правоотношение и поради това не е необходима
нова заповед, с която това прекратяване да бъде обявено.
Изразява се становище, че последващо
волеизявление за прекратяване на служебното правоотношение, поради дисциплинарно
уволнение, е излишно повторение на направеното вече волеизявление за такова
прекратяване и поради това е ирелевантно за правния
ред. Все поради двоякия характер на дисциплинарното уволнение, заповедта, с
която то се налага, едновременно е заповед по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл за налагане
на дисциплинарно наказание и административен акт по чл. 108 от ЗДСл. за
прекратяване на служебното правоотношение. Твърди се, че чл. 108 от ЗДСл
регламентира съдържанието на заповедта при прекратяване на служебното
правоотношение, но не и при налагане на дисциплинарно наказание, поради което
следва да намери приложение разпоредбата на чл.97 от ЗДСл.
Искането е да се отменят оспорените заповеди на ИД на
НАП. Претендират се деловодни разноски по ДПЗС и списък по чл.80 от ГПК. В
съдебно заседание жалбите се поддържат от пълномощника на жалбоподателя, който
се позовава на Решение от 09.03.2017 г. на Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване по адм.д.
№ 12369/ 2014 г. на ВАС. В писмена защита са изложени доводи в подкрепа
основателността им.
Ответникът – Изпълнителен директор на Национална
агенция за приходите, гр. София, чрез процесуален представител по пълномощие,
оспорва жалбата като неоснователна. В писмен отговор на пълномощник обосновава
законосъобразност на оспорените административни актове, като издадени от
компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при спазване
на материалните и процесуалните разпоредби. Представя писмена защита, в която
подробно аргументира тези свои твърдения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорените административни
актове, на основание чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, намира за
установено следното:
Съгласно отбелязване върху Заповед № ЗЦУ-1576/
05.09.2022 г. на ИД на НАП, същата е връчена на Г. Г. на 20.09.2022 г. Жалбата
е подадена в АС – *** на 28.09.2022 г.
Заповед № 2-587/ 30.09.2022 г. на ИД на НАП е получена
от жалбоподателя на 12.10.2022 г. Жалбата срещу нея е подадена в АС – *** на
25.10.2022 г.
Следователно, жалбите са подадени в законово
установения срок, от легитимирано лице и са процесуално допустими.
При преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство
са две заповеди на Изпълнителния директор на НАП:
1. Заповед № ЗЦУ-1576/ 05.09.2022
г., с която на основание чл.97, ал.1, чл.92, чл.90, ал.1, т.5, във връзка с
чл.89, ал.2, т.3 и т.5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
В този административен акт подробно са описани нарушенията, които според ДНО е
извършил жалбоподателя. Прието е, че Г. Г. е нарушил разпоредбите на т. 3.2. и
т. 4.1. от Етичния кодекс на служителите на НАП, чл. 9, ал. 2 от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация.
2.Заповед № 2-587/ 30.09.2022 г., с която, на
основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с
жалбоподателя.
По делото е приета административната преписка по
издаване на оспорените заповеди. В докладна записка, рег. № 93-00-1734/
15.04.2022 г. от Л. Г. – ръководител на Инспектората на НАП, е посочено, че по
повод сигнали за действия/ бездействия на служители в офис ***, е извършена
проверка в базите данни на НАП. Установено било, че до данните на задължените
лица, с териториална компетентност в офис ***, за които е представена информация
във въпросните сигнали, е достъпвал служителят Г.С.Г., работещ в отдел „***“ в
офис ***. В докладната записка е предложено да се извърши проверка за изясняване
правомерността на тези достъпвания за периода 01.11.2021 г.-15.04.2022 г. Със
Заповед № З-ЦУ-653/ 18.04.2022 г. на ИД на НАП е разпоредено
да се извърши проверка относно правомерността на осъществените достъпвания до
информационните системи на НАП в периода: 01.11.2021 г.-15.04.2022 г. от Г.С.Г.,
*** в ТД на НАП, офис ***. Определени са и служителите, които да извършат
проверката, както и срока за представяне на доклад за резултатите от нея.
До Г. Г. е
отправено искане за представяне на информация относно причините за
осъществените достъпвания до данни на задължени лица по приложени към искането
списъци на посочените дати. Определен е срок за представяне – 23.05.2022 г.,
17.30 часа. На посочената дата по имейл е постъпило обяснение от Г.Г.
В Доклад, рег. № 93-00-2826/ 22.06.2022 г. на Л. Г. –
ръководител на Инспектората на НАП (л.21-28, д. 660/ 2022 г. ААС – ***),
подробно са описани извършените действия по проверка правомерността на достъпванията от служителя, като са описани установите
нарушения и пропуски. Предложено е докладът да се предостави на отдел УЧР в ЦУ
на НАП за образуване на дисциплинарно производство във връзка с установените
нарушения.
Със Заповед № ЗЦУ-1276/ 11.07.2022 г. на „За“ ИД на
НАП (л.110, д.660/ 2022 г. АС – ***) е наредено дисциплинарният съвет, назначен
със Заповед № ЗЦУ-2553/ 22.07.2021 г. на ИД на НАП да образува дело срещу
държавния служител Г.С.Г. за нарушения, посочени в Доклад на Инспектората, вх.
№ 93-00-2826/ 22.06.2022 г. ДС да разгледа дисциплинарното дело и да представи
на ИД на НАП свое решение, заедно с преписката по делото, в сроковете по чл.96,
ал.4 от ЗДСл.
С Решение № Р-ЗЦУ-114/ 23.08.2022 г. (л.112-118 д.
660/ 2022 г. АС – ***) ДС е приел, че държавният служител Г.С.Г. е извършил
дисциплинарно нарушение, което подлежи на дисциплинарно наказание по ЗДСл.
Жалбоподателят е бил уведомен за образуваното
дисциплинарно производство с писмо, изх. № 93-00-2826#5/ 25.08.2022 г. на ЦУ на НАП,
получено на същата дата. В писмото е посочено, че на основание чл.93, ал.1 от
ЗДСл в удобен за Г.Г. работен ден може да се яви в
сградата на ЦУ на НАП, за да се запознае с материалите по решение на ДС на НАП
във връзка с доклад на Инспектората в ЦУ на НАП, вх. № 93-00-2826/ 22.06.2022
г. Със същото писмо Г.С.Г. е поканен за изслушване на 02.09.2022 г. от 13.30
часа от ИД на НАП.
От протокол за проведено изслушване се установява, че
на 02.09.2022 г. Г. Г. е бил изслушан от ИД на НАП за времето от 13.25 ч. до
13.35 часа, като е била дадена възможност да се запознае с материалите от
дисциплинарно-наказателното производство и определен срок до 05.09.2022 г.,
13.00 часа, да представи писмени обяснения. Служителят е представил обяснения
на тази дата, заведени с вх. № 93-00-2826#6/ 05.09.2022 г. на ЦУ на НАП ( л.124,
д. 660/ 2022 г. АС – Ст.Загора).
По делото са приложени Политика за мрежова и
информационна сигурност, Правила за управление на достъпа до информационни
активи и услуги в НАП, Етичен кодекс на служителите на НАП и Кодекс за
поведение на служителите в държавната администрация.
На л.82-87 от настоящото дело се съдържат
доказателства, че жалбоподателят е запознат с Правилата за правата и
задълженията на потребителите, ползващи информационни активи в НАП, декларация,
че ще пази в тайна личните данни на трети лица, че е запознат с Етичния кодекс
на служителите в НАП и Кодекс за поведение на служителите в държавната
администрация.
Приети са като доказателство и: ЕР № **/ *** г. на ***
състав на ТЕЛК в МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД, ***, с
което на Г.С.Г. е определена **% трайно намалена работоспособност без чужда
помощ за срок от 3 години. В Решението на ТЕЛК е записано, че заболяването е
включено в списъка на болестите по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. на МЗ; ЕР № **/
*** г. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“
АД, ***, с което е определена **% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години. В това Решението на ТЕЛК
също е записано, че заболяването е включено в списъка на болестите по Наредба №
5 от 20.02.1987 г. на МЗ; Служебна бележка, изх. № 95-00-1231/ 06.12.2022 г. на
ТД на НАП – Пловдив за ползване на данъчно облекчение за лица с намалена
работоспособност по чл.18, ал.1 или ал.2 от ЗДДФЛ.
При така установените факти АС – Кърджали приема, че
жалбите са основателни.
Оспорените заповеди е са издадени от компетентен,
съгласно чл. 92, ал. 1 ЗДСл., във вр. с чл. 13, ал. 1
от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 13а, ал. 1 от ЗНАП и
чл.108, ал.1 от ЗДСл орган – изпълнителният директор на Националната агенция за
приходите, в обема на правомощията му.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“ е издадена в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, в това число фактическите и правните основания
за издаването й.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена в установените срокове по чл. 13а, ал. 2 от ЗНАП, съгласно който
дисциплинарните наказания се налагат от дисциплинарно наказващия орган не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години
от извършването му, тъй като нарушението се счита за открито при проверката на
Инспектората, обективирана в доклад от 22.06.2022 г.,
а първият достъп до системата несвързан с изпълнение на служебните задължения е
на 01.11.2021 г. Заповедта е издадена в двумесечен срок от откриване на
нарушението. Същата е следвало да се издаде до 22.08.2022 г., а тя е издадена
на 05.09.2022 г., т.е. 14 дни по-късно. От справка за ползван отпуск (л.88 от
настоящото дело) се установява, че от месец юли 2022 година до 05.09.2022 г.,
когато е издадена заповедта жалбоподателят е ползвал 14 дни платен отпуск. Тъй
като в чл.94, ал.3 от ЗДСл е предвидено, че сроковете по ал.1 на същата
разпоредба не текат, когато държавният
служител е в законоустановен отпуск, то обжалваната
заповед е издадена в срока от два месеца от откриване на нарушението.
Оспорената заповед е издадена и в двугодишния срок от извършване на
нарушенията, предвиден в разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗНАП, който е специален
закон по отношение на ЗДСл., поради което следва да се приложи за дисциплинарни
нарушения, извършени от служители на НАП.
Съдът намира, че заповедта е издадена и в съответствие
с административнопроизводствените правила – налице е
действащ ДС съгласно заповед на ИД на НАП, който е извършил проверка и е изготвил
решение с предложение за налагане на дисциплинарно наказание, като е дадена
възможност на лицето за обяснения, изслушан е от дисциплинарно–наказващия орган
и са представени писмени обяснения.
Неоснователни са твърденията на оспорващия, че не са
събрани относимите доказателства и нарушението не е
доказано.
Процедурата по налагане на наказанието е проведена при
спазване изискванията на закона. Проведеното пред дисциплинарния съвет
производство в пълна степен съответства на разпоредбата на чл. 95 ЗДСл.
Изяснени са фактите и обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, и е
взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на
основание чл. 89, ал. 2, т. 3 "неспазване кръга на служебните
правоотношения" и т. 5 "неспазване правилата на Кодекса за поведение
на служителите в държавната администрация" ЗДСл. Становището на
дисциплинарния съвет е обективирано в решение №
РЦУ-114/23.08.2022 г., с което дисциплинарният съвет решава, че държавният
служител е извършил дисциплинарни нарушения, които подлежат на дисциплинарно наказание
по реда на Закона за държавния служител.
Съдът намира, че заповедта е издадена при спазване на
материалния закон. С нерегламентиран достъп до СУП, ИС „Събиране“, УИС и БИДИС
на НАП лицето е извършило нарушение на т. 9.3.1 от Политиката за мрежова и
информационна сигурност на НАП, съгласно която достъпът до информацията и
системите на НАП се предоставя на потребителя с цел същият да изпълни само
необходимото във връзка със служебните си задължения; т. 4, б. "е" от
Правилата за управление на достъпа до информационни активи на услуги в НАП,
съгласно която предоставеният достъп на служителите на НАП се използва само за
изпълнение на задачи, свързани със служебните им задължения; чл. 9, ал. 2 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА),
съгласно който документите, данните и служебният достъп до интернет в
държавната администрация могат да се използват от служителите само за
изпълнение на служебните им задължения при спазване на правилата за защита на
информацията; глава 3, т. 3. 2 от Етичния кодекс на служителите на НАП – имуществото
и активите, предоставени на Агенцията, се ползват от служителите само във
връзка с изпълнение на служебните им задължения и т. 4.1 от глава 4 -
служителите на Агенцията, имащи достъп до защитена информация, стриктно спазват
приетите за използването и опазването й правила. Прието е, че това е
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за
държавния служител-неспазване кръга на служебните правомощия и неспазване на
правилата на КПСДА.
Съдът намира, че правилно е определен вида на
наказанието. Съгласно чл.89, ал.1 ЗДСл държавният служител, който е нарушил
виновно служебните си задължения, се наказва с предвидените в този закон
наказания. В разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл са заложени критерии, на които
следва да съответства по вид и размер наложеното наказание, а именно: тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които
е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител.
Жалбоподателят е осъществил нееднократно достъп чрез СУП, ИС „Събиране“, УИС и
БИДИС до данъчно-осигурителна информация за физически и юридически лица, за
които не са му възложени контролни производства. Това обосновава извода, че с
действията си служителят е нарушил горепосочените норми от Политиката по
информационна сигурност на НАП, Правилата за управление на достъпа до
информационни активи на услуги в НАП и Етичния кодекс на служителите на НАП.
Съгласно посоченото в тях, достъпът до информационните системи се предоставя на
потребителя с цел същият да изпълни само необходимото във връзка със служебните
си задължения. Всеки потребител отговаря за своите действия при използване на
локалната мрежа и информационните активи на НАП. Наред с това, с действията си
служителят е нарушил и чл.9, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, който е със следното съдържание: "Документите и
данните в държавната администрация могат да се използват от служителя само за
изпълнение на служебните му задължения при спазване на правилата за защита на
информацията". Налице са данни за запознаване на жалбоподателя с
горепосочените документи, а и те са задължителни за прилагане в работата на
служителите на агенцията. Оспорващият нееднократно е нарушил посочените актове
и е осъществен достъп в периода от 01.11.2021 г. до 15.04.2022г. до
данъчно-осигурителна информация за различни физически и юридически лица, без да
е налице служебна необходимост за това.
Независимо от изложените съображения за спазване на
предвидената в ЗДСл процедура по налагане на дисциплинарното наказание съдът приема,
че оспорената заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е
незаконосъобразна, защото не е изискано
предварително разрешение от Инспекцията по труда за дисциплинарното уволнение
на жалбоподателя. От приетите като доказателство заверени копия на експертни
решения се установява, че жалбоподателят е лице с увреждане, което страда от
заболяване посочено в чл.1, ал.1, т.3 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно
чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (Наредба № 5/1987 г.). С Решение от 9 март
2017 г. по дело С-406/15, Милкова, ECLI: EU: C: 2017: 198, Съдът на Европейския
съюз (СЕС) по преюдициално запитване отправено от
Върховния административен съд, приема, че "член 7, параграф 2 от Директива
2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за
равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на
Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,
която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на
Съвета от 26 ноември 2009 година, и във връзка с основния принцип на равно
третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на
държава членка като разглежданата по главното производство, която предоставя
специфична предварителна закрила при уволнение на лица с определени увреждания,
работещи по трудово правоотношение, но не предоставя такава закрила на държавни
служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на принципа на
равно третиране, което запитващата юрисдикция трябва да провери. При тази
проверка съпоставянето на положенията трябва да се основава на анализ,
съсредоточен върху съвкупността от релевантни правила на националното право,
което регламентира, от една страна, положението на лицата с определено
увреждане, работещи по трудово правоотношение, и от друга страна, положението
на държавните служители, засегнати от същото увреждане, като се вземе предвид
по-конкретно предметът на закрилата срещу уволнението, разглеждано по главното
производство. В хипотезата, при която член 7, параграф 2 от Директива 2000/78,
в светлината на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и във
връзка с основния принцип на равно третиране, не допуска правна уредба на
държава членка като разглежданата по главното производство, задължението да се
спази правото на Европейския съюз изисква приложното поле на националните правила
за закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение,
да се разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните
служители със същото увреждане. ". С оглед решението на СЕС и изискването
за равно третиране в областта на заетостта и професиите, следва да се приеме,
че в хипотезата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда закрилата е спрямо
всички лица, страдащи от определен вид заболявания, изброени в наредба на
министъра на здравеопазването, независимо дали работят по трудово или служебно
правоотношение и преди издаването на обжалваната заповед е следвало да се
получи разрешение от Инспекцията по труда, така както би било, ако
жалбоподателят работеше по трудово правоотношение. В този смисъл е и практиката
на ВАС: Решение № 763 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 7745/2020 г., V о.; Решение № 2726 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2018 г., V о.; Решение № 5322 от 27.04.2021
г. на ВАС по адм. д. № 1295/2021 г., V о.; Решение №
3589 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 851/2019 г.,
V о.
Поради изложените съображения обжалваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и следва да се отмени. На
отмяна подлежи, като обусловена от заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и Заповед № 2-587/ 30.09.2022 г. на ИД на НАП, с която,
на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение
с жалбоподателя
При този изход на спора е основателно своевременно
заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. На
основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да се осъди Национална агенция за
приходите, София, да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 1500.00
лв., съгласно ДПЗС с дата 16.11.2022 г. Съдът намира за неоснователно възнаграждението
на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, защото са оспорени две заповеди на ИД на НАП. Образувани са две
административни дела, като впоследствие с определение по адм.д.
504/ 2022 г. на АС – Кърджали жалбата на Г. Г. срещу Заповед № ЗЦУ-1576/ 05.09.2022 г. на ИД на
НАП, с която е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение е присъединена за
съвместно разглеждане с жалбата срещу заповедта, с която е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя. По делото са проведени две съдебни
заседания, като пълномощникът на жалбоподателя е правил доказателствени
искания. В разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено е предвидено,
че възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
е 1000 лв. Поради изложеното, съдът приема, че по настоящото дело, в което са
оспорени два административни акта, проведени са две съдебни заседания и са
събрани, по искане на пълномощника на жалбоподателя, допълнителни писмени
доказателства, относими към предмета на спора, реално
изплатеното възнаграждение, в размер на 1 500 лв., за един адвокат не е
прекомерно съобразно правната и фактическа сложност на делото.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № ЗЦУ-1576/ 05.09.2022 г. на изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл.97, ал.1, чл.92, чл.90, ал.1, т.5, във
връзка с чл.89, ал.2, т.3 и т.5 от ЗДСл на Г.С.Г. на длъжност „***“ в отдел
„***“, офис ***, ТД на НАП Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“.
Отменя
Заповед № 2-587/ 30.09.2022 г., с
която, на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, е прекратено служебното
правоотношение с Г.С.Г.
Осъжда Национална агенция за приходите,
град София, да заплати на Г.С.Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, деловодни
разноски в размер на 1500.00 лв. ( хиляда и петстотин лева).
Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: