Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260169
29.10.2021г.,
Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на
дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание
в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря: Т.Д.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.№352 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
от ГПК – установителен за вземане.
В
искова молба се твърди, че ищецът „ЮБЦ“ЕООД предявява исковата си претенция
срещу ответника Ч.И.Ч. за установяване съществуването на вземането си по
отношение на него, посочено в издадена по ч.гр.д.№1507/2020г. по описа на
РС-Димитровград Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Заявява, че прави отказ от иска за сумата в размер на 159,43 лева,
представляваща дължими суми за неплатени електронни съобщителни услуги за
периода от 08.12.2017г. до 07.02.2018г., както и за мораторна лихва за целия
период, за които била издадена заповед за изпълнение по горепосоченото частно
гражданско дело. Посочва, че предявява исковата си претенция към ответника въз
основа на Договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ООД, който от своя страна е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител „БТК“ЕАД. Мобилният оператор с
търговска марка „БТК“ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение №1 от Договора. Поддържа, че между „БТК“ЕАД
и ответника е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски №16051443001 от 02.11.2015г. за ползване на мобилна интернет услуга с
избран тарифен план VIVACOM
Mobix 30 с месечен абонамент 15,80 лева и
телевизионна услуга с избран тарифен план VIVACOM TV Extra с месечна такса от
17,80 лева. С допълнително споразумение от 10.11.2017г. абонатът подновил условията
за ползване на телевизионна услуга с избран тарифен план VIVACOM TV Extra с месечна такса от
17,80 лева. Във връзка с предоставените
мобилни услуги от Дружеството, то издало фактури №**********/08.11.2017г.,
№**********/08.12.2017г., №**********/08.01.2018г. и №**********/09.02.2018г.
за периода от 08.10.2017г. до 08.02.2018г., от които в настоящото производство
ищеца претендира стойността на фактура №**********/08.11.2017г., а именно 40,80
лева. Въпросната фактура била издадена за отчетен период на потребление от
08.11.2017г. до 07.12.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти, от които за интернет услуга 14,11 лева без ДДС месечен абонамент,
за телевизионна услуга 19,89 лева без ДДС за месечен абонамент, ДДС ставка 20% 6,80
лева. Дължимата сума от 40,80 лева трябвало да бъде платена в срок до
06.12.2017г. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги обусловило правото му да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника. Датата на деактивация на процесния
абонамент била 15.01.2017г.
Поддържа,
че след извършените цесии на вземането на „БТК“ЕАД към ответника, последният е
бил надлежно уведомен за тях с приложеното към исковата молба уведомление.
Доколкото
ответника не изпълнил задълженията си по горепосочения договор, на 30.10.2020г.
ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№1507/2020г., по което на
10.12.2020г. съдът издал Заповед №260287 за изпълнение на задължение по чл.410
от ГПК. Със същата на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от
200,23 лева-неплатено задължение по договори за предоставяне на мобилни услуги
от 02.11.2015г. и 10.11.2017г., сключен между него и „БТК“ЕАД, лихва за забава
за периода от 25.02.2018г. до 13.10.2020г. в размер на 53,45 лева, ведно с
направените деловодни разноски в размер на 205 лева. Тази заповед била връчена
на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като съдът указал на ищеца
възможността да предяви установителен иск за вземането си по реда на чл.422 от ГПК. Предвид това, в дадения му срок, ищецът иска съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че Ч.И.Ч. дължи на „ЮБЦ“ЕООД сумата от 40,80 лева, представляваща
главница- неплатено задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по
договор и допълнително споразумение, заведени под клиентски №16051443001,
сключени между Ч.Ч. и „БТК“ЕАД, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1507/2020г. по описа на РС-Димитровград. Претендира
присъждане и на направените в настоящото и заповедното производство разноски.
Ответникът Ч.И.Ч. не е представил в срок отговор на
исковата молба. Редовно призован, не се явява и не изпраща представител в
проведеното по делото съдебно заседание. Не прави искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
При така установеното и като има
предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение,
съдът направи следните правни изводи:
При
наличие на съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при
наличие на направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът не мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките
по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з., както и искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства- заверени преписи от Договор за мобилни услуги с
клиентски №16051443001 с допълнителни споразумения, месечна сметка, ОУ на
Договора между „БТК“ЕАД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, Договор за цесия от
16.10.2018г., пълномощно, Договор за цесия от 01.10.2019г., пълномощно,
потвърждение за прехвърляне на вземане, уведомление за цесия, извлечение от
Приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г., както и материалите
съдържащи се в ч.гр.д.№1507/2020г. по описа на РС-Димитровград.
Предвид изложеното, съдът счита, че са
налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се
произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения от ищеца
иск.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски по настоящото дело –25 лева- държавна такса за предявения иск и 180
лева- адвокатско възнаграждение, както и деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№1507/2020г. по описа на РС-Димитровград- 25 лева
държавна такса и адвокатско възнаграждение 180 лева.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Ч.И.Ч., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***,
че дължи на „ЮБЦ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ******************************************,
представлявано от Ю.Б.Ц., сумата от 40,80
лева /четиридесет лева и осемдесет стотинки/ -незаплатено
задължение за потребена далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 02.11.2015г. и Допълнително споразумение към него
от 10.11.2017г., заведени под клиентски №**********, сключени между „БТК“ЕАД и Ч.И.Ч.,
за която сума е издадена Заповед №260287/10.12.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1507/2020г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Ч.И.Ч.,
с ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер на
205 лева /двеста и пет лева/, представляваща разноски по настоящото дело, както
и сумата от 205 лева /двеста и пет лева/, представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№1507/2020г.
по описа на РС-Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: