№ 455
гр. Бургас, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200914 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, * , чрез управителя – *, против Наказателно постановление
№ 2044-F579337/02.06.2021 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с
което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4,
ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 2019 г. (Наредбата).
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че пропускът е неволен и се дължи на
възрастта и влошеното здравословно състояние на счетоводителката на дружеството.
Заявява се, че към датата на нарушението дружеството не е имало други нарушения, а
настоящето се дължи на несъзнателен пропуск и недоглеждане.
В открито съдебно жалбоподателят се представлява от управителя, който поддържа
жалбата и иска отмяна на НП.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Посочва, че вменено нарушение е доказано по
безспорен начин, като са спазени процедурите и сроковете на ЗАНН, поради което и моли за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски в полза на НАП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакция), доколкото НП е било връчено на
1
17.02.2022 г., а жалбата е била депозирана на 23.02.2022 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
При извършена проверка от страна на св. А.Д. – инспектор по приходите в ТД на НАП-
Бургас, същата установила, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на осигурител,
не е подало в срок (до 25.09.2020 г.) декларация Образец 6 за месец АВГУСТ 2020 г.
Свидетелката констатирала, че въпросната декларация е била подадена на 10.10.2020 г. по
електронен път. В тази връзка на 07.12.2020 г. свидетелката съставила срещу дружеството
АУАН с № F579337, в който посочила, че „*” ЕООД с ЕИК: *, като осигурител е нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация Образец
6 в ТД на НАП-Бургас за месец АВГУСТ 2020 г. Мястото на подаване на декларация
Образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП -
Бургас в гр. Бургас, ул. „Александровска” № 26, ет. 1. Посочено е, че декларация Образец 6
с данни за осигурителните вноски се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните, което в случая е 25.09.2020 г., а самата декларация е била
подадена едва на 10.10.2020 г. с вх. № 02000203366724.
Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, по ред на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, но в
последствие на 07.04.2021 бил предявен на упълномощеното лице, което го подписало и
получило препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН били
депозирани писмени възражения, в които били изложени доводи, аналогични с тези в
сезиращата съда жалба.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите
констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление от 02.06.2021 г., с
което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО наложил на жалбоподателя „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Видно от изложеното в жалбата,
жалбоподателят признава, че е извършил вмененото му нарушение, но застъпва, че се касае
за неволен пропуск, поради което и не следва да му се налага санкция.
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно
от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., а
АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
2
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени
под посочените материално-правни норми.
По същество следва да се има предвид следното.
Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 6 е регламентирано в
чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата - декларация
Образец 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната
агенция за приходите от осигурители и техните клонове и поделения едновременно с
подаване на декларация образец № 1 – т.е. до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който
се отнасят данните.
Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на осигурител по
смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО, като е следвало да подаде декларация Образец 6 за месец
АВГУСТ 2020 г. в ТД на НАП-Бургас до 25.09.2020 г. Той е бездействал и е сторил това чак
на 10.10.2020 г., като по този начин е осъществил състава на вмененото му нарушение,
поради което правилно е ангажирана отговорността му. Това деяние правилно е
квалифицирано от административнонаказващия орган и правилно подведено под
санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО, съгласно, която който наруши разпоредбите
на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се
наказва с глоба от 50,00 до 500,00 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500,00 до
5000,00 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че поведението му не е съставомерно,
защото се дължи на неволен пропуск и на влошеното здравословно състояние на
счетоводителката. Следва да се посочи, че законът не прави разлика относно причините,
довели до неподаване на декларацията в срок. Нарушителят е търговец, който следва да
организира дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си в
срок. Той следва да осъществява подбор на служителите си, на които е възложил
изпълнението на част от задълженията си, както и да контролира същите при изпълняване
на задълженията им, респективно да носи отговорност за действията им при изпълнение на
функциите им. По делото няма приложени никакви доказателства, от които да може да се
направи извод, че действително счетоводителката /или друг служител/ са били в
невъзможност да изпълнят задълженията си.
Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби,
съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.
93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
3
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат
същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните
критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.
В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения,
които са предмет на правна уредба от КСО и Наредбата. Целта на тези нормативни актове е
да установи такива правила за поведение, които да осигурят своевременното деклариране на
правно значими обстоятелства. Нарушението, извършено от търговеца е чрез "бездействие".
То е формално нарушение, на просто извършване и продължителността на закъснението, в
случая, е без значение за обществената опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни
последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи
за установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия състав на
нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна, т.е. тяхната липса
или наличие не влияе върху съставомерността на деянието. Според настоящия съдебен
състав, извършеното деяние не разкрива признаците на "маловажност", поради което и не са
налице основания за отмяна на НП. В този смисъл е и константната практика на АдмС-
Бургас по сходни казуси - Решение № 1015 от 26.05.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.
№ 628/2016 г.; Решение № 1625 от 4.11.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. №
1496/2015 г.; Решение № 459 от 11.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 213/2015
г. и др.
От друга страна АНО е взел предвид малкия срок на закъснението, както и липсата
на предишни нарушения на жалбоподателя при индивидуализацията на имуществената
санкция, като е определил санкция в минималния възможен размер, поради което и няма как
съдът допълнително да намали този размер (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е
отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение
разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност
за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция –
справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а
наказателното постановление да се потвърди.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
4
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2044-F579337/02.06.2021 г.,
издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1
от КСО на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13
2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН „*” ЕООД с ЕИК: * да заплати в полза на
НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5