№ 285
гр. Благоевград, 13.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500254 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от адв. А. Б. - пълномощник и съд.
адресат на М. Н. З., ********** - съдебен адрес: Благоевград, ул. “Д.Х.Т.,против: Решение
по гр.д. № 1054/2023 г на БлРС.
В жалбата се твърди, че решението е и неправилно и необосновано, което е основание за
отмяна в атакуваните му части, поради това, че при уговорен режим на разделност по реда
на чл. 18 ал. 1 т. 2 от СК в рамките на съществуващ брак, да бъдат преуредени всички
имуществени отношения между съпрузите, както и спорен е въпросът дали такова
преуреждане има обратно действие и обхваща ли то всички придобити по време на брака
имущества. В отговор на тези въпроси се твърди, че в атакуваното решение съдът е
направил декларативен извод, че разделният имуществен режим няма обратно действие,
като мотиви, с които да обоснове същия - в решението на практика липсват. Счита, че с
нормата на пар. 4 ал. 1 от ПЗР на СК от 2009 г. е предвидена възможност за преуреждане на
имуществените отношения, уредени в този СК по заварени бракове, като с ал. 2 от този
текст изрично е допусната възможност съпрузите по заварени бракове към момента на
влизане в сила на действащият СК - 01.10.2009 г. да изберат законов режим на разделност
или да сключат брачен договор. Именно от тази законова възможност двете страни са се
възползвали, като на основание чл. 27, ал. 3 СК съпружеската имуществена общност е
прекратена по време на брака. В случая с нотариално заверена декларация от 01.02.2018 год.
двамата съпрузи са избрали режим на разделност, който режим е вписан по предвидения в
чл. 19 от СК начин, а именно - чрез отбелязване в регистъра на имуществени отношения в
АВп. Всички обстоятелства са регистрирани по реда на чл. 19 ал. 3 от СК във вр. с чл. 27 ал.
3 от СК, съгласно който промяната на законовия режим по време на брака се отбелязва в
акта за сключване на граждански брак и се регистрира по реда на ал. 2 на същия текст - въз
основа на документите, посочени в чл. 9, ал. 2 от СК - обща декларация с нотариална
заверка на подписите за избрания режим. С оглед на това доказателствата по делото
установяват всички изброени обстоятелства за възникване на режим на разделност по време
на сключен брак, допустимо от чл. 27 ал. 3 от СК във вр. с §4 ал. 1 от ПЗР на СК, а именно:
подписана нот. заверена декларация от двете страни и вписване на същата в регистъра на
имуществени отношения, воден от Агенция по вписванията.
Изразява становище, че съгласно чл. 33, ал. 1 СК имуществения режим на разделност
означава, че „правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично
притежание. Т.е. режимът на разделност се прилага по отношение на цялото придобито от
1
страните имущество и същия се прилага и за придобиванията по време на брака преди
избора му. С оглед на това без значение е възмездния характер на придобивното основание
и/или наличието на принос на другия съпруг, тъй като не се прилага презумпцията на чл. 21,
ал. 3 СК и не възниква съпружеска имуществена общност.
Иска да се постанови съдебен акт по съществото на спора, с който да се уважи предявеният
иск в пълен размер и признаете за установено, че ищцата е едноличен собственик на обект с
идентификатор 04279.604.183.2.5.
Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК от адвокат К. Д., вписан в АК - Благоевград, с адрес на кантора в
Благоевград, ул.’’С.С.” №1, *, в качеството си на пълномощник на ответника Н. К. С., с ЕГН-
**********, редовно упълномощен по гр. дело № 1054/2023 год. по описа на Районен съд –
Благоевград е постъпил отговор по въззивната жалба.
В отговорът се твърди, че решението на Районен съд - Благоевград е детайлно и задълбочено на
база събраните по делото доказателства. Като се започне от сключването на гражданския брак и се
премине през осъществената сделка през 2008 год. както и подробното описание на прцесния
имот, времето на подписване на декларацията за имуществена разделност и нейното съдържание и
се вижда една прецизност при установяване на фактите. Правният анализ също показва една
прецизност. В контекста на претенциите на ищцата за обратно действие и преуреждане на
имуществените отношения между съпрузите за минало време, счита, че съдът е дал отговор какво
е правното действие на декларацията, с която е приет режим на имуществена разделност.
Правилно и законосъобразно Районен съд — Благоевград е приел, че имуществената общност е
прекратена и декларацията за избор на режим на разделност има действие „само за напред - в
случая след 28.02.2018 год.” Установено е по делото, че процесното жилище е придобито от
съпрузите преди влизане в сила на Семейния кодекс от 01.10.2009 год. Към момента на
придобиване това жилище е станало семейна имуществена общност, като по отношение на него са
действали нормите от Семейния кодекс, приет през 1985 год. След влизане в сила на Семейния
кодекс от 01.10.2009 год. по отношение на това жилище са продължили да действат нормите на
новия Семеен кодекс и конкретно Раздел II от Глава четвърта.
Намира, че нормата на чл.24 от действащия към 01.02.2018 год. кодекс регламентира изчерпателно
механизма и способите за извършване на разпоредителни действия и волеизявления с общо
имущество. Приемането на режим на имуществена разделност не е сред способите за
разпореждане с общо имущество.
Счита, че процесното жилище е декларирано при квоти по ½ идеална част за всеки от съпрузите.
Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка, необходимо за образуване на делото и
за вписване на исковата молба, представено от ищцата, процесният недвижим имот 5 години след
подписване на декларацията за приемане на режим на имуществена разделност процесното
1/2
жилище остава съсобствено при квоти по идеална част за всеки от съпрузите. Не настъпва
никаква промяна и след развода през 2020 год. и същият имот е деклариран при равни квоти на
основание чл.28 от СК. Нещо повече ищцата след като счита, че става въпрос за съсобствен имот
предявява иск за по-голям дял с правно основание чл.29, ал.З от СК. Намира, че направеното на
01.02.2018 год. волеизявление на двамата съпрузи преди 5 години е, че този имот става съсобствен
с оглед приетия режим на имуществена разделност. Както от самото волеизявление, така и от
последващите правни действия се вижда, че категоричната еднозначно установена воля на всеки от
съпрузите е режима на имуществена разделност да се прилага занапред, а не с обратно действие.
С оглед гореизложеното иска от съда да постанови решение по силата на което и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК да потвърди Решение № 820/27.11.2023 год., постановено по гр. дело №
1054/2023 год., по описа на Районен съд - Благоевград.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски за подаване на отговор на въззивната жалба,
възлизащи на сумата от 1500 лева, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.
2
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона
и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество. Спазени са правилата на
процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения
отговор към жалбата. Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК, като
първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел, че
предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени
оплаквания относно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и
неговото тълкуване, по които въззивният съд ще се произнесе по същество, поради което не
намира за нужно да дава указания на страните по въпросите, визирани в чл.312 ГПК.
Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата да се призоват
редовно страните.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 25.04.24г. от 09.00 часа, за която дата
да се призоват редовно страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3