РЕШЕНИЕ
№ 1143
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110202555 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и е образувано по жалба от „А1
БЪЛГАРИЯ“ЕАД -гр. София, седалище и адрес на управление: ул. „Кукуш" № 1, гр.
София, 1309, представлявано заедно от А.В.Д. - Главен изпълнителен директор и М.М.
- Изпълнителен директор, депозирана чрез пълномощника – ю.к. Г.Х., против
Наказателно постановление № В-0050965 от 07.05.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с
което на основание чл. 210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение
на чл. 68и, т.4 от ЗЗП във вр. с чл. 68з от ЗЗП, на дружеството е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 / четири
хиляди/ лева.
С жалбата въззивникът оспорва наказателното постановление и моли съда да го
отмени като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва фактическата обстановка,
посочена в НП. АНО не взел предвид изпратеното становище от А1 във връзка с
извършената проверка. В същото било описано, че на 01.07.2020 г., А1 е издало
фактура № **********/01.07.2020 г., в която е включена дължимата сума от
потребителя за всички ползвани от него услуги през периода 28.05.2020-07.06.2020 г.
Във фактурата били включени таксите за мобилна услуга, ползвана чрез номер
********** и на пакета от услуги - домашен интернет и телевизия, като общата
1
дължима сума по фактурата е 66,74 лв. с ДДС. На следващо място, нямало данни и
доказателства, че А1 е начислило такси по срочен договор „чието прекратяване е
своевременно заявено". Сочи се, че договорът се прекратявал с едномесечно
предизвестие .
НП липсвало каквото и да е описание на мястото, където се твърди, че А1 е
извършило нарушение.Сочат се нарушения на разпоредбите на чл.34 от ЗАНН.
Твърди се, че АНО не е изложил мотиви за липса или наличие на предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая и за конкретния размер на наложената
санкция.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован се представлява от ю.к. Х.,
кайто поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Представителят на органа издал НП, в писмено становище по делото оспорва
жалбата, като моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 06.08.2021 г. в КЗП-Варна постъпила жалба с вх. № В-03-1311/06.08.2021 г.,
подадена от св.Т.Р. Д.-С.. В жалбата било посочено, че „А1 България“ ЕАД прилага
нелоялна търговска практика спрямо нея в качеството й на потребител, изразяваща се в
начисляване на такси по срочен договор, чието прекратяване е своевременно заявено;
уведомяване от страна на мобилния оператор, че ще бъде ограничено ползването на
мобилната услуга, поради незаплащане на дължими такси по прекратения договор за
доставка на интернет и телевизия; отказ да бъде прието в обект на А1 оборудването за
интернет и телевизия, което жалбоподателката е поискала да върне.
Във връзка с жалбата, на 12.08.2020г., св.М.А. извършила проверка в търговски
обект на дружеството в гр.Варна, бул. „8-ми Приморски полк" №57А, в обект - магазин
„А1“. В хода на проверката били изискани от дружеството-жалбоподател становище и
документи, относими към жалбата.
По време на проверката било установено, че потребителят Т.Д.-С. има сключени два
договора с търговеца „А1“ - за предоставяне на мобилни услуги и договор за ползване
на пакет от услуги – фиксиран интернет и телевизия. На 29.06.2018г. бил сключил
Договор №********* за ползване на пакет от услуги – фиксиран интернет и телевизия
за срок от 2 години. На 30.04.2020г. с Приложение №1 към Договор №*********
между потребителят и търговецът бил подписан Договор за мобилна услуга по
условия на тарифен план Al ONE Unlimited 30. На 29.06.2020г. св.Д.-С. посетила офис
2
на А1 в гр. Варна, бул. „8-ми приморски полк" 57а и заявила, че желае договорът за
доставка на интернет и телевизия да бъде прекратен. От служители в обекта й било
заявено, че само договорът за интернет е със срок до края на юни 2020г., а за втората
услуга -телевизия, независимо че е била в пакет с интернета, следва да заплати
неустойка. От страна на потребителя било направено писмено искане, в което
категорично било изразено искане за прекратяване на договора за доставка на двете
услуги - интернет и телевизия. По това искане, от страна на оператора бил изпратен
отговор до потребителя, в който било посочено, че договорът за телевизия и интернет е
безсрочен и няма да бъде изискана неустойка. На 27.07.2020г. потребителят заплатила
задължението си към договор за мобилна услуга за номер: ********** в размер на
30.99лв. На 29.07.2020г. св.Д. -С. получила съобщение от A1 с уведомление, че към
29.07.2020г. има просрочени 33.75лв. с ДДС и от 03.08.2020г. ще получава само
входящи разговори и SMS в България. Уведомена била още и за дължима такса за
„обезщетение за обработка на просрочени задължения“ в размер на 2.00лв. без ДДС,
начислена допълнително към просрочените задължения. На същата дата /29.07.20г./ тя
направила искане пред оператора за сторниране на начислените задължения по
прекратения договор за доставка на интернет и телевизия, за отразяване
прекратяването на договора за доставка на интернет и телевизия, както и да не се
ограничава ползването на мобилната услуга по отношение на телефон номер:
**********. На тази дата потребителят посетила офис на А1 в гр. Варна, бул. „8-ми
приморски полк" 57А, като поискала да върне оборудването за интернет и телевизия.
Служителите категорично отказали поради неотрязавене в системата, че договора е
прекратен. След час престой в обекта и разговор с трима служители
в магазина, въпросното оборудване не било прието. Впоследствие, в периода 03.08.-
05.08.20г. мобилните услуги на потребителят били ограничени, като същата заплатила
таксите по договора за доставка на услугите за интернет и телевизия, за да възобнови
ползването на мобилната си услуга.
В хода на проверката въззивното дружество депозирало становище по жалбата на
потребителя Д.-С.. В него то посочило, че счита договор №*********/26.04.2020г. за
рамков, тъй като съдържа общи клаузи, важащи за всички ползвани впоследствие
услуги към него, които се уреждат с приложения към този рамков договор. Цитирани
били членове от Общите условия към Допълнение към Приложение № 1, нямащи
отношение по неизпълнението на договора, от страна на Оператора. Търговецът счита,
че не е допусната грешка при администрирането на услугите по Договор №*********,
като го прекратява съобразно желанието на потребителя и предоставя две отстъпки по
18.00лв. с ДДС за активната услуга. Кредитира и таксата от 2.00лв. „обезщетение за
обработка на просрочени задължения".
Предвид горното св.А. приела, че в случая дружеството- жалбоподател е
осъществило нелоялна търговска практика по чл. 68е т.4 от ЗЗП във вр. с чл. 68з от
3
ЗЗП изразяваща се в упражняване на принуда, налагайки извъндоговорни пречки на
потребителката, когато тя желае да упражни правата си по договор, по който е изрядна
страна и да получи услугите, за които съвестно е заплатила, като по този начин
дружеството имало за цел, вместо да отнася спорните договори за разрешаване пред
компетентния съд, да накара жалбоподателката да заплати задълженията си по тях, с
оглед това, че в противен случай, тя няма да може да ползва никакви услуги,
включително и тези, за които съвестно заплаща задълженията си. Приела, че
прилаганата от „А1 България“ ЕАД практика е идентична на осъществената нелоялна
търговска практика с тази по Заповед № 281/21.03.2016г. на Председателя на КЗП,
влязла в сила на 03.04.2018г. и е забранена за търговеца съгласно същата заповед.
Приела, че нарушението е извършено на 03.08.20г. в гр.Варна, когато достъпът до
услугите на потребителя са спрени.
Поради това св. А. съставила на „А1 България“ ЕАД АУАН № 0050965/10.11.2020
г. за нарушение на чл. 210в от ЗЗП.
АУАН бил връчен на лице, което се намирало в трудовоправни отношения с възз.
дружество, което лице го подписал без възражения.
На 07.05.2021г., въз основа на материалите по преписката издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
В хода на съдебното производство бе непосредствено разпитана като свидетел по
делото актосъставителят М.А.. Съдът кредитира показанията на св.А. тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали
кредитирани от съда доказателства.
В хода на съдебното следствие, съдът извърши непосредствен разпит на св. Т.Р. Д.-
С., по чиято жалба е отпочната проверката по АНП. Нейните показания бяха
кредитирани изцяло от съда, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото. В показанията си св.Д.-С. е
категоричен, че в периода от 03.08 до 05.08.20г. ползването на мобилната услуга й е
било ограничено, като именно това я принудило да заплати недължими според нея
такси по договор за интернет и телевизия.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите
са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на
свидетелите А. и Д.-С., дадени в с.з., както и от писмените материали по преписката-,
АУАН, КП, договори, писма, становища и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна
4
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН,
съдът счита следното :
Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от
приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е
съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката
заповед.
Съдът намира, че АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН. Съдът не споделя
доводите в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в неспазване на преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Този
извод е незаконосъобразен и не може да бъде споделен. Настоящият възивен състав
намира, че не е налице пропускане на тримесечния срок за съставяне на АУАН по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН
по чл. 34 ал. 1 ЗАНН е този на откриването на нарушението и нарушителя.
Нарушението се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото
извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани
факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на
конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато
административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно
индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на
нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието
на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на
административнонаказателната отговорност, които действия са последващи
откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването на
нарушения и налагането на административните санкции.
В конкретния случай АУАН е съставен на 10.11.2020г., а нарушението и
нарушителят са открити на 13.10.2020г., когато проверката по жалбата на потребителя
е приключила и по нея е взето решение съгласно т.29 от Протокол №17/13.10.20г. на
КЗП да бъдат предприети действия по реда на чл.210в от ЗЗП за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца.
Неправилно според настоящия съдебен състав, жалбоподателят счита, че
нарушението и извършителят са станали известни още с подаване на жалбата от
потребител на 06.08.2020г. Едва с извършването на проверка по жалбата на
12.08.2020г. е започнало производството по установяване на нарушението и
нарушителя, но същата не обусловя началото на срока по чл. 34 от ЗАНН.
Следователно, едва с приключването на проверката от РД, може да се направи извод
относно наличието на съставомерно деяние, съответно то да бъде квалифицирано и
вменено като нарушение на установения при проверката извършител. Това в случая е
5
станало на 13.10.2020г., когато КЗП е приключила проверката. По така изложените
съображения, настоящият състав на съда преценява като неоснователни възраженията,
че административнонаказателното производство е порочно започнало, като е съставен
АУАН след изтичане на преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН. НН е издадено на
07.05.21г. в 6- месечния преклузивен срок. За съда няма никакво съмнение, че щом в
НП от тази дата фигурира подписът на издателя му, то същото е издадено именно на
тази дата. Поради горното и възражението в жалбата не се споделя от съда.
АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени формално датата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в
достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. Като
неоснователни бяха оценени доводите на въззивника за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Евентуалното установяване на неправилно
посочената фактическа обстановка влияе върху изводите за обоснованост на НП, но не
и относно процесуална законосъобразност на проведеното административно-
наказателно производство. Ясно и недвусмислено са посочени мястото и датата на
извършване на нарушението, като оспорването на обосноваността на НП по отношение
на времето на осъществяване на деянието и местоизвършването му ще бъде обсъдено в
аргументите по същество.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
В хода на съдебното производство, въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства, които са взаимосвързани и непротиворечиви, се установи по безспорен
начин фактическата обстановка, описана в НП.
Съгласно чл. 68и, т.4 от Закон за защита на потребителите търговецът прилага
нелоялна агресивна търговска практика, във връзка с ч.68з като без наличието на
договорни основания спира достъпа до услугите на потребителката, по договорите, по
които тя е изрядна страна. Тези действия на мобилния оператор изразяващи се в
6
спирането на достъпа до услуги, по договор, по които г- жа Д.-С. е изряден платец са
пряко свързани с насърчаването на предоставянето на услуги.
Видно от приложеното по делото копие на Заповед № 281/21.03.2016 г. на
Председателя на КЗП, влязла в сила на 03.04.2018 г. е забранено прилагането от
„Мобилтел“ЕАД на агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68и т.4
във връзка с чл. 68з, във вр. с чл. 68 г ал.4 , от ЗЗП, „изразяваща се в това, че на
потребителите се създават всякакви възможни пречки като спиране достъпа до
услугата и невъзможност да упражнят правата си по действащ договор. Потребителите
са принудени да заплатят спорно задължение по договор, за да могат да ползват
правото си по друг договор, по който нямат никакви задължения. Мобилният оператор
смесва две отделни правоотношения по два и повече различни договори за две отделни
услуги. По този начин компанията блокира действията на потребителите по договори,
по които те са изрядни платци и нямат задължения, с което нарушава правата им.
Съгласно трайната практика на ВАС, /в този смисъл и решение на ВАС №
9525/18.08.2016 г. по адм. дело № 11791/2015 г./ поставянето на един и същ номер на
различни договори между две страни, не може автоматично да обоснове наличието на
рамков договор. Всеки един от договорите, обхванати от сключения впоследствие
рамков договор има пълно съдържание, необходимо да регламентира
правоотношенията между страните и при положение, че нито един от тях не
рефлектира по отношение на другите, то анализа на отделните договори показва, че
това е имагинерен рамков договор, който няма свое собствено съдържание. Посочено
е, че няма правна пречка между търговеца и потребителя да бъде сключен рамков
договор, който по своя характер е по-скоро организационен договор, смисълът на
който да подготви сключването на множество други сделки между страните ,които в
своите основни параметри да бъдат подчинени на един общ режим. Този смисъл и
специфика на рамковия договор, обаче се приема, че не е налице, когато чрез същия се
обвързва изпълнението на всяка от сделките с обособен предмет с правомощия на
търговеца да санкционира потребителя по всяка една от сделките . Изложено е
становище, че обвързването между отделните съглашения чрез рамковия договор
представлява извъндоговорна пречка, за упражняване правата на потребителя по
договора, по който той е изряден платец . Тази пречка е обременителна и прекомерна,
несъответстваща на преследваната цел - гарантиране изпълнението на задълженията
на потребителя по конкретния договор, защото преминава прага на действително
договореното между страните и по недопустим начин обвързва неизпълнението на
един договор с неизпълнението на друг договор. Прието е, че това поведение на
мобилния оператор безспорно е търговска практика и тя променя и е възможно да
промени съществено свободата на избор и поведението на средния потребител по
отношение на услугите, които са предмет на отделните договори и в резултат на това
да мотивира вземането на търговско решение, което следният потребител не би взел
7
без това негово поведение, поради което е нелоялна агресивна такава.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, съдът констатира, че
фактическата обстановка по настоящото дело разкрива идентична хипотеза с
търговската практика, осъществявана от дружеството-жалбоподател, която е забранена
със Заповед № 28121.03.2016г г.на Председателя на КЗП и е обсъдена като нелоялна и
агресивна такава в решението на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на
„Мобилтел“ЕАД с правоприемник възз. дружество срещу заповедта. Касае се за
отделни съглашения между потребителя и мобилния оператор, които са с различен
предмет, а именно предоставянето на различни електронни съобщителни услуги
срещу конкретна самостоятелна такса, дължима от потребителя , които са без
функционална връзка помежду им, при което обвързването с рамков договор на двете
сделки е формално такова и постига недопустимия правен ефект, да поставя в
зависимост неизпълнението на едното съглашение с неизпълнението на другото.
Поради изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател на основание чл. 210в от
ЗЗП, доколкото поведението му представлява неизпълнение на цитираната заповед на
Председателя на КЗП за неизползване на нелоялна агресивна търговска практика,
която е запретена с цитираната заповед.
Съдът намира, че правилно е посочена като дата на извършване на нарушението
датата на която е преустановено изпълнението на задължението на дружеството-
жалбоподател по договора за мобилна услуга, по които потребителката е изпълнила
задълженията си.
Не е налице погрешно посочване на мястото на извършване на нарушението, тъй
като няма значение къде фактически са извършени действията, довели до спиране на
услугата, а от значение е къде е довършено нарушението, т.е. на кое точно място е
приложена нелоялна агресивна търговска практика, т.е. там където в случая е спряно
предоставянето на услугата, а именно гр. Варна.
Като съобрази, че с деянието са засегнати правата на потребителя, като
недопустимо, чрез прилагането на нелоялна агресивна търговска практика, е
ограничена възможността му да се ползва от услугите по един от договорите с
дружеството-жалбоподател, по които същият е изряден платец, съдът намери, че
случаят не е маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Доколкото, видно от материалите по делото, прилагането на подобна практика не е
инцидентен случай в търговската дейност на дружеството – жалбоподател, съдът
намери, че административното наказание се явява справедливо отмерено в размер на 4
000 лв., макар в закона да е предвиден по нисък минимум. Налагането на минимално
наказание, очевидно няма да доведе до постигане на целите на наказанието, които
ЗАНН предвижда, тъй като дружеството е било санкционирано и друг път за подобна
8
практика.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на КЗП „РД“ – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и
цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на становище, че НП следва да бъде потвърдено. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-0050965 от 07.05.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Търговище и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за
защита на потребителите, с което на „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД -гр. София, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: ул. „Кукуш" № 1, гр. София, 1309 на
основание чл. 210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл.
68и, т.4 от ЗЗП във вр. с чл. 68з от ЗЗП, на дружеството е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 / четири хиляди/ лева..
9
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД -гр. София, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: ул. „Кукуш" № 1, гр. София, 1309 да заплати на Комисия за защита на
потребителите – гр.София, Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра със седалище в гр.Варна, с адрес гр.Варна – 9000,
бул.Вл.Варненчик № 112, ет.4, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение по АНД №2555/2021г. по описа на
РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10