Решение по дело №730/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Лидл България ЕООД енд КО“КД, подадена чрез ю.к. Т. против Решение №226/19.02.24г. по НАХД № 4652/2023г. на ВРС, 36 състав, с което е потвърдено наказателно постановление № В-002803/16.08.2023г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на дружеството на основание чл.200 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл.15 ал.1 ЗЗП. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради издаването му в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно ВРС е приел, че в случая не е приложим института на чл.28 ЗАНН. Твърди, че са налице множество обстоятелства, които сочат на изключително ниска степен на обществена опасност на нарушението, а именно: засегнати са много малък брой от всички предлагани в търговския обект артикули, налице е човешка грешка от страна на отговорните за конкретния щанд служители, а не целенасочено поведение на търговеца, няма ощетени потребители, нарушението се извършва за пръв път. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като се отмени и издаденото НП.

Ответникът – директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Лидл България ЕООД енд КО“КД против наказателно постановление № В-002803/16.08.2023г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на дружеството на основание чл.200 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл.15 ал.1 ЗЗП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 12.04.2023г. служител на КЗП – Варна е извършил проверка в търговски обект – магазин „Лидл 0204“, находящ се в [населено място], [улица], във връзка със подаден сигнал на потребител, при която било установено, че за продажба в магазина са били изложени десет броя кремове за лице марка Rich hand cream golden marula, за които стоки липсвал етикет с информация за продажната цена на артикула. Констатирано било, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.15, ал.1 ЗЗП да постави на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена, за което му бил съставен АУАН, а въз основа на него и издадено обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, съобразени са с нормите на чл.42 и чл.57 ЗАНН; в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на дружество да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава; наложеното наказание е в минимален размер. Въззивният съд приел, че безспорно е установено по делото, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗЗП, като правилно е наложена и съответната санкция. Счел е, че липсват предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за формално нарушение, осъществяването на което застрашава обществените отношения, които нормата е призвана да охранява, а и липсва яснота колко време е продължила липсата на обозначение на цената.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Решението на ВРС е правилно. Същото е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че дружеството е осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и санкционната разпоредба, както и размера на наложеното наказание съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл.12 ЗАНН.

Възраженията на касатора са обсъдени подробно от ВРС, като мотивите му се споделят от настоящия касационен състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.1 ЗЗП всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена.

В случая безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че дружеството не е изпълнило това задължение, като за изложените на рафт в проверения обект 10бр. кремове от посочената в НП марка не е била поставена продажната им цена. Нарушението не се и оспорва от касатора.

Настоящата инстанция споделя и изводите на ВРС относно приложението на чл.28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност“ на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. В случая ВРС е анализирал степента на обществена опасност на деянието и дееца, въз основа на което и правилно е счел, че нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи от този вид. Установеното нарушение не е маловажно, тъй като то е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Задължението за предварително поставяне на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена е предвидено от законодателя с цел гарантиране правото на информация и защита на икономическите интереси на потребителите при покупки на стоки и услуги, при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия. В случая са нарушени императивните изисквания на ЗЗП с оглед защитата на правата на потребителите. Целта на ЗЗП е именно да осигури основните права на потребителите, включително и правото им на информация за цената на стоките и услугите. Безспорно по делото е установено, че дружеството е търговец и при упражняване търговска му дейност следва да спазва изискванията на разпоредбата на чл. 15 ЗЗП. Търговецът не е изпълнил задължението си да постави на видно място цената на предлаганите от него стоки, което нарушава правото на потребителя да е информиран за цената на предлаганите стоки. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Наложеното наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №226/19.02.24г. по НАХД № 4652/2023г. на ВРС, 36 състав.

Решението е окончателно.