Решение по дело №38/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 18
Дата: 6 януари 2023 г. (в сила от 6 януари 2023 г.)
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20235300500038
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20235300500038 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.4 пр.2 във вр. с чл.485
ал.2 от ГПК.
Постъпила е жалба от С. В. Г., ЕГН- **********, съделител, чрез
адв.К. С., против Разпореждане от 23.11.2022г., изд. от ЧСИ Р.Р., рег.№***,
по изп.д.№ 20229100400684, с което е отказано по подадено Възражение с вх.
№ 12356/24.10.2022г. да се извърши повторно заключение за определяне
стойността на имота, находящ се на административен адрес – ***. Моли да
бъде отменено, като бъде указано на съдебния изпълнител да бъде
администрирана подадена молба, на осн. чл.83 ал.2 от ГПК, и едва след това
да се произнесе по молбата по чл.485 ал.2 от ГПК.
Н. Б. П., в качеството на съделител, чрез адв.Г.К., депозира
възражение, че жалбата е изцяло неоснователна.
Н. В. Д., ЕГН – **********, в качеството на съделител, не взима
становище по жалбата.
От страна на ЧСИ Р.Р., рег.№***, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са
депозирани мотиви, че жалбата е процесуално недопустима, а при условията
1
на евентуалност изцяло неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
Изп.д.№ 20229100400684 по описа на ЧСИ Р.Р., рег.№***, е
образувано по молба на Н. Б. П. против С. В. Г. и Н. В. Д., с приложен
изпълнителен лист за изнасяне на публична продан на описания имот. По
делото е изготвена оценка на процесния недвижим имот, като с Протокол от
18.10.2022г. е предявена на страните. В указания 7- дневен срок от С. В. Г. е
подадено Възражение с вх.№ 12356/24.10.2022г., като е оспорен размера на
оценката и е направено искане за повторна оценка. Съдебният изпълнител е
дал указания за посочване на вещо лице и за внасяне на разноски за
възнаграждение за вещото лице. В 7- дневния срок от получаване на
съобщението от С. В. Г. е подадена молба, с която посочва за вещо лице Ч.П..
От ЧСИ е изпратено съобщение до С. В. Г. да внесе в 7- дн. срок сумата 300
лв. за възнаграждение на вещото лице за експертизата. От С. В. Г. е подадена
Молба с вх.№ 13504/21.11.2022г. да бъде освободен от заплащане на разноски
в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещото лице. С Разпореждане от
23.11.2022г. ЧСИ е отказал за извърши повторно заключение за определяне
стойността на имота с изложени съображения, че не е внесен определения
депозит в размер на 300 лв. и че към Молба с вх.№ 13504/21.11.2022г. от С. В.
Г. не са представени никакви доказателства. Същевременно на съдебния
изпълнител е служебно известно, че С. В. Г. притежава недвижими имоти,
МПС, работи по трудов договор, обслужва свои задължения по други дела и е
активен пенсионер.
Съдът намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно.
Това е така, защото в указания 7 –дневен срок С. В. Г. не е внесъл
определения депозит за възнаграждение за вещо лице. Основното възражение
на жалбоподателя, че е следвало ЧСИ първо да се произнесе по молбата,
подадена на осн. чл.83 ал.2 от ГПК, да изчака стабилизирането на
разпореждането, което подлежало на обжалване пред Окръжния съд, и едва
след това да бъде даден нов срок за внасяне на депозит в размер на 300 лв., е
неоснователно. Разпоредбите на чл.83 ал.1, ал.2 и ал.3 от ГПК относно
освобождаването от такси и разноски не намират приложение относно
2
производствата, образувани по описа на частни съдебни изпълнители.
Начисляването и събирането от ЧСИ такси и разноски по изпълнителните
дела са регламентирани съответно със ЗЧСИ и Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
Не се налага произнасяне по искането на С. В. Г. по чл. 438 от
ГПК за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело, тъй
като спиране на действието по изпълнението се допуска като привременна
/обезпечителна/ мярка, докато съдът се произнесе по жалбата срещу
действията на съдебния изпълнител. След произнасяне по жалбата за
жалбоподателя липсва интерес от тази обезпечителна мярка.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.
РЕШИ:
Оставя без уважение подадената жалба от С. В. Г., ЕГН-
**********, чрез адв.К. С., против Разпореждане от 23.11.2022г., изд. от ЧСИ
Р.Р., рег.№***, по изп.д.№ 20229100400684, с което е отказано по подадено
Възражение с вх.№ 12356/24.10.2022г. да се извърши повторно заключение за
определяне стойността на имота, находящ се на административен адрес – ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3