Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.04. 2020 г. гр.
Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На единадесети март 2020 година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
т.дело № 21, по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът И.И. ***, твърди в исковата си
молба, че на 29.06. 2016 г. е претърпял ПТП. Той е управлявал автомобил
марка”Мерцедес”, с рег. № Т 88 58 ТМ, в посока от гр. Омуртаг, към гр. Котел.
Произшествието става на кръстовището за с. Веренци, където ищецът намалява
скоростта на движение, за да завие наляво. Отсреща, в посока от Котел към
Омуртаг се движи л.а. „Форд Рейнджър” с рег. № СА 1666 СТ, управляван от С.И.Този
автомобил се е движел с превишена скорост, а водачът бил употребил алкохол. Не
е успял да намали скоростта и двата автомобила се сблъскват. При произшествието
ищецът е пострадал доста сериозно. Има образувано ДП № 225/ 2016 г. на РУП гр.
Омуртаг, а в последствие е образувано НОХД № 205/ 2017 г., което приключва на
две инстанции. Ищецът е бил признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 343, ал. 3, б.”а” от НК. В хода на наказателното дело въззивният съд е
приел, че от страна на другия водач са допуснати също нарушения на закона и е
налице съпричиняване от негова страна.
За ищеца са настъпили много физически увреждания, направени са му
много медицински интервенции, които са описват подробно в исковата молба.
Изключително много е пострадала и психиката на ищеца. Ищецът счита, че за така
причинените увреждания и неимуществени вреди, отговорност носи и другият водач,
респективно и неговият застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”. Това е именно ответникът ЗАД”Алианц
България” АД. Предявена е претенция към дружеството. С писмо от 14.08. 2018 г.
ответникът е отказал да изплати обезщетение. Ищецът счита, че двамата водачи са
допринесли еднакво, в размер на по 50%, за причиняването на щетите. Затова ищецът
претендира сумата от 70 000, от общо 140 000 лв. щети. Предявява
обаче частичен иск за сумата от 1000 лв. В последното съдебно заседание цената
на иска е увеличена на 50 000 лв. Да се присъди законната лихва от датата
на подаване на исковата молба и направените по делото разноски. В съд. зас. Искът се поддържа.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се явява в
съд.зас. Становище е взето с молба от 20.11. 2019 г.
Дружеството счита, че вината за произшествието е изцяло на ищеца. Иска се претенцията
да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност да бъде намален размерът на
обезщетението, като се съобрази безспорно виновното поведение на ищеца. Да бъде
присъдено ю.к. възнаграждение.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното:
На 29.06. 2019 г. ищецът И.И. претърпява
ПТП, управлявайки автомобил марка „Мерцедес Спринтер
316 ЦДИ”, с рег. № Т 8858 ТМ, по пътя между гр. Омуртаг и гр. Котел. На
кръстовището за с. Веренци ищецът предприема маневра завой наляво и се сблъсква
с насрещно движещия се автомобил „Форд Рейнджър”, с рег. № СА 1666 СТ,
управляван от С.И.. При това произшествие са причинени множество увреждания
както по двата автомобила, така и на пътниците, които са пътували в тях.
Образувано е наказателно производство, проведено е разследване. На ищеца са
повдигнати и внесени в съда обвинения за извършено престъпление. С присъда от
15.03. 2018 г., по НОХД № 205/ 2017 г. на РС-Омуртаг, И. е признат за виновен в
това, че на 29.06. 2016 г., при управление на МПС, л.а. „Мерцедес Спринтер”, собственост на „Антар”
ООД гр. Търговище, нарушил правилата за движение по чл. 37, ал. 1, изр. 1-во от
ЗДП – при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
ППС, предприел завиване наляво, за да навлезе в пътя, водещ към с. Веренци,
община Омуртаг, без да пропусне насрещно движещия се л.а. марка „Форд
Рейнджър”, с рег. № СА 1666 СТ, управляван от С.И.от гр. *, собственост на
„Мото Пфое Викинг Инс” ООД
гр. *, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал ПТП с този
автомобил, вследствие на което причинил телесна повреда на повече от едно лице.
Това са били двама от пътниците в л.а. „Форд”.
Наложено е наказание от 1 година „Лишаване от свобода”, отложено за
изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Тази присъда е била изменена от
ОС-Търговище, с решение по ВНОХД № 93/ 2018 г., като е намалено наказанието на
8 месеца „Лишаване от свобода”.
Въззивният съд е отчел, че другият автомобил се е движил с много голямо
превишение на позволената скорост в този участък и също е допринесъл за тежките
последици от произшествието.
При произшествието ищецът е получил също тежки физически
увреждания: разкъсване на слезката, както и многофрагментно счупване на дясната
бедрена кост, с разместване на костните фрагменти. Направени са му спешни
операции, като първо е отстранен далакът и след това е оперирано бедрото. Имал
е и лек плеврален излив, с минимално количество събрана
течност в левия костодиафрагмален синус, което е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. През месец
октомври 2017 г. отново е бил опериран в два последователни дни, за
отстраняване на импланти от дясната бедрена кост. Лечебният процес по отношение
на бедрената кост е продължил от 12 до 16 месеца. Отстраняването на слезката
води до загубване на многобройни и важни за организма функции. И. е претърпял
много силни болки и страдания при разкъсване на далака, съпроводено с масивен
кръвоизлив в коремната кухина и многофрагментното дислоцирано счупване на
дясната бедрена кост. Тези болки и страдания са продължили и след проведеното
лечение. Може да има болки в коремната област, от срастванията, при обилно
хранене и физически труд. Относно бедрото болки може да има при студено и
влажно време, при физически труд, за няколко години след травмите. Когато
слезката е отстранена инфекциите са по-чести и протичат по-тежко. Постоянната
загуба на трудоспособност на един физически работник при премахване на слезката
е около 40%, като се отчитат многообразните функции на организма и на този
орган. Това всъщност представлява тежка телесна повреда. По отношение на
счупването на ищеца, то се характеризира със силни болки в съответната област,
деформация на дясното бедро и загуба на основни функции на долния крайник.
Кракът е леко скъсен в момента и има леко накуцваща походка, която се коригира
с ортопедични обувки.
Непосредствено след произшествието и след операциите ищецът е бил
в много тежко състояние, в стрес, с много болки. След изписването му е
обслужван от майка си и близките, като е бил с памперси. Не можел да става,
хранен е със сламка. Много често се будел с крясъци, като са му предписвани
лекарства и той приемал успокоителни – атаракс и ксанакс. Ищецът е бил много потиснат. Близо три месеца е
бил на легло, като след това е започнало раздвижването, придружено отново с
болки в областта на корема и наранения крак. Имало и усложнения вследствие на
невъзможността за пълноценно движение. Дадена му е 30% неработоспособност от
ТЕЛК, но решението не е влязло в сила.
След произшествието и лечението характерът на ищеца се променил,
както и социалният му живот. Станал избухлив, спрял да излиза с приятели,
притеснявал се от външния си вид. Контактувал най-вече с работодателите си и
колегите.
Тези факти се установяват от писмените доказателства- присъдата и
решението на съдилищата, протокола за оглед, медицинската експертиза и епикризите, свидетелските показания, които съдът възприема
за достоверни, въпреки близките родствени отношения на свидетеля с ищеца.
По отношение на механизма на настъпване на произшествието и това,
дали поведението на другия участник в него е било неправомерно от една страна и
ако е налице такова поведение, то в
пряка причинна връзка ли е с причинените на ищеца вреди. Ако е така, кой в
каква степен е допринесъл за вредите.
По отношение вината на ищеца не се спори, тя е установена с влязла
в сила присъда, която е задължителна за граждански съд по отношение на това
дали деянието е извършено, вината и причинната връзка.
По отношение на изложеното в мотивите на наказателния съд за
виновно поведение и у другия водач, присъдата няма каквато и да било обвързваща
сила. Това е така, защото поведението на другия участник не е било предмет на
разследване, не е имало повдигнато обвинение към него и фактическият състав на
престъплението, за което е налице обвинение и присъда, не включва поведение на
трети лица, което да е обвързващо по отношение на фактическия състав. Именно по тази причина, всички тези
обстоятелства следва да бъдат установени в граждански процес, с допустимите
доказателствени средства.
В тази връзка съдът се ползва и позовава на двете технически
експертизи, но най-вече на втората, повторна. Тя е пълна и се основава на
изследвания, направени на базата на данните от протокола за оглед и на
писмените доказателства по делото. От заключението на вещото лице H=се
установява следното: Произшествието е станало на 29.06. 2016 г., около 13.20
часа на път II-48,
Омуртаг-Котел, на кръстовището за с. Веренци. Пътят е широк 7,5 м., като
лентата за движение към гр. Омуртаг е широка 3,9 м., а за Котел – 3,6 м. От
двете страни на пътя има затревени банкети от 1 и 1,2 м. Настилката е асфалт,
който е бил в добро състояние. Видимостта на водача на автомобила „Мерцедес”,
управляван от ищеца, е била около 200 метра, като времето е било ясно и сухо/отбелязаното
в протокола за оглед, че настилката е мокра е било по време на огледа, не е по
време на произшествието, което е установено от наказателния съд/. Имало е
прекъсната единична линия като маркировка. На базата на приложените към
наказателното дело експертизи, вещото лице дава заключение, че скоростта на
л.а. „Форд” е била 128,5 км/ч, а тази на а.”Мерцедес” – 16,6 км/ч. Основната
причина според вещото лице за
произшествието не е една, а две: първата е поведението на ищеца, който не е
спазил правилата за движение по пътищата, като е предприел маневра завиване
наляво и не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил „Форд” и другата е,
че този автомобил се е движил с 38,5 км/ч над разрешената скорост от 90 км/ч.
Водачът на л.а. „Форд” не е предприемал действия по активиране на спирачната
система на автомобила, защото няма данни за наличието на спирачен път. Няма
данни ищецът да е спрял на кръстовището. От мястото на навлизането му в
насрещната лента на движение, до мястото, където е бил в началото на удара, той
е изминал около 5,9 м. за 2,56 секунди. За същото време другият автомобил
„Форд” е изминал 91,40 м. Ако неговият водач е бил задействал спирачната му
система, при скорост от 90 км/ч, автомобилите са щели да се разминат.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: На първо
място по отношение на това, доколко е допустимо виновният за произшествието
водач да търси обезщетение за вреди в самостоятелен процес, искайки да бъде
обезщетен в някаква степен и поради виновно поведение на друг участник в
произшествието. В съдебната практика на състава на съда подобен случай не е
имало, а при прегледа на практиката на ВКС от последните години, също не беше
установен. Във всички известни на съда случаи става дума за възражения за
съпричиняване, при предявени от пострадалите искови претенции или за независимо
съпричиняване, при което се преценява кой в каква степен следва да носи
отговорност за вредите. Независимо от това обаче, налице е правен интерес от
воденето на подобен иск, тъй като той се обосновава от фактическите твърдения
на ищеца по отношение на това, че са му нанесени вреди от ответника, поради
противоправно поведение, което е причина и за настъпването на вредите. В този
смисъл това е един нормален иск за обезщетение към застраховател, който трябва
да отговаря за причинените вреди, от застрахован при него водач на МПС.
Затова съдът намира, че подобен иск е допустим. Наличието на
правен интерес не се и оспорва от ответника. Не се оспорват и фактите във
връзка с наличието на застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за л.а. „Форд Рейнджър”, който е другият
участник в произшествието. Спорът е за това дали водачът на този автомобил е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е в пряка
причинна връзка с настъпилите вреди. Т.е. не само да се установи някакво нарушение
на правилата за движение, но то именно да води до настъпването на вредите, те
да са пряко следствие от това противоправно поведение. В този смисъл е налице
много съдебна практика на ВКС, която е последователна и непротиворечива. Тя
обаче следва да се прилага с оглед фактите и обстоятелствата за всеки конкретен
случай.
Затова, на първо място следва да се установи налице ли е
нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на водача на
л.а.”Форд Рейнджър”. От събраните по делото доказателства се установяват такива
нарушения. Най-драстичното от тях е това, че автомобилът се е движил със
скорост, надвишаваща много разрешената за движение по подобен път – управление
със 138,5 км/ч, при позволена 90 км/ч. –
чл. 21, ал. 1 от ЗДП. На следващо място се установява, че спирачната система на
автомобила не е била задействана от водача изобщо и той не е направил опит да
намали скоростта или да спре. Това е нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДП.
По отношение на вината на водача на другия автомобил няма направени
възражения от ответника, няма наведени доводи за липсата й. Тя се предполага до
доказване на противното. Законовата презумпция не е опровергана – нито са
въведени подобни доводи от ответника, нито се установяват такива. Т.е. съдът
приема, че няма фактори, които обективно да са пречили на нормалната реакция на
водача и на преценката му за това с каква скорост се е движил и на способността
да се задейства спирачната система. Единственото, което съдът може да приеме
като ноторен факт е, че при изненадващата маневра, която е предприел ищецът,
другият водач също е бил изненадан и не е могъл да реагира бързо, но не и
изобщо да не реагира.
Най-спорният и най-важен въпрос обаче е този, дали установеното
противоправно поведение на този водач е пряко свързано с причинените вреди.
Т.е. би ли настъпило произшествието, ако този водач беше спазил нарушените
правила за движение. Отговор на този въпрос се съдържа в техническата
експертиза. Тя посочва, че ако другият автомобил се е движил с 90 км/ч. и
водачът е задействал спирачната система, ударът е щял да бъде избегнат.
Следователно, макар вината за произшествието на ищеца да е безспорно установена
с влязлата в сила присъда, то с поведението си другият водач също е допринесъл
за това.
Съдът счита, че искът е установен в своето основание.
По отношение на размера. Сумата, която счита ищецът, че му се
дължи, е в размер на 70 000 лв., като предявява частичен иск за
50 000 лв. Размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с
претърпените болки и страдания, вида и характера на телесните повреди, всички
преки и непосредствени вреди. На следващо място този размер по отношение на
понятието справедливост следва да бъде съобразен с моралните норми, като обезщетението не следва
да служи за материално облагодетелстване и несъразмерно увеличение на
материалното състояние. То следва да възмезди, а не да обогати.
В случая ищецът претендира както преките претърпени болки и
страдания, така и вреди занапред – как това ще се отрази на бъдещия му живот.
Т.е. ще се търпят ли вреди и занапред, вследствие на уврежданията.
А те са наистина сериозни. Вследствие на счупването на бедрената
кост, което е фрагментарно, е било
предприето оперативно лечение, с поставяне на импланти, които по-късно са били
отстранени също с операции. Болките и неудобствата са били големи. Стигнало се
е до скъсяване на дължината на бедрото, което според вещото лице е доста често
срещана последица при подобни счупвания. Възстановяването от това увреждане е
продължително, а занапред скъсяването може да бъде коригирано с ортопедични
обувки. Към това следва да бъдат прибавени и допълнителните увреждания, които
се получават от компенсацията на ограничените движения, за други части на
тялото като гръбначния стълб и другия долен крайник. Налице са и неудобствата
по време на възстановителния процес от това да не може ищецът сам да се
обслужва. В чисто емоционален и психичен план това произшествие е причинило и
психичен стрес, който е лекуван със съответните медикаменти, но е намерил
отражение и в самоограничаване на социалните контакти, в понижено самочувствие
и притеснения за външния вид.
По отношение на отстраняването на слезката. Експертизата дава
заключение, че този орган има много голяма роля по отношение цялостния имунитет
на организма. Нараняването на този орган и полученият кръвоизлив налага жовотоспасяваща операция за отстраняването. При това за в
бъдеще увреждането води до значително намаляване на работоспособността на
лицето, т.е. ограничават се възможностите за избор на работа, като при тежък
физически труд се наблюдава бързо изтощаване.
Предвид на това, обобщавайки всички свои разсъждения, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за ищеца следва да бъде в
размер на 49 000 лв.
В случая обаче е безспорно, че той също има вина за
произшествието. Влязлата в сила присъда е задължителна за съда по тези въпроси.
Ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата като не е пропуснал насрещно
движещия се л.а. Нарушаването на чл. 37 от ЗДП е безспорно. Няма пречка обаче
гражданският съд да се позове и на други нарушения, щом те се установяват от
доказателствата по делото. А нарушението на чл. 37 от ЗДП е пряко вързано и с
нарушаване на чл. 25, ал. 1 от с.з. Защото ищецът е имал много добра видимост
към пътя с насрещното движение, възприел е другия автомобил, но без да се увери
с каква скорост се движи той, ще
застраши ли маневрата движението, самонадеяно е предприел завой наляво. Има
също така и нарушаване на общата разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДП, като не е
съобразено и това, че автомобилът е имал товар и маневреността му при такива
условия е намалена. В случая
съпричиняването на вредите не се оспорва.
Съдът следва да прецени кой от водачите в каква степен е
допринесъл за настъпването на вредите. Ищецът счита, че двамата водачи имат еднакъв принос в това, а
ответникът счита, че приносът на ищеца е много по-голям – 90%.
Съдът счита, че в конкретния случай вината е най-вече на ищеца. Само по себе си превишаването на скоростта и
липсата на навременна реакция за задействане на спирачната система от другия
водач, не биха довели до произшествие, само ако ищецът беше изчакал да завие
наляво в продължение на не повече от 6-7 секунди. Седем секунди, които можеха
да му спестят всички претърпени болки и страдания. Това личи от заключението на
вещото лице, което посочва, че от предприемане на маневрата завой наляво, до
сблъсъка, са изминали 2,56 секунди. Т.е. произшествието е следствие най-вече от
самонадеяното поведение на ищеца и несъобразяване с основни правила за движение
по повод предприемане на маневри и спазване на предимството. Затова съдът
намира, че приносът на ответника е в размер на 15%, а този на ищеца – 85%. Т.е.
обезщетението по отношение на размера се редуцира и същото е 15% от
определената от съда сума от 49 000 лв. или 7350 лв.
Искът е основателен до този размер и ответникът следва да бъде
осъден да го заплати ведно с лихвата, от датата на подаване на исковата молба.
До пълния размер от 50 000 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските. Ищецът е освободен от държавни такси и
разноски в хода на делото, но само върху увеличения размер на иска. Претендира
се адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
От ответника се претендира ю.к. възнаграждение. Направените разноски от ищеца
по списък са 565 лв. Съдът определя ю.к. възнаграждение в размер на 150 лв.. По
отношение адв. хонорар на адв.
Х.. Съдът приема, че ищецът действително е лице, което изпитва материални
затруднения. Това се установява от събраните по делото доказателства за
здравословното му състояние, което е довело и до намалена трудоспособност.
Получаваните доходи са в минимален размер. Затова е освободен от внасянето на
държавна такса след увеличение в размера на иска. Цената му е 50 000 лв. и
според правилата на НРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение е 2030 лв. Това е размерът, който съдът
определя. Общо разноските са 2595 лв. Според уважения и отхвърлен размер на
иска, на ищеца се следват разноски от 381 лв., а на ответника от 127 лв. По
компенсация ответникът дължи 254 лв. От тях 200 лв. следва да се присъдят на
адвокат Х. и 54 лв. на ищеца.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество“Алианц
България“ АД, ЕИК *********, седалище ***, представлявано от изп. директори Орлин Пенев и Андрей Александров, да заплати
на И.Й.И. ***, ЕГН **********,***, сумата от 7350 лв. неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
29.06. 2016 г. на територията на община Омуртаг, на път II-48 – Котел – Омуртаг, за което
ищецът е признат за виновен с присъда по НОХД № 205/ 2017 г. на РС-Омуртаг, но
за причиняване на вредите вина има и другият водач С.И., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.10. 2018 г. до
окончателното изплащане, като в останалата част до пълния размер на
иска/предявен като частичен за 50 000 лв. от 70 000 лв./, до пълния
размер от 50 000 лв., отхвърля същия като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество“Алианц България“ АД, ЕИК
*********, с посочените по-горе данни, да заплати, по компенсация разноските по
делото, както следва:
На И.Й.И. с посочените по-горе данни, сумата от 54 лв., а на адв.дружество „Димов и Х.“, от гр. София, ЕИК *********,
представлявано от адвокат Г.Б.Х., сумата
от 200 лв.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Апелативен съд-*.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: