№ 45983
гр. София, 26.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110107039 по описа за 2022 година
Съдът е бил сезиран по искова молба, подадена от „==========“ ЕООД
срещу Е. Н. К. за установяване дължимостта на сумите, за които по ч.гр.д. №
60848/2021 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а
именно: сумата от 9589,51 лева - част от претендираната в заповедното
производство главница за периода 10.11.2016 г. - 10.12.2019 г.,
представляваща непогасени вноски по договор за потребителски кредит №
275-238/2009 г. от 18.05.2009 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.10.2021 г., както и сумата от
1358,51 лева - лихва за забава върху претендираната главница за периода от
21.05.2020 г. до 12.10.2021 г., включително.
С молба от 30.11.2023 г., депозирана лично от Е. Н. К. до исковия съд,
ответницата е заявила, че оттегля възражението, което е депозирала по ч.гр.д.
№ 60848/2021 г.
В последното открито съдебно заседание „==========“ ЕООД изразява
становище за прекратяване на делото поради отпадане на правния интерес.
Претендира присъждане на разноски единствено за държавна такса.
Предвид изложеното се налага извода, че възражението на ответницата по
чл. 414 ГПК е оттеглено с подадената от ответника молба. Последицата от
това е, че заповедта за изпълнение в първоначално оспорената част влиза в
сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист (чл. 416 от ГПК). В
този случай, съществуването на вземането на кредитора вече не може да се
оспорва от длъжника.
1
С иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК кредиторът цели последицата по чл. 416 от
ГПК - снабдяване с изпълнителен лист с оглед удовлетворяване на
субективното си материално право, което е и правният интерес от
предприетата защита. Удовлетворяването на този интерес с влизане в сила на
заповедта за изпълнение при оттегляне на възражението, прави безпредметно
водене на настоящото исково производство. Наличието на правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството и
съдът следи служебно за нея. В настоящия случай тя не е налице, тъй като с
оттеглянето на възражението от длъжника, издадената заповед за изпълнение
влиза в сила в частта относно сумата от 9589,51 лева - част от претендираната
в заповедното производство главница за периода 10.11.2016 г. - 10.12.2019 г.,
представляваща непогасени вноски по договор за потребителски кредит №
275-238/2009 г. от 18.05.2009 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.10.2021 г., както и сумата от
1358,51 лева - лихва за забава върху претендираната главница за периода от
21.05.2020 г. до 12.10.2021 г., включително, с което е постигнат целения от
кредитора ефект. Това следва и от мотивите към т. 10а от Тълкувателно
решение № 4 от 2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и
съдебната практика на ВКС по конкретни дела (например определение № 310
от 26. 05. 2017 г. на ВКС по т. дело № 914/2017 г., I т. о.).
Предвид изложеното съдът счита, че не следва да пристъпва към
разглеждане на исковете по същество, а производството по настоящото дело
следва да бъде прекратено.
Тъй като ответникът е станал повод за прибягване до искова защита и
прерастване на заповедното производство в исково, разноските за водене на
делото следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Ищецът посочва в
последно открито съдебно заседание, че претендира само държавна такса, с
оглед на което изявление като последно заявено съдът счита, че следва да се
съобрази (макар в производството по-рано да е претендиран и адвокатски
хонорар), доколкото съдът счита, че посоченото има характер на списък по
чл. 80 от ГПК в устно заявена форма.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7039 по описа за 2022 г. на СРС,
I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА Е. Н. К., ЕГН **********, жк. Дружба, бл. 158, вх. Г, ет. 6, ап. 84,
да заплати на „==========“ ЕООД, ЕИК ============ със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда
„Матрикс Тауър“, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 218,96
лева – сторени разноски за държавна такса в исковото производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3