Определение по дело №1555/2022 на Административен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………………

 

гр. Варна, 19.07.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VII състав, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

 като разгледа дело номер 1555 по описа за 2022 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата ЗДвП.

Образувано е по жалба от З.Д.Д., с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0324-000118/06.06.2020 г., издадена от началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия, упълномощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б „б“ ЗДвП, е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата е обективирано искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, допуснато със ЗДвП.

Освен доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, в жалбата са изложени съображения и относно искането за спиране на заповедта, изразяващи се в настъпване на сериозни материални вреди, тъй като същия полага грижи за семейството си и в случай, че остане без свидетелство за управление на МПС, ще настъпят сериозни последици за него. Посочено е, че работното място на жалбоподателя е почти извън гр. Провадия, като домът му е отдалечен на няколко километра, а до там няма граждански транспорт и може да стига до работа само със собствен транспорт, поради което е в риск от оставане без работа, съответно доходи за семейството. Отделно от това, бащата на Д. също има здравословни проблеми – 100 % инвалидност, като не може да се придвижва без помощни средства – инвалидна количка. В тази връзка при всеки медицински преглед, консултация, изследвания и т.н. трябва оспорващият да го води с МПС, като няма друга възможност. Тези обстоятелства налагат почти ежедневното, Д. да ползва автомобила. Невъзможността да използва автомобила ще му причини значителна и трудно поправима вреда от имуществен и неимуществен характер. Моли за спиране на допуснатото предварително изпълнение.

Административен съд- Варна, след обсъждане на писмените доказателства по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай спрямо З.Д.Д. е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Мярката е наложена на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, тъй като при проверка на жалбоподателят, извършена на 03.06.2022 г., около 11,10 ч., управлявал лек автомобил собственост на Р.Т.М.и отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер, както и не е изпълнил предписание за медицинско изследване, за което е издаден талон. Изложеното представлява нарушение на чл. 171, т. 2а, б. Б ЗДвП, съгласно която прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед. Съгласно разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. А според чл. 166, ал. 4 АПК и ТР № 5 от 8.09.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОС на съдиите от ВАС, разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК е приложима и в случаите, когато законът не урежда изрично правомощие за съда да постанови друго.

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в хипотезите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят презюмира наличието на една или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0324-000118/06.06.2020 г., издадена от началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия е такава по чл. 171, т. 1 буква“б“ ЗДвП, има това ex lege предварително изпълнение, без издалият я административен орган да носи тежестта да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита е необоримо презюмиран от чл. 172, ал. 6 ЗДвП. От формална страна, тъй като се касае за предварително изпълнение ex lege, което стои извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение го да обосновава в заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП и да се разпорежда за допускането му. Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК на актове по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това ex lege предварително изпълнение. В съответствие с това, всички заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората–чл. 171 ЗДвП. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му (арг. от чл. 172, ал. 5 ЗДвП). Т. е. - в контекста на изискванията на чл. 166, ал. 2 АПК следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В процесния случай, жалбоподателят сочи, че при липса на свидетелство за управление на моторно превозно средство ще настъпят сериозни материални вреди, тъй като същия полага грижи за семейството си и в случай, че остане без свидетелство за управление на МПС, ще настъпят сериозни последици за него. Посочено е, че работното място на жалбоподателя е почти извън гр. Провадия, като домът му е отдалечен на няколко километра, а до там няма граждански транспорт и може да стига до работа само със собствен транспорт, поради което е в риск от оставане без работа, съответно доходи за семейството. Отделно от това, бащата на Д. също има здравословни проблеми – 100 % инвалидност, като не може да се придвижва без помощни средства – инвалидна количка. В тази връзка при всеки медицински преглед, консултация, изследвания и т.н. трябва оспорващият да го води с МПС, като няма друга възможност. Тези обстоятелства налагат почти ежедневното, Д. да ползва автомобила. Невъзможността да използва автомобила ще му причини значителна и трудно поправима вреда от имуществен и неимуществен характер. В искането се съдържа единствено копие от трудов договор, като липсват доказателства за твърдяното влошено здравословно състояние на членове от семейството, както и такива  за евентуалните значителни или трудно поправими вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на заповедта за отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Липсата на конкретни доказателства обуславящи нанасянето на значителна и трудно поправима вреда от имуществен и неимуществен характер в резултат на предварителното изпълнение на процесната заповед, са неоснователни като доводи с оглед преценката по реда на чл. 166 от АПК. Степента на обществена опасност на дадено административно нарушение се определя от законодателя чрез въвеждането й като праг за налагане на съответното административно наказание.

Наред с това, не са посочени нито в какво се изразяват значителните вреди, нито пък значимостта на личния интерес. Този личен интерес на жалбоподателя най - лесно би бил защитим, ако при извършената му проверка от полицейските служители бе дал проба с техническо средство за наличието на алкохол в кръвта и бе отишъл на изследване с издадения му талон за медицинско изследване. След като не е сторил това, а е отказал, то и сам се е поставил в затруднение да защити своите интереси и права. Освен това, дори да са посочени такива, тези вреди следва да имат изискуемата се от чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2, изр. 1 АПК значителност и/или трудна поправимост –лични ангажименти на оспорващия в общия случай могат да бъдат обезпечени чрез ползване на обществен превоз. Произтичащите от това неудобства за жалбоподателя по степен на важност, не са съпоставими с основанията по чл. 60, ал. 1 АПК, нито са противопоставими на защитения с предварителното изпълнение по чл. 172, ал. 6 ЗДвП обществен интерес по чл. 171 ЗДвП.

Следва да се отбележи, че всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията, безспорно причинява неудобства и принципно може да засегне права и интереси на гражданите, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. От друга страна, съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако то накърнява права или законни интереси на други. С чл. 4, ал. 3 АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, както и на правата, свободите и законните интересите на други лица. В търсене на баланс, законодателят въвежда принципа на съразмерност в чл. 6 от АПК като основен принцип на административното производство, възпроизведен и в чл. 272 от АПК. В случая, временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, е постановено като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси в частност правата на участниците в движението по пътищата.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав преценява искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0324-000118/06.06.2020 г., издадена от началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

По тези съображения Административен съд-Варна, XIV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на З.Д.Д., с ЕГН ********** ***, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0324-000118/06.06.2020 г., издадена от началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия.

Определението е окончателно и не подлежи на оспорване по аргумент от чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Препис от съдебния акт да се изпрати на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: