П
Р О Т
О К О
Л № 260205
гр.
Пловдив, 17.12.2020
година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ЧОЛАКОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор ДИМИТЪР АНГЕЛОВ,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия СТОЙНОВА
ВЧНД № 615 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10,00 часа в залата се явиха:
При добър звук
и картина на линията по Skype
в Затвор – П. се намира жалбоподателят
– исканото лице Н.В.М. в изпълнение
разпореждане на съдията
докладчик, издадено въз основа на
Заповед на председателя на Апелативния съд за разглеждане на наказателни дела
със задържани лица чрез видеоконферентна връзка Skype.
В съдебната зала се явява неговия защитник адвокат
В. М..
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява
прокурор ДИМИТЪР АНГЕЛОВ.
В съдебната зала
присъства и системният
администратор на Апелативен съд –
Пловдив – В. Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ИСКАНОТО
ЛИЦЕ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се частната
жалба.
Адв.М.: Поддържам жалбата.
ИСКАНОТО
ЛИЦЕ: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда. Нямам нови искания и искания за
доказателства.
Адв.
М.: Нямам искания за
отводи. Нямам искания за нови доказателства.
ИСКАНОТО
ЛИЦЕ: Нямам искания за
отводи. Нямам искания за нови доказателства.
С оглед изявленията на страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на
съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв.
М.: Уважаеми апелативни
съдии, моля да определите мярка, различна от задържане под стража по следните съображения:
На
първо място, вчера пред окръжен съд се гледа
делото по и се отсрочи за
6.01.2021 г. Тоест, определянето на една мярка различна от задържане под стража
би дала възможност на подзащитния ми да прекара коледните празници със
семейството си вкъщи. Няма данни той да се е укривал от правосъдието. Безспорно
изяснено е по делото, че производството в Гърция се е провело изцяло задочно,
изобщо не е бил уведомяван за него. На практика той е уведомен, че е търсен от
гръцките власти 23 години след извършване по техни данни престъпни деяния.
Безспорно установено е по делото, че
подзащитният ми има постоянен адрес, който е известен на органите на съда и прокуратурата, този
адрес не е променян повече от 50 г., в
с. З. т., освен това е постоянно трудово ангажиран. На практика той работи на
едно и също място от 2013 години до настоящия момент. Само тези два факта
помоему обуславят факта, че той не би се укрил.
Социално и трудово ангажиран, постоянен адрес и по никакъв начин не би
препятствал евентуално изпълнение на ЕЗА.
Моля да приемете, че не съществува
опасност той да се укрие или да
извърши престъпление. Няма данни за други
досъдебни производства срещу него до момента.
ДАДЕ
СЕ ПРАВО ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ: По никакъв начин аз не
съм уведомяван по никакъв начин за дело, водено преди 23 години в Гърция. 1997
г. съм обвинен, а аз не съм влизал в тази държава. През 2000 г. съм пътувал и
никой не ме е спрял. Делото на окръжния
съд се отложи, защото нямах документ.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля
да оставите без уважение жалбата на М..
Безспорно съдът се е съобразил, че са
налице законовите предпоставки, визирани в чл. 42 и чл. 43 от ЗЕЕЗА, а също
така и тези по чл. 64 от НПК предвид, че се касае за извършено престъпление от
български гражданин в Гърция, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода до 15 г., а също така и
доживотен затвор. М. е осъден от съда
за тежки престъпления в Гърция.
Предполага се, че е налице реална опасност да се укрие, предвид тежестта на обвинението,
за което има постановен съдебен акт.
Присъединявам съм изцяло към изложените
мотиви на окръжния съд, като още веднъж моля да потвърдите същото с оглед
предаване на Н.М. на гръцките власти по ЕЗА.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАДЕ СЕ ПРАВО ЗА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО
ЛИЦЕ.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ: Моля за по-лека мярка.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
След тайно
съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка със Затвора П..
Съдът,
след тайно съвещание, обяви на страните съдебния си акт:
Производството е по реда на чл.
64 ал.8 от НПК вр. с чл.43 ал.3 ЗЕЕЗА.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната жалба, като подадена в
срок, от процесуално легитимирана страна – защитник по назначение на исканото
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА,
а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Делото е образувано по постъпила ЕЗА
от държава - членка на ЕС - Гърция, с искане за предаване на българския
гражданин Н.В.М., за изтърпяване на наложено с влязла в законна сила присъда
наказание от петнадесет години лишаване от свобода. Ето защо и предвид спецификата на настоящето
производство, съдът не следва и не може да обсъжда никакви доводи, свързани с
обоснованото предположение за съпричастност към деянието, респективно, за
виновност/ невиновност на лицето, предвид
и принципите на взаимно доверие и сътрудничество между държавите от ЕС,
установени по силата на Договора за Европейски съюз, подписан 1992 г. в град
Маастрихт, Холандия и останалите действащите в тази връзка национални и
международни актове.
Подробен анализ относно съответствието на
постъпилата ЕЗА с изискванията на чл.36 и чл.37 от ЗЕЕЗА и наличието на
абсолютни и факултативни основания за отказ тя да бъде изпълнена, се дължи в
производството по разглеждане на ЕЗА по същество. Все пак очевидно, ако дори и
на пръв поглед издадената заповед не съответства на законовите изисквания и са
налице основанията по чл.39 от ЗЕЕЗА, налагане на най – тежката мярка за
процесуална принуда няма да е законово обосновано решение. В контекста на
посоченото се споделя становището на ОС – Пловдив, че постъпилата ЕЗА отговаря
на формалните изисквания за съдържание, реквизити, постъпила е по защитен начин
и е придружена с превод на български език и абсолютни основания за отказ от
изпълнението й не са налице, тъй като престъплението, за което е издадена
заповедта, не попада под наказателната юрисдикция на Република България, няма
данни исканото лице да е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда
на българския съд или на съда на трета държава членка и да изтърпява или да е
изтърпял наказание, както и да са налице пречки присъдата да бъде приведена в
изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено. Без
съмнение М. не е и малолетно лице, съгласно българското законодателство. Вярно
е, че от ЕЗА става ясно, че М. не е участвал лично в съдебния процес, резултат
от които е постановената присъда и наложеното наказание, за изпълнение на което
предаването му от гръцките власти се иска. Но, в заповедта изрично е отразено,
че след предаването на лицето, на същото ще бъде връчено съдебното решение и той
ще има право да поиска делото да бъде преразгледано, с представяне на нови
доказателства и възможност за отмяна на съдебния акт. Очевидно се касае за
престъпление, за което двойна наказуемост не се изисква по смисъла на чл.36 от ЗЕЕЗА, а до изтичане на давността за изтърпяване на наложеното наказание има
още 16 години, според отразеното в заповедта.
Искането за
вземане на най – тежката мярка за неотклонение е депозирано от прокуратурата в
съответствие с императивната разпоредба на чл.43 ал.2 от ЗЕЗЗА, което не
означава, че закона презюмира, че именно тази мярка е единствената,
която в достатъчна степен обезпечава производството по същността на ЕЗА.
Вземането на мярка за неотклонение не е задължително в нито една процесуална
ситуация, още по – малко вземане на най-тежката такава, предвидена в закона. В
случая обаче правилно е преценено от окръжния съд, че именно тази мярка ще
обезпечи в най – висока степен безпрепятственото провеждане на посоченото
производство, тъй като при прилагане на по-лек режим на ограничение съществува
опасност исканото лице да се укрие. Известна е практиката на съда в Страсбург,
че при първоначално вземане на мярка за неотклонение не може да се пренебрегне
обществената опасност на конкретно извършеното деяние, което в случая, според описанието
му в ЕЗА и наложеното ефективно наказание – 15 години лишаване от свобода, се
характеризира със завишена обществена опасност. Посоченият срок на лишаване от
свобода е достатъчен мотив за исканото лице да се отклони, чрез укриването си,
за да предотврати възможността това тежко наказание реално да бъде изпълнено.
Известно е още, че мярка за неотклонение „Домашен арест“ се прилага единствено
при наличието на хуманни съображения – заболяване на исканото лице или негов
близък, за който единствено се грижи и други лични и семейни причини, наличието
на каквито от материалите по делото и от становището на исканото лице, не могат
да се изведат. На последно място,
предвидените в ЗЕЕЗА императивни, кратки срокове за провеждане на
производството по чл.44 от закона, не предполагат значително по време
ограничение на правото на свободно предвижване на исканото лице, а при
възникване на основания за продължаване на производството извън посочените
срокове, съществува процесуалната възможност по чл.45 ал.5 от ЗЕЕЗА да се
направи искане за изменение на взетата мярка за неотклонение.
Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен
състав от ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че определението на окръжния съд
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което и:
О П
Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 260430/11.12.2020 г., постановено по ЧНД №
2488/2020 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 10,15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
СЕКРЕТАР: