Номер 295205.11.2020 г.Град Бл.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бл.Трети въззивен граждански състав
На 05.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20201200501224 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 и следващите от ГПК. Инициирано е
по повод подадена жалба от ЕТ „Р.И.-Д.“, ЕИК ********* срещу Разпореждане от
10.08.2020 г. на Частен съдебен изпълнител Ш.Д., с район на действие Окръжен съд – Бл.,
постановено по изпълнително дело № 127/2020 г. С оспореното разпореждане органът по
индивидуално принудително изпълнение, след изрично депозирано възражение от
длъжника, е отказал да намали размера на приетите разноски в изпълнителния процес,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, заплатено от взискателя
„Ц.Л.“ ЕООД, ЕИК ********* на неговия процесуален представител адвокат Н.Г.
В жалбата са изложени съображения, според които така приетият размер на
адвокатския хонорар от 700 е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело и спрямо материалния интерес на вземането, което подлежи на
принудително удовлетворяване. Настоява се адвокатският хонорар, който длъжникът в
изпълнителното производство следва да заплати на взискателя, да бъде редуциран до сумата
от 200 лева.
В отговора на жалбата се сочи, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност, а така също и че процесуалният представител на взискателя, след подаване на
молбата за образуване на изпълнителния процес, е извършил и редица други действия.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна,
когато размерът му е прекомерен, е уредена в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В
цитираната разпоредба не е предвидена изрично такава възможност и по отношение на
производствата пред съдебен изпълнител. В случая обаче се касае за празнина в закона,
която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК
систематическо е поместена в част първа "Общи правила" на ГПК, поради което трябва да се
приеме, че същата намира приложение както за исковия, така и за изпълнителния процес.
Поради това съдебният изпълнител също има право, по молба на длъжника, да се произнася
по искането за намаляване размера на разноските, представляващи заплатен адвокатски
хонорар от взискателя. С оглед на това подадената жалба е допустима – същата е
депозирана от лице, което има интерес от нея и е насочена срещу подлежащ но проверка от
съответния окръжен съд акт.
1
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
Изпълнително дело № 127/2020 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ш.Д. е
инициирано въз основа на подадена молба от „Ц.Л.“ ЕООД, с приложен към нея
изпълнителен лист, с който ЕТ „Р.Н.-Д.“ е осъден да заплати на взискателя сума в общо
размер на 1200 лева. С молбата е поискано проучване на имуществото на задълженото лице
и предприемане на изпълнителни действия спрямо него, в това число налагане на запори
върху вземания от банкови сметки и вземания от трети лица. С Разпореждане от 28.02.2020
г. съдебният изпълнител е образувал изпълнителното производство и е признал правото на
взискателя да претендира от длъжника 766 лева съдебни разноски, сторени в хода на
изпълнителния процес, от които 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното разпореждане е подадено възражение от длъжника ЕТ
„Р.Н.-Д.“, с което е поискано размерът на адвокатския хонорар в изпълнителния процес да
бъде намален от 700 на 200 лева.
С Разпореждане от 10.08.2020 г. Частен съдебен изпълнител Ш.Д. /без да излага
мотиви по същество, а само описвайки фактическата обстановка по делото/ е оставил
възражението без уважение.
Когато съдебният изпълнител се произнесе по молбата за намаляване на адвокатския
хонорар, неговият акт, с който уважава или не възражението за прекомерност, подлежи на
оспорване пред съответния окръжен съд.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ – трябва да се вземат предвид извършените процесуални действия и всички други
обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на производството. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба по чл. 426 от ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, от
процесуалния представител на взискателя са извършвани и други процесуални действия,
свързани със събиране на вземането. Така например на 07.08.2020 г. адвокат Г. е депозирала
молба за налагане на запор върху вземания на длъжника от негова банкова сметка, открита
в „Р.“ АД. В тази връзка, неоснователно се явява заявеното от жалбоподателя възражение,
че на процесуалния представител на взискателя се дължи само възнаграждението от 200
лева. Действително, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към 28.02.2020 г. – датата на която
е образувано изпълнителното дело и на която дата е претендиран адвокатският хонорар/
минималният размер на адвокатския хонорар за образуване на изпълнително дело е 200 лева.
Това възнаграждение обаче е дължимо само в хипотезите, когато адвокатското съдействие се
е ограничило единствено до образуване на делото, тоест – до подаване на молба за
иницииране на изпълнително производство. В настоящи случай обаче, видно от материалите
по изпълнително дело № 127/2020 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ш.Д., адвокат
Г. освен че е подала от името на представляваното от нея дружество молба по чл. 426 от
ГПК, същата е извършила и последващи фактически и правни действия /включително
подаване на молба за налагане на запор/, които са били насочени пряко към удовлетворяване
вземането на взискателя. Именно поради тези съображения на адвоката на взискателя се
дължи адвокатско възнаграждение и за процесуално представителство, защита и съдействие,
което на основание чл. 10, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към 28.02.2020 г. –
датата на която е образувано изпълнителното дело и на която дата е претендиран
адвокатския хонорар/ възлиза на 157 лева.
С оглед изложеното по-горе, минималният размер на адвокатския хонорар, който
следва да бъде присъден в тежест на длъжника по изпълнителното дело, възлиза на 357 лева.
Тъй като изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност –
2
същото е сравнително не голям по обем /едва 63 листа/, по него не са извършвани описи,
респективно продани на движими или недвижими вещи, а към настоящия момент по сметка
на съдебния изпълнител са преведени дължимите от длъжника суми, направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от 700 лева се явява основателно. Само
за пълнота следва да се отбележи, че присъединеният на основание чл. 456, ал. 2, във вр. ал.
1 от ГПК изпълнителен лист, по силата на който длъжникът следва да заплати на взискателя
допълнително сума от 1200 лева, не е основание за увеличаване на първоначално
претендирания адвокатския хонорар. Това е така, понеже към молбата за присъединяване е
приложен договор за адвокатска защита и съдействие, от който е видно, че във връзка с това
действие взискателят е заплатил допълнителен хонорар /различен от вече платените 700
лева/ на адвокат Г..
Именно поради тези съображения така претендираният хонорар следва да бъде
редуциран до сумата от 357 лева. Това налага и отмяна на обжалваното разпореждане в
частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на
адвокатското възнаграждение за разликата над сумата от 357 лева до претендираните 700
лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бл.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 10.08.2020 г. на Частен съдебен изпълнител Ш.Д., рег. №
796, с район на действие Окръжен съд – Бл., постановено по изпълнително дело № 127/2020
г., в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника ЕТ „Р.И.-Д.“, ЕИК
********* за намаляване размера на адвокатското възнаграждение за разликата над сумата
от 357 лева до претендираните 700 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, разноските на взискателя „Ц.Л.“
ЕООД, ЕИК ********* представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело № 127/2020 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ш.Д., рег. № 796,
с район на действие Окръжен съд – Бл. от 700 /седемстотин/ лева на 357 /триста петдесет и
седем/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3