№ 1663
гр. Варна , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503517 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова
гр. дело № 3517 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.
Образувано е възоснова на Жалба с вх. Рег. № 19888 от 19.10.2020 г. по опис на СИС
при ВРС, с правно основание чл. 435, ал.3 от ГПК подадена от **** срещу Постановление
от 06.10.2020 г. постановено на основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК по изпълнително дело №
1167/2012 г. по опис на СИС при ВРС.
В жалбата се излага, че жалбоподателят е взискател по изпълнителното дело и на
28.06.2019 г. е поискал извършване на справки и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и съпругата му. На 06.08.2019 г. е поискал налагане на глоба
на длъжностното лице, което не изпълнява запора. Твърди, че на 12.08.2019 г. е изпратено
ново запорно съобщение, което е било редовно връчено на 22.08.2019 г., а с молба от
13.09.2019 г. е поискано и налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
съпругата на длъжника. Излага, че въпреки тези действия, съдебният изпълнител е
1
прекратил изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК при липсата на
предпоставките за прилагане на тази разпоредба.
В мотивите към обжалваното постановление, съдебният изпълнител излага, че
изпълнителното дело № 1167 е образувано на 18.07.2012 г. възоснова на изпълнителен лист
издаден на 26.04.2012 г. по НОХД № 5366/2011 г. за заплащане на сумата от 2500 лева,
ведно със законна лихва считано от 11.05.2010 г. до окончателното заплащане на
задължението. Излага се, че прекратяването е извършено в съответствие със задължителното
тълкуване дадено с ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, считано от 27.10.2018 г., а действията
описани в жалбата са били извършени след като делото е било прекратено по силата на
закона.
Настоящият въззивен съд, приема, че жалбата е подадена в срок, изхожда от
легитимирано лице, което е имало качеството на взискател по изпълнителното дело,
насочена е срещу подлежащо на обжалване действие – прекратяване на принудителното
изпълнение, на основание чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.
От съдържанието на изпълнителното дело се установява, че след неговото
образуване, с молба вх. Рег. № 20843 от 27.10.2016 г. взискателят е посикал конкретни
изпълнителни действия. От този момент до 27.10.2018 г. са изтекли две години, в което е
било налице процесуално бездействие. То от своя страна води до прекратяване на
принудителното изпълнение, като съобразно цитираното в мотивите на съдебния изпълнил
ТР 2/2015 г. не е необходим изричен писмен акт. В т. 10 от ТР № 2 /2015 г. е поставен
въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б."д"
ГПК отм.). Отговорът на този въпрос по кагегоричен начин обосновава законосъобзазността
на обжалването действие, тъй като се приема, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Съдебният изпълнител не е компетентен да преценява погасителна давност, затова
може да извършва действия само в двегодишен срок от последното действие с което е
прекъсната давността. Правилно съдебният изпълнител е констатирал, че прекратяването е
настъпило след 27.10.2018 г. и в съответствие с ограничените си правомощия е
материализирал този факт в писмен акт, който акт инкорпопира подлежащо на обжалване
действие.
Посочени в жалбата действия, не са прекъснали две годишния срок, а са извършени
2
след неговото изтичане, поради което съдебният изпълнител нито може да ги приема като
прекъсващи давността, нито може да извършва поисканите действия.
С оглед гореизложеното съдът приема жалбата за неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 06.10.2020 г., с което е прекратено
производството по изпълнително дело № 1167 по опис на ВИС при ВРС за 2012 г., на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3