№ 186
гр. Габрово, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО, ., в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210201083 по описа за 2021 година
Жалбоподателя Х. В. С. от град Трявна е обжалвал Наказателно постановление
№ 20-0892-000621, издадено на 08.09.2021 година от Началник на Сектор „ПП” при
ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП същият е
санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от „Шест месеца”, наложени на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-
во от ЗДвП, както и с отнемане на десет контролни точки – същото осъществено въз
основа на Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършване на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение,
както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (Обн.ДВ бр. 1/04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013г.; изм. брой 44/2015 г.; изм.
и доп. бр. 28/04.04.2017 г., в сила от 4.04.2017 г.; бр. 26/23.03.2018 г.). Въз основа на
съображения, изложени в подадената жалба и развити чрез процесуален представител,
който е упълномощил според предвидения за това ред, жалбоподателя е счел
издаденото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания
за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от
това. Към последните спадат и разноски, заплатени на този процесуален представител,
които се претендират за присъждане съгласно предвиденото в ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е
упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище
за оставянето на същата без уважение и потвърждаване на атакуваното чрез нея
1
постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна е направено искане за
присъждане на разноски във връзка с осъществено процесуално представителство от
него, които се претендират въз основа на предвиденото в ЗАНН. Освен посоченото,
процесуалния представител на тази страна е направил и искане за намаляване (поради
прекомерност) на заплатения адвокатски хонорар с твърдения, че същия надвишава
минималния размер, предвиден в действащата нормативна база по отношение на него.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподателя е правоспособен водач от категориите „В”, „М” и „АМ”, воден
на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, който до 30.07.2021 г. не е бил
санкциониран чрез влезли в сила постановления за нарушения на норми от ЗДвП,
извършени при управление на МПС. Към тази дата той се е явявал собственик на лек
автомобил „Воксхол Омега” с Рег. № ЕВ 40-23 ВА. Правото на собственост върху
последния е било придобито с договор за покупко-продажба от 27.01.2020 г. с
нотариална заверка на подписите на нотариус с Рег. № 706 на Нотариалната камара
(приложен на л. 13 от НАХД № 1083/2021 г. на Районен съд - Габрово), сключен между
него и две други физически лица.
На 30.07.2021 година жалбоподателя управлявал посочения лек автомобил в гр.
Габрово, като се движел с него по бул. „Стефан Караджа” в посока на бул.
„Могильов”. Докато управлявал МПС, около 09,40 часа на същата дата той бил спрян
за проверка от полицейски екип, в състава на който влизали свид. И. Н. и М. Григор –
служители на РУ Габрово. При проверката те установили, регистрацията на МПС е
била прекратена служебно (по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП) на 25.06.2020 г. поради
неизпълненото задължение от собственика да го регистрира на негово име в
двумесечен срок от момента за придобиването му. С оглед на това обстоятелство,
отразено в изготвена докладна записка (с Рег. № 264ЗМ-96/02.08.2021 г.) до Началник
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, както и на данните за
самоличността на водача, са били извършени действия по сезиране на Районна
прокуратура Габрово и по съставяне на акт за извършено административно нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С постановление, издадено на 09.08.2021 година, прокурор
при тази прокуратура е отказал да образува наказателно производство за извършено
престъпление от общ характер – по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като въз
основа на събраните по преписката данни е приел, че съответното изпълнително
деяние, което е било свързано с предприетото управление на автомобила, не се явява
съставомерно от субективна страна.
Въз основа на съставения акт и на останалите материали по административно-
наказателната преписка, на 08.09.2021 година Началника на Сектор „Пътна полиция”
2
при ОД на МВР Габрово е издал цитираното наказателно постановление под № 20-
0892-000621, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 8 от делото екземпляр на НП сочат,
че той е получен от жалбоподателя на 07.12.2021 г. Жалбата против същото е
постъпила при наказващия орган на 14.12.2021 г., или в рамките на седемдневния срок,
започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради
обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна по отношение на
искането за отмяна на обжалваното постановление.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и
следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата
на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези
срокове са спазени, тъй актът е съставен още на датата за извършване на самото
нарушение, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня, в който неговия автор
за явява открит. Предвидения срок за издаване на обжалваното наказателно
постановление също е спазен, тъй като то е било издадено преди края на шестмесечния
период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на
нарушението, което е документално установено според регламентирания в ЗАНН ред.
Актът е съставен от компетентно (съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) лице, а същия и
наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени като
задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Последното е издадено от
компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 2.12 от
посочената в него Заповед с Рег. № 8121з-515/14.05.2018 година, издадена от
Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 15-16 от НАХД № 1083/2021 г. на
РС Габрово, водят до заключение, че Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР
Габрово е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице,
разполагащо с права да издава подобни постановления за нарушения на норми от
посочения закон.
Въпреки че нарушението безспорно е налице от обективна страна, съдът намери,
че жалбоподателя Х. С. е незаконосъобразно санкциониран за него. По делото не са
приложени доказателства, които да установяват, че към датата, на която МПС е било
управлявано от същия в гр. Габрово, той е знаел (или би могъл да предполага), че
автомобилът се е явявал с прекратена регистрация. Щом това е така и към момента, в
3
който е спряно за проверка от полицейските служители, то е било с монтирани
регистрационни табели, следва да се заключи, че действията във връзка с извършеното
служебно прекратяване на неговата регистрация не са били сведени до знанието на
собственика, а оттук – че управлението на колата не би могло да осъществява състава
на нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна страна. Това е така,
тъй като изпълнителното деяние на въпросното нарушение, както и това на
аналогичното нему престъпление по чл. 345 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, е възможно да
бъдат осъществени при пряк умисъл, който не би могъл да се счита за проявен в
настоящия казус поради липса на доказателства за уведомяване на собственика от
Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово за прекратената регистрация поради
неизпълненото от него задължение по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Нито едно от
изложените обстоятелства не е отчетено от страна на наказващия орган, въпреки че въз
основа на тях (според предвиденото в чл. 53, ал. 1 от ЗАНН) той е следвало да
прекрати образуваната преписка чрез мотивирана резолюция, тъй като извършеното
нарушение не би могло да се вмени във вина на водача. Като не е сторил това и е
санкционирал жалбоподателя с посочените наказания, същия е издал едно
незаконосъобразно постановление, което подлежи на отмяна поради тази причина.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично
направеното искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери,
че ответната по жалба страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
стойността на разноските, направени (според приложения на л. 26 договор за правна
защита и съдействие) от жалбоподателя във връзка с упълномощаване на процесуален
представител – адвокат от АК Габрово, който го е представлявал в производството по
настоящото дело. Вписаната в същия сума надвишава с 50 лева възнаграждението за
съответния вид дело, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а като се базира на това
обстоятелство и на вида на самото осъществено процесуално представителство, което
не се характеризира с каквито и да било затруднения, обективно възникнали заради
фактическата или правна сложност на делото, съдът прие, че направеното искане за
неговото намаляване следва да се уважи. При тези съображения и предвиденото в чл.
36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от посочената Наредба (в редакцията по ДВ бр.
68/2020 г.) прие, че от действително направените разноски ответната по жалба страна
ще следва да заплати сума в размер на 300 лева, съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, както
и че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски над нея следва да се остави
без уважение в останалата част.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20-0892-000621, издадено на
08.09.2021 година от Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с
което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на Х. В. С. от гр. Трявна, ул. „*********”
№ 96, ЕГН **********, са били наложени: ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 200
(двеста) лева и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от ШЕСТ
МЕСЕЦА – на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, както и ОТНЕМАНЕ на
ДЕСЕТ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ – същото въз основа Наредба № Із-2539 от 17.12.2012
година на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършване на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и
реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово, със седалище град Габрово и адрес на
управление улица „Орловска” № 50, ДА ЗАПЛАТИ на Х. В. С. от гр. Трявна, ул.
„*********” № 96, ЕГН **********, сума в размер на 300 (триста) лева,
представляваща част от разноските, заплатени от същия за адвокат, на основание чл.
63д, ал. 2 от ЗАНН.
ОСТАВЯ искането на Х. В. С. от град Трявна, улица „*********” № 96, ЕГН
**********, за присъждане на разноски, заплатени от посоченото лице на адвокат за
осъществено от него процесуално представителство по делото, БЕЗ УВАЖЕНИЕ В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ – до пълния претендиран размер от 350 (триста и петдесет)
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5