Мотиви към Присъда
№ 11 / 18.02.2020г. по НОХД № 1823/2019г. по описа на
Несебъркия районен
съд
Районна прокуратура – Несебър е
внесла срещу подсъдимия И.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, обвинителен акт,
с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”
от Наказателния кодекс – за това, че около 20:40 часа на 30.11.2019г., в град
Несебър, отсрани на автогарата в к.к. Слънчев бряг, бивш билетен център на
“Автотранспорт”, при условията на опасен рецидив, от автобус марка “Сетра 415 UL” с рег.№ А 9676 КА, на “*****”
– Бургас, е отнел чужди движими вещи – един брой платнена чантичка тип паласка на
стойност 4 лв. (четири лева) и сумата в размер на 1 905 лв. (хиляда
деветстотин и пет лева), или общо сумата в размер на 1 909 лв. (хиляда
деветстотин и девет лева), от владението на И.Г.Д. с ЕГН **********, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Призводството по делото е
протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание в хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Бургас, териториално
отделение Несебър поддържа обвинението
като счита, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства то
е доказано по категоричен начин, според фактическата обстановка в обвинителния
акт, изложените в който факти подсъдимият признава изцяло. Моли подсъдимият да
бъде признат за виновен, а по отношение на наказанието, което следва да му се
наложи, изразява становище, че по вид следва да бъде наложено предвиденото за
това деяние – лишаване от свобода, а срокът, за който да бъде определето
наказанието, предлага да бъде три години, което след редукцията по чл.58а от НК, да бъде намалено и наложено за срок от две години, което да бъде изтърпяно
от подсъдимия при първоначален строг режим.
Служебният защитник на подсъдимия
И.С.С. – адвокат М.Т.С., поддържа, че са налице смекчаващи вината
обстоятелства, а именно изразеното съжаление за стореното, признаването на
вината и съдействието, което подсъдимият е оказал на разследващия орган, поради
което моли същите да бъдат съобразени при определяне на размера на наказанието.
В съдебно заседания подсъдимият
се възползва от правото си да не дава обяснения по случая, а в правото си на
последна дума моли за по-нисък размер на наказанието.
Несебърският районен съд след
като прецени събраните поделото доказателства и взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.С.С. е роден на ***г***,
с постоянен и настоящ адрес:***, не е женен.
Видно от приложената справка за
съдимост рег.№ 885 от 01.11.2019г.,
издадена от Районен съд – Несебър, същият към датата на извършване на деянието,
описано в обвинителния акт, е многократно осъждан, като осъжданията, явяващи
се от значение за определяне на
квалификацията на деянието по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а”, б.”б” от НК, са както следва: 1) НОХД
№ 293/2014г. по описа на РС-Карнобат, за извършено на 23.06.2014г. престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б”б” от НК, за
което на подсъдимия е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от две
години; 2) НОХД № 5052/2014г. по описа на РС-Бургас, за извършено на
19.06.2014г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което на подсъдимия е наложено
наказание “Лишаване от свобода” за срок от четири месеца; 3) НОХД № 152/2017г.
по описа на РС-Карнобат, за извършено на 24.09.2016г. престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, за което на
подсъдимия е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години; 4)
НОХД № 380/2017г. по описа на РС-Карнобат, за извършено на 29.04.2017г.
престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което на подсъдимия е наложено
наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца; 5) НОХД № 108/2017г. по
описа на РС-Котел за извършено на 19.11.2016г. престъпление по чл.194, ал.3,
вр. ал.1 от НК, за което на подсъдимия е наложен наказание “Лишаване от
свобода” за срок от осем месеца.
На 21.09.2019г. подс. И.С.С. е бил освободен
от Затвора – Бургас, където е изтарпявал наказание “Лишаване от свобода” за
срок от две години и три месеца по силата на Определение № 128/20.12.2017г. по
ЧНД № 242/2017г. по описа на РС-Котел на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1
и чл.24 от НК.
Свид. И.Г.Д., който работи като шофьор към
“*****” ООД, на 30.10.2019г. е изпълнявал курс с управлявания от него автобус
“Сетра 415 UL” с рег.№
А 9676 КА по линията град Бургас, Автогара Юг – к.к. Слънчев бряг, Автогара, с
час на тръгване от началната спирка в град Бургас 19:50 часа. В автобуа не е
имало кондуктор, като шофьора – свид. Д., лично е продавал билети на пътниците,
съответно проверявал е картите им, при качването им в автобуса. Подс. С. също
се е качил в автобуса от Автогара Юг в град Бургас за да отпътува до к.к.
Слънчев бряг, но свид. Д. е пропуснал да таксува подс. С. при качването му в
автобуса, в който са пътували около 10-15 човека, по-голямата част от които
били ученици и които са имали карти за пътуване.
От заключението на извършената по
досъдебното производство видеотехническа експертиза се установява, че
първоначално от записа на камерата, находяща се на Автогара Юг, в град Бургас,
се вижда как от мястото за водача от автобуса слиза лице (шофьор на автобуса),
видимо от мъжки пол, което е облечено с тъмна (червена) риза и тъмен (черен)
панталон, а малко след това се качва лице видимо от мъжки пол, което е облечено
с тъмна (черна) горница и тъмен (черен) дълъг панталон. След него в автобуса се
качват и две лица видимо от женски пол, малко след което в автобуса се качва
шофьорът (лицето, което е облечено с тъмна (червена) риза и тъмен (черен)
панталон, след което автобусът потегля, първоначално леко напред, след това на
заден ход и излиза от автогарата и обсега на камерата. Поради отдалечеността на
камерите и ракурса на заснемане, извлечените от видеозаписа фотокопия могат да се
определят като негодни за лицева идентификация.
Автобусът е пристигнал на
Автогарата в к.к. Слънчев бряг около 20:40 часа, като на тази крайна спирка са
слезли 5-6 пътници, между които и подс. С., който при слизането си е подал на
свид. Д. банкнота от 10 лева, като последният му е върнал ресто от 4 лева за
заплатения от подс. С. билет за пътуването си. През това време подс. С. е
забелязал чантичката на свид. Д., в която той държи парите от продажбата на
билети и къде я поставя, която чантичка представлява тип паласка за през рамо,
черна на цвят, от плат, с ламаринена емблема, която свид. Д. закупил година
преди това за сумата от 6 лева. Чантичката е имала пет джоба, като в първия
джоб свид. Д. поставял монетите, където тогава е имало пет лева, ципът на
втория джоб бил зашит с черен конец, защото е бил развален, в третия джоб се е
намирала сумата от 110 лева служебни пари, която е оборотът от целия ден, с
банкноти с номинал предимно от 10 и 20 лева, както и сумата в размер на 290
лева – лични средства на свид. Д., също с номил.нал от по 10 и 20 лева, а в
задния джоб на чантата се е намирала сумата от 1 500 лева в 15 броя
банкноти с номилал от по 100 лева, също лични на свид. Д. парични средства,
които били поставени в плътна бяла найлонова торбичка.
След като пътниците от автобуса
слезли, свид. Д. е преместил автобуса отстрани на автогарата до бившия билетен
център на “Автотранспорт”, оставил предната врата на автобуса отворена, след
което започнал да почиства автобуса от задната му част. След като слазъл от
автобуса пък подс. С. се е разходил из автогарата на к.к. Слънчев бряг, като
след около 10 минути забелязъл автобуса, в който се е возил малко преди това,
че е с отворена предна врата, като е видял и че шофьорът почиства автобуса в
задната му част. Тогава подс. С. влязъл пред отворената на автобуса врата, взел
чантата от мястото, където преди това забелязал, че се оставя от шофьора до
шофьорското място, от лявата страна на нишата на прозореца, и слязъл с нея от
автобуса. Свид. Д. не забелязал как подс. С. се качва от автобуса, взема
чантата и слиза с нея от автобуса, но под. С. и бил забелязан от друг шофьор на
автобус, който се е развикал, при което подс. С. се е уплашил, побягнал е като
е напуснал автогарата през вратичката на бистро “Балона” и е започнал да се
крие по близките тесни улици до автогарата, тъй като е разбрал, че го търсят.
Свид. Д. е установил за липсата на
чантичката му с парите в нея когато е започнал да чисти стелката на шофьорското
място. Първо е попитал човека от охраната на автогарата – свид. Недко Колев
Колев, дали не е видял за извършената кражба, а след като му е било отговорено
отрицателно, е попитал шофьора на другия автобус, който му е заявил, че е видял
човек да се върти покрай автобуса, и същия
този човек е побягнал. Свид. Д. се е обадил на телефон 112 за да съобщи
за кражбата, а свид. Колев е започнал да обикаля автогарата за да търси лице
според описанието, дадено му от свид. Димиров.
След като подс. С. е забелязал че
свид. Колев се е отдалечил от мястото, където се е укривал, а свид. Д. е
потеглил с автобуса си, напускайки автогарата, подс. С. взел парите от чантата,
а нея захвърлил в близкия контейнер, след което потеглил в посока град Свети
Влас за да търси такси за да се върне отново в град Бургас. Тъй като не открил
такси, е помолил едно момче да се обади по телефона и да му извика такси, с
което впоследствие подс. С. ***, където е слязал до стадион “Лазур” в ж.к.
Лазур, а с парите си купил храна и цигари и е посетил казино, намиращо се под
базар “Краснодар”, на улица Цар Калоян. На другия ден си е купил обувки и
дрехи.
От съдебно оценителната експертиза се
установява, че пазарната стойност на чантата, в която са се намирали откраднатите
пари, и която подс. С. е изхвърлил, е в размер на 4 лева.
На 01.11.2019г. подс. Садев е бил
задължан в РУ-Карнобат, а на свид. Николай Петров Ташев – сектор “Криминална
полиция” в РУ-Несебър, е било възложено конвоирането на подс. С. *** до
РУ-Несебър, като конвоирането е било извършено съвместно със служителите
Станимир Богданов и И. Караиванов, а след пристигането им в РУ-Несебър, на
01.11.2019г. в 11:30 часа е била издадена от И. Стоянов Караиванов – инспектор
“КП” при РУ Несебър, заповед за задържане на лицето И.С.С. за срок от 24 часа
на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Извършен е бил и обиск на подс. С. в 11:35
часа на 01.11.2019г., като според протокола за обиск, у подс. С. са открити
вещи, както и парични средства в общ размер на 466 лева, за които същият
собственоръчно е декларирал, че парите е откраднал от автобуса, с който е
пътувал от град Бургас до к.к. Слънчев бряг. Подс. С. е завел свид. Николай
Ташев и Станимир Богданов до контейнера, в който е изхвърлил чантата, която
обаче не е била намерена там, и на които е заявил, че по-голямата част от
откраднатата сума пари е похарчил.
За времето от 16:29 часа до
16:37 часа на 01.11.2019г. в сградата на РУ-Несебър е извършено разпознаване,
при което свид. Д. е посочил като лицето, което се е пътувало в автобуса
предния ден – подс. С., за който е посочил, че е слязъл последен от автобуса,
когато е бил таксуван.
С разписка от 01.11.2019г. свид.
Николай Ташев е предал на разследващия полицай намерените у подс. С. при обиска
му парични средства, а пак с разписка от 25.11.2019г. парите са били върнати на
свид. Д., който междувременно е възстановил на работодателя си сумата в размер
на 110 лева от откраднатите от подс. С. пари.
Гореизложената фактическа
обстановка се доказа по категоричен и несъмнен начин от показанията на
свидетелите И.Г.С., Николай Петров Ташев и Недко Колев Колев, както и от
обясненията на подс. И.С.С., дадени през
разследващия орган в хода на ДП № 304 ЗМ-1872/2019г. по описа на РУ-Несебър, и
от писмените доказателства, събрани по същото досъдебно производство, приети и
прочетени на основание чл.283 от НПК, а именно Справка за съдимост рег.№
885/01.11.2019г. на РС-Несебър, Протокол за разпознаване на лица и предмети от
01.11.2019г. и фотоалбум към него, Заключение по съдебно икономическата
експертиза от 02.11.2019г., извършена от вещото лице Христо Янев Д., Протокол
за извършена видеотехническа експертиза от 22.11.2019г., от вещото лице Пламен
Господинов Митев, разписка от 01.11.2019г., Приемно-предавателна разписка от
25.11.2019г., Заповед за задържане на лице рег.№ 1217/01.11.2019г. на И.
Стоянов Караиванов – инспектор “КП” при РУ Несебър, Протокол за обиск на лице
от 01.11.2019г. на Николай Петров Ташев – инспектор “КП” при РУ Несебър.
Настоящият съдебен състав намира,
че въз основа на така възприетата фактическа обстановка, се налага недвусмислен
и категоричен извод, че подсъдимият И.С.С. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението, субсумирано под състава на чл.196, ал.1,т.1
във връзка с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от Наказателния
кодекс, тъй като на 30.10.2019г. около 20:40 часа, при условията на опасен
рецидив, в град Несебър, отстрани на автогарата в к.к. Слънчев бряг, до бивш
билетен център н “Автотранспорт”, от автобус “Сетра 415 UL” с рег.№ А 9676 КА, на “*****” –
Бургас, е отнел чужди движими вещи, а именно един брой платнена чантичка тип
“паласка” на стойност 4 (четири) лева и сумата в размер на 1 905 лв.
(хиляда деветстотин и пет лева), или общо движими вещи на стойност 1 909
лв. (хиляда деветстотин и девет лева), от владението на И.Г.Д. с ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От събраните доказателства
категорично и по несъмнен начин е установена обективната страна на деянието,
механизма на осъществяването му, неговият предмет, както и авторството на
престъплението, а именно, че подсъдимият е извършил същото, което и не се
оспорва от него.
От субективна страна съдът
намира, че деянието е извършено умишлено, при пряк умисълл, т.е. подс. С. е
съзнавал, че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца от неговите
вещи, предвиждал е преминаването на тези чужди за подсъдимия вещи в негова (на
подсъдимия) фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подсъдимия съдът взе предвид: от една страна степента на
обществената опасност на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението. При индивидуализацията съдът прецени обстоятелствата, които
имат значение за определяне конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца. Съпоставяйки отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът отчита, че подсъдимият е с обременено съдебно минало към
датата на извършване на деянието, като съдът не взема предвид като отегчаващи
вината на подсъдимия осъжданията му по НОХД № 293/2014г. на РС-Карнобат, НОХД №
5052/2014г. на РС-Бургас, НОХД № 152/2017г. на РС-Карнобат, НОХД № 380/2017г.
на РС-Карнобат и НОХД № 108/2017г. на РС-Котел, тъй като същите имат отношение
единствено към квалификацията на инкриминираното деяние, предмет на настоящото
дело като такова по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а”
и б”б” от Наказателния кодекс, и е недопустимо втори път същите да бъдат ценени
и като отегчаващи вината обстоятелства. Наказанието следва да бъде съобразено и
със степента на обществената опасност на деянието и дееца, като съдът отчита в
пълен обем подбудите на последния, а те очевидно са свързани с трайните
намерения и устойчиви убеждения че има право да се облагодетелства, системно
нарушавайки законите на страната и незачитайки неприкосновеността на частната
собственост. Съдът отчита, като смекчаващо отговорността обстоятелство
изразеното от подсъдимия съжаление за стореното, макар и подсъдимият да
съжалява предимно, че е разкрито извършеното от него престъпление и него като
извършител. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита и дадените от
подсъдимия обяснения пред разследващия орган, с което същият допринася в
известна степен за изясняване на фактите по делото, но основно тези свързани с
нуждите, за които е разходвал по-голямата част от откраднатите пари, тъй като
механизма и начина на извършване престъплението и че то е извършено от
посъдимия като негов автор, са установени от останалия събран доказателствен
материал. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство
признаването от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, тъй като за това вече е предвидено от законодателя
приложение на превилегирования състав на чл.58а, ал.1 от НК.
Престъплението е било разкрито не
защото извършителят сам се е явил в полицията за да направи самопризнание. В
действителност той е признал вината си едва след като преди това разследващите
органи са били насчени към него от други уличаващи данни и доказателства,
установяване конкретни негови действия – други идентични кражби на пари от
други автобуси по същия начин.
Съдът не намира, че са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което да обоснове
прилагането на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 ог НК. В случая
самопризнанието, направено от подсъдимия на досъдебното производство, няма
изключителен харакер, а цялата му “самокритичност” е станала неизползваема,
като е останала без доказателствена стойност. Затова настоящата инстанция
намира, че при установените фактически положения не следва да се оценява като
правно основание прилагането на чл.55 от НК.
Въпреки, че съдът приема, че
подс. С. не съжалява за извършеното, а съжалява единствено за това, че е
разкрито извършеното от него престъпление и той като негов автор, начинът, по
който подс. С. упражнява правото си на защита, като отказва да даде обяснения
по случая пред съда, не може да се преценява в негова вреда (Решение №
7/17.01.2005г. по н.д.№ 468/2004г. на ВКС, ІІ н.о.; Решение № 389/06.07.2004г.
по н.д.№ 1033/2003г. на ВКС, ІІ н.о.).
Невъзстановяването на щетите от
престъплението и липсата на каквото и намерение да възстановява такива
причинени от него щети от извършени от него престъпления, следва да бъдат взети
предвид от настоящия съдебен състав при определяне размера на предвиденото
наказание, но най-вече, че всички досегашни осъждания на подс. С. за
престъпления, предимно насочени и упорито целящи към отнемане на чуждо
имущество, в минималните или близки до минималните размери на предвиденото
наказание “Лишаване от свобода”, както и прилжението на чл.24 от НК в отделни
случаи при определяне на общо наказание по отделно наложени такива при
условията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, се явяват недостатъчни да
постигнат и окажат не само превъзпитателен, но и възпиращ ефект от извършване
на такива престъпления от подс. С.. Свидетелство за това е че само месец след
изтърпяване на поредно наложено му наказание “Лишаване от свобода”, същият е
извършил процесното престъпление. По тези съображения съдът намира, че след
поредната кражба подс. С. следва да бъде за по-дълго време отделен от
обществото, поради което наказанието “Лишаване от свобода” следва да бъде
определено в размер над минималния и приближаващ към до средния, предвиден в
разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1 от НК – за срок от четири години, което след
редукцията, чрез намаляването му с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК,
следва да бъде наложено в размер на две години и осем месеца, което следва да
изтърпи при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.
Ръководейки се от всички относими
обстоятелства в тази насока, както и от принципа, залегнал в чл.35, ал.3 от НК,
при конкретните обстоятелства на казуса, съдът намери, че така наложеното
наказание е справедливо, съответства на тежестта на престъплението и на
обществената опасност на подсъдимия, отговаря на целите, визирани в чл.36 от НК
и адекватно би съдействало за постигане на индивидуалната и генералната
превенция.
От така наложеното наказание
следва да бъде преспаднато на основание чл.59 от НК времето, през което спрямо
подсъдимия С. е била наложена мярка за неотклонение по досъдебното производство
“задържане под стража”, т.е. от 01.11.2019г. до 18.02.2020г.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.С.С. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сумата в размер на 167,60 лева,
представляваща направените по досъдебното производство разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
23.03.2020г.
град Несебър
РАЙОНЕН СЪДИЯ: