Р Е Ш
Е Н И Е
гр.С., 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Б въззивен
състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 12458 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 418663 от 30.05.2017 г. по гр.дело № 24043/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 57 с-в, „Г.с.“ ЕООД е осъдено да заплати на В.Х.В. на основание чл. 200,
ал. 1 КТ сумата от 7500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 26.02.2016
г., изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на следните
увреждания: субтрохантерна фрактура – закрито (ляв крайник), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2016 г. до окончателното й
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
30 000 лв.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца чрез надлежно
упълномощен процесуален представител адв. Н., с която се обжалва
отхвърлителната част на първоинстанционното решение. Изложени са оплаквания за
нарушаване на чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение е крайно занижено и
несправедливо. Изложени са доводи, че в резултат на злополуката ищецът е
получил изключително тежки травматични увреждания – счупване на лява бедрена
кост, за което е бил приет по спешност в болница и му е било извършено
наместване под рентгенов контрол с вътрешна фиксация, бил е поставен дълъг
реконструктивен пирон. Бил е лекуван на постелен режим с антибиотици и
антикоагулантна профилактика, като и към момента на подаване на въззивната
жалба са налице остатъчни явления, не може да кляка, има мускулна атрофия на
ляво бедро и остатъчен дефицит при сгъване на лява тазобедрена става. Претърпял
е и значителни неудобства в битов аспект, тъй като е бил напълно обездвижен за
дълъг период от време и не е имал възможност да се обслужва самостоятелно, като
е имал нужда от чужда помощ при извършване на елементарни действия от
ежедневието си. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че ищецът е
допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Твърди се, че по делото не са
събрани доказателства за това пострадалият да е проявил груба небрежност като
сам е отстранил предпазните пети на стълбата, от която е паднал. В тази връзка
се посочва, че от показанията на съпругата на ищеца се установява, че той
работи като монтажист от дълги години и работата му е свързана с качване на
стълби нависоко, с оглед на което звучи нелогично да е отстранил гумените пети
и да е поставил себе си и здравето си в опасност. Поддържа се, че пострадалият
е бил без предпазни средства, защото такива не са му били подсигурени от
работодателя. Показанията на свидетелите на ответника според въззивника не следва
да се кредитират, тъй като единият и към момента на разпита работи при
ответника и следователно не е безпристрастен, а от показанията на другия не се
установяват по безспорен начин обстоятелствата, свързани с настъпването на
трудовата злополука и не се доказва направеното възражение за съпричиняване.
Представените в съдебно заседание протоколи за разпити на свидетели и
технически експертизи не следвало да се вземат предвид, тъй като са били
събрани по реда на НПК и не са годни доказателствени средства по ГПК. По
изложените съображения се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в
отхвърлителната част и искът да бъде изцяло уважен, а при условията на
евентуалност, процентът съпричиняване да бъде определен в минимален размер.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Г.С.“ ООД е подал отговор на въззивната
жалба, с който моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Поддържа
се, че правилно районният съд е приел, че е налице съпричиняване, като
работодателят е осигурил всички необходими условия за безопасност на труда –
провел е инструктаж, предоставил е технически изправна стълба със съответна
защита против плъзгане, но ищецът самонадеяно е нарушил правилата за
безопасност при изпълнение на трудовите си задължения като не е поставил
наличните стабилизиращи пети на стълбата или ги е свалил.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ, с който се
претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на трудова злополука.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество, то е и
правилно по следните съображения.
По делото не се спори, а и от приложения на л. 5 трудов
договор № 55 се установява, че на 13.07.2015 г. страните са сключили трудов
договор, по силата на който ищецът В.Х.В. е заел длъжността „работник поправка
на камери“. На л. 38 е приложена длъжностна характеристика за тази длъжност с
положен подпис от ищеца на 13.07.2015 г.
С разпореждане № 19144 от 11.03.2016 г. на ТП на НОИ – С.
*** основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука от 26.02.2016 г. е била
приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО като станала през време и по повод на
извършваната работа – при монтаж на видеокамера, пострадалият е паднал от
подвижна стълба, вследствие на което е получил субтрохантерна фрактура –
закрито на ляв крак.
По делото е приета епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с
дата на постъпване 26.02.2016 г. и дата на изписване 03.03.2016 г., окончателна
диагноза „субтрохантерна фрактура – закрито“, с отбелязване за извършена
операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур.
Представени са книга за начален инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, от която се установява,
че такъв инструктаж е бил проведен на ищеца на 13.07.2015 г. и книга за
инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, от която се установява, че такъв инструктаж е бил
проведен на ищеца на 29.10.2015 г. На л. 24 е приложена и служебна бележка № 55
за това, че на 13.07.2015 г. на В.В. е бил проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа, в която е положен подпис на работника. Приложени
са и две удостоверения, издадени на управителя на „Г.с.“ ЕООД на 04.11.2015 г.,
за успешно преминати курс за обучение на длъжностните лица, които ръководят и
управляват трудовите процеси съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ и за обучение на
длъжностните лица и на специализираните служби по чл. 24 ЗЗБУТ съгласно чл. 6,
ал. 1, т. 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на ЗБУТ.
Със заповед № 10/02.07.2015 г. управителят на ответното
дружество е определил видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа и
условията за провеждането им. На л. 25 – л. 28 е приложена заповед за работа
със стълби, утвърдена от управителя на „Г.с.“ ЕООД, в раздел III от която е
посочено, че работниците трябва да използват стълбите по предназначение и в
границите на техните възможности и да спазват правилата за безопасна работа със
стълбите, като съгласно т. IV сред основните опасности при използване на стълби са
използването на стълби с липсващи или счупени елементи, както и такива с
повредени опорни елементи. Съгласно т. VII.1. стълбите се проверяват
преди всяко използване за това опорните пети да са на място, а в т. VII.3. е посочено
изхабените стъпала да бъдат подменяни само с части на производителя. В края на
заповедта е разпоредено всички служители, използващи стълби, да бъдат запознати
с нея срещу подпис като ищецът е положил подпис отдолу.
По делото е прието експертно решение № 0122 от
16.01.2017 г., с което на В.В. в определена трайно намалена работоспособност в
размер на 10 % с водеща диагноза „последици от други уточнени травми на долен
крайник“.
По делото е прието неоспорено заключение на
съдебно-медицинска експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано като пълно и обективно. Вещото лице е посочило, че
вследствие на трудовата злополука, настъпила на 26.02.2016 г. В.В. е получил
счупване на лява бедрена кост в горния край – под трохантерния масив, област
ЛТБС, във връзка с което е било приложено оперативно лечение по спешност с открито
наместване на счупването под рентгенов контрол с вътрешна фиксация – дълъг
реконструктивен пирон, и е било извършено медикаментозно лечение с антибиотици
и антикоагулантна профилактика. Ищецът е бил изписан с подобрение с указания да
не натоварва оперирания крайник и назначени два контролни прегледа в рамките на
30 дни от дехоспитализацията. Вещото лице е посочило още, че към момента на
изготвяне на заключението от един месец ищецът е започнал постепенно да
натоварва увредения крайник, като е бил във временна неработоспособност в
продължение на 240 дни и му предстои ново явяване на ТЕЛК за удължаване срока
на временната неработоспособност поради налични остатъчни явления – непълно
костно срастване, наличен костен фрагмент, насочен към меките тъкани с
предстоящо оперативно отстраняване, невъзможност за пълно клякане, лека
мускулна хипотрофия на ляво бедро и остатъчен дефицит при сгъване около 10
градуса. Съгласно заключението болките и страданията са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, в първите два
месеца и в началото на раздвижването, като възстановителният процес продължава
и към момента на изготвяне на експертизата. Според вещото лице в бъдеще при
интензивно натоварване на левия крак и при промени във времето пострадалият
може да се оплаква от болки и дискомфорт в местата на увредата. Според експерта
от представената по делото медицинска документация и тази при личния преглед
няма данни за предходни травми, които биха се отразили при възникването на
травматичното увреждане от 26.02.2016 г. или възстановяването на ищеца след
злополуката, като няма данни и за предшестващи заболявания, които биха се
отразили върху възстановителния процес.
Прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като
пълно и обективно. Вещото лице, след оглед на мястото на злополуката и на
процесната стълба, е посочило, че площадката, върху която е била поставена
стълбата, е с настилка от гранитни плочки, която към датата на огледа е била
равна и здрава, с видими следи от охлузване от металните краища на стълбата при
подхлъзването й. Съобразно заключението приплъзването на опорите на единичните
стълби по време на използване се предотвратява чрез употреба на противоплъзгащи
накрайници. Вещото лице е посочило, че в разглеждания случай стълбата се е
подхлъзнала назад поради липсата на гумени противоплъзгащи накрайници, при
което е оставила охлузвания върху подовата настилка от долната си страница.
Десният крак на ищеца при падането е влязъл между стъпалата на стълбата и той е
паднал върху левия си крак, при което е получил фрактура на същия. В заключение
е посочено, че отстраняването на гумените противоплъзгащи накрайници на
стълбата (опорните стабилизиращи елементи) е довело до нейната нестабилност и е
увеличило риска от падането й, като вероятността злополуката да се осъществи
ако тези накрайници са били на място и с оглед конкретната подова настилка, са
минимални. Вещото лице е разяснило, че всяка стълба от същия тип като
използваната от ищеца има опорни пети, които гарантират стабилността й, не
позволяват отместване по време на работа и осигуряват по-добро сцепление с пода
против приплъзване на опорите. В някои случаи въпреки наличието на такива пети
е възможно стълбата да падне поради поведение на работещия, например неправилно
поставяне на страниците към долната и горната основа, неправилен наклон спрямо
хоризонталната равнина, неправилно използване с резки стъпвания, подскоци,
люлеене, пресягане извън нормалната достъпна работна зона и др.
От разпита на свидетелката М.В., съпруга на ищеца, се
установява, че на 26.02.2016 г. същата е закарала ищеца до работното му място в
жк „Люлин“, като той й разказал, че ще ходи в ТЕЦ „Бобов дол“ да поставя
охранителни камери в хижа в гората. Към 14.30 ч. В.В. се обадил на съпругата си
и й казал, че е паднал от стълба и предполага, че си е счупил крака, намирал се
във Военна болница в гр. Дупница. След направена рентгенова снимка бил
транспортиран в С., в „Пирогов“, изпаднал в шок. Лекуващият лекар им обяснил,
че счупването е лошо и е била извършена тежка операция. Изпитвал изключително
силни болки. Следващата една седмица бил в болница, като съпругата му била
неотлъчно до него от сутрин до вечер. От втория ден започнали да го изправят
седнал в леглото, за да не получи тромбоза и му поставяли инжекции за
разреждане на кръвта. След едноседмичния болничен престой свидетелката заедно
със съсед транспортирали ищеца до дома му. В продължение на четири месеца В. не
стъпвал на крака си, придвижвал се вкъщи с помощта на проходилка. През първите
два месеца нито той, нито съпругата му можели да спят заради болките вследствие
на счупването. След четири месеца лекарите му позволили да натоварва крака на
20 % с леко стъпване и шест месеца ходел с помощта на две патерици. В края на
месец септември 2016 г. започнал да се придвижва без патерици, като към датата
на провеждане на разпита – 22.11.2016 г., походката му била нарушена, изпитвал
постоянни болки, изкачвал стъпала едно по едно, при неравност губел равновесие
и не бил стабилен. Към момента на разпита не работи и е в болничен. Според
свидетелката преди инцидента при работа със стълба ищецът никога не е бил сам,
един работник задължително е държал стълбата и е имало колан, а при
настъпването на злополуката не е имало колани. Свидетелката е напуснала работа,
за да се грижи за съпруга си.
По делото е разпитан и свидетелят Ц.В., охранител в
ответното дружество, който е видял ищеца сутринта в деня на инцидента. При
пристигането си в офиса В. отишъл в помещението, където стоят стълбите, за да
вземе една и да тръгне към обект, в който трябвало да извърши монтаж.
Свидетелят видял, че стълбата, която ищецът взел, нямал гумени накрайници, а
същите се намирали на рафта, където стълбата е била подпряна. На този рафт
стояла само стълбата, използвана от В.. В.и друг път е виждал В. да използва
стълбата без опорни пети въпреки препоръките за безопасност.
Разпитан е и свидетелят С.С., охранител в ТЕЦ „Бобов
дол“, почивна база в гр. Дупница. Запознал се с ищеца, когато последният дошъл
да поставя охранителни камери в почивната база. Дошъл сутринта, представил се и
започнал работа. Опъвал кабели, проектирал откъде да минат кабелите за
камерите. Свидетелят се намирал непосредствено зад стълбата, питал В. дали има
нужда от помощ, наблюдавал го и му подавал инструменти, когато стълбата паднала
без видима причина. Стълбата била алуминиева, сгъваема, разположена върху
мраморни плочки, хлъзнала се назад и ищецът паднал с нея. На стълбата нямало
подпорни пети, а впоследствие върху повърхността на плочките били констатирани
следи от метал. Според свидетеля височината, от която ищецът е паднал, е около
1, 50 м. Той оказал първа помощ на В., опитал се да го повдигне, но кракът му
бил заклещен, затова изчакали да дойде екип на „Бърза помощ“.
При така установените факти въззивният съд намира
следното от правна страна.
Основателността на иска с правно основание чл. 200, ал.
1 КТ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и
страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените
вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена,
необходима, присъща, адекватна последица от злополуката, която е настъпила през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на
работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той
самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането – арг. чл. 200, ал.
2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал.
1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от
страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди.
Работодателската имуществена отговорност би отпаднала само при умишлено
самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази
форма на вината (в чл. 201, ал.
2 КТ е използван термина "груба небрежност") отговорността
на работодателя може само да бъде намалена.
По делото не се спори относно характера на злополуката
като трудова, а и тя е призната за такава по предвидения в закона ред (чл. 55 и
сл. КСО) - с разпореждане на длъжностното лице от ТП на НОИ, С.-***. Признаването
на злополуката за трудова по предвидения в закона и посочен по - горе ред (в
случая такава по чл. 55, ал. 1 КСО), е достатъчно основание за възникване на
задължението на работодателя за обезвреда. По изложените съображения, съдът
намира, че ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по иска по чл.
200 КТ.
Първият спорен по делото въпрос е относно справедливия
размер на обезщетението, което се дължи на ищеца. Съгласно константната
практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение
№ 140 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., III г. о. и решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., отговорността
на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетение на пострадал от трудова злополука,
макар и да произтича от договор, е по естеството си деликтна, поради което
правилата за деликтите са приложими към тази отговорност. Обезщетението за
неимуществени вреди от увреждане вследствие на трудова злополука възмездява причинените болки и страдания и неговият размер се определя по
справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Настоящият съдебен състав
намира, че определеният от първоинстанционния съд размер на присъденото
обезщетение от 15 000 лв. отговаря на заложения в чл. 52 ЗЗД критерий за
справедливост, като са отчетени в пълна степен спецификите на конкретния случай. При определяне размера на обезщетението
следва да бъдат преценени редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б)
претърпените болки и страдания, причинени
неудобства и негативните психически изживявания; в)
периодът на лечение и възстановяване, както и периодът, през който са търпени
болки и страдания; г) прогноза за възстановяване д) възрастта на пострадалия; е)
и не на последно място социално-икономическите условия в страната. От събраните
по делото доказателства се установява, че при падането ищецът е получил
счупване на лява бедрена кост в горния край, като е бил приет по спешност и
опериран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Приложеното оперативно лечение се е състояло
в открито наместване на счупването под рентгенов контрол с вътрешна фиксация –
дълъг реконструктивен пирон и медикаментозно лечение с антибиотици и
антикоагулантна профилактика. Болничният престой е бил за период от седем дни
(от 26.02.2016 г. до 03.03.2016 г. – л. 6). Вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза е дало заключение, че най-интензивни болките и страданията са били
непосредствено след травмата през първите два месеца в началото на
раздвижването, като възстановителният процес е продължавал и към момента на
изготвяне на заключението – осем месеца след инцидента. Към същия момент ищецът
е бил започнал постепенно да натоварва увредения крайник от един месец, като е
било налично непълно костно срастване, наличен костен фрагмент, насочен към
меките тъкани с предстоящо оперативно отстраняване. Била е констатирана
невъзможност за пълно клякане, лека мускулна хипоторфия на ляво бедро и
остатъчен дефицит при сгъване около 10 гр. В заключението е посочено, че за в
бъдеще при интензивно натоварване на левия крак и при промени във времето е
възможно ищецът да изпитва болки и дискомфорт в местата на увреда. При
определяне справедливия размер на обезщетението следва да бъдат взети предвид и
показанията на съпругата на ищеца, свидетелката В., която е полагала грижи за
него. От показанията на тази свидетелка се установява, че през първите два
месеца В.В. е изпитвал изключително силни болки и е заспивал за кратки периоди
единствено след прием на болкоуспокояващи лекарства. В началото се придвижвал
само с проходилка, а след това в продължение на шест месеца с патерици. В края
на месец септември 2016 г. започнал да ходи без помощни средства. Към датата на
провеждане на разпита според свидетелката той все още изпитва болки и трудности
при преодоляване на препятствия и изкачване на стълби.
Като взе предвид всички
изброени обстоятелства, както и след отчитане възрастта на ищеца и конкретните
социално-икономически условия, въззивният съд намира, че справедливият размер
на обезщетението за конкретния случай е в размер на 15 000 лв., като
обезщетение в по-висок размер би довело до неоснователно обогатяване.
Следващият спорен във
въззивното производство въпрос е наличието на съпричиняване и неговият процент.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука поради груба
небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. По
описания начин понятието „груба небрежност“ е разяснено в множество решения на
Върховния касационен съд, сред които решение № 1026 от 18.12.09 г. по
гр. д. № 4001/08 г. на I г. о., решение № 348 от 11.10.11 г. по
гр. д. № 387/10 г. на IV г. о., както и в решение № 977 от 14.01.2010 г. по
гр. д. № 298/09 г. на IV г. о.
При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване
на обезщетението. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 548/24.07.2012
г. по гр. дело № 1490/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 202 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о.
В разглеждания случай В.В. е
допринесъл за настъпване на трудовата злополука. По делото не се спори, че той
е заемал длъжността „работник поправка на камери“. От събраните по делото
доказателства се установява, че по отношение на ищеца са били проведени
първоначален и последващ инструктажи по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, видно от представените копия на книги за инструктаж и
положените в тях подписи, както и от служебна бележка № 55/13.07.2015 г. В
ответното дружество работодател е била приета заповед № 10/02.07.2015 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите, с която са определени видовете инструктаж и редът за
провеждането им. Били са приети и специални правила за работа със стълби, които
видно от положения неоспорен подпис, са били сведени до знанието на ищеца. В
тях изрично е посочено, че работниците трябва да използват стълбите по
предназначение и в границите на техните възможности, да спазват правилата за
безопасна работа със стълбите и преди всяко използване на стълбите да
проверяват дали опорните пети са на място, а в случай на изхабяване стъпалата
да бъдат подменяни и то само с части на производителя.
В конкретния случай В.В. не е
спазил правилата за безопасна работа със стълби, тъй като по делото е
установено, че същият е използвал стълбата без гумените й противоплъзгащи
накрайници, което е причината за подхлъзване на стълбата и настъпване на
процесната трудова злополука. Това обстоятелство се установява по несъмнен
начин от съвкупната преценка на приетото заключение на съдебно-техническа
експертиза и от разпитите на свидетелите В.и Симеонов. Свидетелят В.е видял
ищеца сутринта в деня на инцидента, когато В. е отишъл да вземе стълбата от
офиса на дружеството-работодател. Свидетелят е видял, че стълбата е била без
гумени накрайници, които са останали на рафта, откъдето стълбата е била взета,
като свидетелят и друг път е виждал ищеца да използва стълбата без
накрайниците. Свидетелят Симеонов е присъствал при монтажа и по време на
инцидента, като е помагал на ищеца. Свидетелят също е видял, че стълбата няма
подпорни пети. По време на монтажа тя се е хлъзнала назад и ищецът е паднал
заедно с нея. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба по отношение
показанията на двамата свидетели. Те нямат връзка помежду си, но въпреки това
безпротиворечиво и категорично са описали възприетото обстоятелство, че
стълбата е била без гумени накрайници. Заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза също потвърждава това. Вещото лице след оглед на
мястото на инцидента е посочило, че площадката, върху която е била поставена
стълбата, е с настилка от гранитни плочки, която към датата на огледа е била
равна и здрава, с видими следи от охлузване от металните краища на стълбата при
подхлъзването й. Съобразно заключението в разглеждания случай стълбата се е
подхлъзнала назад поради липсата на гумени противоплъзгащи накрайници, при
което е оставила охлузвания върху подовата настилка от долната си страница,
като приплъзването на опорите на единичните стълби по време на използване се
предотвратява именно чрез употреба на противоплъзгащи накрайници. В заключението
е посочено още, че отстраняването на гумените противоплъзгащи накрайници на
стълбата (опорните стабилизиращи елементи) е довело до нейната нестабилност и е
увеличило риска от падането й. С оглед на изложеното въззивният съд намира за
правилен изводът на районния съд, че ищецът е допринесъл за настъпването на
злополуката като правилно е бил определен и процентът съпричиняване в размер на
50 % при отчитане на конкретното поведение на работника, който въпреки
осигурените от работодателя условия за безопасна работа, провеждането на
инструктаж и запознаване с правилата за безопасна работа със стълби, е нарушил
последните при условията на груба небрежност като е използвал стълбата без гумените
накрайници, с което е допринесъл за настъпване на процесната трудова злополука.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за правилно в
обжалваната му част, поради което то следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора
въззивникът-ищец няма право на разноски за въззивното производство. Искането на
въззиваемата страна – „Г.С.“ ООД, за присъждане на разноски за въззивното
производство е неоснователно, тъй като по делото не са представени
доказателства за направени от дружеството разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК с оглед цената на
иска решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 418663 от 30.05.2017 г. по гр.дело № 24043/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 57 с-в, в обжалваната част.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.