ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№372/13.07.2020г.
гр.
Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно гр. дело № 255/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби и на
двете страни по спора, разрешен с обжалваното пред настоящата инстанция решение
№ 187/25.02.2020г., постановено по т.д. № 1016/2019г. и с което ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на М.М.А., ЕГН ********** и С.М.А.,
ЕГН ********** сумата от по 20 000 лева на всяка една, представляваща
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, в резултат от смъртта на дядо им А.Я.Х., починал вследствие на ПТП,
настъпило на 03.12.2015г. около 17.15
часа на пътя от с.Дъбравино в посока към разклона за с.Гроздьово и с.Горен
Чифлик, по вина на водача на т.а. “Ситроен Джъмпер“, рег. № Р 4866 В,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица № BG/01/115002640963 от
24.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 03.12.2015г. до окончателното й изплащане, отхвърлен е иска на
тези две ищци за горницата над присъдените по 20 000 лева до предявения размер
от по 150 000 лева за всяка една, както и са отхвърлени исковете на
останалите ищци С.А.И., ЕГН **********, А.А.И., ЕГН ********** и А.В.Я., ЕГН **********
за заплащане на обезщетения за претърпени в резултат на смъртта на дядо им А.Я.Х.,
поч. при горепосоченото ПТП в размер на по 150 000 лева за всяка една,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
Ищците обжалват първоинстанционното
решение в частта, в която са отхвърлени исковите им претенции до размер на
сумата от по 100 000 лева. Твърди се, че в тази му част същото е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с установеното от
доказателствата, материалния закон и константната съдебна практика, вкл. и на
съда на ЕС. По отношение отхвърлените искове на М.А. и С.А. се сочи, че
присъдените размери от по 20 000 лева не отговарят на критерия за
справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Оспорва се и приетия от съда размер на
съпричиняване. Относно другите ищци, чиито искове са изцяло отхвърлени се
излагат доводи, че съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по
безспорен начин установява наличието на изключително близки отношения между
починалия и неговите внучки, както и претърпените от тях в резултат на загубата
болки и страдания. В тази връзка се навеждат оплаквания, че първоинстанционният
съд не е обсъдил в цялост всички доказателства и доводите на страните. Излагат
се доводи по съществото на спора, считайки, че справедливия еквивалент на
претърпените от тях неимуществени вреди е сумата от по 100 000 лева за
всяка една, който размер е съобразен и със съпричинаването от страна на
починалия /според тях участието му е 30%/.
Отправеното до съда искане е за отмяна на решението в обжалваните от тях
части и уважаване на исковете им в тези размери.
Ответната страна - ЗАД „Алианц България“
АД обжалва решението в неговата осъдителна част. Наведените в жалбата
оплаквания са за неправилност на изводите на съда, че ищците М.А. и С.А. са
претърпели неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетение в
съответствие с разрешенията на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Счита, че не е
проведено главно и пълно доказване на наличието на изключителност и трайност в
емоционалната връзка между тези ищци и дядо им, тъй като събраните по делото
доказателства не сочат на извод за взаимоотношения, надхвърлящи присъщите за
родствената връзка. В условията на евентуалност се излагат оплаквания, че
определените от съда размери на обезщетенията са прекомерни, не съответстват на
установената за подобни случаи съдебна практика, както и че неправилно в
подлежащите на обезвреда вреди са включени и бъдещи такива. Иска се отмяна на
решението в тази му част и отхвърляне на исковите претенции и на тези ищци,
евентуално да бъде определен по-малък размер на следващото им се обезщетение.
В срока по чл.263 ГПК всяка една от
страните е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата на насрещната
като неоснователна.
В
частта, в която исковете за горницата над 100 000 лева до претендирания
размер от 150 000 лева от всяка ищца са отхвърлени, първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК ищците са освободени от заплащането на държавни такси.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
Ето защо въззивните жалби следва да бъдат
насрочени за разглеждане в о.с.з.
С оглед участието в процеса на деца - М.А.,
р. ***г. и С.А., р. ***г. и на основание чл.15 ал.6 ЗЗкрД Дирекция „Социално
подпомагане“ - Долни Чифлик следва да
бъде конституирана като страна и уведомена за настоящия спор, чрез връчване на
препис от първоинстанционното решение и въззивните жалби. Същата следва да
изрази становище чрез представител в с.з. или в писмен вид.
С оглед предмета на спора изслушването
на децата, на основание чл.15 ал.1 ЗЗкрД не е в техен интерес.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
КОНСТИТУИРА
като контролираща
страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни Чифлик, която следва да изрази
становище по предявените искове и въззивната жалба, чрез представител в с.з.
или в писмен вид, на основание чл.15 ал.6 ЗЗкрД.
На така конституираната страна да се
връчат преписи от първоинстанционното решение и въззивните жалби.
ПОСТАНОВЯВА, че с оглед предмета на спора
изслушването на децата, на основание чл.15 ал.1 ЗЗкрД не е в техен интерес.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 23.09.2020г.
от 09.40ч. часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.