РЕШЕНИЕ
№ 674
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000503401 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 27.08.2023г , постановено по гр.д. № 9333/2022г СГС, ГО, І-20
състав е осъдил М. В. Г. да заплати на ЗК“Лев инс“ АД сумата от 56 467.25лв-
главница, представляваща изплатено по застраховка ГО обезщетение на И. Д. И. за
вреди, претърпени от ПТП, реализирано на 05.09.2015г, ведно със законната лихва, на
осн. чл.274,ал.1, т.1 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск до пълния претендиран
размер от 62 667.53лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото.
С определение от 13.11.2023г по същото дело съдът е оставил без уважение
молбата на М. Г. за изменение на решението в частта за разноските на осн. чл.248 от
ГПК.
Решението на СГС е влязло в сила , като необжалвано, в отхвърлителната си част.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ответника М. Г.,
представляван от адв. Д., в осъдителната си част като постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Въззивникът поддържа, че съдът не е съобразил
целия събран доказателствен материал по делото. Поддържа, че съдът не е съобразил
1
установителното действие на решението по гр.д. № 13436/2016г, по което
застрахователят е бил ответник, а жалбоподателят- негов помагач. Оспорва изводите на
съда за наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя към момента на ПТП в обем от
0.62 промила. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон при
събиране на доказателствата като не е допуснал повторна СМЕ, след своевременно
оспорване на приетата по делото. Поддържа, че съдът е допуснал нарушения на
материалния закон, а именно на Наредба за реда за установяване концентрация на
алкохол в кръвта. Поддържа още, че изводите на съда са вътрешно противоречиви.
Оспорва да дължи възстановяване на заплатените от застрахователя лихви. Моли
въззивната инстанция решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да
бъде постановено ново, с което да отхвърли предявения иск за възстановяване на
застрахователя на сумата , изплатена като обезщетение за вреди, причинени от
ответника при ПТП при управление на МПС след употреба на алкохол изцяло,
евентуално да се отхвърли искането за лихви за суата над 83.91лв и за периода след
10.09.2015г. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна – ищец пред СГС ЗК Лев инс АД , депозира писмен отговор,
с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
В о.с.з. страните се представляват.
Въззивникът се представлява от адв. Д., която поддържа въззивната жалба, моли
обжалваното решение да бъде изцяло отменено.Претендира разноски , съобразно
списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззивникът М. Г., представляван от адв. Д. представя писмени бележки,
съгласно които първоинстанционното решение е неправилно, тъй като няма
постановена присъда, която да обвързва гражданския съд с установено противоправно
поведение на ответника. Възразява още, че неправилно СГС е приел, че част от
правнорелевантните факти се установяват с решението постановено по прекия иск на
пострадалото лице против застрахователя, по което дело Г. е бил трето лице помагач, а
друга част е приел,че не се установяват с това решение. Поддържа, че не се установява
по категоричен начин, че Г. е управлявал МПС след употреба на амкохол. Поддържа
още, че съдът не следва да уважава предявените искове в посочените размери, както и
претенцията за лихви. Моли решението на СГС да бъде отменено, а предявеният иск-
отхвърлен.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. З., който моли решението на СГС да
бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено по
съображения, изложени във въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.274,ал.1,т.1 от КЗ/отм/ застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение до договор ЗЗГОА, когато
застрахованият при настъпването на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Съдът приема,
че с оглед обстоятелството, че ПТП е настъпило на 05.09.2015г приложима е тази
разпоредба, уреждаща регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо виновния водач
съдържаща ссе в КЗ, действал към момента на неговото пораждане, а именно към
момента на настъпването на застрахователното събитие по риска „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. В този смисъл е установената практика по сходни
казуси , например решение № 20/2021 г. по т. д. № 2695/2019 г, решение № 35/2019г по
т.д. № 1175/2018г и двете на на ВКС, ТО и др.
Съгласно цитираната правна разпоредба успешното провеждане на предявения
иск предполага доказването на следните правнорелевантни факти - валидно
правоотношение по задължителната застраховка ГОА между застрахователя и
увреждащото лице като водач на МПС, отговорност на ответника за причинени вреди
по чл. 45, ал.1 ЗЗД , което включва установяване на виновно, противоправно деяние в
причинна връзка с претърпени от увреденото лице вреди, плащане от страна на
застрахователя-ищец по делото на дължимо застрахователно обезщетение за обезвреда
на настъпилите от ПТП вреди в полза на пострадалия, ответникът да е управлявал
МПС след употреба на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Настоящият съдебен състав приема, че относимите към предмета на доказване
факти са установени между страните в настоящото производство със задължителна за
тях и съда сила. Това е видно от влязлото в сила съдебно решение, постановено по
гр.д. № 13436/2016 г по описа на СГС. Посоченото дело е образувано по иск на
3
пострадалото от процесното ПТП лице – И. И. срещу ЗК Лев инс АД, като
застраховател на ГО на лицето, причинило ПТП, при което И. е пострадал. С
решението ЗК Лев инс АД е осъдено да заплати на И. И. 50 000лв - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди при ПТП, сумата от 500лв- обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата
на ПТП 05.09.2015г, 654лв- разноски по делото. В хода на това производство
настоящият ответник М. Г. е бил конституиран като трето лице помагач на страната на
застрахователното дружество, поради което и на основание чл. 223, ал.2 ГПК мотивите
на влязлото в сила съдебно решение имат задължителна сила, която важи в
отношенията между него и подпомаганата страна, сега ищец. Ето защо и съдът следва
да зачете установените в мотивите на решението по гр.д. № 13436/2016 г по описа на
СГС обстоятелства и да приеме за доказани в настоящото производство относимите
към предмета на спора факти, а именно че към датата на процесното ПТП е налице
валиден договор за задължителна застраховка ГОА, сключен със ЗК Лев инс АД и М.
Г., покриващ вредите, които Г. причинява като водач на неговия автомобил , че
ответникът Г. е извършил противоправно деяние, че го е извършил виновно, че И. И. е
претърпял имуществени и неимуществени вреди в посочените размери , както и че е
налице причинна връзка между противоправното поведение на М. Г. и така описаните
вреди. По същество видно от въззивните оплаквания тези факти не са спори между
страните по делото пред насотящата инстанция.
По делото няма спор и относно това, че застрахователят е заплатил на
пострадалото лице, обезщетението, което е присъдено с решението по гр.д. №
13436/2016 г по описа на СГС.
Спорно е дали Г. към момента на ПТП е управлявал МПС под влияние на алкохол
и дали този факт подлежи на доказаване в настоящия процес, след като е бил установен
в рамките на гр. д. № 13436/2016 г.
Видно от мотивите , изложени в решение по гр. д. № 13436/2016г по описа на
СГС ищецът И. И. е навел твърдение, че ПТП, при което е пострадал, е причинено от
М. Г. поради употребен алкохол. По делото са събрани доказателства, обсъдени от съда
в мотивите на решението и съдът е приел извод, че не се доказва по категоричен
начин, че водачът Г. е шофирал след употреба на алкохол. Така установеното в
мотивите на съдебното решение обвързва настоящите страни и съда на осн. чл.
223,ал.2 от ГПК. Еднозначна е правната теория и съдебната практика, че
задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ГПК обвързва по
задължителен начин страните и съдът, разглеждащ последващото дело между
подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че установеното в мотивите на
решението по делото, в който са участвали настоящите главни страни като
подпомагана и подпомагаща, за фактите и преюдициалните правоотношения, относими
за спорното право , което е било предмет на постановеното решение, е такова, каквото
4
се сочи в мотивите към момента на приключване на устните състезания по
предходното дело. В този смисъл изрично е постановено решение № 60067/2022г по
т.д. № 2490/2020г на ВКС, ТО.
Следователно по настоящото дело за съда и за страните по обвързващ начин, със
задължителната сила на мотивите, е установено, не само, че съществува
застрахователно правоотношение между настоящите страни, че Г. виновно и
противоправно е причинил ПТП и увреждания на И. И. и обема на тези увреждания.
По същият обвързващ съда и страните и начин от мотивите на предходното решение е
установено и обстоятелството , че М. Г. не е управлявал МПС към момента на ПТП
под въздействие на приет алкохол. Този факт е бил въведен от ищеца по гр.д. №
13436/2016г като правопораждащ, този факт е дал основание на ответника по
предходното дело да привлече Г. като помагач с оглед възможността за регрес, този
факт е бил част от предмета на доказване по делото и е обсъждан от съда в мотивите на
постановеното решение. Установеното от съда по предходното дело и изложено в
мотивите към пешението е обвързващо за главната и подпомагащата страна по
предходното дело, участващи в настоящото производство като главни страни, на осн.
чл.223,ал.2 от ГПК.
Липсва процесуално основание при недоказване по предходното дело на един от
правопораждащите факти застрахователят в рамките на ново производство да има
право да провежда повторно доказване на този факт против страна, която е участвала в
предходното производство. Такава възможност би довело до обезсмисляне на
института на помагачеството, чиято цел е именно обвързване на страните със силата
на постановеното решение/чл.223,ал.1 от ГПК/ и със задължителната сила на
мотивите/чл.223,ал.2 от ГПК/. Решението по настоящото дело следва да бъде такова,
каквото би било при предявен обратен иск в рамките на предходното производство по
гр.д. № 13436/2016г. Действително подпомаганата страна не е длъжна да предяви
обратен иск против подпомагащата и правото на такъв иск не се преклудира или
погасява. Регресът може да бъде предявен и в последващо производство , но в такъв
случай действа разпоредбата на чл.223 от ГПК и страните са обвързани от
постановеното в мотивите на решението по предходното дело. Изключение е
хипотезата на чл.223,ал.2, изр. 2 от ГПК, но по настоящото дело не се твърдят факти,
относими към тази хипотеза.
Ако застрахователят беше предявил регреса си в рамките на предходното гр.д. №
13436/2016г с оглед установеното в мотивите на решението, че Г. не е причинил ПТП
след употреба на алкохол , то този иск би се явил неоснователен. Така установените
факти обвързват съда и страните и в рамките на настоящото производство и
предявеният регрес следва да се приеме за неоснователен само с оглед на мотивите,
развити в решението по гр.д. № 13436/2016г по описа на СГС. Липсва процесуална
5
възможност застрахователят да поправя пропуски и да доказва в настоящият
последващ процес недоказаните в рамките на предходния процес правнорелевантни
факти.
Ето защо съдебният състав приема, че на осн. чл.223,ал.2 от ГПК предявеният иск
по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм/ следва да бъде изцяло отхвърлен, като недоказан по
основание.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваната част , а предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход от право на разноски има само въззивникът- ответник.
Срещу произнасянето на СГС в частта за разноските няма развито производство
по чл.248 от ГПК, поради което въззивната инстанция е обвързана от това произносяне
и може да го изменя само с оглед изменения изход от спора. Ответникът пред СГС е
доказал разноски от 100лв. Пред настоящата инстанция е доказал разноски в размер на
1130лв- заплатена държавна такса, депозит за вещо лице- 600лв и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 6000лв. Въззиваемата страна прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение , което е основателно. Съдът като взе
предвид фактическата и правна сложност на спора- правопораждащите факти са
установени по обвързващ страните и съда начина като взе предвид и че пред
настоящата съдебна инстанция са проведени две о.с.з , събирани са нови доказателства
, предоставената защита от адвоката на страната намира, че по справедливост
възнаграждението , което се дължи на въззивника е в размер на 2500лв с ДДС –
3000лв. Сумата от 4830лв съдът възлага върху застрахователя, като дължими се по
делото разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4653 от 27.08.2023г , постановено по гр.д. № 9333/2022г на
Софийски градски съд , ГО, І-20ти състав в обжалвана осъдителна част и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм/ от ЗК
Лев инс АД с ЕИК ********* против М. В. Г. с ЕГН ********** за заплащане на
сумата от 56467.25лв- главница, представляваща изплатено обезщетение по договор за
задължителна застраховка ГОА на И. Д. И. за вреди, причинени при ПТП на
05.09.2015г, ведно със законната лихва считано от 05.09.2022г.
ОСЪЖДА ЗК Лев инс АД с ЕИК ********* да заплати на М. В. Г. с ЕГН
6
********** сумата от 4830лв, разноски по делото, на осн. чл.81 вр. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7