НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 1602/25.3.2020г.
Гр. Варна, 25.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение , ХLII –РИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание
проведено на шести март през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 13 906 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, завени като главни.С
исковата си молба и уточняващата такава, ищцовото дружество „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:***, *, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез
пълномощника- И. С. С., ст.
юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със
съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: *предявява специалния положителен установителен иск
против ответника М.Д.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно
основание на исковата молба чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.В
условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно осн. чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД, като цената и на главния и на евентуалния искове е, 1 271,10 лв. /хиляда
двеста седемдесет и един лева и десет стотинки/.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на
следните правно релевантни факти и обстоятелства: На
22.11.2018 г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране
на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.04.2018 г., сключен между „Б. Д.“ ЕАД, с ЕИК *и „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *, по силата на които вземането на „Б. Д."
ЕАД от М.Д.К., произтичащо от Договор за стоков кредит № 334294 от 23.02.2018
г. Вземането по този договор било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор,
което вземане било индивидуализирано в Приемо-предавателен
протокол от 22.11.2018 г. към Допълнително споразумение от 22.11.2018 г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. Приемо-предавателният
протокол от 22.11.2018 г. към Допълнителното споразумение от 22.11.2018 г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. бил представен само с данните
на длъжника М.Д.К., тъй като данните на останалите длъжници
били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2,
3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се
представят само на съда.Съгласно чл. 6.5. от рамковия договора за цесия, А.з.с.н.в.
в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което А.з.с.н.в. имала изрично пълномощно от „Б. Д.“ ЕАД.
В изпълнение на поетите договорни задължения и на изискванията на закона на
ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от страна на „Б. Д.“ ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/334294 от
06.12.2018 г. посредством „*“
ЕАД с известие за доставяне, което писмо било получено на 12.12.2018 г. в 14:00
ч. от Т. Р., посочил себе си като член на домакинството: баща. Към исковата
молба ищцовата страна е представила заверено копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Б. Д.“ ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/334294 от
06.12.2018 г. и моли съда да връчи на ответника същото ведно и с исковата молба
и приложенията към нея. Позовавайки се на постановените от ВКС на основание чл.
290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД,ищцовата страна желае ВРС да вземе
предвид и този факт. Процесното вземане, пояснява в исковата си молба
ищцовата страна, че произтичало от сключен на 23.02.2018 г. между „Б. Д.“ ЕАД /кредитодател/ и М.Д.К. /кредитополучател/ по Договор за
стоков кредит № 334294 /Договора/, при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит. С подписването на Договора кредитополучателят заявил,
че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на
информирано решение за сключване на договора за кредит /т. 9 от Договора/.
Съгласно т. 1 от Договора, кредиторът се
задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 015,58 лв. за закупуването от * ЕАД /Търговец/ на: климатик * - 1 брой с цена 899,00 лв.; както и за
сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 116,58 лв. В т. 3 от Договора, кредитополучателят
се съгласил предоставената му от страна
на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно,
безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на Търговеца, а сумата на
кредита, предоставена за финансирането на застраховката - да бъде усвоена
еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя. За сключения договор за
кредит Б. Д., твърди ищцовата страна, че била издала Уведомително писмо до
Търговеца, в което било посочено, че е сключен договор за кредит за
закупуването на стоката, предмет на Договора за кредит, чиято стойност е
финансирана с процесния договор за кредит. В същото
Уведомително писмо, ответникът декларирал, че получил стоката от Търговеца. За
потвърждаването на покупката Търговецът *
издал на името на ответника Фактура с №
********** с дата 23.02.2018 г., в която бил посочен начин на плащане с * кредит и тази фактура била подписана от
ответника. За сключването на застраховката
Застрахователят издал сертификат с №
334294/23.02.2018 г. Въз основа на сключения Договор за кредит била
разкрита кредитна сметка на ответника, от която били преведени на Търговеца и
Застрахователя дължимите суми, с което Кредиторът изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора.Погасителните вноски, които
Кредитополучателят се задължавал да изплаща на Кредитодателя,
съставлявали изплащане на главницата
по кредита, ведно с годишен процент на
разходите, който изразявал общите разходи като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Годишния процент на разходите бил посочен в погасителния план, неразделна част от
договора за кредит и включвал лихви и
такси, които Кредитополучателят дължал на Кредитора. Страните постигнали
съгласие в т. 6 от Договора, за
срока на Договора кредитът да се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в
размер на 34,41 %, като лихвата се
начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно.
Така, общият размер на договорната
лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 362,42 лв., а общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 1 378,00 лв.Кредитополучателят,твърди
още ищцовата страна, че се задължил да върне сумата по кредита в срок от 23 месеца или до 23.01.2020 г. на 23 бр. месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 60,91
лв., без последната месечна погасителна вноска, която била изравнителна и в
размер на 37,98 лв., съгласно
погасителния план, неразделна част от Договора, в който бил посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска.Съгласно раздел
6, т. 12 от ОУ към Договора, сочи още ищцовата страна - при забава в плащането на месечна
погасителна вноска от деня следващ падежната й дата, частта от вноската
представляваща главница, се олихвявала с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни
пункта. На посоченото основание на кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер на 62,36 лв., дължима за периода от 10.04.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 23.01.2020 г., но предвид обстоятелството,
че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът е станал
предсрочно изискуем, на основание т. 12.1 от ОУ към Договора, съгласно
която при допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно
изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.„А.з.с.н.в.“ ЕАД в Уведомлението за цесия по
реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника съобщил на същия, че
поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни
вноски по договора го кани да изплати или разсрочи задължението си, като ако не
изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни
действия за събиране на дължимите суми, както и на гърба на уведомлението
изрично било посочено, че вземанията по процесния
договор са изцяло изискуеми. Уведомлението за цесията и за обявяване
на предсрочната изискуемост, било получено на 12.12.2018 г. в 14:00 ч. от Т. Р.,
посочил себе си като член на домакинството: баща.Твърди се в исковата молба, че
длъжникът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която била погасена до момента на подаване на исковата молба в съда
била в размер на 44,41 лв., с която
сума била погасена част от дължимата
главницата.Предвид изложеното з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД възниквал правен интерес
да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение
и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу М.Д.К. в деловодството
на Районен съд - гр. Варна, съгласно което заявителят/сега ищец претендирал от
ответника, в качеството му на кредитополучател по Договор за стоков кредит №
307162 от 23.11.2017 г., да заплати: 971,17 лв. /деветстотин седемдесет
и един лева и седемнадесет стотинки/ - непогасената главница от месечни
погасителни вноски с падежни дати от 10.04.2018 г. до 23.01.2020 г., по
отношение на които на основание т. 12.1 от Общите условия към договора за
стоков кредит била обявена предсрочна изискуемост считано от дата 12.12.2018 г.
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 237,57
лв. /двеста тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
10.03.2018 г. до 22.11.2018 г. /дата на прехвърляне на вземането/; 62,36 лв.
/шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ - лихва /обезщетение/
за забава, дължима от 10.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.По това заявление
било образувано ч. гр. д. № 8515 / 2019 по описа на ВРС , на 19-ти състав, като заповедният
съд издал е Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника, съгласно
разпоредбите на ГПК. На 29.07.2019 г. ищцовото
дружество получило съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал.
1 от ГПК, че А.з.с.н.в. ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането
си, в резултат на което предявява настоящата искова молба срещу М.Д.К..При така
изложеното и ищцовото дружество е отправило искането си ВРС да постанови
съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че М.Д.К., като Кредитополучател по Договор
за стоков кредит № 334294 от 23.02.2018 г. дължи
н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *,
следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8515/19 г. на 19-ти гр. с-в
по описа на PC - гр. Варна, а именно: 971,17 лв. /деветстотин седемдесет
и един лева и седемнадесет стотинки/ - непогасената главница от месечни
погасителни вноски с падежни дати от 10.04.2018 г. до 23.01.2020 г., по
отношение на които на основание т. 12.1 от Общите условия към договора за
стоков кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 12.12.2018 г.
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 237,57
лв. /двеста тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
10.03.2018 г. до 22.11.2018 г. /дата на прехвърляне на вземането/; 62,36 лв.
/шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ - лихва /обезщетение/
за забава, дължима от 10.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, на основание чл.422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обективирпано е искане за присъждане на сторените по делото
съдебно деловодни разноски, предявени разноски по ч.гр.д. № 8515/19 г.
на 19-ти гр. с-в по описа на PC гр.
Варна. В условията на евентуалност, в
случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове
срещу М.Д.К., ищцовата страна моли ВРС, след като се запознае с всички
доказателства по делото и приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови
съдебен акт, по силата на който да
осъди М.Д.К., в качеството й на Кредитополучател по Договор за
стоков кредит № 334294 от 23.02.2018 г., да
плати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: 971,17 лв. /деветстотин
седемдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ - непогасената главница от
месечни погасителни вноски с падежни дати от 10.04.2018 г. до 23.01.2020 г.; 237,57
лв. /двеста тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
10.03.2018 г. до 22.11.2018 г. /дата на прехвърляне на вземането/; 62,36 лв.
/шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ - лихва /обезщетение/
за забава, дължима от 10.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда, както и законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга, на осн. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. На следващо място, в
исковата си молба, ищцовата страна в съответствие с трайната практика на
съдилищата, по отношение на евентуалните осъдителни искове, уведомява ответника
за предсрочната изискуемост на непадежиралите към
29.08.2019 г. главници по вноски от № 19 до № 23, включително, съгласно
погасителния план към Договора, равняващи се на сумата от 259,70 лв. /двеста
петдесет и девет лева и седемдесет стотинки/, която сума е включена в претендиратана в осъдителния иск главница от 971,17 лв. /деветстотин
седемдесет и един лева и седемнадесет стотинки/. Ответникът, в изпълнение на
изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК, сочи ищецът, че може да заплати дължимите
суми по следната банкова сметка н.А.з.с.н.в. ЕАД: IBAN: ***: * * АД.Обективирано
е искане в полза на ищцовата страна да бъдат присъдени и направените съдебно
деловодни разноски и в настоящото производство.Изрично е заявено - в случай че
представител н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД не се яви на първото по делото заседание,
същото да се гледа в отсъствие на ищеца. Оправено е искане – в случай, че
ответникът представи писмени доказателства и/или направи доказателствени
искания ВРС да предостави възможност на ищцовата страна да се запознае с тях и
да вземе становище, както и да ангажира допълнителни доказателства.Изрично е
заявено, в случай че ответникът по
делото в законоустановения срок не депозира отговор
на исковата молба, не вземе
становище и не оспори приложените доказателства по делото или претендираните към него суми, нито ангажира доказателства,
с който да докаже, че са изплатени претендираните към
него суми, съдът да постанови решение,
съгласно което е установено вземането н.А.з.с.н.в. ЕАД срещу ответника по
делото. Включително, в случай че
ответникът не се яви в първото заседание по делото и не е направил искане
делото да се гледа в негово отсъствие, моли ищцовата страна ВРС да постанови неприсъствено решение. В случай, че
съдът констатира, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е
взел становище и не е оспорил приложените доказателства по делото, нито е
ангажирал доказателства, с който да докаже, че са изплатени претендираните
към него суми, поради особени
непредвидени обстоятелства и даде
възможност на ответника да вземе становище по исковата молба и
доказателствата по нея, както и да представи доказателства, съдът да даде
възможност на ищеца да се запознае със същите и да даде становище по тях. В
случай, че ответникът признае иска в цялост, се желае съдът да постанови
решение, съгласно което да бъде установено вземането н.А.з.с.н.в. ЕАД срещу
ответника по делото. В случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на
разноски от ответника в настоящето дело и същите са в размер над минималния
адвокатски хонорар, ищцовата страна прави възражение на осн. чл. 78, aл. 5 от ГПК и моли съдът да намали същия до
размера на нормативно установения минимален размер на адвокатския хонорар.В случай, че съдът
осъди А.з.с.н.в. ЕАД да заплати разноски на ответника по делото, в съответствие
с принципите на добросъвестност, равенство на страните и законност, изразени в
чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК, за да бъдат равнопоставени
в съдебното производство страните, ищецът молим съда да даде указания на
ответника да посочи банкова сметка, ***е разноски по делото.В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, нито се е явява в
откритото съдебно заседание.
Видно
от протокола от о.с.з. съдът е приел и приложил към материалите по делото молба
вх.рег.№ 19233/06.03.2020 г. (постъпила
по електронната поща на РС – Варна), ведно с приложеното към нея
пълномощно.В цитираната молба е било обективирано
искане от ищцовата страна, съдът да се произнесе с акт по същество на спора при
условията на чл. 238 от ГПК.Настоящият съдебен състав е намерил искането за постановяване на Неприсъствено
решение за основателно. Това е така, защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. В настоящия казус е налице именно фактическия
състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата страна е било
уважено и съдебното дирене прекратено.Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че
предявеният иск вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като предявеният специален положителен установителен иск следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК, и в съответствие с направеното искане от ищцовата страна в нейна полза следва да се
присъдят и разноските сторени в качество на заявител по заповедното
производство,т.е. производството инициирало настоящия исков процес, както и
съдебно –деловодните разноски пред исковия съд.Видно от лист 84 –ти в списъка
по чл. 80 ГПК ищцовата страна желае присъждане на разноските сторени в
заповедното производство и в исковото, като единствените разноски визирани по
размер са за юрисконсултско възнаграждение -350лева .
За да определели разноските които се държат на ищцовата страна исковият съд
констатира, че заповедният съд вече е определил и присъдил разноските които се
дължат в полза на заявителя – л. 8 от ч.гр.д.
8515 /2019 г. на 19 ти състав по описа на РС Варна : –25,42 лв. за платена
д.т. и 50,00 лв. за юрисконсултско възнагжраждение – общо
75,42 лева (седемдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки ).Този
размер на разноски съдът присъжда в полза на ищцовата страна в заповедното
производство.Спор няма ,че съдът определя разноските по реда на чл.78, ал. ГПК
за процесуално представителство от юрисконсулт .В настоящия случай е видно,че
се желае присъждане на възнаграждение над номративния
максимум от 300 лева.С оглед характера на иска, начина по който е приключило
исковото производство и осъщественото процесуално представителство исковият съд
намира за справедливо присъждане на сумата от 150 лева за юрисконуслтско
представителство и на основание чл.78,ал.1и
ал. 8 ГПК определя този размер на съдебно деловодни разноски в полза на
ищцовата страна и в тежест на ответника.По делото са приложени и писмени
доказателства л.56 –ти за платена държавна такса равна на 124,58 лева , които
разноски като доказани и по основание исковият съд присъжда в полза на ищцовата
страна по исковото производство . Т.е. сборът от разноските възлизат на 124,58
лв. + 150,00 лв. = 274,58 лева
(двеста седемдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки )
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238,
ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните –ищцовото дружество „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано
от изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез пълномощника- И. С. С., ст. юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: *и ответника М.Д.К., с ЕГН **********, с
адрес: ***, че М.Д.К., като
Кредитополучател по Договор за стоков кредит № 334294 от 23.02.2018 г. дължи н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *, следните суми, присъдени в издадената срещу
нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
8515/19 г. на 19-ти гр. с-в по описа на PC
- гр. Варна, а именно: 971,17 лв. /деветстотин седемдесет и един лева и
седемнадесет стотинки/ - непогасената главница от месечни погасителни
вноски с падежни дати от 10.04.2018 г. до 23.01.2020 г., по отношение на които
на основание т. 12.1 от Общите условия към договора за стоков кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 12.12.2018 г. /датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/; 237,57 лв. /двеста тридесет и
седем лева и петдесет и седем стотинки/ - договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 10.03.2018 г. до 22.11.2018 г. /дата
на прехвърляне на вземането/; 62,36 лв. /шестдесет и два лева и тридесет
и шест стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима от 10.04.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда -3.6.2019 г-, както и законна
лихва от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист - -3.06.2019 год. до окончателно погасяване на дълга, на основание
чл.422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Д.К.,
с ЕГН **********, с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *със седалище и
адрес на управление:***, *, представлявано от изпълнителния директор Д. Б.
Б., СУМАТА от ОБЩО 75,42 лева
(седемдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки )- сторените по частно гр.дело № .гр.д.
№ 8515/19 г. на 19-ти гр. с-в по описа
на PC - гр. Варна както и СУМАТА от общо
274,58 лева (двеста седемдесет и
четири лева и петдесет и осем стотинки )-сторените от ищцовата страна по
исковото производство съдебно - деловодни разноски, пред
настоящата инстанция ,на основание
чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :