Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 17.07.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IX с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май
две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛИ МАРИНОВА
при
участието на секретаря С. Х., като разгледа докладваното от съдия Маринова гр. д. № 595 по описа на КРС за
2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл.538, ал.1 във вр. с чл.537 ТЗ.
Ищецът
– „Сириус – Тим“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Тракия, бл.93, ет.5, ап.15, представлявано от управителя С.Л.Р., твърди, че
ответникът „Итали канстракшън“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Кюстендил, ул. Гороцветна N 35, ет.1, представлявано от
управителя А.М., е издал на 16.03.2009г. запис на заповед в негова полза за сумата от 5000 евро, с
падеж – 16.06.2009г. Поддържа, че записът на заповед е издаден като обезпечение
на договора за заем от 16.03.2009г., сключен между страните по делото (чл.11 от
договора за заем). Поддържа, че с декларация – потвърждение с изх. N 2675/21.12.2009г.,
заверена от Р.Р. – завеждащ консулската служба при Генералното консулство на
Република България в Италия, действията на третото лице са потвърдени. Твърди,
че на датата на падежа сумата от 5000 евро не е върната. Иска се от съда да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5000 евро, дължима на
основание запис на заповед от 16.03.2009г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 29.12.2011г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
- „Итали канстракшън“ ООД е подал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК. Оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за
нищожност на договора за заем от 16.03.2009г. и на записа на заповед от
16.03.2009г. на основание чл.40 ЗЗД. Твърди, че договорът за заем не е произвел
действие за ответното дружество, тъй като пълномощникът К. е действал във вреда
на ответното дружество, както и че и управителят на ищцовото дружество е
действал във вреда на ответното дружество. Твърди, че К. не е имал пълномощия
да подписва договори за заем и да поема менителнични задължения от името и за
сметка на „Итали канстракшън“ ООД (чл.26, ал.2 ТЗ). Поддържа, че процесният
запис на заповед е антидатиран и че нарочно е съставен през м.09.2011г. Прави възражение за нищожност, евентуално унищожаемост,
на основание чл.26 – 29 ЗЗД на декларацията – потвърждение на български език от
21.12.2009г. Поддържа, че при подписването й М. е бил въведен в заблуждение,
тъй като той е мислил, че подписва счетоводни документи за годишното
приключване на фирмите и по – конкретно документи, необходими за приключване на
ревизията от НАП. Твърди, че с процесния запис на заповед не е поето задължение
за заплащане на процесната сума от името и за сметка на дружеството, а от името
на физическото лице, подписало записа на заповед. Прави възражение за
прихващане на процесната сума в размер на 5000 евро със сумата от 5000 евро,
дължима от ищцовото дружество на ответното дружество по договор за цесия от
30.05.2008г. за сумата от 70 121 евро. Претендира разноски.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От
приетия като доказателство по делото рамков договор от 28.12.2007г., сключен
между „Итали Канстракшън“ ООД, в качеството на заемател, и „Сириус – Тим“ ЕООД,
в качеството на заемодател, се установява, че между страните по договора е
постигнато съгласие за възмездно и поетапно отпускане на заеми, при 8 % годишна
лихва за всеки от заемите за периода от началото на 2008г. до 2009г., като
всеки един от договорите за заем ще бъде гарантиран със запис на заповед,
издаден от „Итали Канстракшън“ ООД, и с падеж - крайния срок на заема.
Видно
от приетия като доказателство по делото договор за заем от 16.03.2009г.,
сключен между „Сириус Тим“ ЕООД, представляван от управителя С.Л.Р., в качеството
на заемодател, и „Итали Канстракшън“ ООД, представляван от пълномощника В. К. К.,
в качеството на заемател, страните са се споразумяли за предаване в заем на
сумата от 5000 евро от заемодателя на заемателя в срок до 5 дни от сключване на
договора по разплащателната сметка на заемателя в евро. Съгласно чл.11 от
договора за заем връщането на заема по договора се обезпечава чрез запис на
заповед, издаден от заемателя.
Видно
от т.1 от представеното по делото пълномощно с рег. N
2149/25.03.2008г.
с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от нотариус Н.Б. – с район на
действие – РС – Пловдив и с рег. N 461 на НК, и при участието
на назначения за заклет преводач от и на български и италиански език И.Г.Н., А.М.,
гражданин на Италия, в качеството му на управител и представляващ „Итали
канстракшън“ ООД е упълномощил В. К. К. да
го представлява пред Община Пловдив, всички Общини и данъчни органи на
територията на Република България, както и пред всички физически и юридически
лица в страната с правото да подписва договори и строителни книжа, както и да
се снабдява, подава, съставя, получава и пидписва всички необходими документи.
Да представлява дружеството пред съдилищата в Република България, като
преупълномощава адвокати за защита на интересите му.
По
делото е представен и запис на заповед, с дата на издаване – 16.03.2009г., и с
който В. К. К., в качеството му на пълномощник на „Итали канстракшън“ ООД,
безусловно и неотменимо се е задължил да плати без протест на „Сириус Тим“
ЕООД, представляван от С.Л.Р., сумата от 5000 евро, с падеж – 16.06.2009г., и с
място на плащане – гр. Пловдив.
С
т.6 от декларация – потвърждение N 2675/21.12.2009г. (на български език) от
А.М., в качеството му на управител на „Итали канстракшън“ ООД, чийто подпис е
заверен от Р.Р. – завеждащ консулската служба при Генералното консулство на
Република България в Италия, изрично и неотменимо е потвърдено сключването на
договор за заем със заемател – „Сириус – Тим“ ЕОО, сключен на 16.03.2009г., с
главница – 5000 евро и с падеж на задължението – 16.06.2009г. В декларацията е
посочено, че признава, че заемната сума е предадена на представляваното от него
дружество от заемодателя, както и че изрично заявява, че всички клаузи на
договора ангажират безусловно „Итали канстракшън“ ООД, като потвърждава
договора изцяло.
По
делото са представени и преписи, заверени от нотариус Н.Б. с район на действие
– РС - Пловдив, от декларация – потвърждение от 17.11.2009г., която е
представена по делото на български език и на италиански език, преведена от
заклет преводач – Т.М.С. от преводаческо бюро „Питагорас“ ООД.
С
нотариална покана от А.М. с рег. N 1175/31.03.2010г. по описа на нотариус Н.Б. с район на действие – РС -
Пловдив, която е връчена на В. К. на 06.04.2010г. срещу разписка N 56, т.I, рег.
N 1175/2010г., същият е уведомен, че с акт за оттегляне на
пълномощни, издаден и заверен на 26.03.2010г. с рег. N
1134 oт
нотариус Н.Б., с рег. N 461 на НК, са оттеглени
изцяло всички издадени от А.М. в качеството му на управител на „Итали
Канстракшън“ ООД пълномощни, в т. ч. пълномощно с рег. N
815/05.02.2008г.,
заверено от нотариус Н.Б., и пълномощно с рег. N
2149, т.1,
акт N 66/25.03.2008г., заверено от нотариус Н.Б..
По
делото са разпитани като свидетели В. К. К. и А.Б..
Св.
К. посочва, че е бил съдружник в ответното дружество – „Итали Канстракшън“ ООД,
и че от името на дружеството е подписал процесния договор за заем от
16.03.2009г. и записа на заповед от 16.03.2009г. Заявява, че всички договори за заеми, които е
подписвал от името на ответното дружество са подписвани с личното знание и
одобрение на А.М.. Когато А.М. е отсъствал от България, същият е нареждал или
одобрявал вземането на заем по Скайп. Посочва, че през м.10.2009г. във връзка с
предстояща продажба на „Обект Руски“ А.М. е бил посъветван от адвокат Т. да
подпише декларация – потвърждение.
Декларацията – потвърждение била изготвена на
български език, а след това преведена на италиански език от преводаческо бюро в
гр. Пловдив. Същата била изпратена и на брата на А.М. в Италия, който бил
адвокат, за да получи и от него консултация. Декларацията – потвърждение била
подписана от А.М. в Италия, тъй като по това време той пребивавал там. Св. К.
посочва, че през м. октомври – ноември 2009г. А.М. е подал в Италия молба за
развод със съпругата си З.Р..
Св.
А.Б. посочва, че работи като финансов експерт
и че е съветвал А.М.. Заявява, че за договорите за заем и за записите на
заповед А.М. е узнал, когато са
започнали съдебните дела срещу представляваното от него дружество. Заявява, че е присъствал на воден по
телефона на италиански език разговор между А.М. и З.Р., която му казала, че
същата е необходима за „бюджета нещо да се оправи в България“. Св. Б. посочва,
че не знае български език, но че декларацията – потвърждение, която А. Б. е
подписал е била на български език.
Съгласно
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза след
извършена проверка на аналитичния регистър за осчетоводяване на счетоводните
операции на „Сириус – Тим“ ЕООД вещото лице Д. е установило, че сумата от 5000
евро е осчетоводена с основание „договор за заем“ от 16.03.2009г., с две
счетоводни операции – д – т с – ка 415/1 / к – т с – ка 498 и д – т с – ка 498/
к- т с – ка 504/1 (с – ка 415/1 – вземания по предоставени фирмени кредити във
валута; с –ка 498 – други дебитори и с – ка 504/1 – разплащателна сметка във
валута – евро). С тези стопански операции „Сириус - Тим“ ЕООД е отразило
вземане за тази сума и е осчетоводило извършеното плащане. Сумата от 5000 евро (9779.15 лв.) е отразена
в оборотната ведомост за м.03.2009г. с дебитен оборот по сметка 415/1 и е
включена в крайното салдо по сметката, което е 218 075.05 лв. Сумата е отразена
и в кредитния оборот на с – ка 504/1. При
извършената проверка на аналитичния регистър за осчетоводяване на счетоводните
операции на „Итали Канстракшън“ ООД вещото лице е установило, че сумата от 5000
евро е осчетоводена с кореспонденция N 50 с посочено основание
„заем- партиден лист – 03“ с дата – 16.03.2009г. Сумата е осчетоводена със
счетоводна операция – д – т с –ка 504/1 / к – т с – ка 499 ( с – ка 499 – други
кредитори; с – ка 504/1 – разплащателна сметка във валута – евро). С тези
стопански операции „Итали Канстракшън“ ООД е отразил задължение за сумата от
9779.15 лв. (5000 евро), и е осчетоводил полученото плащане. Сумата от 9779.15
лв. (5000 евро) е отразена в оборотната ведомост за 2009г. с дебитен оборот по
сметка 504/1 и е включена в крайното салдо по сметката. Сумата е отразена и в
кредитния оборот на сметка 499 и крайното салдо, което е 2 263 882.01
лв. Според приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза
не са извършвани плащания от ответника по процесния договор за заем. Стойността
на счетоводните отразявания като дължими суми по договора за заем от
16.03.2009г. в счетоводството на ищеца и на ответника е на стойност 9779.15 лв.
(5000 евро) и са отразени, както следва – по с – ка 415/1 – вземания по
предоставени фирмени кредити във валута на „Сириус – Тим“ ЕООД и по с – ка 499
– други кредитори на „Итали Канстракшън“ ООД.
Съгласно бордеро N 62803/16.03.2009г. на Интернешънъл Асет
Банк, кл. Пловдив, реф. N W0025, e нареден валутен превод в
размер на 5000 евро с вальор – 16.03.2009г., с основание – платежно нареждане
за изпълнение на превод от 16.03.2009г. по договор, като банката е извършила
операция, с която е заверена валутната сметка ********** на „Итали Канстракшън“
ООД и са намалени средствата във валутната сметка ********** на „Сириус – Тим“
ЕООД. В извлечението от валутната сметка 14003244100 на „Итали Канстракшън“ ООД
партиден лист 95/1 е отбелязано, че на дата – 16.03.2009г. с вальор от същата
дата, референция N 62803 e постъпила сумата от 5000
евро от валутната сметка ********** на „Сириус – Тим“ ЕООД.
От аналитичния регистър на валутната сметка в евро е видно, че „Сириус – Тим“
ЕООД към 16.03.2009г. е разполагало с налични средства в размер на
15 836.84 евро или левова равностойност от 30 974.16 лв. Лицата,
подписали годишния финансов отчет на „Итали Канстракшън“ ООД за 2009г. са – за
ръководител – А.М. и за съставител – П. Н. Р.. С
определение от 06.12.2012г. на КРС, постановено в открито съдебно заседание, по
искане на пълномощника на ответното дружество, ищцовото дружество е било
задължено на основание чл.183 ГПК да представи в срок – следващото съдебно
заседание оригинала на договора за заем, банковото бордеро за заплащане на
сумата по договора за заем и декларациите – потвърждение от 21.12.2009г. и
17.11.2009г., като е указано, че в противен случай същите ще бъдат изключени от
доказателствата по делото. Посочените по
– горе документи не са представени в оригинал в указания от съда срок, поради което
настоящият съдебен състав счита, че същите следва да се изключват от
доказателствата по делото на основание чл.183, изр. 2 ГПК.
Останалите
събрани по делото доказателства са ирелевантни към предмета на доказване по
делото, поради което не следва да се обсъждат.
При
така установените фактическите обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По
иска с правно основание чл.538, ал.1 във вр. с чл.537 ТЗ:
За
основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало менителнично задължение за плащане на процесната сума от ответника в
качеството му на издател въз основа на редовен запис на заповед, а в тежест на
ответника е да докаже положителния факт на плащане.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният иск е
основателен. Съображенията за това са следните:
Записът
на заповед представлява едностранна формална абстрактна сделка, с която
издателят се задължава да заплати на
падежа на друго лице или на негова
заповед определена парична сума. Същевременно, като ценна книга записът на
заповед следва да съдържа предписаните от закона реквизити (чл.535 ТЗ).
В случая, процесният
запис на заповед съдържа задължителните за неговата валидност реквизити,
посочени в чл. 535 ТЗ. Ищецът се легитимира като поемател по ценната книга и не
се установява вземането да е джиросано.
С
оглед на изложеното съдът приема, че представеният менителничен ефект
установява годно за изпълнение вземане, чиято изискуемост е настъпила на
16.06.2009г.
Ответникът не е ангажирал
доказателства, че процесната сума по записа на заповед е платена на падежа.
Възражението на ответника, че процесният запис на заповед е подписан от
пълномощник без представителна власт и не поражда правни последици за
представляваното дружество е неоснователно.
Пълномощникът на
ответното дружество В. К. К. няма качеството „търговски пълномощник“ по см. на
чл.26 и сл. ТЗ, тъй като по делото няма доказателства, че В. К. К. е поел задължение да представлява
търговското дружество - издател на записа на заповед срещу възнаграждение,
което е характерен белег на института на „търговския пълномощник“. Следователно
същият е обикновен пълномощник на дружеството – издател на записа на заповед,
за който ограниченията на представителната власт, установени в чл.26, ал.2 от ТЗ не са приложими. От друга страна, в пълномощното с рег. N
2149/25.03.2008г.
с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от нотариус Н.Б. няма
посочени ограничения по отношение на пълномощника К. за издаване на запис на
заповед или за сключване на договори за заем от името на представляваното
дружество. Ето защо, съдът приема, че процесният запис на заповед е породил
действие за представляваното дружество – „Итали канстракшън“ ООД, и за него е
възникнало валидно менителнично задължение, чиято изискуемост е настъпила на
16.06.2009г.
От
граматическото тълкуване на текста на процесния запис на заповед е видно, че с
процесния запис на заповед е поето задължение за заплащане на процесната сума
от името и за сметка на дружеството – издател – „Итали Канстракшън“ ООД, а не
от името на физическото лице В. К. в лично качество, поради което направеното в
тази връзка възражение се явява неоснователно.
Недоказано е и възражението, че процесният запис на
заповед е бил антидатиран.
Възражението на ответното дружество, че пълномощникът В. К. е действал в негова вреда, поради което
съгласно чл.40 от ЗЗД договорът не произвежда действие по отношение на него, е
неоснователно. За да е налице хипотезата на чл.40 ЗЗД следва да са налице
следните правопораждащи факти – договор, сключен във вреда на упълномощителя, и
споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на упълномощителя. По
делото няма доказателства, че процесната сделка е сключена от В. К. с цел да
бъде причинена вреда на представляваното от него дружество, нито за
споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на упълномощителя.
Предвид обстоятелството, че
ответникът не е ангажирал доказателства, че процесната сума по записа на
заповед е платена на падежа, то съдът приема за доказано, че в полза на
ищцовото дружество е налице вземане по процесния запис на заповед за сумата от
5000 евро.
Направените възражения за нищожност,
евентуално унищожаемост, на основание чл.26 – 29 ЗЗД на декларацията –
потвърждение на български език от 21.12.2009г. не следва да се обсъждат предвид
това, че съдът приема, че процесният
запис на заповед е подписан от пълномощник с представителна власт.
Въпреки че записът на
заповед не е каузална, а абстрактна сделка, за действителността на която
законът не изисква основание, това обаче не означава, че поетото по нея
задължение не може да служи за обезпечение на вече съществуващи задължения по
каузална сделка. Ето защо, съдът е длъжен да
обсъди и възраженията на издателя, основани на каузалните отношения, по повод
на които е издаден записът на заповед.
В
случая, ищцовото дружество твърди, че процесният запис на заповед е издаден за
обезпечение на договор за заем от 16.03.2009г., сключен между страните по делото,
по който ищцовото дружество е предоставило на ответното дружество в заем сумата
в размер на 5000 евро.
Представеният
по делото договор за заем от 16.03.2009г. е изключен от доказателствения
материал по делото на основание чл.183, изр.2 ГПК, тъй като с определение от
06.12.2012г. на КРС, постановено в открито съдебно заседание, по искане на
пълномощника на ответното дружество, ищцовото дружество е било задължено на
основание чл.183 ГПК да го представи по делото – в срок – следващото съдебно
заседание, но не го е представило. В тази връзка следва да се посочи, че
доколкото писмената форма на договора за заем не е форма за действителност, то
за наличието на каузални отношения по договор за заем и предоставяне на процесната сума на ответното
дружество от ищцовото дружество може да направи извод от приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, съгласно което в
счетоводството на двете дружества е отразено получаването респ. предоставянето
на сумата от 5000 евро на основание договор за заем от 16.03.2009г.
Ето
защо, съдът приема, че каузалното задължение, за обезпечаване на което е издаден
записът на заповед от 16.03.2009г., е възникнало валидно и не е било погасено. По изложените по – горе съображения,
неоснователни са и направените възражения за липса на представителна власт и за
наличието на хипотезата на чл.40 ЗЗД, в частта им, касаещи договора за заем от
16.03.2009г.
Дори,
и да се приеме, че съществуването на каузалното отношение по договор за заем не
е доказано по безспорен начин, то доколкото записът на заповед е абстрактна сделка, за действителността на
която законът не изисква основание, и предвид това, че представеният запис на
заповед от 16.03.2009г. установява годно за изпълнение вземане, чиято изискуемост
е настъпила на 16.06.2009г., и за чието погасяване не са ангажирани от
ответното дружество доказателства, то съдът счита, че в полза на ищцовото дружество е
налице валидно възникнало вземане в размер на 5000 евро срещу ответното
дружество по действителен запис на заповед от 16.03.2009г.
Предвид
изложеното по – горе , следва да се обсъди и направеното от ответното дружество
възражение за прихващане на процесната сума в размер на 5000 евро със сумата от 5000
евро, дължима от ищцовото дружество на ответното дружество по договор за цесия
от 30.05.2008г. за сумата от 70 121 евро.
Възражението
за прихващане е неоснователно. По делото не са представени доказателства за съществуването на договор за цесия от 30.05.2008г., нито за
съдържанието му. Ето защо, не може и да се приеме за установено по делото, че
ответното дружество се легитимира като кредитор на вземане по договор за цесия.
Следователно възражението за прихващане следва да се отхвърли като недоказано.
Предвид
изложеното по – горе, съдът приема за доказано, че в полза на ищцовото
дружество е налице валидно възникнало вземане в размер на 5000 евро срещу
ответното дружество по запис на заповед от 16.03.2009г., което не е погасено,
поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 5000 евро, дължима на основание запис на заповед
от 16.03.2009г.
Върху
главницата от 5000 евро се дължи и законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 29.12.2011г. до окончателното
плащане.
По разноските:
Всяка
от страните претендира направените разноски по делото.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответното дружество следва да заплати на ищцовото дружество направените
разноски по делото в размер на 511.60 лв. (в т. ч. за държавна такса – 391.60
лв. и за депозит за възнаграждение на вещото лице – 120 лв.).
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Итали канстракшън“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. Гороцветна N 35,
ет.1, представлявано от управителя А.М., да заплати на „Сириус – Тим“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Тракия, бл.93,
ет.5, ап.15, представлявано от управителя С.Л.Р., на основание чл.538, ал.1 във
вр. с чл.537 ТЗ сумата в размер на 5000 евро, дължима по запис на заповед
от 16.03.2009г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 29.12.2011г.
до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК направените
разноски по делото в размер на 511.60 лв.
Решението
може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: