№ 500
гр. Благоевград, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на двадесет и
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20221200500455 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на М.В. Д. и В.В. Д., чрез
тяхната майка и законна представител И.А., против разпореждане от 12.11.21г
на ЧСИ Б.В. по изп.д.№1203/21г по описа на същият ЧСИ, с пр. осн. чл.435,
ал.1, т.3 ГПК.
С атакуваня акт ЧСИ е прекратил изпълнителното производство спрямо
В.Д., Йо.Ас.Д. и Ас.Р., приемайки за заплатени дължимите от тях суми по
изпълнителния лист.
Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, който го
намират за незаконосъобразен.Поради това искат неговата отмяна и
присъждане на разноските, излагайки подробни съображения в тази насока.
Длъжниците оспорват жалбата като неоснователна и поддържат
атакувания акт, за което подробно се аргументират. Ас.Р. твърди, че не ползва
делбените имоти и настоява за допускане на свидетели за установяване на
този факт.
В мотивите си ЧСИ оспорва жалбите, като неоснователни и също
поддържа законосъобразността на действията си, които подробно обосновава.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
1
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От материалите по делото се установи, че изп.дело №1203/21г по описа
на ЧСИ Б.В. е образувано по изпълнителен лист от 07.03.16г, издаден в полза
на жалбоподателите срещу жалбоподателите и Йо.В.Д., с оглед заплащането
на обезщетение за делбените имоти в размер на 234,66лв от момента на
влизане в сила на съдения акт по чл.344, ал.2 ГПК-18.02.16г, до приключване
на делбеното производство.
С решение №4417/13.07.16г на РРС по гр.д.№173/13г, делбените имоти
са поставени в дял на В.Д. по реда на чл.349, ал.2 ГПК като за уравнение на
дяловете същия е съден да заплати на останалите съделители подробно
описаните суми, ведно със законните лихви, в 6-месече срок от влизане на
решението в сила – 25.04.17г. Според съдебното удостоверение от 21.10.21г
обаче,въпросното решение е обезсилено по реда на чл.349, ал.6 ГПК по
искане на взискателите с решение №185/09.01.20г по гр.д.№173/13г и имотите
са изнесени на публична продан, като цитирания съдебен акт понастоящем не
е влязъл в законна сила.
Видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист образуваното
пред ЧСИ Ал.Ц. изп.д.№87/18г е прекратено с влязло в сила на 28.07.21г
постановление №1918/13.07.21г на осн.чл.433, ал.1, т.2 ГПК, като изрично е
отбелязано, че тримата въззиваеми - В.Д., Йо.Ас.Д. и Ас.Р. - са изплатили
задълженията си по изпълнителния лист до 25.04.17г.
При тези данни ЧСИ правилно е прекратил изпълнителното
производство. Определението по чл.344, ал.2 ГПК има временен характер и
урежда отношенията между съсобствениците за периода от момента на
постановяване на решението по допускане на делбата или по-късен момент,
до влизане в сила на решението по извършването й.Дължимите суми между
съделителите,касаят отношенията им по повод ползването на съсобствените
имоти само по време на висящността на делбеното производство и имат
характер на привременна мярка досежно ползването.Съдебният акт,
постановен по реда на чл. 344, ал.2 ГПК, има действие и значение единствено
за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да
бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното
2
производство, в случая осъществено в слизането в сила на 25.04.17г на
решение №447/13.07.16г на РРС по гр.д.№173/13г. След като В.Д., Йо.Ас.Д. и
Ас.Р. са изплатили дължимото по изпълнителния лист обезщетение по чл.344,
ал.2 ГПК(вж. отбелязването върху гърба на изпълнителния лист), то
присдените задължения по цитираната норма се смятат за погасени. Още
повече, че плащанията не се оспорват.
В този контекст липсват основания за образуването и продължаването
на принудителното изпълнение по изп.д.№1203/21г пред ЧСИ Б.В. спрямо
горните длъжници.Особено при положение, че предходното прекратяване
спрямо тях на изп.д.№87/18г по описа на ЧСИ Ал.Ц. е на осн.чл.433, ал.1, т.2
ГПК – по искане на самите взискатели, което също не се оспорва.
Доводите на жалбоподателите, основани на ал.6 от чл.349 ГПК, не
намират опора в закона и данните по делото.По вече изложените
съображения мярката по чл.344, ал.2 ГПК е привременна, имаща действие и
значение единствено за делбения процес и трае до приключването на
делбеното производство, което в случая настъпва на 25.04.17г с влизането в
сила на решението на РРС по гр.д.№173/13г.Следователно, изпълнителния
лист от 07.03.16г, издаден на осн.чл.344, ал.2 ГПК, не може да послужи за
принудителното удовлетворяване на претенции за обезщетяване на
съсобственик, лишен от ползването, както преди началният, така и след
крайния момент, изрично определени с цитираната норма.Евентуалното
лишаване на съсобственик от полагащото му се ползване от друг
съсобственик извън релевантния период,подлежи на обезвреда на друго
основание, не и по чл.344, ал.2 ГПК.Оттук и ирелавнтността на иницираното
производство от жалбоподателите за обезсилване по реда на чл.349, ал.6 ГПК
на решението за възлагане на делбените имоти.В тази насока е разбирането и
на ВКС, материализирано в константната му практика(вж.Опр.
№209/21.12.18г по ч.гр.д.№4389/18г, І ГО; Опр.№475/17.07.13г по ч.гр.д.
№2258/13г;Опр.№598/02.07.20г по ч.тр.д.№1261/20г, ІІІ ГО на ВКС и др.).
Впредвид изложеното атакувания акт на съдебния изпълнител се явява
правилен и законосъобразен, поради което ще следва да се потвърди
изцяло.Обсъждането възраженията на Ас.Р. за неползването на делбените
имоти и направените в тази връзка доказателствени искания, е безпредметно,
понеже е извън предмета на настоящото производство.
3
В изложеното се сдържа отговор на внсички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
Разноски в полза на въззиваемите не следва да се присъждат, тъй като
не са поискани, а и не са доказани.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното разпореждане от 12.11.21г на ЧСИ Б.В.
по изп.д.№1203/21г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4