П Р О
Т О К О Л
гр. София, 11.06.2019
година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 3 състав в публично съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
Секретар:
Весела Венева
Прокурор:
Людмила Николова
Сложи
за разглеждане докладвано от съдия МАРИНКОВА
НЧД № 2153
по
описа за 2019 година.
На именното повикване в 11,00 часа се
явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА К.П. се явява лично, доведен от затвора.
За него се явява адв. С.И., с представено в днешно съдебно
заседание пълномощно.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА гр.София се
явява инсп.М.М., IV-та степен „Режимна
дейност“ при затвора гр. София с представена в днешно съдебно заседание заповед
за упълномощаване.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните
предпоставки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА,
въз основа на наличните по делото писмени данни:
К.К.П., роден на *** ***, българин,
български гражданин, средно образование, несемеен, осъждан, ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни правата на лишения от
свобода в рамките на настоящото производство.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА П.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на
състава на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по
доказателствата.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА инсп.М.М.:
Представям актуална справка за фактическо изтърпяното наказание „лишаване от
свобода“ към настоящия момент.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм със справката. Да
се приеме.
АДВ. И.: Да се приеме. Нямаме доказателствени
искания.
СЪДЪТ прилага представената справка по
делото. По нейното приемане ще се произнесе след даване ход на съдебното
следствие.
СЪДЪТ като взе предвид, че са
изпълнение изискванията на чл. 271 до чл. 275 от НПК и на основание чл. 276 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане молбата
на лишения от свобода К.П. с искане за условно предсрочно освобождаване на
същия от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“, което търпи в момента.
АДВ. И.: Поддържам молбата. На този етап
нямаме други искания.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА
инсп.М.М.: Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА събраните по делото
писмени доказателства, включително и днес представените такива от представителя
на Началника на затвора.
Счита делото за изяснено от фактическа и
правна страна и на основание чл. 286 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите молбата за
УПО без уважение. Считам, че същата е неоснователна, тъй като от приложените
към делото материали не се установява наличието на едната от двете кумулативно
изискуеми предпоставки, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Института на УПО е една правна възможност, която по начало
следва да се прилага по изключение, т.е. когато осъденият е показал, че
предсрочно преди изтърпяване в цялост на наложеното му наказание се е поправил
и превъзпитал. По начало спазването на правилата в местата за лишаване от
свобода не е достатъчно, за да се приеме това. В конкретния случай е налице и
доказателство, че осъденият не е спазвал тези правила, доколкото видно от
становище на гл. инсп. Д.Т.има наложено дисциплинарно наказание със заповед от
17.08.2018 г. Отделно от това и са налице проблемни зони, които следва да бъде
работено с тях до изтърпяване на остатъка от присъдата, като например: не
разпознава проблемите, не осъзнава последствията от собствените си действия,
импулсивен. Рискът за обществото е висок.
Предвид изложеното не считам, че са
налице предпоставките за постановяване на УПО.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА
инсп.М.М.: Становището на Началника на затвора е сходно с това на представителя
на СГП. То е също отрицателно и е базирано на същите мотиви, въз основа на
които изнесе представителя на прокуратурата, с оглед на което Ви моля да не
уважавате молбата.
АДВ. И.: Делото е образувано по
заявление на моя подзащитен и молбата за образуването поддържам изцяло по
отношение на заявеното желание за постановяване на УПО от изтърпяване на
остатъка от наказанието.
Поддържам и съображенията, посочени в
молбата, като считам, че са налице основанията по смисъла на закона и условията
за УПО на подзащитния ми, поради наличието на доказателства за
превъзпитателното въздействие в мястото за изтърпяване на наказанието. Към
момента на моя подзащитен му остават да изтърпи 10 месеца и няколко дни, като е
изтърпял 1 година и 1 месец, а от работа
са му зачетени 5 месеца и 21 дни, от което следва, че е налице безспорно и
категорично първата предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а
именно лишения от свобода да е изтърпял ½ от наложеното наказание. В този
случай този размер от наказанието е изтърпяно.
На второ място, налице е и втората
кумулативно изискуема предпоставка, визирана в чл. 70 от НК, вр. чл. 439, б. А
от НПК, а именно да са налице обстоятелства, които могат да се преценят като положителна
промяна за моя подзащитен. Такива са преди всичко неговото добро поведение и
положителното отношение към труда и съзнателното отговорно изпълнение на
трудовите задължения в затвора. Той е работил активно, като е полагал труд
непрекъснато до 18.12.2018 г., когато е изпратен в затворническо общежитие от
закрит тип Кремиковци. Без заповед и без нарушения е прекратена трудовата му
дейност в СЦЗ, а три месеца по-късно, когато е бил върнат, въпреки обещанията
на Началника на затвора и до този момент не е върнат на работа и му е отказана
работа, за каквато той системно кандидатства, когато види, че има овакантено
място. Видно от отговора на Началника на молбата за работа, че не предстои да
му бъде дадена работа, докато води дела, в които търси правата си по съдебен
ред, каквито дела са това за възстановяване на работа, това за условията, при
които търпи наказанието и посочения отказ решително противоречи на разпоредбата
на чл. 90, ал. 6 от ЗИНЗС, че лишените от свобода не носят дисциплинарна
отговорност за подадените молби и жалби, както противоречи и на разпоредбата на
чл. 41, ал. 1 от НК, видно от която съпровождането с труд на изтърпяването на
наказанието не е поставено от законодателя в зависимост от условия, при които
да бъде осигурено или да не бъде осигурено, да не бъде изпълнено предоставянето
на труд, поради което очевидно законодателят не е оставил възможност на
изпълняващия наказанието да избира дали да предостави трудова заетост, при това
подходяща и заплатена.
Трудовата заетост и начина, по който я
осъществява лишеният от свобода представлява критерий за преценка на
превъзпитателното въздействие в мястото за лишаване от свобода. Лишеният от
свобода няма други възможности, освен да покаже добро поведение и отношение към
труда. И тъй като представянето на трудовата заетост се явява условие за
отчитането на резултата от превъзпитанието, визиран в чл. 36 от НК, то
непредоставянето му се оказва препятствие пред лишения от свобода да докаже, че
желае настъпването на превъзпитателния ефект като полага труд и попада в
хипотезата на ал. 3 от чл. 439, б. А от НПК за непредоставянето на достъп, до
възможности за участие в дейности и програми за облекчаване на правното
положение с оглед покриване на критериите за постановяване на УПО. Това е
единствената възможност на К.П. да докаже, че отношението му към труда е
същото, каквото е било до 18.12.2018 г. – отговорно, без отклонение от
трудовите задължения и трудовата дисциплина, когато без причина, изхождаща от
него е отстранен от работа и на негово място е назначен друг, а след връщането
на К.П. от Кремиковци в СЦЗ не е възстановен на работа и системно му се отказва
работа от страна на Началника на затвора.
К.П. не е наказван за неизпълнение на
трудовите норми и задължения. Изпълнявал е със старание поставените задачи, с
които се е справял много добре, за което има четири награди видно от досието и
желае да се реализира в живота си, чрез труда си, което е установено в доклада
на инспектора по социални дейности и възпитателна работаБ..
Видно от постановление № 7/27.06.1975 г.
на пленума на Върховния съд на Република България предпоставка за постановяване
на УПО е честното отношение към труда, полага ли лишения от свобода редовно
общественополезен труд, чувства ли труда като свое морално задължение и че не е
необходимо да се направи и обоснове извод за окончателно поправяне на лишения
от свобода, а е необходимо да се обоснове извод, че е започнало поправяне на
лицето, което е трайно и необратимо. В настоящия случай определено може да се
твърди трайност и необратимост на превъзпитателния ефект от труда върху К.П. и
че той чувства труда като свое морално задължение, предвид настойчивостта, с
която заявява желанието си да бъде възстановен на работа, да бъде назначен на
друга, като очевидно е направил всичко зависещо от него в това отношение и дори
е завел дела за възстановяване на работа в Административен съд – София с №
205/2018 г. и № 3741/ 2019 г. на 66 и 11 състав.
След преценка на наличните по делото
доказателства е видно, че е настъпила трайна и необратима продължителна промяна
на подзащитния ми, което се вижда и от
участието му и в социалните дейности, както и че целите на плана на присъдата
се изпълняват успешно, което е отчетено от инспектора по социални дейности и
възпитателна работаБ., който по принцип стои най-близо до лишените от свобода и
осъществява ежедневно и непрекъснато работа с тях, контрол и наблюдение върху
тяхното поведение и отношение.
За К.П. е установено, че спазва ЗИНЗС и
режимните ограничения, както и правилника на вътрешния ред, има уважително
отношение към затворническата администрация и към останалите лишени от свобода,
което е отчетено от ИСДВР в доклада за УПО, старателен е, изпълнява с желание
задачите, спазва нормите, дисциплиниран, добронамерен, без агресивни прояви или
нагласи, много добри и трайно изградени трудови навици и умения, работи в
мястото за лишаване от свобода, няма зависимости към алкохол или наркотични
вещества, декларира готовност за промяна, адекватно се самооценява, не се поддава
на манипулации и внушения, дистанцира се от проблеми и конфликти, упорит,
автономен, чувствителен, награждаван за изпълнение на задачите, които са му
възложени. Относно риска от рецидив, той е в ниския отсек – 35 точки, като
осъществения спад е от 42 точки на 35 точки в резултат от корекционната работа
с К.П., като ИСДВР отчита, че снижаването на стойностите е изцяло в изпълнение
на плана на присъдата. Рисът от вреди е нисък за персонала, както и за другите
лишени от свобода, така и за самия него, висок за обществото, за което обаче не
се сочи дали има непосредствен характер, нито се сочи кои от заложените в плана
за изпълнение на присъдата цели не са изпълнени и доколко, и дали лишеният от
свобода има принос към неизпълнението, след като е отчетено именно от ИСДВР
изпълнение на заложените цели в цялост. Поради тези неоспорени по надлежния ред
доказателства аз твърдя, че отрицателното отношение и становище на Началника на
затвора за УПО се явява не само необосновано, но и недоказано, тъй като не е посочено
нито едно доказателство за направеното твърдение.
На следващо място ще посоча, че
установен от инспектора по социални дейности и възпитателна работа добър ресурс
за успешно реализиране в обществото, а именно, че К.П. е в трудоспособна
възраст и с изградени трайно и устойчиво трудови навици и умения, желание да се
самоусъвършенства, оптимистичен тон на поведение и настроение, липса на
психични проблеми, липса на зависимости, установен адрес, поддръжка от страна
на семейната среда и в резултат на корекционната работа са настъпили
положителни промени в поведението, при положително отношение към труда и добри
ресоциализационни възможности. ИСДВР сочи многократните награждавания, сочи
съхранените социални контакти, подкрепящата среда и липсата на зависимости към
алкохол, наркотици, хазарт и прави обоснован извод за положителен резултат от
възпитателната работа и осъществени превъзпитателни цели на наказанието. Поради
това, че ИСДВР е в непрекъснат досег с лишените от свобода и наблюденията им са
непосредствени и чести, за разлика от тези на Началника на затвора и този на
режимната дейност, които основават становищата си на всичко друго, освен на
преки и непосредствени впечатления, очевидно техните становища не могат да имат
стойността на доказателства и не следва да бъдат кредитирани като такива, още
повече, че Началника по режимната и охранителна дейност вместо становище,
затова дали този лишен от свобода е нарушил правилата за охрана и режимните
такива е дал становище относно поведението на лишения от свобода и дори и той
не е могъл да отрече, а е потвърдил наличния корекционен ефект от
възпитателната дейност в мястото за лишаване от свобода, въпреки че не е
работил със същия. Ако беше работил, то щеше да бъде при нарушение на режимните
ограничения и охранителните правила, поради което твърдя, че той се е
произнесъл извън компетентността, с която е оторизиран. Този началник е на този
пост от около половин година и както и Началника на сектор „Социални дейности и
възпитателна работа“ е на този пост от месец и половина, едва ли могат да си
съставят собствено мнение, за да съставят и обосновано становище, отразяващо
вярно фактите от действителността относно този конкретен лишен от свобода, след
като задълженията им не са като тези на ИСДВР – ежедневна работа с всеки един
от лишените от свобода.
Позоваването на тежестта на
правонарушението от страна на прокуратурата, за което моят подзащитен търпи
лишаване от свобода е несъстоятелно, тъй като предмет на настоящото
производство е поведението на подзащитния ми в мястото за изтърпяване на
наказанието, по време на изтърпяването на наказанието, а не преди постъпването
в затвора, така че подобни съображения се явяват неотносими.
Видно от доклада на Началник сектор
„Социални дейности и възпитателна работа“ възпитателната работа дава
корекционния ефект, който е целен с корекционната дейност, сочи необходимост от
продължаване на същата, счита плана на присъдата за неизпълнен, въпреки, че
именно в това отношение ИСДВР отчита положителни резултати, сочи неосъществена
прогресивна система, но не посочва причината за това, а именно достъпни ли са
били за К.П. мерките за поощрение и тъй като те са били ограничавани аз твърдя,
че твърдението освен че е неоснователно и не отговаря на истината, тъй като
съществува едно циркулярно писмо за употреба от затворническата администрация,
в което изрично се казва, че следва да бъдат ограничавани всички мерки за
поощрение на лишените от свобода. Твърдението за неизпълнени цели на
наказанието не е подкрепено с нито едно доказателство, поради което и поради
по-горе изложените съображения относно изпълнението на целите на наказанието по
чл. 36 от НК, вр. чл. 41, ал. 1 от НК, вр. чл. 439 а, б. А, ал. 3 от НПК и
поставянето на подзащитния ми в невъзможност по надлежния за това начин, добро
поведение по време на изтърпяване на наказанието очевидно изразеното твърдение
освен, че е неподкрепено с доказателства, но е лишено и от основания.
Видно от експертните доклади никой не
отрича възпитателните и корекционни въздействия, че са довели до коригиращ
ефект върху моя подзащитен по време на престоя му в мястото за лишаване от
свобода, т.е. налице е коригиращ ефект и може работата с него да се определи
като успешна. Налице са достатъчно доказателства, че моят подзащитен се е превъзпитал
и поправил в достатъчна степен, за да му се предостави възможност за УПО. От
всички служители, дали становища по делото основно се откроява следното:
Докато непосредствено заетите във
възпитателната работа изброяват предимно положителни обстоятелства, то в
становищата на Началниците се дава отрицателно становище за УПО, без обаче да е
изложен мотив в тази насока, още по-малко доказателства и тъй като това
производство е както всяко друго наказателно, то следва само доказателствата да
имат значение за крайния акт на съда, а не становища, отразяващи субективно
отношение и други институционални политики и интереси. Въпреки това налице са
неоспорените, дори от двамата началници констатации за наличен процес на
поправяне и превъзпитание.
Аз считам, че видно от досието на моя
подзащитен са налице достатъчно доказателства, реални затова, че той счита труда за свое морално
задължение, стреми се да го осъществява, като това е показател и за начинът, по
който той предвижда да организира живота си занапред.
Ето защо, моля да постановите Вашия акт
като уважите молбата за УПО, предвид множеството доказателства за поправянето
на моя подзащитен.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА П.: Много съжалявам
за деянията, които съм извършил и от 2007 г. допир със закона не съм имал,
престъпления повече не съм извършвал, надявам се да не извършвам и за напред и
да ми дадете шанс да се реализирам в живота, имам болна майка и искам да й
обърна внимание.
На основание чл. 297, ал.1 от НПК
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава дава последна
дума на лишения от свобода.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА П.: Моля да уважите
молбата ми.
СЪДЪТ след като изслуша становището на
страните и се запозна със събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл.437 и следващите
от НПК във връзка с чл.70 от НК. Образувано e по молба на лишения от свобода К.П.
с искане за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“, което той търпи към настоящия момент.
Видно от материалите по делото и представените
справки, П. е постъпил в затвора със зачетено начало от 21.04.2015 г., когато
спрямо него е било приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, определено
му по реда на чл. 25 и чл. 68 от НК в размер на 3 години „лишаване от свобода“
по две дела на СРС, които наказания същият е изтърпял към 15.10.2017 г.
считано, от когато търпи ново 3-годишно наказание „лишаване от свобода“, определено
му по други три дела отново по реда на чл. 25 от НК.
Към настоящия момент съобразно
представената справка същият фактически е изтърпял от това второ наказание от 3
години „лишаване от свобода“ 1 година, 7 месеца и 26 дни, а от работа - 5 месеца
и 21 дни, като остатъкът от наказанието, което следва да изтърпи е 10 месеца и
13 дни, т.е. същият реално е изтърпял достатъчно по размер наказание „лишаване
от свобода“, за да бъде налице първата, визирана в закона предпоставка за уважаване
и разглеждане молбата на лишения от свобода. Такова е становище, както на
Началника на затвора, така и на представителя на прокуратурата.
По отношение на втората предпоставка, а
именно лицето да е показало с поведението си необратимо поправяне и
превъзпитание, да са налице доказателства за това и съдът, също както прокурора
и представителя на Началника на затвора счита, че такива доказателства не са
налице по делото.
На първо място следва да се посочи, че
отрицателно е становището на всички, дали такова във връзка с настоящата молба
на лишения от свобода. Наличието на основни проблемни зони са основно изтъкнати
и посочени най-вече в становището именно на ИСДВР Б., на което становище
акцентира защитата в днешно съдебно заседание. Действително, видно от това становище
лишеният от свобода е с добри трудови умения и навици като и от материалите по
делото е видно, че същият е работил по време на престоя си в местата за
лишаване от свобода и никой не отрича доброто му отношение към труда, което е
нормално и логично като се има предвид, че работата по време на изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ предоставя „бонус“ за търпящите наказанието, тъй като
води до приспадане на част от наказанието, което същите трябва да търпят и е
логично всеки лишен от свобода да има желание да работи, докато търпи наказание
„лишаване от свобода“. Ето защо това не е основния критерий, който следва да
бъде преценяван, когато се поставя въпроса дали са налице достатъчно и трайни
доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода.
В конкретния случай поне за съда от
много по-голямо значение са другите налични данни по делото, а именно тези,
сочещи на все още налични проблемни зони, които проблемни зони са по основни
въпроси, а именно: отношение към правонарушението и умение за мислене. Именно
от становището на ИСДВРБ., който е най-близо до лишения от свобода и работи с
него е видно, че същият не поема отговорност за извършеното правонарушение,
формално съзнава причините за криминалното си поведение, не е отчита, че
престъплението му е тежко, тъй като твърди, че не е извършил действия с цел
грабеж, макар същият да е с нагласи да изтърпи безпроблемно присъдата си, но
въпреки това декларира формална готовност за промяна. Всичко това сочи, че
реално при лишения от свобода не са настъпили трайни промени, нито трайно
поправяне и превъзпитание, а всичко е само формално и с оглед постигане на неговите
цели и най-вече на удовлетворяване на молбата му в рамките на настоящото
производство.
Едновременно с това доста проблемна е и
зоната умение за мислене, доколкото отново и с оглед становището на ИСДВРБ.,
същият не разпознава проблемите си, което води до липса на способност за
тяхното разрешаване, не осъзнава последствията от собствените си действия, налице
е липса на целеполагане и едновременно с това импулсивен. Всичко това дава основание
да се приеме, че са налице достатъчно проблемни зони, по които следва да
продължи да се работи с лишения от свобода, още повече, че и според становището
на ИСДВР, рискът от сериозни вреди за обществото е висок, а рискът от рецидив,
макар и в рамките на ниските стойности е на средни такива нива за тези ниски
стойности. Освен това за периода от време, през който лишеният от свобода е
търпял наказание „лишаване от свобода“
този риск е спаднал едва с 7 точки, т.е. прогресът му не е много добър и
бърз поне според съда и очевидно, макар и лишеният от свобода да се поддава на
възпитателна и корекционна дейност все още е необходимо да продължи тази работа
с него, тъй като целите на наказанието при него се постигат доста по-трудно.
Доказателства в тази насока е и обстоятелството,
че все още актуално е и наложеното му наказание от м. август 2018 г., което
наказание е свързано не с неспазване на дисциплината във връзка с полагането на
труд, а с други много по-сериозни нарушения, свързани със сбиване с друг лишен
от свобода и то в следствие употребата на алкохол. Нещо, което показва сериозни
дефицити в поведението и умението за мислене на лишения от свобода, сочи на
наличие на агресивно поведение у него, на това, че същият прибягва към употреба
на сила при решаване на конфликтите си с другите лишени от свобода, а употребата
на сила е единият от признаците във връзка с престъпленията, за които лишения
от свобода е бил осъждан- все за престъпления по чл. 198 от НК и заради които в
момента търпи наказание „лишаване от свобода“.
С други думи, престоят му в местата за
лишаване от свобода не е довел до промяна в неговото поведение в тази насока и все
още употребата на сила и саморазправата са част от начина на мислене и
съответно на живот на същия, именно и поради това съдът счита, че към настоящия
момент по делото липсват доказателства за поправянето и превъзпитанието на
лицето, които да са достатъчни такива, че да бъде уважена молбата му за УПО от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, независимо от
това какво е отношението му към труда и независимо от това има, или не същият желание
да работи.
В тази връзка и молбата следва да бъде
оставена без уважение, като само следва да се посочи, че нито съда, нито прокурора
в своите пледоарии коментират тежестта на престъпленията, заради които К.П.
търпи наказание „лишаване от свобода“, поради което и възражението на защитата
в тази насока са изцяло неоснователни.
Така мотивиран
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на лишения от свобода К.К.П. с искане за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“, което търпи към настоящия момент.
Определението подлежи на обжалване и
протест пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от протокола да бъде издаден на
адв. И..
Протоколът изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 11,40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: