№ 305
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Владимир Астарджиев
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20241000600998 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл.436,ал.2 от НПК.
С определение от 24.07.2024г., постановено по НЧД № 4242/2024г. по описа на
СГС, НО, 27 състав е оставена без уважение молбата на И. Ц. Г. за съдебната му
реабилитация.
От така постановеното определение е останал недоволен молителя Г., който по
надлежния процесуален ред – чрез частна въззивна жалба - навежда доводи за
неговата неправилност. В депозираната жалба се оспорват изводите на съда за
липсата на всички предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация спрямо Г..
На първо място се излага довод за неправилност на извода на СГС, че между всяко от
осъжданията, за които се иска съдебна реабилитация, е необходимо изтичане на 3-
годишен срок, като се счита, че по симлата на чл.. 87, ал.1 от НК е нужно изтичанет на
горепосочения период от време от изтърпяване на наложеното с последната влязла в
сила присъда наказание. На второ място се счита, че по делото е установено
наличието на добро негово поведение. Прави се искане въззивната инстанция да
отмени определението на СГС и да постанови съдебна реабилитация по отношение на
Г..
В съдебно заседание прокурорът от САП счита жалбата за основателна, намира
съдебния акт на СГС за неправилен и моли за отмяна на обжалваното определение и
1
постановяване на съдебна реадибитация спрямо Г..
Молителят Г., редовно призован пред въззивния съд, не се явява, като с писмена
молба моли за уважаване на депозираната от него въззивна жалба.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не
представя писмени такива.
Въззивният съд също не счете за необходимо да допусне провеждането на
съдебно следствие и събирането на доказателства.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на определението на СГС, НО, 27 с-в от 24.07.2024г., постановено
по НЧД № 4242/2024г. по описа на съда, намира за установено следното:
Производството по реда на глава 34, раздел ІІ от НПК е образувано по
депозирана в съда на 20.06.2024г. молба на осъдения Г. за съдебното му
реабилитиране.
Г. е осъждан (извън осъжданията, за които е настъпила реабилитация по право
и по които е реабилитиран с влязлото в сила на 29.01.2008г. определение на РС-
Плевен) както следва:
1.с присъда по НОХД №27/2011г. на РС Ловеч, влязла в сила на 28.06.2011г. за
престъпление по чл.343б,ал.1 от НК на наказание пробация за срок от 1 година и
лишаване от право за управлява МПС за срок от 1 година и 8 месеца / наказанието
пробация е изтърпяно на 02.01.2014г. , а лишаването от право за управлява МПС – на
23.02.2012г./;
2. с определение по НОХД №722/2012г. на СпНС, влязло в сила на 18.05.2012г.
за престъпления по чл.321,ал.3, т.2, вр. чл. 354а, ал.1 и ал.2 от НК и по чл. 354а, ал.1,
пр.1 от НК му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година
и 8 месеца при общ режим на изтърпяване / същото е изтърпяно на 28.12.2012/;
3. с определение по НОХД № 95/2015г. на РС Плевен, влязло в сила на
22.01.2015г. за престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК на наказание „пробация”
за срок от 2 години и 6 месеца и лишаване от право за управлява МПС за срок от 2
години /наказанието пробация е изтърпяно на 04.08.2017г., а лишаването от
правоуправление – на 13.02.2017г./;
4. с определение по НОХД №290/2020г. на РС Левски, влязло в сила на
22.11.2020г. за престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца при общ режим и лишаване от право за
управлява МПС за срок от 1 година / /наказанието лишаване от свобода е изтърпяно на
13.04.2021г., а лишаването от правоуправление – на 30.04.2021г./.
Към момента спрямо молителя няма образувани наказателни производства /л.
31 от съд. дело/, същият е баща на родени на ********г. две деца – ученици /л.л. 11 и
2
12 от съд. дело/, трудово ангажиран е /л. 10 от съд.дело/, няма неприключили спрямо
него наказателни производства /л. 32 от съд. дело/ и с добри характеристични данни
по местоживеене / според свидетелстването на Д. А./.
За да постанови атакувания съдебен акт съставът на СГС е приел, че са налице
пречки за съдебното реабилитиране на молителя Г., тъй като а) между нито едно от
делата и осъжданията по тях не е изтекъл визирания в чл. 87 НК 3-годишен срок, в
който осъденият да не е извършил престъпление от общ характер, наказуемо с
„лишаване от свобода“ и б) липса на справки от съответни от РУ на МВР за сигнали
или административни нарушения или взети мерки по отношение на молителя в
периода от изтърпяване на последното наказание.
Въззивният съдебен състав намира атакуваното определение за неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон. Тъй като разпоредбата на чл. 436, ал.3
от НПК задължава въззивният съд да реши делото по същество, актът на СГС, НО, 27
с-в следва да бъде отменен и молителят да бъде реабилитиран по осъжданията му,
посочени по – горе в изложението. Налице са предпоставките за постановяване на
съдебна реабилитация на молителя Г. по осъжданията му по т.т.1-4 от настоящото
изложение, като доводите на първостепенния съд за наличие на пречки за това не са
споделяеми. На първо място е константна съдебната практика, че 3- годишният срок по
чл. 87, ал.1 от НК започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната
влязла в сила присъда наказание, когато те са повече от една ( в случая това е
осъждането по НОХД №290/2020г. на РС Левски, по което наказанията са изтърпени
съответно на 13.04.2021г. и 30.04.2021г.), което означава, че в изискуемия 3-годишнен
период от време молителят не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване
от свобода или по с по – тежко наказание. На следващо място от събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие писмени и гласни доказателства се
установява, че Г. е имал добро поведение, изводимо от данните за неговата трудова
ангажираност, положителни прояви по местоживеене, семейно положение и липса на
образувани наказателни производства. Така събраните данни са достатъчни по обем за
направа на положителен извод за това обстоятелство като липсата на справки от РУ на
МВР за липса на сигнали, мерки или административни нарушения на молителя (на
която не е позовал СГС) обективно нито са необходими, нито са годни по естеството
си да оборят този извод, тъй като се касае до информация, свързана с функцията на
полицията по събирането и обработката й без преценка на нейната достоверност. На
следващо място естеството на престъпленията по т.т. 1- 4 от изложението не
предпоставя наличието на причинени от тях и съответно подлежащи от осъдения на
възстановяване имуществени вреди.
Несъмнено е също, че пълнолетно лице, което веднъж е реабилитирано по
право, не може повторно да бъде реабилитирано по реда на чл. 86 от НК. В настоящия
случай Г. по предходните си осъждания е бил реабилитиран по реда на чл. 86 и чл.87
3
от НК, поради което съществува пречка за приложението на реабилитацията по право
по реда на чл.86 от НК спрямо последващите негови осъждания, каквито се явяват
тези по НОХД №27/2011г. на РС Ловеч, НОХД №722/2012г. на СпНС, НОХД №
95/2015г. на РС Плевен и НОХД №290/2020г. на РС Левски. Следователно
възможностите осъденото лице да се реабилитира са или по пътя на съдебната
реабилитация /чл.87 от НК/ или след изтичането на срока на т.нар. абсолютна
реабилитация /чл.88а от НК/. Принципът, залегнал в НК е, че съдебната реабилитация
е допустима след изтичането на един по-кратък срок от влизането в сила на присъдата
/определението и изпълнението на наказанието, съпоставен с периода от време,
необходим за настъпването на т.нар. абсолютна реабилитация. Безспорно е и, че
настъпването на реабилитация по право, включително и абсолютна, представлява
отрицателна процесуална предпоставка / процесуална пречка/ за допустимостта на
съдебното производство по реабилитиране на лицето, тъй като за него липсва защитим
правен интерес от двукратното приложение на последиците от института, визирани в
чл.85 от НК.
В настоящия случай, видно от съдебното минало на молителя, следва извода, че
молбата му е била процесуално допустима / тъй като същият не е бил реабилитиран по
право/, а според настоящият съдебен състав - и основателна по изложените по – горе
съображения. Не без значение е и обстоятелството, че молителят декларира
необходимост от реабилитация с оглед пълноценната си социална реализация.
Ето защо и обжалваното определение на СГС, НО, 27 с-в като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановена
съдебна реабилитация на молителя Г. по горепосочените негови осъждания..
Воден от горното и основание чл. 436, ал.3 от НПК, Софийски апелативен съд,
ІІ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 24.07.2024г., постановено по НЧД № 4242/2024г. по
описа на Софийски градски съд, НО, 27 състав, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА реабилитация по съдебен ред на осн. чл. 87, ал.1 от НК на И.
Ц. Г. с ЕГН ********** по отношение на осъжданията му по НОХД №27/2011г. на
РС Ловеч, по НОХД №722/2012г. на СпНС, по НОХД № 95/2015г. на РС Плевен и по
НОХД №290/2020г. на РС Левски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5