№ 1411
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Г. Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Г.ева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000501375 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение №260013/9.02.2022г, постановено по т.д.№ 123/2020г по описа на ОС-
Враца, е осъдено ЗД "Бул Инс"АД, с ЕИК ********* да заплати на Г. Й. М. с ЕГН
********** сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди при ПТП на 21.04.2020г., ведно със законна лихва, считано от 09.09.2020г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата част като неоснователен и
недоказан. Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна
такса в размер на 1 200лв., както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за
експертизи в размер на 1 150лв и на адвокат М. Н.-Т. от САК адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 430лв. Осъден е Г. Й. М. с ЕГН ********** да заплати на ЗД
„Бул Инс“АД ЕИК ********* разноски в размер на 1 340лв.
Решението е обжалвано от Г. Й. М., представляван от адв. М. Н. от САК, в
частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 30 000лв. до 60 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди. Сочи, че е получил политравматична увреда,
изразяваща се в контузия на главата с разкъсно-контузна рана над дясната вежда, мозъчно
сътресение, счупване на носните кости без дислокация с кървене от десния носов проход с
хематом на лицето, счупване на дясната раменна кост в горния край и на външната част на
коракоиден израстък на лопатката и счупване на вътрешния глезен вляво без разместване,
че в острия период болките са били много силни, особено в главата, дясна раменна става и
лява глезенна става, поради нарушаване на меките тъкани, костите, развитието на хематоми
и постравматични отоци, както и през рехабилитацията. Налице са остатъчни увреждания-
ограничени движения в дясна раменна става и болезненост и няма благоприятни прогнози за
възстановяване на крайника. Позовава се на изложеното от вещото лице в съдебно
заседание, че дясната ръка може да се движи до 30 градуса, ограничени са нейните функции,
което увреждане е необратимо. Развил е тежка артроза и евентуално оперативно лечение
1
само ще намали изпитваната болка, но не и обема на движенията. Излага доводи, че от
ангажираните гласни доказателства се установява, че за продължителен период е бил в
критично състояние –със силни болки, невъзможност да ходи и да се обслужва сам,
социално изолирал се е, изпитва страх, нарушено е качеството му на живот. Възразява, че
определеният размер на обезщетение от 30 000лв. е занижен, като съдът не е изложил ясни
мотиви по приложението на чл.52 ЗЗД. Претендира да се отмени решението в обжалваната
му част и да се уважи исковата претенция до сумата от 60 000лв., ведно със законната лихва,
считано от 9.09.2020г до окончателното изпълнение на задължението.
Ответната страна по жалбата-ЗД „Бул Инс“ АД, представлявана от адв.Ал.И. от САК,
е оспорил същата като неоснователна. Сочи, че пострадалият Г. Й. М. е бил откаран от СМП
в МБАЛ „Хр.Ботев“-гр.Враца, където след направени прегледи и изследвания е отказал
лечение и е напуснал по собствено желание. Поддържа, че са налице категорични данни за
получени травматични увреждания–счупване на шийката на дясна раменна кост, с
неоперативно лечение, наместване под рентгенов контрол и обездвижване на рамото с
ортеза, като травмата е изисквала период на нетрудоспособност за физически труд от около
3-4месеца при нормално протичащ оздравителен период и липса на усложнения, мозъчно
сътресение-при липса на пълен спомен от травмата и наличието на рана на дясната
вежда/травма на главата/, при липса на неврологична симптоматика и на травми при образна
диагностика /скенер/, т.е. налице е черепно-мозъчна травма, без изпадане в коматозно
състояние, като периодът на възстановяване е около 20 дни, травма в областта на носа, с
данни за счупване на носни кост, без уточнение за описание дали има разместване или няма,
като периодът на възстановяване не е по-дълъг от три седмици, разкъсно-контузна рана на
дясна вежда, обработена хирургично-защита, с период на възстановяване от около 2
седмици.
Сочи, че по делото няма данни за телесни увреждания-фрактура без дислокация на
тибиалния малеол на лявата подбедрица, каквато е посочена в амбулаторен лист №
2046/21.05.2020г и не е описана терапия. Поддържа, че тези данни не са категорични, тъй
като в описанието на рентгенографията на лява глезенна става в епикриза №
1887/21.04.2020г е записано, че няма данни за травматични увреждания.
Въз основа на изложеното поддържа, че обезщетението не е завишено и въззивната
жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-Г. Й. М. е посочил, че на 21.04.2020г, около 16.25ч, в гр.Враца, на
ул.“Стоян Заимов“ до №2 Ц. Й. С., при управление на л.а. „Тойота Пикник“, с рег. №
********, е участвал в ПТП с него като пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека.
Причина за ПТП са неправомерните действия на водача на лекия автомобил, който не е
съобразил поведението си с правилата на ЗДвП. Бил е откаран в болница, постъпил е в
Ортопедично-травматологично отделение на „Първа частна МБАЛ –Враца“-гр.Враца със
силна и спонтанна болка и палпаторна болезненост в областта на дясна раменна става, а
горният десен крайник се намирал в принудително положение на аддукция, с флексия в
лакетната става и болка в областта на главата. Ищецът чувствал силна болезненост и имал
ограничени движения в ставата и при палпация били установени костни крепитации. В
областта на дясната вежда имал разкъсно-контузна рана с дължина 5см. и умерено кървене в
същата, имал болки във врата и главата, бил леко дезориентиран, имал и болки в носа и
около него, левият му глезен бил силно оточен и болезнен. Били му проведени изследвания
и консултации и поставена диагноза: Фрактура коли хумери декстра /счупване на горния
край на дясна раменна кост/, контузио капитис с разкъсно-контузна рана в областта на дясна
вежда, комоцио церебри, ВЛК палпебре, фрактура на носни кости с оток на тъканите на
2
лицето, оток на лява глезенна става, лекостепенна предна лестеза на ниво С3-С4 и изразена
кантова остеофитоза". На 27.04.2020г. му е била извършена операция, като под рентгенов
контрол била направена закрита мануална репозиция на фрактурата чрез тракция и
компресия, обратна на деформацията и същата имобилизация с ортеза за горен крайник.
Било предписано медикаментозно лечение и след шестдневно лекарско наблюдение бил
изписан от болницата, като му били дадени препоръки за спазване на режим и му била
назначена терапевтична схема за налагане на студени компреси на носа и употреба на
обезболяващи медикаменти. На 21.05.2020г. посетил личния си лекар по повод оплаквания
от силни болки в лявата глезенна става и в дясната раменна става. Направено му било
рентгеново изследване, при което било установено счупване на вътрешния /медиален/
малеолус на левия крак. Поради неотминаващ оток, болка и ограничени движения на
дясната раменна става на 04.06.2020г. ищецът постъпил отново в "Първа частна МБАЛ-
Враца" за рехабилитация и там бил проведен рехабилитационен комплекс с магнитно поле,
ИТ, УВЧ, ЛФК и ДЕЖ до 11.06.2020г. с указания за провеждане на два ежегодни курса ФТР
или санаторно лечение.
Посочил е, че получените при произшествието наранявания са му причинили болки и
страдания за дълъг период от време, още не са преминали и се проявяват с голям интензитет.
Продължително време бил на щадящ режим, без физическа активност и натоварване и това
пречело на самообслужването му, като все още се нуждаел от помощ от своите близки.
Фрактурата на дясната раменна става довела до затруднено движение на дясната ръка за
продължително време, а възстановителният период и рехабилитационните процедури
продължават. Не може да използва пълноценно дясната си ръка, всяко движение и
натоварване му причиняват силни пронизващи болки и крайникът е загубил хватателната си
функция. При промяна на времето ищецът изпитва болка в мястото на счупването, а
фрактурата на левия глезен също причинява болки при опит да стъпи на крака и води до
затруднения в придвижването. Фрактурата на носа провокирала остри болки при допир и
при вдишване и издишване, контузията на главата и комоциото причинявали замаяност,
сънливост и обща слабост, а контузията на шийните прешлени за дълго причинявали на
ищеца болка дори в легнало положение. Разкъсно-контузната рана на лицето се отразила на
външния му вид и го загрозила. За продължително време не можел да спи, да се храни и да
диша нормално, обезболяващите медикаменти не му действали, покачило се и кръвното му
налягане. Инцидентът повлиял негативно и на емоционалното му състояние. От ведър,
спокоен човек, опора на близките си, станал тревожен и умислен, безсънните нощи го
направили потиснат и унил. Преди инцидента бил самостоятелен, обслужвал се сам,
чувствал се физически добре, пазарувал, разхождал се, посрещал роднините си, а след него
коренно се променил, станал раздразнителен и тревожен, нуждата и зависимостта от чужда
помощ го потиснали, чувства се в тежест на близките си и се срамува от това. Отслабнал е
драстично, немощен е и е изгубил желание за живот, сринал се психически, затворил се е в
себе си, не желае да общува с никого и постоянно мисли за инцидента.
Посочил е, че лекият автомобил "Тойота Пикник" е имал склчюна при ответника
застраховка "Гражданска отговорност" по полица №BG/02/120000225985, валидна към
датата на събитието, поради което ищецът предявил пред ответника застрахователна
претенция №ОК-311192/09.06.2020г. за изплащане на застрахователно обезщетение, по
която липсва произнасяне.
Претендирал е да бъде осъдено застрахователното дружество да му заплати сумата от
70 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили в
резултат от ПТП, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът по делото-ЗД "Бул Инс"АД, представляван от адв. Ал.И. и адв.М.Г. от
САК, е оспорил исковата претенция. Изложил е доводи, че е завишена по размер и
3
адекватната сума е 15 000лв. Навел е възражение за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалия, който не е пресичал на обозначеното за целта място, но дори и да е, не е
направил необходимото, за да избегне удара, въпреки че е имал такава възможност, не се е
съобразил с посоката и скоростта на приближаващото МПС и не изпълнил задълженията си
по чл.113 от ЗДвП, с което се е поставил в риск. Оспорил е извършването на деликт от
страна на водача на МПС, с доводи, че е налице случайно деяние по смисъла на НК. По
исковата претенция за лихва за забава е възразил, че същата не е съобразена с чл.380 и
чл.497 от КЗ. .
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея.
От представен по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
18.05.2020г., се установява, че на 21.04.2020г. около 16:25ч. в гр.Враца, на ул."Стоян
Заимов" до №2 е настъпило ПТП с участник МПС "Тойота", модел "Пикник" с рег.
№********, управляван от Ц. Й. С., при което е бил блъснат Г. Й. М., който е пострадал.
Видно от амбулаторен лист и епикризи на "Първа частна МБАЛ-Враца"ЕООД, е, че
ищецът е постъпил на лечение на 21.04.2020г. с окончателна диагноза "Фрактура коли
хумери декстра. Комоцио церебри. ВЛК палпебре декстра/S42.2 Счупване на горния край на
раменната кост /хумерус/", претърпял е оперативно лечение и е изписан на 27.04.2020г.,
както и че в периода от 04.06. до 11.06.2020г. е бил настанен в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина.
Пострадалият е предявил застрахователна претенция вх.№ОК-311192/09.06.2020г.,
с която е поискал от ответника изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди. По повод тази претенция ответникът е образувал щета, по
която писмено е изискал представянето на допълнителни доказателства, а с писмо от
12.06.2020г. ищецът е представил допълнителна епикриза.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, в гр.Враца, на ул."Стоян
Заимов" с начало площад "Св. Софроний Врачански" на пешеходна пътека тип М.8.1
"Зебра" с ширина 3 метра, времето е било облачно със слаб дъжд, нормална видимост и
директна видимост на водача от около 35 метра. Участъкът на удара е прав, хоризонтален,
без наклон, а движението в него е двупосочно с две ленти, разделени от непрекъсната линия.
От двете страни на улицата се намират пешеходни тротоари, отделени от платното за
движение с метални парапети, които са с начало краят на пешеходната пътека. Лекият
автомобил се е движил в посока от площада към ул."Ст. Заимов" със скорост от около
44км/ч. Намирайки се на около 27,86 метра от мястото на удара, водачът е имал техническа
възможност да види и възприеме навлизащия отдясно по пешеходната пътека пешеходец, да
реагира на аварийно спиране, но поради закъснялата му реакция с предна челна ъглова част
на автомобила, в областта на предната броня, е ударил пешеходеца в левия крак.
Пешеходецът е предприел пресичане на улицата със спокоен ход по пешеходната пътека
отдясно наляво и след изминаване на разстояние от около 2,30 метра е бил ударен от
автомобила. Вследствие на удара и получения ударен импулс под центъра на тежестта на
тялото в левия опорен крак пешеходецът е бил отхвърлен напред вляво на автомобила, след
което е паднал и е получил наранявания. Заключението на вещото лице е, че от техническа
гледна точка причина за настъпилото ПТП е закъснялата реакция на водача на лекия
автомобил, който е поставил сам себе си в невъзможност да предотврати произшествието.
Пешеходецът е имал видимост към лекия автомобил в момента, в който същият се движел в
кръговото кръстовище, възприел го е като участник в движението, но не е могъл да
възприеме и определи посоката му на движение, тъй като в кръстовището навлизат 6 улици
и по него се движат много автомобили с различни посоки на движение. Могъл е да избегне
удара преди да предприеме пресичане на платното за движение, т.е. когато се е намирал на
4
тротоара. Същият е пресичал на пешеходната пътека и заради поставените метални парапети
не е могъл да пресече платното извън района на същата. При движение на автомобила с
установената скорост от 44км/ч водачът му не е имал възможност да предотврати удара чрез
аварийно спиране, а времето на закъснялата му реакция е 0,33 сек.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищецът е
получил счупване на шийката на дясната раменна кост, разкъсно-контузна рана на дясна
вежда, счупване на носни кости без дислокация на фрагментите и оток на лицето, а около
месец след произшествието са били налице данни за счупване на ляв вътрешен глезен.
Счупването на шийката на раменната кост е причинило на ищеца трайно затруднение на
движенията на горен десен крайник за срок от 3-4 месеца, а мекотъканните увреждания в
областта на лицето и счупването на носните кости са му причини временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, за срок от около 3 седмици. Извършването на операцията на
раменната става е било необходимо, а установена скованост и ограничаване на движенията
на същата се дължат на претърпяната травма. Необходимо е било и извършването на
рехабилитационни процедури за възстановяване на функциите на горния десен крайник.
Счупването на носа е довело да временни затруднения при вдишване и издишване и болки
при пипане вследствие на развилия се оток, като се налагало поставяне на компреси, но това
не е довело до обща отпадналост, респ. до нужда от чужда помощ. Счупването на
вътрешния глезен е затруднило придвижването на ищеца, водело е до болка в областта на
ходилото, ищецът е могъл да се движи с помощно средство и е имал нужда от чужда помощ
за около 45 дни, но според вещото лице не може да се приеме, че същото е в причинна
връзка с процесното ПТП, тъй като е диагностицирано един месец по-късно.
Към момента на изготвяне на експертизата пострадалият не е бил напълно
възстановен, тъй като е налице ограничение на движенията на дясната раменна става и той
може да разтваря дясната си ръка максимум до 30 градуса и в същия процент са ограничени
всички движения на ръката поради развита тежка артроза на раменната става, която се
дължи на естеството на счупването. Ограничението е с необратим характер и не може да
бъде преодоляно. Възрастта на ищеца е важен фактор за възстановителния процес. По
отношение на фрактурата на глезена вещото лице е посочило, че тъй като ищецът е бил
лекуван в болнично заведение, същата е следвало да бъде установена още тогава, както и че
такава фрактура се получава по индиректен механизъм при стъпване накриво и усукване на
подбедрицата около фиксираното стъпало, а ако е била получена при удар от автомобил, би
трябвало да има външни белези и счупването е щяло да бъде с раздробяване. При директен
удар няма как да се получи усукване на глезена и ако травмата е била налице, след
произшествието рентгенологът би следвало да я установи.
От заключението по повторната съдебно-медицинска експертизата се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата с разкъсно-контузна рана над
дясната вежда с дължина 4-6 см и мозъчно сътресение; счупване на носните кости без
дислокация с кървене от десния носов проход с хематом по лицето; счупване на дясната
раменна кост в горния й край и на външната част на процесус коракоидиус скапуле
/коракоиден израстък на лопатката/; счупване на вътрешния глезен вляво без разместване,
които се намират в причинна връзка с произшествието. По отношение на счупването на
глезена е посочено, че е получено при първата травма на левия долен крайник от предната
броня на автомобила. В острия период болките на ищеца са били много силни, особено в
главата, дясната раменна става и в лявата глезенна става поради нарушаване на меките
тъкани, костите и периоста, развитието на хематоми и посттравматични отоци. След
манипулациите болковият синдром е отшумял и костите са зараснали. В периода на
рехабилитация болките са били силни във връзка с преодоляване на контрактурите,
възстановяване обема на движенията, мускулната сила и еластичност, а към настоящия
момент са налице ограничени движения в дясната раменна става и болезненост, като в тази
връзка възрастта на ищеца е утежняващ фактор. Извършената операция представлява
5
манипулация по закрито наместване на счупването и имобилизация с превръзка по Dissault,
като няма данни за имобилизация на долния крайник и поради стабилността на счупването
същото е лекувано функционално. Установено е, че пострадалият се нуждае от
продължаване на рехабилитационната терапия и болнеолечение.
Заради фрактурата на носа за период от 20-25 дни дишането на ищеца е било
затруднено. По отношение на контузията на главата и мозъчното сътресение в повторното
заключение се сочи, че симптомите обща отпадналост, замаяност и сънливост са по-
характерни за посткомоционния период, свързан с развитието на церебрастенен синдром,
неврози, депресивни разстройства и преходни разстройства на психиката, но няма писмени
медицински данни за провеждано лечение.
Фрактурата на тибиалния малеол е довела до затруднение в движението за период от
45 до 60 дни и при стъпване е предизвиквала болки. Бил е затруднен в обслужването си
поради едновременното засягане на горния и долен крайници, не е могъл да ползва
патерици, нуждаел се е от чужда помощ в ежедневното си обслужване и е бил емоционално
потиснат.
Вещото лице д-р М., при изслушването му в съдебното заседание, е посочил, че при
първото постъпване на ищеца в болница е направена рентгенова снимка на лявата глезенна
става и лекарят-рентгенолог е приел, че няма убедителни данни за костни увреждания на
тази става. Изхождайки от механизма на произшествието, е направил извод, че ударът е
настъпил от външната страна на подбедрицата, която е отклонена напред спрямо
движението на ходилото, което от своя страна е извършило две подробно описани движения
и в резултат от натиска върху глезенната става и голямото напрежение върху вътрешния
глезен се е получила фрактурата. Счупването на глезена е станало именно при процесното
ПТП. Ако фрактурата е неразместена, е възможно при първоначалния рентгенов преглед
счупването да не бъде видяно, но още тогава е имало болков синдром в ставата и е напълно
възможно фрактурата да бъде видяна при повторно рентгеново изследване след един месец.
Мозъчното сътресение е било налице, а травмата на главата на ищеца е била
сериозна, тъй като е паднал от 1-1,50м., счупил е носа си и от записа за прегледа от невролог
е видно, че се касае за контузия на главата с мозъчно сътресение без патология в черепно-
мозъчните нерви.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, като
свидетелят Р. М.а, съпруга на ищеца, е дала показания, че го е видяла след произшествието в
спешния център, където го заварила легнал в количка с обляна в кръв глава. Бил в съзнание
и контактен, оплаквал се от силни болки в главата и в ръката и при настаняването му в
болницата левият му глезен бил отекъл. В болницата била зашита раната над веждата на
ищеца, главата му отекла силно, носът му бил счупен и от него вадели съсиреци кръв.
Съпругът й бил 5-6 дни в болница и тя го посещавала всеки ден, бил с памперс, защото не
можел да стъпва на крака си, оплаквал се от болки в главата, в ръката и в крака. При
прибирането си вкъщи не можел да ходи и бил обслужван от съпругата си и от приятели.
След месец, при проверка на ищеца в болница по повод продължаващите болки в крака,
била направена рентгенова снимка, при която се установило счупване. Дала е показания, че
съпругът й още не е възстановен, не може да се облича сам заради болките в рамото,
изпитва страх да излиза и е получил страхова невроза, не може да върши нищо, докато
преди катастрофата бил трудоспособен и се занимавал със земеделие. Според показанията
на съпругата преди произшествието ищецът бил контактен човек, събирал се с приятели,
веселил се, но към момента е затворен и заради главоболието повече не може да чете и да
гледа телевизия.
Свидетелката Д. М. е дала показания, че е семейна приятелка на семейството на
пострадалия и го е посещавала в болницата. Пострадалият се оплаквал от болки в главата, в
ръката и в крака. Посещавала ищеца и в дома му и му помагала, тъй като той не можел да се
6
самообслужва, бил в легнало положение и с памперси в продължение на месец, кракът му
бил силно отекъл и той не можел да стъпва на него. Свидетелката е дала показания, че преди
произшествието ищецът бил весел човек, ходел редовно на село и на лозето си, където
работел, четял книги, помагал на съседи и познати, всеки ден излизал на разходка. Докато
преди това бил душата на компанията, след произшествието вече не е същия човек, гледа в
една точка, затваря се в себе си, не разговаря, притеснява се, че е в тежест на околните,
дясната му ръка е изкривена и затова върши всичко с лявата, има проблеми при движение,
бързо се уморява.
При установяване, че са налице всички елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ /отм./
за ангажиране на отговорността на ответното дружество-противоправно поведение,
причинени вреди и причинна връзка между тях, следва да се определи обезщетението за
неимуществени вреди. При съобразяване на Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на
ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС
по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О.,
ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение
№199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете, че пострадалият е бил на 71 години към момента на ПТП,
причинените увреждания са контузия на главата с разкъсно-контузна рана над дясната вежда
с дължина 4-6 см и мозъчно сътресение; счупване на носните кости без дислокация с
кървене от десния носов проход с хематом по лицето; счупване на дясната раменна кост в
горния й край и на външната част на процесус коракоидиус скапуле /коракоиден израстък на
лопатката/; счупване на вътрешния глезен вляво без разместване, които се намират в
причинна връзка с произшествието. Възраженията от застрахователното дружество, че няма
данни за фрактура без дислокация на тибиалния малеол на лявата подбедрица, посочена в
амбулаторен лист № 2046/21.05.2020г, са неоснователни, тъй като вещото лице д-р М. е
изяснило подробно механизма на причиняване на това телесно увреждане при процесното
ПТП, че е получено при удар от предната броня на автомобила във външната страна на
подбедрицата, която е отклонена напред спрямо движението на ходилото, което е
извършило движения и в резултат на натиска върху глезенната става и голямото напрежение
върху вътрешния глезен се е получила фрактурата. Пострадалият е изпитвал силни болки,
извършена му е била операция-манипулация по закрито наместване на счупването и
имобилизация с превръзка, долният крайник не е бил имобилизиран, а е лекуван
функционално. Травмата на главата е била сериозна, тъй като пострадалият е паднал от 1-
1.50м, счупил е и носа си. Имал е нужда от чужда помощ и рехабилитация. Променил е
социалния си живот. Не е налице пълно възстановяване към момента на изготвяне на
експертизата, тъй като не може да разгъва дясната си ръка до 30 градуса и има развита
тежка артроза на раменната става, които ограничения са с необратим характер. Получените
увреждания са довели до затруднения в движението за период от 45-60дни, обща
отпадналост, замаяност. Въз основа на изложеното въззивният съд приема, че следва да се
определи обезщетение в размер на 40 000лв. за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди-болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата от
9.09.2020г до окончателното изплащане.
Възражението за съпричиняване, релевирано от застрахователното дружество, че
пострадалият е пресичал на необозначено място е недоказано и не следва да бъде уважено.
7
Като е достигнал до различни изводи първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлена
исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за разликата от 30 000лв. до 40 000лв и да се
постанови, че се осъжда ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* да заплати на Г. Й. М. с ЕГН
********** сумата за разликата от 30 000лв. до 40 000лв. за обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 9.09.2020г до окончателното й изплащане. Решението
следва да бъде потвърдено в частта му, в която исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ е
отхвърлена за разликата от 40 000лв. до 60 000лв. В необжалваната му част решението е
влязло в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдено ЗД
„Бул Инс“ АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат М. Н.-Т. с ЕГН ********** сумата от
566.28лв. с ДДС за разноски пред въззивната инстанция и допълнително сумата от 72.86лв.
за разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден Г. Й. М. с ЕГН ********** да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* сумата от 943.80лв. Претендираната сума от
процесуалния представител на застрахователното дружество за разноски за адвокатско
възнаграждение е 1800лв., по която е направено възражение за прекомерност от въззивника.
Същото се явява основателно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и
същото следва да бъде намалено до минимума съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 до
сумата от 1430лв. При съобразяване на изхода на спора същото се определя на 943.80лв.
Следва да бъде осъдено ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* да заплати допълнителна
държавна такса по сметка на САС сумата от 400лв. за държавна такса.
Следва да бъде отменено решението в частта му, с която е осъден Г. Й. М. с ЕГН
********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* сумата за разликата от
1130.90лв. до 1340лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
Мотивират от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260013/9.02.2022г, постановено по т.д.№ 123/2020г по описа на
ОС-Враца, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за
разликата от 30 000лв. до 40 000лв за обезщетение за неимуществени вреди при ПТП на
21.04.2020г., в частта му, с която е осъден Г. Й. М. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул
Инс“ АД с ЕИК ********* сумата за разликата от 1130.90лв. до 1340лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Й. М. с ЕГН ********** сумата за разликата от 30 000лв. до 40 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 9.09.2020г до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Н.-Т. с
ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 566.28лв. с ДДС за разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и допълнително сумата от 72.86лв.
за разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Г. Й. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК
8
********* на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 943.80лв. за разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* да заплати допълнителна държавна
такса по сметка на САС сумата от 400лв. за държавна такса.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9