№ 355
гр. Плевен , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430200715 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗЛ. Й. ЗЛ. против електронен фиш Серия К №
4445608 от 21.01.2021 г. за налагане на глоба за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система на ОД на МВР
Плевен, с който на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателят ЗЛ.
Й. ЗЛ., който го обжалва в срок. В жалбата се иска електронният фиш да бъде
отменен като незаконосъобразен и неправилен, издаден в нарушение на
процесуално правните и материално правните разпоредби на закона. В
съдебно заседание жалбоподателят ЗЛ. Й. ЗЛ., редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Административнонаказващият орган ОД на МВР - Плевен, редовно
призован, не изпраща представител. С изпращане на
административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на
1
жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното наказание, като излага
подробно становище относно законосъобразността на издадения електронен
фиш и наложената със същия санкция Глоба.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна. На
жалбоподателя ЗЛ. Й. ЗЛ. е съставен електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К № 4445608 за това, че на 21.01.2021 г. в 19:45 часа в населено място,
с.Българене, на път I-3, км. 48+530 с посока на движение към с.Обнова.
Нарушението установено с АТСС Multa Radar SD 580 и отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 % с МПС „Мерцедес С 500 4 матик“ вид лек
автомобил, рег.№ *** е извършил нарушение за скорост, установено и заснето
с АТСС 00209D32F66C. Разрешената стойност на скоростта е 90 км/ч.,
установената стойност на скоростта е 114 км/ч., превишаването на
разрешената скорост е 24 км/ч.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото – електронен фиш Серия К № К № 4445608 от
21.01.2021.; клип № S0000696F207/21.01.2021г.; удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.12.4888; копие на заповед с рег. № 316з-3923/
23.11.2018 г. за определяне на служителите, които въвеждат ел. фишове;
копие на списък на установените нарушения № 316р-4632/2.02.2021г.; справка
АИС КАТ “Регистрация ПС и собственици“ относно собственост на МПС ,
рег.№ ***; копие на заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на *** на вътрешните
работи относно утвърждаване на образец на ел. фиш; копие на заповед №
8121з-931/30.08.2016г. на *** на вътрешните работи относно утвърждаване на
образец на ел. фиш - 2 листа, протокол №316р-13677/25.05.2015г.; копие на
протокол за проверка №36С-ИСИС/30.07.2020г. на БИМ-София.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, присъединени на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК.
Преценявайки изложената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът прие следното:
В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя З.
е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, като по
принцип такава възможност е предвидена в ЗДвП.
2
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм.,
бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.)
изисква при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
При внимателен прочит на тази разпоредба е видно, че смисълът й се
изразява в следното: когато е налице нарушение – установено и заснето с
техническо средство, тогава се издава електронен фиш – в отсъствие на
контролен орган и нарушител.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
В случая, процесният електронен фиш се явява издаден в съответствие с
установените от закона изисквания за форма, тъй като съдържа всички
задължителни реквизити.
По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят З. писмено
да е декларирал, че установеното на 23.06.2019г. движение на собствения му
автомобил с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е
направено при управление на автомобила от друго лице, каквато възможност
е предвидена с разпоредбата на чл.189, ал.5 от закона.
Следователно, въведената от закона презумпция, че при неподаване на
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен
срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно
собственикът на МПС-то се смята за извършител на нарушението,
санкционирано с електронния фиш, се явява необорена, доколкото в
производството не се ангажират доказателства в тази насока.
Освен това, не е спорно между страните по делото, че в качеството си на
собственик на „Мерцедес С 500 4 матик“ вид лек автомобил, рег.№ ***, З.З. е
наказателно отговорно лице по смисъла на чл.188, ал.1 от закона, видно от
приложената по делото Справка АИС „Регистрация МПС“ относно
собственост на МПС.
Скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя е установена с
3
помощта на “средство за измерване” по смисъла на §1, т. 27 от ДР на
субсидиарно приложимия Закон за измерванията, каквото средство
представлява АТСС TFR1-M 585/12. Според приобщеното към
доказателствената съвкупност по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.12.4888 и протокол за проверка №36С-
ИСИС/30.07.2020г. на БИМ-София, процесното средство за измерване е годно
за експлоатация до 8.12.2020 год., преминало е последваща проверка и
съответно към датата на установяване на процесното нарушение - 21.01.2021г.
резултатите от направеното с посоченото средство за измерване се явяват
необорени.
Единственото изискване, за да се издаде електронен фиш, е
нарушението да е установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция на
АТСС се съдържа в §6, т.65. от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.)
"Автоматизирани технически средства и системи" това са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Видно от приложените по делото доказателства е, че превишението на
скоростта на управляваното от жалбоподателя МПС „Мерцедес С 500 4
матик“ е установено с АТСС Multa Radar SD 580, което съставлява
стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип и съставлява одобрен тип средство за измерване, което е годно
за експлоатация.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване местата за
контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в
движението, чрез поставяне на пътни знаци на участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазване на правилата за движение, чрез
автоматизирани технически средства или системи, с изменението на Закона с
ДВ, бр.54/2017г. е отпаднал, тоест преди датата на констатираното
нарушение.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
4
12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от *** на вътрешните работи,
обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г., изм. и доп. бр.6 от 16.01.2018г., в сила от
16.01.2018г., с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 2 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата, стационарните и мобилните
АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения
на правилата за движение, като чл. 3 предвижда, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
В Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., изм. и доп. ДВ.бр.6 от
16.01.2018г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от *** на вътрешните работи са посочени и изискванията относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган,
единствено включване и изключването на мобилното АТСС.
От приложените по делото писмени доказателства, се установява, че
АТСС е правилно експлоатирана, поради което и производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
чрез издаването на електронен фиш, е протекло при спазване на установените
процесуални правила. С оглед на това следва да се приеме, че електронният
фиш за налагане на административно наказание за допуснато нарушение на
правилата по ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето и с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, при условие, че са изпълнение изискванията на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., изм. и доп. ДВ.бр.6 от 16.01.2018г.
Съдът счита, че електронният фиш съдържа всички изискуеми от
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които
за пътно превозно средство от категория „Б“ за населеното място е 50 км/ч.,
извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч., а по
скоростен път 120 км/ч, а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движил
автомобилът към момента на заснемането му е била 114 км/ч при разрешена
такава извън населено място от 90 км/ч.
5
Според обстоятелствата, изложени в ЕФ, нарушението е извършено при
условията на повторност. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.
182, ал.4 от ЗДвП, който предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1-5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 – предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право де се
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. В обжалвания
електронен фиш не е посочено конкретно по коя от изброените хипотези е
извършено повторно нарушението, за да може жалбоподателят да узнае в
какво се обвинява, респ. за какво точно е санкциониран. Нарушените
законови разпоредби следва да бъдат посочени конкретно, без всякакво
съмнение, като не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или
правна логика. Нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП изрично препраща към
предходните три алинеи и поставя допълнителен съставомерен елемент –
повторност на деянието, който изисква съответно описание чрез посочване
освен на нарушената конкретна норма, но и предходното НП (електронен
фиш), с което нарушителят е бил санкциониран в рамките на една година
преди извършване на деянието по обжалвания фиш, както и кога това
предходно НП (електронен фиш) е влязло в сила.
В случая в диспозитива на ЕФ липсва конкретно посочване по коя от
изброените в нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП хипотези на повторност е
извършено нарушението и не е ясно на коя разпоредба се е позовал
наказващият орган, за да наложи санкция в този размер, което е пречка съдът
да извърши преценка за правилност на ЕФ, още повече, че в случая е приета
повторност на нарушение, за което не е налице текстово описание.
Въпреки че е допуснато процесуално нарушение съдът счита, че то не е
съществено и може успешно да бъде преодоляно, чрез преквалифициране на
приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и
съответно намаляване на наложената глоба. Този извод на съда намира
подкрепа в константната съдебна практика, като напр. Решение №
375/02.03.2018г. по к.н.а.х.д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас , където се
приема, че : „ ... В тази връзка както за районния съд, така и за
административния съд като касационна инстанция при условията на чл.222,
ал.1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от ЗАНН
правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване
на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да
измени наказателното постановление при установена възможност за
санкциониране по превилигирован състав, като съобрази размерите и на
наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на
нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на
административно нарушение, ако се установят предпоставките за
приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието,
като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско
6
наказание....”.
Компетентност за контрол по спазване разпоредбите регламентиращи
правилата за движение по пътищата на ППС притежава Министерство на
вътрешните работи, но не и съдът. Съдът не разполага с материално правна
компетентност да констатира извършени нарушения по ЗДвП. След като
съдът е установил, че сочената в НП правна квалификация на нарушението не
кореспондира с установените факти, същият е имал единствено възможността
да отмени НП, поради материална незаконосъобразност, но не и да
преквалифицира извършеното нарушение и по този начин да санира пропуски
в административно-наказателното производство. Съдът не може да измени
основанието за налагане на административно наказание в случаите, в които
наказващият орган е определил неправилно приложимия закон.
Въззивният съд счита, че в случая може да упражни правомощието по
чл.337 ал.1 т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, както и чл.63 ал.1 изр.1 предл.2 от
ЗАНН. Правомощието по чл.337 ал.1 т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН се отнася
до случаите, когато фактите не се променят, но е необходимо към тях да се
приложи правилният материален закон, като резултат от направата на
различни правни изводи. В наказателния процес фактическите обстоятелства,
обуславящи обвинението, се съдържат в обвинителния акт. Когато на
съдебното следствие се установят обстоятелства, които имат значение за
определяне фактическия състав на престъплението, но не са посочени в
обвинителния акт и по тях подсъдимият не се е защитавал, защото не са му
били предявени по надлежния процесуален ред, налице е изменение на
обвинението. Дали то е съществено или не съществено се решава във всеки
конкретен случай. Приема се, че изменението на обвинението е съществено,
когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят
фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което
подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на
закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по
което той не се е защитавал. В процесния случай не е налице такова
съществено изменение на фактическите обстоятелства, обусловили
обвинението, поради което за съда съществува възможност за изменение на
обжалваното НП в частта на правната квалификация на деянието, водеща и до
изменение на наложеното наказание.
Поради горепосочените причини, съдът счита, че деянието следва се
преквалифицира от такова извършено в условията на „повторност” – чл. 182,
ал.4 ЗДвП – в такова по основания състав - чл. 182, ал.2, т. 3 ЗДвП,
регламентиращ наказание при превишаване на максимална скорост извън
населено място от 21 до 30 км/ч., както е в случая, респективно размерът на
наложената „Глоба” да се намали от 200 лева на 100 лева.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и
една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с
7
несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява
деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на
чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като с изключение на преквалифицирането на нарушението и намаляването на
размера на наказанието - в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и атакувания
ЕФ следва да се измени в горния смисъл.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4445608 от
21.01.2021г. за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система на ОД на МВР Плевен, с
който на жалбоподателя ЗЛ. Й. ЗЛ. на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
наложената глоба от 200 лв на 100лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд гр.
Плевен по реда на АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8