Р Е
Ш Е Н
И Е
№48
гр.Пловдив,28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №130/2019 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Установителен
иск по чл.124,ал.4,изр. второ от ГПК,кумулативно съединен с частични осъдителни
искове по чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът
„Енерджи инвестмънтс“АД-гр.София,с ЕИК ********* твърди,че с решение №Ц-010 от
30.03.2011 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /впоследствие
преименувана на КЕВР/ е определила,считано от 01.04.2011 г.,преференциална цена
за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и
водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 Мвт,като в т.7 от
разпоредителната част на това решение била определена преференциална цена за
„водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 Мвт,въведени в
търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г.“,която била в размер на 112,48
лв./МВт,без ДДС.Твърди,че с решение №2126 от 13.02.2013 г.,постановено по
адм.д.№5492/2011 г. на ВАС,Четвърто отделение,потвърдено с окончателно решение №16953
от 17.12.2013 г. по адм.д.№7175/2013 г. на ВАС,Петчленен състав-I колегия,посоченото решение №Ц-010 от
30.03.2011 г. на ДКЕВР е било отменено в частта по т.7,с която била определена
горна преференциална цена за водноелектрическите централи от горната категория.
На
следващо място ищецът твърди,че след съдебната отмяна на решение №Ц-010 и
връщане на административната преписка на ДКЕВР,Комисията е постановила нов
административен акт-решение №Ц-5 от 20.02.2015 г.,с което в нарушение на
материалния закон отново бил въведен ограничителен и дискриминационен критерий
при определяне на преференциалната цена.В тази връзка за изкупуване на ел.
енергия,произведена от съществуващи ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 Мвт,по
смисъла на §3,ал.1,т.1 от ПЗР на ЗВАЕИБ,при средногодишна продължителност на
работа 2500 часа,била въведена, считано от 01.04.2011 г.,преференциална в
размер на 112,48 лв./МВт без ДДС.Според твърденията на ищеца и това решение на
ДКЕВР било отменено впоследствие с решение №4039 от 15.06.2017 г. по адм.д.№2596/2015
г. на Административен съд-София град,Трето отделение,8 състав,потвърдено с
окончателно решение №13785 от 12.11.2018 г. по адм.д.№12851/2017 г. на
ВАС,Четвърто отделение.Заедно с това делото било върнато като административна
преписка на КЕВР за ново произнасяне и отнасяне на процесните ВЕЦ към
групите,по посочените критерий от т.1 до т.6 в решение №Ц-10 от 30.03.2011 г.
на ДКЕВР и при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ищецът
твърди също така,че между него в качеството му на производител и продавач и
ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД-гр.Пловдив с ЕИК ********* в
качеството му на краен снабдител и продавач е бил сключен договор №127 от
08.12.2006 г. за изкупуване на електрическа енергия от независим производител.В
раздел Х от този договор били уредени цените и плащанията по договора,като
същият е бил валиден и действащ през исковия период.Ответникът прилагал
съответната преференциална цена,след като извърши преценка /категоризиране/ на
обекта за производство на електрическа енергия,която преценка се извършвала въз
основа на представени пред него от производителя-в случая
дружеството-ищец,декларация и документи,доказващи категоризирането и
принадлежността на обекта /в случая ВЕЦ „Средногорци“/ към съответната
категория група производители.В този контекст ищецът заявява,че притежаваната и
експлоатирана от него водноелектрическа централа „Средногорци“ спада към
категорията производители по т.2 от решение №Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР,тъй
като комисията определила обекта като „нисконапорен руслов с нетен пад до 30
метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт.За такива обекти и изобщо
за изброените в т.2-ра от посоченото решение на ДКЕВР водноелектрически
централи,приложимата според ищеца цена за изкупуване на ел. енергия е в размер на 213,09 лв./МWt.Противно на това обаче,ответникът,дори
и след като решение влязло в сила решението от 12.11.2018 г.,постановено по
адм.д.№12851/2017 г. на ВАС,ответникът продължил да изкупува произведената от
ВЕЦ „Средногорци“ електрическа енергия по цена от 112,48 лв./МВтч,без ДДС.Това
според ищеца сочело на незачитане волята на съда от страна на ответника и
несъобразяване с изложените в мотивите на съдебното решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.Така в крайна сметка се стигнало,според
ищцовите твърдения,до заплащането от ответника на по-малки суми от дължимите за
исковия период суми за изкупуване на ел. енергия на основание сключения между
страните договор.
Като
продължение на гореизложеното,ищецът твърди,че за процесния период ответното
дружество има неизплатени и дължими суми към него в общ размер на 555 369,21
лв. за изкупувана ел. енергия по договора за периода 01.11.2015 г.-31.01.2019
г.,а именно:
1.За
ноември и декември 2015 г.-21 199,47 лв.;
2.От
01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.-137 836,55 лв.;
3.От
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.-144 080,56 лв.;
4.От
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.-235 415,94 лв. и
5.За
януари 2019 г.-16 836,68 лв.
Твърди
още,че ответникът му дължи и лихва за забава върху главницата в общ размер на
87 455,83 лв. за периода от 11.02.2016 г. до 20.02.2019 г.
Въз
основа на горните твърдения,ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с
което да се признае за установено по отношение на ответника „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД,че преференциалната цена за изкупуване на произведената
електрическа енергия от ВЕЦ „Средногорци“,собственост на дружеството-ищец
„Енерджи Инвестмънтс“АД е в размер на 213,09 лв./MWh и да бъде осъден ответника да му
заплати сума в размер на 15 000 лв. като част от главница в общ размер на 555
369,21 лв.,представляваща неплатена цена за изкупуване на електрическа енергия
по сключения между страните договор №127 от 08.12.2006 г.,както да бъде осъден
да му заплати и сумата от 15 000 лв.-частичен иск от дължима в пълен размер от
87 455,83 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 11.02.2016 г. до
20.02.2019 г.Моли да му се присъди и законната лихва върху претендираните суми
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумите.
Ответникът
„ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК ********* е подал в законния срок
отговор на ИМ,с който оспорва исковете.Относно твърдяните от ищеца
обстоятелства,ответникът изрично заявява,че не оспорва сключването на сочения в
ИМ договор между него и ищеца,както и обстоятелството,че през процесния период
е заплащал произведената от ВЕЦ „Средногорци“ енергия по цена от 112,48 лв./MWh.Не оспорва и изложените в ИМ
обстоятелства за отмяната на т.7 от решение №Ц-10/30.03.2011 г. и отмяната на
решение №Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР,касаещи определяне на преференциални
цени за изкупуване на ел. енергия от различни видове енергийни източници,но счита,че
въпреки това няма как автоматично да се приложи преференциална цена по друга
точка от решение Ц-10,а след отмяната на двете ценови решения е необходимо КЕВР
да определи с нарочен акт /решение/ цената,по която следва ответника да
изкупува произвежданата от енергийни източници електрическа енергия.В тази
връзка твърди,че комисията е приела решение №Ц-14 от 03.04.2019 г.,с което
определила,считано от 01.04.2011 г.,преференциална цена в размер на 112,48 лв.
/Mwh,без ДДС,за
изкупуване на електрическа енергия,произведена от ВЕЦ с инсталирана мощност под
10MW,които са въведени
в експлоатация до влизане в сила на ЗВАЕИБ.С други думи,твърди че определената
с последното решение преференциална цена е същата като тази,по която ответното
дружество е заплащало цената на произведената ел. енергия от собствената на
ищеца ВЕЦ.
Относно
установителния иск,предявен от ищеца,ответникът поддържа възражението,че е
недопустим,защото размера на преференциалната цена за изкупуване на ел. енергия
може да бъде определяна само от КЕВР,не и чрез предявяване на установителен иск
пред съда.Освен това ответникът поддържа,че конкретния установителен иск е иск
за установяване на факти,каквито искове се допускат от закона само по
изключение,в изрично предвидените от закон случаи.За конкретния случай
ответникът поддържа,че липсва закон,в който да се предвижда,че преференциалната
цена,по която да се изкупува електрическа енергия,произведена от възобновяеми
източници,може да се определи чрез предявяване на установителен иск.
Ответникът
излага в отговора си доводи и по въпроса как следва да се определи
приложимата в конкретния случай цена,а
също така и аргументи,с които обосновава позицията си за неоснователността на
предявените частични осъдителни искове.
Ищецът
не е подал в законния срок допълнителна ИМ,след като му е връчен препис от
отговора на ответника.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
По
предявения установителен иск:
Ответникът
е възразил срещу допустимостта на този иск и съдът счита това възражение за
основателно.Действително,както следва от формулирания петитум на този иск,с
него се иска по отношение на ответника да се установи факта,че преференциалната
цена за изкупуването на електрическа енергия,произвеждана от собствената на
ищеца водноелектрическа централа,е в размер на 213,09 лв./MWh.Съгласно чл.124,ал.4,изр.2 от ГПК,иска
за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно
значение /извън установяване истинността или неистинноста на документ съгласно
изречение първо на разпоредбата/,се допуска само в случаите,предвидени в
закон.В конкретния случай няма уредена законова възможност за предявяване на
самостоятелен установителен иск относно горния факт за размера на
преференциалната цена за изкупуване на ел.енергия.Освен това,както правилно
поддържа ответникът,такава цена се определя по специално предвиден в закона ред
и определянето й е от компетентността единствено на КЕВР /преди ДКЕВР/,а
нейното установяване от съда на база предявен за това установителен иск е
недопустимо.По тези съображения съдът счита,че производството по предявения от
ищеца установителен иск ще следва да се прекрати поради недопустимостта на този
иск.
Горното
обаче не изключва възможността въпросът за приложимия спрямо случая размер на
преференциалната цена за изкупуване на ел. енергия,произвеждана от
водноелектрическата централа на ищеца,да бъде преценяван и коментиран във
връзка с предявените от ищеца осъдителни искове.
По
съществото на предявените от ищеца частични осъдителни искове:
Между
страните е безспорно,че са сключили помежду си сочения в исковата молба договор
№127 от 08.12.2006 г.,наименован „договор за изкупуване на електрическа енергия
от независим производител“.Същият е приет като писмено доказателство по
настоящото дело /в заверено копие/.Съгласно чл.2,ал.1 от договора,ищецът в
качеството си на „производител“ произвежда чрез собствената му ВЕЦ
„Средногорци“ електрическа енергия,а ответникът в качеството му на купувач по
договора,се е задължил да изкупува активна ел.енергия,произведена от този
енергиен източник,в количество,при цена и условия,указани в договора.В раздел X от последния са уредени цените и
условията за плащане по него,и няма спор между страните,че договорът е валиден
и е действал през исковия период.
На
следващо място е безспорно,а и се установява от неоспореното заключение на
назначената комплексна технико-икономическа експертиза,изготвено от вещите лица
В.С. и Х.Д.,че за исковия период от 01.11.2015 г. до 31.01.2019 г.,ответникът е
изкупил ел. енергия от ищеца,произведена от собствената му ВЕЦ,при
преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч,без ДДС,като е извършил и
плащане на определената по този начин цена.В същото експертно заключение са
описани поединично и издадените фактури за изкупената през посочения период ел.
енергия,като е отразена и фактурираната стойност по всяка една от тези фактури.
Спорен
между страните е въпроса за размера на цената,по която през исковия период е
следвало да се изкупува от ответника електрическата енергия, произвеждана от
ВЕЦ на ищеца.Последният поддържа,че ел. енергия е следвало да се изкупува по
преференциалната цена,предвидена в т.2-ра от
Решение №Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР,която е в размер на 213,09
лв./МВтч.,и тъй като ответникът е изкупувал енергията по горната по-ниска
цена,то затова има неизплатена разлика,която всъщност се претендира с
предявения по делото главен осъдителен частичен иск.Позицията си за
приложението на преференциалната цена по т.2 от горното решение на ДКЕВР ищецът
обосновава с отмяната на т.7 от същото решение и отмяната на последващото
решение №Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР,които са били основание за изкупуването на
ел. енергия от централата на ищеца по цена в размер на 112,48 лв./МВтч.,а също
и с обстоятелството,че конкретния обект за производство на ел. енергия-ВЕЦ
„Средногорци“ попада в категорията обекти,за които е предвидена
преференциалната цена по т.2 от решение №Ц-010.От заключението на на
комплексната технико-икономическа експертиза,което съдът кредитира като
професионално,безпристрастно и обосновано извършено,се установява,че ВЕЦ
„Средногорци“ е нисконапорна руслова ВЕЦ с нетен пад 7,00 м /т.е. под 30 м/ с
инсталирана мощност 1360kVA /т.е. между 200 и 10 000 кВТ/ и съгласно
класицикацията,определена от ДКЕВР с решение №Ц-010 от 30.03.2011 г.,попада в
групата водноелектрически централи,включени в т.2 от същото решение.Но това
обстоятелство в случая не обосновава извод,че е основателно ищцовото твърдение
за приложение на преференциалната цена по т.2-ра от посоченото решение на
ДКЕВР.В тази връзка съдът отчита следното:
Ответникът
е представил с отговора си на ИМ заверено копие от решение №Ц-14 от 03.04.2019
г. на КЕВР,с което е определена,считано от 01.04.2011 г.,преференциална цена в
размер на 112,48 лв./МВтч,без ДДС,при средногодишна продължителност на работа
2500 маса,за изкупуване на електрическа енергия,произведена от
водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW,които са въведени в експлоатация до
влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници
и биогоривата /отм./,т.е. до датата 19.06.2007 г.,когато е обнародван в „ДВ“
посоченият закон.Практически решение №Ц-14 от 03.04.2019 г. преповтаря като
съдържание отмененото решение №Ц-5/20.02.2015 г.,по чиито критерии е определяна
преференциалната цена за изкупуване на произвежданата от ВЕЦ на ищеца ел.
енергия.И както е видно от горната експертиза,тази водноелектрическа централа е
с инсталирана мощност под 10 MW /респективно под 10 000 киловата,като се има предвид,че
един мегават е равен на 1000 киловата/.Наред с това няма спор,че притежаваната
от ищеца ВЕЦ е въведена в експлоатация преди датата 19.06.2007 г.,на който
извод сочи дори и само обстоятелството,че процесния договор за изкупуване на
ел. енергия,произвеждана от тази електроцентрала,е сключен преди посочената
дата.От изложените обстоятелства следва извода,че определената с решение №Ц-14
от 03.04.2019 г. преференциална цена в
размер на 112,48 лв./МВтч,без ДДС е приложима за изкупуване на ел.
енергия,произвеждана през исковия период от 01.11.2015 г. до 31.01.2019 г. от
собствената на ищеца ВЕЦ,отчитайки и обстоятелството,че същата цена е
определена,считано от 01.04.2011 г.И тъй като тази цена съвпада с цената,по
която ответникът е вече изкупил произведената през същия исков период ел.
енергия и е заплатил тази цена,то следва крайния извод,че ответникът няма
неизплатена цена към ищеца за произведената ел. енергия от ВЕЦ „Средногорци“
през процесния период.
Вярно
е,че към момента на последното съдебно заседание,проведено по делото,няма данни
решение №Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР да е влязло в сила,а също така е видно
от представеното от ищцовата страна решение №5129 от 23.07.2019 г.,постановено
по адм.д.№4506/2019 г. по описа на Административен съд-София-град,че съдът е
обявил нищожността на това решение на КЕВР.Не се установява обаче понастоящем
съдебното решение да е влязло в сила,а оттам и не може към момента да се
направи извод,че посоченото решение на КЕВР съставлява нищожен административен
акт,респективно-че като такъв акт решението не произвежда никакви правни
последици.Освен това,макар да не се установява това решение на КЕВР да е влязло
в сила и срещу него да е инициирано съдебно производство по обжалването му,то с
оглед разпоредбата на чл.13,ал.9 от Закона за енергетиката,същото решение има
предварително изпълнение.
Следователно, за претендирания
от ищеца период има действаща разпоредба,която определя цената на изкупуване
именно на 112,48 лв./МВт. и която цена следва да бъде прилагана съобразно
изискванията на §7,ал.1 от ПЗР на ЗЕВИ.И понеже тази цена,както по-горе се
посочи,е идентична с цената,изплатена на ищеца от ответника за електрическата
енергия,произведена от ВЕЦ „Средногорци“ през исковия период от 01.11.2015 г.
до 31.01.2019 г.,то крайният извод е,че ответникът нищо не дължи на ищеца и с
оглед на това предявеният частичен главен иск за заплащане на сумата от 15 000
лв. като част от сума в пълен размер от 555369,21 лв. се явява неоснователен и
като такъв ще се отхвърли изцяло.
Предвид
неоснователността на частичния иск за горната главница,като такъв следва да се
отхвърли и акцесорния частичен иск за заплащане на сумата от 15 000 лв. като
част от сума в пълен размер от 87 455,83 лв.,представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 11.02.2016 г. до 20.02.2019 г.
На
основание чл.78,ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.,определено като размер на
основание чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с
чл.37 от ЗПП.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Енерджи
инвестмънтс“АД-гр.София,с ЕИК ********* против „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД-гр.Пловдив
с ЕИК ********* частични осъдителни искове за заплащане на следните суми:сумата
от 15 000 лв. като част от главница в пълен размер от 555 369,21
лв.,представляваща неплатена цена за изкупуване на електрическа енергия по сключения
между страните договор №127 от 08.12.2006 г.,както и за заплащане на сумата от
15 000 лв.-частичен иск от дължима в пълен размер сума от 87 455,83
лв.,представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.02.2016 г.
до 20.02.2019 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения установителен иск за
установяване по отношение на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД,че
преференциалната цена за изкупуване на произведената електрическа енергия от
ВЕЦ „Средногорци“,собственост на дружеството-ищец „Енерджи Инвестмънтс“АД, е в
размер на 213,09 лв./MWh,поради недопустимостта на същия иск.
ОСЪЖДА „Енерджи
инвестмънтс“АД-гр.София,с ЕИК ********* да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД-гр.Пловдив с ЕИК ********* сумата от 300 лв. /триста
лева/ юрисконсултско възнаграждение,дължимо на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Решението
в прекратителната му част има характер на определение, обжалваемо от страните с
частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването
му.
В останалата
част решението е обжалваемо пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :