О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София,14.04.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на четиринадесети
април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 14280 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл. 435,
ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК.
Образувано
е по жалба на В.С.Б. и Г.Т.Б. срещу Разпореждане от 30.09.2019 г. по
изп.дело № 20199210401063 с което ЧСИ С.П.е отказал да прекрати изпълнителното
производство, поради липса на предпоставки, съгласно чл. 433 ГПК, а дължимите
от длъжниците такси по изп.дело е редуцирал до размер от 913 лева.
Частните
жалбоподатели излагат, че приложеният по изп.дело изпълнителен лист няма
осъдителен титул, няма изпълнителен титул, а решението по което същият е
издаден не е влязло в сила. Молят съда да постанови изпълнителното дело да бъде
прекратено, както и дължимите такси да бъдат отменени.
Взискателят
по делото А.Б.Д.чрез своята майка и законен представител Е.Г.Б.счита
жалбата за неоснователна с подробно изложени в тази насока съображения, като
искането му към съда е жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски.
ЧСИ С.П.е депозирал мотиви, в които
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваните
действия са правилни и законосъобразни.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20199210401063 е образувано въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 12.07.2019 г. от СГС на основание
Съдебно решение по гр.д. № 78274/2017 г. на СРС, 72 с-в и постъпила Молба с вх.
№ 15547/31.07.2019 г. от А.Б.Д., ЕГН **********, представляван от неговата
майка и законен представител Е.Г.Б.срещу В.С.Б., ЕГН ********** и Г.Т.Б., ЕГН **********,
за разпределяне ползването на съсобствения на В.С.Б., Г.Т.Б. и А.Б.Д. недвижим
имот, а именно: ЗАПАДНАТА ПОЛОВИНА ОТ СГРАДА БЛИЗНАК, състояща се от: първи
етаж: една стая, кухня, тоалетна и дрешник, втори етаж: две стаи, заедно с две
избени помещения, намиращи се под тази част на сградата, представляваща сграда
с идентификатор 68134.1941.480.3, площ 50 кв.м, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1941.480, с адрес на имота: гр. София, район „Витоша“, ул.
„********, с посочена площ от 293 кв.м, съгласно скица на АГКК /за бивш имот
пл. № 480/; заедно с прилежащите й 6/12 идеални части от общите части на цялата
сграда близнак и от цялото дворно място, в което е построена с площ от 589
кв.м, а по нотариален акт 625 кв.м, съставляващо УПИ парцел Х-480, 481, в кв. 6
по плана на гр. София, м. Бояна, като се предоставя ползването на втория етаж и
първото избено помещение, в което се влиза директно от входа към избените
помещения на ищците В.С.Б. и Г.Т.Б., а ползването на първия етаж и второто
избено помещение след входа - на ответника А.Б.Д.действащ чрез своята майка и
законна представителка Е.Г.Б., при общо ползване на таванските помещения и
дворното място до приключване на делбата.
С Разпореждане от 17.09.2019 г. ЧСИ С.П.е насрочил дата
за въвод във владение на първия етаж и второто избено помещение след входа от
гореописания недвижим имот, както и е разпоредил да се осигури достъп до
таванските помещения и дворното място, на 17.10.2019 г. от 11:00 часа.
Покана за доброволно изпълнение с Изх. № 23451/17.09.2019
г. е връчена на Г.Т.Б. на 24.09.2019 г.
Покана за доброволно изпълнение с Изх. № 23450/17.09.2019
г. е връчена на В.С.Б. на 24.09.2019 г.
На 27.09.2019 г. по делото е постъпило Възражение с Вх. №
20198/27.09.2019 г. с искане за прекратяване на делото от длъжниците В.С.Б. и Г.Т.Б..
С обжалваното Разпореждане от 30.09.2019 г. ЧСИ С.П.е
отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20199210401063,
поради липса на предпоставки, съгласно чл. 433 от ГПК и е редуцирал таксите,
дължими от длъжниците по изпълнителното дело.
На 02.10.2019 г. е постъпило Становище от взискателя с
Вх. № 20584/02.10.2019 г., в което същият посочва, че не са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1-8 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
В чл. 435 ГПК законодателят е предвидил императивно и
изчерпателно кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване по този
ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи
принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна
и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за
обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата
му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на
всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са
незаконосъобразни.
Предмет на настоящото производството по обжалване на
отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е
наличието или липсата на основания, осуетяващи реализацията на правото на
взискателя в рамките на образуваното вече изпълнително производство, съответно
законосъобразността на постановения отказ. Тези основания за прекратяване на
изпълнителното производство са изрично и лимитативно изброени в чл. 433 ГПК.
Относимите към предмета на настоящото производство
възражения, релевирани в частната жалба, се отнасят до твърденията за нищожност
на изпълнителния лист и изпълнителното основание, въз основа на което е
издаден, които биха могли да обосноват основания за прекратяване на
изпълнителното производство, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
Ако жалбоподателят смята, че изпълнителният лист е
издаден неправомерно, то предвидената защита в този случай следва да е по реда
на чл. 407 от ГПК, с частна жалба, където е предвидено, че разпореждането, с
което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на
изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който
за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от
връчването на поканата за доброволно изпълнение.
От текста на чл. 407 от ГПК е видно, че редът е съвсем различен
от този по обжалване действията на съдебния изпълнител, което е едно
контролно-отменително производство по отношение на действия на същия.
Съгласно чл. 426 от ГПК, съдебният изпълнител пристъпва
към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Проверката от страна на
съдебния изпълнител се ограничава до нейната редовност, като същата следва да
отговаря на изискванията на чл. 129 ГПК, както и в определени случаи да се
посочи начин на изпълнение.
Когато вземането не е парично, то предвидените способи за
изпълнение са точно определени и е недопустимо да се прилагат различни.
В процесния случай единственият приложим способ за
изпълнение е този, регламентиран в дял трети, изпълнение на непарични вземания.
Предвид направените фактически констатации по движението
на изпълнителното производство от образуване на изпълнителното дело до
реализирането на изпълнителния способ и депозиране на настоящата жалба, съдът
не констатира нито една от изчерпателно посочените хипотези, налагаща
прекратяване на изпълнителното производство.
Ето защо, атакуваният отказ на ЧСИ С.П.да прекрати
изпълнителното дело е законосъобразен и поради това жалбата за неговата отмяна
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По жалбата в
частта с начислените разноски по изпълнителното дело, съдът намира следното:
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І
"Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките
му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната,
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и
когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които
не са приложени.
В разглеждания случай по делото няма данни, че въводът
във владение е бил осъществен, поради което настоящият съдебен състав намира,
че сумата 681,67 лв. начислена по т. 22 от ТТР към ЗЧСИ е начислена неправилно
към настоящият момент, поради което атакуваното Постановление за приети по делото разноски от 30.09.2019 г. на ЧСИ С.П.следва да бъде
отменено в тази част и за тази сума.
Останалите разноски по т. 1, т. 3 и т. 5 от ТТР към ЗЧСИ, като начислени
правилно не подлежат на корекция.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на В.С.Б. и Г.Т.Б.
срещу Разпореждане от 30.09.2019 г. по изп.дело № 20199210401063 в частта, в която ЧСИ С.П.е отказал да
прекрати изпълнителното производство, поради липса на предпоставки, съгласно
чл. 433 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТМЕНЯ по жалба на длъжниците В.С.Б. и Г.Т.Б., Постановление за приети по
делото разноски от 30.09.2019 г. на ЧСИ С.П., рег.№ 921 на КЧСИ по изп.дело №
20199210401063 съгласно Разпореждане от 30.09.2019 г., в частта с която в
тежест на длъжника са възложени /начислени от ЧСИ/ разноски по изпълнението по т. 22 от ТТР
към ЗЧСИ н размер 681,67 лв., поради недължимост на сумата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.