Решение по дело №2910/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1891
Дата: 6 октомври 2022 г.
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20225330202910
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1891
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330202910 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 5575950, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП на Г.
Г. А. е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1
ЗДвП.
В жалбата се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а атакувания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Релевира възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
1
въпреки дадените от съда указания, въззиваемата страна включително и към
датата на съдебното заседание не е представила разписка за надлежно
връчване на ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 23.01.2022 г. в 11,00 часа, на
Автомагистрала Тракия, км. 139 + 500 посока град София, при максимална
разрешена скорост за движение по пътя от 140 км/ч, МПС – лек автомобил,
Мерцедес С 500 4 Матик, с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3
процента в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 183
км/ч., тоест с превишение на скоростта от 43 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията).
Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. , като по - конкретно, за да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видео контрол, следва да са налице
следните условия:
2
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото
за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване
след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта -
чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система;
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че
всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай, според съда не е спазено изискването на чл. 10, ал.1
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
По делото чисто формално е представен екземпляр от Протокол за
използване на АТСС. В съдържанието му обаче се наблюдават пороци, които
на практика го лишават от легитимиращото му действие и същият следва да
се приравни на несъществуващ.
Така от съдържанието на Протокола е видно, че като място за контрол се
сочи АМ Тракия км. 193 + 500. Предвид констатираното разминаване между
отбелязаното в протокола място за контрол и това, което е посочено в
атакувания ЕФ – км. 139 + 500, съдът изрично с разпореждането за
насрочване изиска Протокол по чл. 10, който да се отнася до посоченото в ЕФ
място за контрол. Такъв не беше представен. С писмо вх. № 73894/ 20.09.2022
г. по описа на Районен съд Пловдив отново беше изпратен наличния такъв,
приложен по административно наказателната преписка касаещ АМ Тракия км.
193 + 500 /л. 44 от съд. дело/. Очевидно Протокол по чл. 10 отнасящ се за
3
осъществения контрол на км. 139 + 500 на АМ Тракия на 23.01.2022 г.
липсва.
Допуснатия порок в дейността на наказващия орган е особено съществен,
доколкото законовото изискване за всяко използване на АТСС да се съставя
протокол по чл. 10 от Наредбата не е самоцелно. Съгласно трайната съдебна
практика, Протокола по чл. 10 представлява официален свидетелстващ
документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на
видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за
неговата законосъобразност. Така изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156/2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
При липса на доказателства за надлежно попълнен протокол само може да
се предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и
технологични изисквания, а както е добре известно административно-
наказателната отговорност не може да почива на предположения.
Всичко гореизложено налага извод за неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания ЕФ, поради което същият следва да бъде отменен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото
надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, пълномощно,
както и договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, страните по
него са договорили възнаграждение в размер на 300,00 лева, което и било
изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя, като възражението на процесуалния
представител на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 5575950, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП на Г.
Г. А. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение
4
на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. А. ЕГН
********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.


Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5