№ 386
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20241100902370 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена искова молба с вх. № 130924/26.11.2024 г. от
Адвокатско дружество „Д.Р. И С.“, с БУЛСТАТ ******* и „ДРП ГЛОБАЛ“ ЕООД, ЕИК
********* срещу „АИК ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, с която са
предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ за
установяване несъществуване на вписано обстоятелство по партидата на ответника
отнасящо се до седалището и адреса му на управление, а именно – гр. София, р-н
„Средец“, ул. *******.
В изложението на исковата си молба двамата ищци посочват, че от 07.05.2019 г.
имат качеството на наематели на всички обекти, които се намират на административен
адрес – гр. София, р-н „Средец“, ул. ******* разположени в самостоятелна масивна
сграда. Освен това адресите на управление на всяко от дружествата-ищци са
регистрирани именно на този административен адрес и това положение датира от
09.10.2019 г. за първия ищец и от 31.05.2021 г. за втория такъв. Съобразявайки тези
свои права /да ползват отдадените им под наем имоти без да им се пречи от
наемодателя и трети лица/ ищците смятат, че са носители на правен интерес да следят
за нарушаването на същите, респективно да ги защитават. Несъобразявайки се с тези
права на ищците, на 27.01.2022 г. ответника - „АИК ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с
ЕИК ********* вписал в ТРРЮЛНЦ за свои адрес на управление - гр. София, р-н
„Средец“, ул. *******. Това довело до правно и фактическо положение, при което
ответното дружество започнало да получава на този адрес предназначената за него
кореспонденция, включително и да бъде издирвано с цел осъществяване на контакт от
трети лица. Това рефлектирало с ангажиране вниманието на представители на ищците,
които се налагало неведнъж да обясняват на различни правни субекти, че ответното
дружество не се помещава на този адрес на управление. Поддържа се, че адресът на
управление следва да бъде достоверен и да не въвежда трети лица в заблуждение, като
в случая вписания такъв не кореспондирал на действителното фактическо положение,
тъй като „АИК ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД нямал офис или лице за контакт на този
адрес, което означава, че между него и използвания за идентификация адрес в
1
ТРРЮЛНЦ няма никаква реално съществуваща връзка. Сочи се, че такава връзка
липсва и между ищците и ответника, като същите не са снабдявали ответника с права
относно ползване на имота.
В срока по чл. 367 ГПК от ответното дружество не е упражнен отговор по
депозираната ИМ.
Процесуалният представител на двамата ищци – адвокат З. се явява в
проведеното на 07.03.2025 г. открито съдебно заседание по делото и заявява, че
поддържа предявения с исковата молба иск, като по същество моли същият да бъде
уважен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от отразеното по електронната партида водена за подлежащите на
вписване обстоятелства относно търговско дружество „АИК ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК ********* в ТРРЮЛНЦ при АВ се констатира, че дружеството има
вписано седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Средец“, ул. *******, като
това вписване е осъществено под № 20220127115435 и е извършено на 27.01.2022 г. На
същата дата е и първоначалната търговска регистрация на учреденото дружеството.
Съгласно приет за доказателство по делото Договор за отдаване под наем на имот
сключен на 07.05.2019 г. и е вписан в СВ-София на 31.05.2019 г. се установява, че
Адвокатско дружество „Д.Р. И С.“ е наел от „АГЕНЦИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ
ИМОТИ В СТРАНАТА“ ЕООД за временно и възмездно ползване недвижим имот –
втори етаж от самостоятелна сграда с кадастрален идентификационен номер
68134.106.94.1, намираща се на административен адрес – гр. София, ул. *******,
който имот представлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.94.1.2 с
площ от 127,03 кв.м. Уговорения наемен срок за ползване на имота е 10-годишен и
обхваща времето от 01.05.2019 г. до 01.05.2029 г.
Видно от Договор за наем сключен на 07.05.2019 г. с нотариална заверка на
подписите на страните с рег. № 5743/07.05.2019 г. при нотариус – М. Г. с район на
действие – РС-София, който договор е вписан в СВ-София се установява, че между
„ГЛОБЪЛ КОНСУЛТ“ ЕООД и Адвокатско дружество „Д.Р. И С.“ е учредено наемно
правоотношение, с което първия е отдал под наем на втория за временно и възмездно
ползване няколко недвижими имота разположени все на административен адрес – гр.
София, ул. *******, а именно : 1) Поземлен имот с идентификатор 68134.106.94 с
площ от 497 кв.м.; 2) Самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.94.1,
представляващ апартамент заемащ целия партерен /първи/ етаж на построената в
парцела масивна жилищна сграда на два етажа и половина, с площ от 156 кв.м.; 3)
Самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.94.4, представляващ апартамент
заемащ целия тавански полуетаж на сградата с площ от 72,12 кв.м.; 4) мазетата в
сградата с обща площ от 128 кв.м., както и пристроената към сградата конферентна
зала с площ от 60 кв.м. Уговорено е, че така наетите имоти ще се използват за офисни
цели от наемателя. Срокът на договора е пет години, считано от момента на предаване
на обектите предмет на наемане от наемодателя на наемателя.
С договор за наем от 01.10.2021 г. Адвокатско дружество „Д.Р. И С.“ е преотдало
под наем на „ДРП ГЛОБАЛ“ ЕООД, ЕИК ********* за временно и възмездно ползване
– обособена част от самостоятелен обект с идентификатор 68134.106.94.1, а именно
конферентна зала с площ от 20 кв.м. Пренаемането е уговорено да има
продължителност идентична със срока на договора за наем сключен на 07.05.2019 г.
между „ГЛОБЪЛ КОНСУЛТ“ ЕООД и Адвокатско дружество „Д.Р. И С.“.
От приложено Удостоверение от 20.05.2024г. издадено от СГС по фирмено дело
2
№ 4795/2005 г. вписаното в регистъра на адвокатските дружества - Адвокатско
дружество „Д.Р. И С.“ има регистриран адрес на управление – гр. София, р-н „Средец“,
ул. *******.
При извършена справка по електронната партида в ТРРЮЛНЦ-АВ по отношение
вписаните обстоятелства относно търговско дружество - „ДРП ГЛОБАЛ“ ЕООД, ЕИК
********* се считано от 31.05.2021 г. /първоначалната му регистрация/ този субект
има вписан адрес на управление - гр. София, р-н „Средец“, ул. *******.
От ответника не са ангажирани никакви доказателства по делото, в това число че
разполага с вещно или облигационно право да ползва имота с административен адрес -
гр. София, р-н „Средец“, ул. *******.
Предявени за разглеждане са установителни искове с правна квалификация чл.
29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписано
обстоятелство.
Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и
прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост
на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
Изложените от двамата ищци в исковата им молба основания за притежание на
правен интерес от провеждане на защита по смисъла на чл. чл. 29, ал. 1, пр. 3
ЗТРРЮЛНЦ се споделят от съда, доколкото Адвокатско дружество „Д.Р. И С.“ и „ДРП
ГЛОБАЛ“ ЕООД имат регистрирани адреси на управление, които са идентични с този
на ответника / гр. София, р-н „Средец“, ул. *******/. Наред с посоченото всеки един от
двамата ищци успява да докаже легитимация, че е носител на облигационно право да
ползва било всички обособени самостоятелни обекти в сградата намираща се на
посочения административен адрес, било някой части от тях. Обстоятелството, че този
административен адрес е заявен и вписан за адрес на управление и на ответното
дружество съчетано с наличието на твърдения за липса на надлежно основание същият
да бъде ползван за извършване търговската дейност на „АИК ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, както и за създаване на неудобства за всеки от двамата ищци свързани с опити
за осъществяване на контакти с ответника на този адрес се явяват достатъчни за да им
бъде признато качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ,
което прави предявения от всеки от тях иск допустим и подлежащ на разглеждане по
същество.
В случая Адвокатско дружество „Д.Р. И С.“ и „ДРП ГЛОБАЛ“ ЕООД са
упражнили така уреденото процесуално право на иск, като по разписания законов
механизъм са поискали да се установи несъществуването на вписано обстоятелство по
отношение търговско дружество – „АИК ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, а именно
неговото седалище и адрес на управление.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 12 от ТЗ, седалището на търговеца е
населеното място, където се намира управлението на дейността му, а неговият адрес е
адресът на нейното управление. Седалището и адресът на управление са елементи от
статуса на търговското дружество като правен субект, които го индивидуализират в
търговския оборот, представляват задължителни реквизити от съдържанието на
дружествения договор (устава) и подлежат на вписване по партидата му в търговския
регистър (чл. 115, т. 1 от ТЗ), като търговецът е длъжен да ги посочва в търговската си
кореспонденция (чл. 13, ал. 1 от ТЗ). За тези обстоятелства от статута на търговеца е
приложим принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство, което
заявителят потвърждава с нарочна декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Вписването на адреса на управление като индивидуализиращ белег на търговското
дружество се извършва въз основа на простото твърдение на заявителя, като
проверката на регистърния орган е формална и се ограничава до наличието на този
3
реквизит в устава на дружеството и приемането му от надлежен орган. Няма съмнение
обаче, че законодателната цел е адресът на управление на търговецът да бъде
достоверен и да не въвежда третите лица в заблуждение относно действителния адрес,
на който се осъществява управлението на дейността на търговеца (което е изрично
предвидено относно фирмата на търговеца в нормата на чл. 7, ал. 2 от ТЗ). Когато
дружеството не е осъществявало и не осъществява управлението на търговската си
дейност на вписания по партидата му адрес е налице несъвпадение между правното
положение, произтичащо от вписването на това обстоятелство и от установения в чл.
10 от ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в търговския регистър, от една страна и
фактическото такова от друга, свързано с изискването за истинност на вписаното
обстоятелство, което следва да бъде отстранено с иск за установяване на неговото
несъществуване, въз основа на решението по който същото да бъде заличено от
търговския регистър по партидата на търговеца. Действително, в ТРОСГК № 1 от
6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС са разгледани само две хипотези на
несъществуващо обстоятелство: 1) липсващо (невзетото) решение на орган на
дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, в който случай е
налице неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е
съществувало и то към датата на регистърното решение и 2) вписване на
обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена
нищожността му, като и в двата случая последица от установяване несъществуването
му е заличаване на вписването с действие занапред (ex nunc), при което разликата в
действието му е само в това, че в първия случай за периода от вписването до
заличаването му вписаното несъществуващо обстоятелство (произтичащо от невзето
решение) няма действие по отношение на членовете на дружеството. Упоменатият
тълкувателен акт обаче не изчерпва хипотезите на чл. 29, ал. 1, предл. трето от
ЗТРРЮЛНЦ, доколкото третира само случаите, при които несъществуването на
вписаното обстоятелство е обусловено от липсата на волеизявление на съответния
дружествен орган (при невзетото решение), от което се твърди, че произтича, или от
опорочаване на самото волеизявление, поради противоречие с императивни норми на
закона, ней-сетне - от приемането на решението извън пределите на компетентност на
дружествения орган, от когото изхожда. В споменатото тълкувателно решение са
разгледани само случаи, при които подлежащото на вписване обстоятелство възниква
непосредствено от решението на волеобразуващия орган, независимо от наличието на
факти, намиращи се извън него, поради което възникването му е препятствано от
липсата на такова волеизявление, или от липсата на материална компетентност на
дружествения орган за приемането му, или от неговото опорочаване поради
противоречие на императивни норми на закона. Доколкото обаче основен принцип на
регистърното производство е този за достоверност на заявените за вписване
обстоятелства, непосредствено свързан с принципа на доверие в търговския регистър,
установен в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ, който предполага вписване само на обстоятелства,
които отговарят на обективната действителност, то в този смисъл е и задължението на
заявителя по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ да декларира истинността на заявените
обстоятелства, която е обусловена не само от наличието на валидно решение на
съответния дружествен орган, но и от съществуването на фактите, които обуславят
действителното им възникване. Предвид легалната дефиниция на понятието адрес на
управление, съдържаща се в нормата на чл. 12, ал. 2 от ТЗ като такъв на управление на
дейността на търговеца, със заявяването му за вписване, той декларира, че ще
осъществява управлението на дейността си от този адрес това е разликата между него
и адреса за кореспонденция, по смисъла на чл. 13, ал. 1, изр. второ от ТЗ, който е само
такъв за приемане на съобщения. Ако обаче още към датата на заявлението за
вписване търговецът не е имал действително намерение да извършва управлението на
4
дейността си от този адрес или макар и при наличието на такова намерение не е могъл
да осигури действителното му ползване за тази цел в разумен срок, с договор с
вещноправно транслативно или конститутивно действие или на облигационно
основание (наем, заем за послужване), то следва да се приеме, че вписаното
обстоятелство е несъществуващо като несъответстващо на действителното правно и
фактическо положение. В случая по делото няма ангажирани доказателства от
търговецът вписал това обстоятелство, че към датата на вписването на дружеството в
търговския регистър – 27.01.2022 г., определен самостоятелен обект или част от него,
разположен на вписания адрес на управление е негова собственост, или пък на годно
правно основание разполага с вещни или облигационни права, чието съдържание му
позволява да го ползва. Няма и данни въпреки липса на право с очертаното приложно
поле ответното дружество макар и без основание фактически да е осъществявал
ползването на имот разположен в сграда, за която е определен административен адрес
- гр. София, р-н „Средец“, ул. ******* за целите на управлението на търговската си
дейност. Напротив от събраните по делото доказателства еднопосочно се установява,
че цялата сграда – с всички обособени самостоятелни обекти в нея е отдадена под
наем на Адвокатско дружество „Д.Р. И С.“, като няма данни последното да е
преотдавало същите с изключение на част от самостоятелен обект отдаден под наем
на втория ищец на други трети лица, в т.ч. на ответника.
При това положение единственият възможен извод се свежда до това, че
вписаното седалище и адрес на управление на „АИК ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
от който никога не е било осъществявано управлението на дейността му представлява
несъществуващо обстоятелство и предявените искове с правно основание чл. 29, ал. 1,
пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на това са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на спора право на разноски в производството се поражда
единствено за ищците, но предвид това, че техния пълномощник – адвокат З. изрично
е заявил, че не желае присъждането на такива с решението, то няма основание за
произнасяне в този смисъл.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Адвокатско дружество „Д.Р.
И С.“, с БУЛСТАТ ******* и „ДРП ГЛОБАЛ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „АИК
ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, искове с правна квалификация чл.
29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, че извършеното въз основа на подадено заявление по
Образец А 4 с № 20220126130158 в ТР при АВ вписване под № 20220127115435 в
частта му отнасяща се до това, че търговецът „АИК ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с
ЕИК ********* има седалище и адрес на управление - гр. София, р-н „Средец“, ул.
******* е несъществуващо обстоятелство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Заверен препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Агенция
по вписванията - търговски регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5