Решение по дело №518/2024 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по касационна жалба на Т. С. К., от [населено място], [улица], *** против Решение № 27 от 20.03.2024 г., постановено по нахд № 359/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 36-0001630/25.10.2023 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Пловдив, с което постановление за нарушение на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните превози на касатора е наложена глоба в размер на 1 500 лв.

Касаторът – Т. С. К. – моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменено наказателното постановление или алтернативно същото да бъде отменено чрез прилагане на разпоредбата за маловажност. Излага съображения за нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа жалбата и чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Заявява претенция за разноски пред двете инстанции.

Ответникът – директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Пловдив – не се яввва и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Счита нарушението за доказано. Независимо от това предвид влошеното здравословно състояние на касатора намира за резонно евентуалното приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, за безспорно доказано нарушението непредставяне в момента на проверката на тахографските листове за предходните 28 дни от касатора като водач на превозно средство с монтиран аналогов тахограф. Изводът за доказаност на нарушението се споделя от настоящата инстанция. Действително от събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че касаторът не е представил тахографските листа по време на проверката, като с това е осъществил състава на вмененото му нарушение.

Независимо от това, според настоящия касационен състав районният съд неправилно е възприел становището на административнонаказващия орган, че извършеното нарушение не е маловажно и съответно незаконосъобразно е потвърдил наказателното поставление.

Напротив, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, която предвижда следното:

Чл. 28. (1) За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Маловажността на нарушението се обосновава от значителния превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, които са налице в настоящия случай.

Районният съд правилно е посочил факта, че касторът е превозвал хора като отегчаващо обстоятелство. Но не са такива посочените от съда факти, че неспазените нормативни изисквания в случая са предвидени, за да се гарантира спазване на времето за почивка на водачите, нито фактът, че работата с процесното МПС предпоставя завишен риск и сериозна обществена опасност при инциденти. Тези обстоятелства са елементи от обективната страна на извършеното нарушение и го характеризират като такова, като обществената опасност, която те създават се измерва с тежестта на наказанието, предвидено в състава на административното нарушение.

В настоящият случай съдът (и административнонаказващият орган) не са отчели множеството значителни смекчаващи обстоятелства, характеризиращи случая като маловажен:

На първо място такова обстоятелство е краткостта на превозния маршрут - Велинград-Карабунар-Велинград - 80 км., което е обстоятелство, намаляващо риска от произшествия.

Смекчаващо обстоятелство в насока намаляване на риска от ПТП е и фактиът, че касаторът е извършил много малко превози на пътници през последните 28 дни, т.е. имал е достатъчно време за почивка и възстановяване като водач на автобус.

На второ място, смекчаващи обсоятелства са фактите, свързани с възрастта и здравословното състояние на касатора, които обосновават вероятността в бъдеще той изобщо да не управлява автобус или рядко да извършва автобусни превози (при което е малко вероятно той да управлява неотпочинал и невъзстановен). В тази връзка, понастоящем касаторът е на 70 години и (видно от представената пред настоящата инстанция епикриза) има тежко заболяване на десния крак, като при това страда от хипертония, хронична болест на сърцето и захарен диабет.

На трето, но не на последно място, по време на извършване на нарушението касаторът е бил изправен пред сериозен житейски семеен проблем. Съпругата му се е лекувала от тежко онколoгично заболяване и той освен, че е бил много притеснен, всячески й е помагал, като често я превозвал от къщи до лечебното й заведение. В тази тежка за него ситуация е обяснимо, че той е пропуснал да спази изискването за съхранение по време на превоза и съотвено представяне на проверяващите органи на тахографските листа.

Посочените по-горе смекчаващи обстоятелства са многобройни и значителни и (независимо, че обект на превоза са били хора) придават маловажност на извършеното нарушение.

Затова първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постaновление. На основание чл. 63, ал. 4, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и с чл. 222, ал. 1 от АПК настоящият касационен съд следва да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на процесуалния представител на касатора. Адвокат Р. А. е осъщестивил безплатно процесуално представителство на касатора по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, като искането му е за присъждане на минималното адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Претенцията е основателна и следва да му бъдат присъдени по 450 лв. (колкото е предвиденото в закона минимално адвокатско възнаграждение) за осъщественото от него процесуално представителство пред районния и пред административния съд, т.е. общо 900 лв.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Решение № 27 от 20.03.2024 г., постановено по нахд № 359/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград,като вместо това постановява:

Отменя Наказателно постановление № 36-0001630/25.10.2023 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Пловдив, с което постановление за нарушение на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните превози на Т. С. К., от [населено място], [улица], *** е наложена глоба в размер на 1 500 лв.

Предупреждава Т. С. К., от [населено място], [улица], ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Осъжда Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Пловдив да заплати на адвокат Р. Н. А., при Адвокатска колегия - Пазарджик разноски по делото в размер на 900 лв. /деветстотин лева/.

Решението е окончателно.