Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 09.09.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в публичното заседание
на осми септември през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното
от съдията БАНКОВА гр. д. №5518 по описа за 2020година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от “ДЗИ –
Общо застраховане”ЕАД против И.Р.Ш.. В молбата се твърди, че на 04.02.2016г. е
сключена застраховка „ГО“ с ответницата за автомобил марка “***“, с рег. ***,
собственост на лицето и е била издадена комбинирана застрахователна полица №***., в сила от 04.02.2016г. до
04.02.2017г.Твърди се, че на 17.10.2016г., в 14.30 ч., в град ***, ответницата,
като водач на лек автомобил марка „***”, ***”, с рег.№ ***, при движение на
заден ход блъска паркиран лек автомобил марка ***, и реализира ПТП с паркирания
автомобил и му причинява материални щети, като ответницата е напуснала
местопроизшествието, след което самоличността й като водач е установена в 16.00
часа на същия ден.Виновен за настъпилото ПТП е ответницата, съгласно Протокол
за ПТП с бланков № 1625437/17.10.2016г. на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Плевен,
тъй като с действията си е нарушила разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от
Закона за движението по пътищата, като съгласно ал.1 преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, а съгласно ал.2 по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.За извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата на
ответника е съставен АУАН серия Г с бланков № 751219/17.10.2016г. на сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Плевен.За настъпилото застрахователно събитие, въз
основа на уведомление за щета от 18.10.2016г. от ***, е образувана застрахователна
преписа /щета/ № 43081411601247 по описа на “ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД.Уврежданията, нанесена чрез деликта на ответницата на лек автомобил марка ***,
възлиза на сумата от 487.88 лева, която е заплатена по банков път с платежно
нареждане за групово плащане на 02.11.2016г. на собственика на увредения
автомобил - ***.Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, а съгласно чл.477,
ал.2 от КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание, с оглед на
което ответникът се явява застраховано лице по смисъла на закона.Съгласно
чл.477, ал.З от КЗ за трети лица по ал. 1 се смятат всички увредени лица с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички
правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на
обезщетение за вредите, които произтичат само от качеството им на пострадали
лица, е оглед на което *** се явява увредено лице по смисъла на закона.Съгласно
чл.500, ал.1, т.З от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина. В случая посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, съгласно чл.125, т.7 от ЗДвП, а именно когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани
с него.В случая ответницата е реализирала ПТП, като е напуснала произшествието
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.Ето защо с
писмо-регресна покана, изх.№92-9139/07.11.2016г., получено лично от ответницата
на 10.11.2016г., е поканена да
възстанови изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 487.88
лева, но задължението не беше погасено, като не е платено и до
момента.Вследствие изпадането си в забава, ответницата дължи и обезщетение за
забавено плащане в размер на 147.18 лева върху платеното застрахователно
обезщетение в размер на 487.88 лева, за периода от 01.11.2017г. до 21.10.2020г.
Горепосочените обстоятелства обуславят правния интерес да предяви иск с правно основание
чл.500, ал.1, т.З от КЗ, с който да претендира заплащането на платеното
застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, обезщетение за
забавено плащане на главницата, поради което моли съда да се постанови решение,
с което да осъди ответницата:
1. На основание чл.500, ал.1,
т.З от Кодекса на застраховането, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК ***, сумата от 487.88 лева /четиристотин осемдесет и седем лева и 88
стотинки/, представляваща платено застрахователно обезщетение на *** за имуществени
вреди, нанесени от ответницата на лек автомобил марка ***, по щета №
43081411601247 по описа на “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, на основание
застрахователна полица № В0/06/116000501072/04.02.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане на сумата.
2. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 147.18 лева /сто четиридесет и седем лева и 18 стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 487.88 лева
за периода от 01.11.2017г. до 21.10.2020г.
3. На основание чл.81 вр. с
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В с.з. заявява, че признава предявяните искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
От приложените
доказателства към ИМ и към административно- наказателна преписка-КП, АУАН и НП
, е че на
17.10.2016г., в 14.30 ч., в град ***, ответницата, като водач на лек автомобил
марка „***”, ***”, с рег.№ ***, при движение на заден ход блъска паркиран лек
автомобил марка ***, и реализира ПТП с паркирания автомобил и му причинява
материални щети, като ответницата е напуснала местопроизшествието. Вината на
ответника била установена от органите на реда , посетили местопроизшествието,
като бил съставен АУАН№4000 и издадена НП №16—0938-004000/28.10.2016г. Представените доказателства не са оспорени по
надлежния ред и съдът ги приема като годно доказателство относно отразените в тях
обстоятелства.
Безспорно по делото е,
към момента на пътнотранспортното произшествие, че ответницата има валидна застраховка - сключена застраховка
„ГО“за автомобил марка “***“, с рег. ***, собственост на лицето и е била
издадена комбинирана застрахователна полица №***., в сила от 04.02.2016г. до
04.02.2017г. е че е изплатено на увреденото лице обезщетение
–л.21.Изпратена е регресна покана до лицето , получена на 10.11.2016г.-л.24.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 500, ал.1 т.1 ТЗ, а именно:
изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено
застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето,
причинило вредата. Правото на застрахователя да иска от лицето, причинило
вредата, след заплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, е
регресно право.В случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователния договор, а фактът на
изплащане на сумата на правоимащите лица, по силата на застраховката и даденото
от закона право на регрес.Именно поради
правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата, спрямо причинителя, след плащането, като упражнява
тези права от свое име.В този смисъл регресния иск е особен самостоятелен иск,
почиващ на закона, а не на договора, макар да има връзка него.
Изпратена е регресна
покана до длъжника , получена от него и обезщетението не е било заплатено и до
настоящия момент.
В с.з. ответника е направил признание на иска, въз основа на което от
страна на представителя на ищеца е направено искане за постановяване на
решение, съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК. В същата е предвидено, че,
когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Такава е и настоящата хипотеза, като предвид и представените по делото
доказателства, установявяващи основанието за дължимостта на процесните суми,
съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави.
С оглед на направеното признание на предявените искове от страна на ответника,
следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на
процеса се дължат и разноски от страна ответника в размер на 400лв., с оглед
представения списък по чл.80 от ГПК и
приложените доказателства към него.
По така изложените
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл.500, ал.1, т.1 от КЗ И.Р.Ш., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 487.88 лева /четиристотин
осемдесет и седем лева и 88 стотинки/, представляваща платено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, нанесени от ответницата на лек автомобил
марка ***, по щета № 43081411601247 по описа на “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, на
основание застрахователна полица № В0/06/116000501072/04.02.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-22.10.2020г.
до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.86 от ЗЗД И.Р.Ш., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от147.18 лева /сто четиридесет и
седем лева и 18 стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата от 487.88 лева за периода от 01.11.2017г. до 21.10.2020г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК И.Р.Ш., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 400лв., представляваща направени съдебно - деловодни разноски.
На осн чл.127, ал.4 от ГПК присъдената сума да се изплати по банкова сметка *** „ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД, ЕИК *** в ОББ АД : IBAN: ***, BIG: ***.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: