Р Е
Ш Е Н
И Е № 260028
18.02.2022год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
в публичното
заседание на четиринадесети февруари
през две
хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 324 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
от «КРЕДИ ЙЕС» ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Хасково,
ул.»Лозарска» № 12, против Н.
Х. О., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, ответницата подала на 10.05.2013г. молба за заем № 886 в офис на ищеца, с която
отправила искане към него да й бъде отпуснат паричен заем с цел ремонт на
апартамент в размер на 12 000 лв., които да бъдат върнати от нея на 60 броя
месечни погасителни вноски. На гърба на молбата за заем били поместени общите
условия на „Креди Йес“ ООД, които към 10.05.2013г.
дружеството прилагало при сключване на договори за заем с потребители. След
извършване на оценка на така депозираното искане и възоснова
на посочените в него параметри за заем, ищецът одобрил молбата за заем на
ответницата, вследствие на което на 10 май 2013г. в гр.Хасково между нея, в качеството й на заемател и
ищецът, в качеството му на заемодател, бил сключен Договор за паричен заем №668
към Искане №886. В чл.3 и чл.6 на същия било направено подробно описание
на параметрите на отпуснатия заем, а в чл. 15 от същия било посочено, че задълженията
по договора за заем ще бъдат обезпечени с ипотека. Неразделна част от договора
за заем съставлявал и погасителният план, в който било направено описание на
падежните дати и размера на дължимите погасителни вноски по договора за заем.
Страните уговорили плащането на заема да бъде на 60 месечни вноски в размер на
581,45 лв. всяка, като в погасителния план била посочена разбивка на всяка сума
от погасителните вноски. Видно било от положения под него подпис с изписване на
трите имена от страна на заемателя, че същият е бил
запознат с погасителния план към договора за заем. Освен това, неразделна част
от сключения договор били и приложените Общи условия по договор за заем, с
чиито клаузи заемателят се бил запознал и съгласил с
тях, което било видно от положените подписи на страниците от Общите условия. Именно поради сключването на договора за заем
и с цел обезпечаването му, ответницата подписала лично Нотариален акт за
учредяване на ипотека върху недвижим имот №119, том II, peг. № 3351, дело №262 от 2013г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег.
№4011, дв. вх.рег. 3989 от 14.05.2013г., акт №141,
том 1, дело 1379. След сключване
на договора за заем и издаване на записа на заповед при гореописаните параметри
и условия и след получаване на заемната сума, предмет на договора, ответницата направила плащане на общо 45 броя
пълни погасителни вноски и на 1 брой частично платена вноска. Последното
плащане по договора за заем било на дата 08.06.2017г. в размер на 182 лв., с
което плащане било направено частично погасяване на погасителна вноска №46,
съгласно погасителния план към договора, с падежна дата на вноската 10.03.2017г. След така извършеното частично
плащане, макар и не на падежна дата, ответницата преустановила всякакви
плащания по договора за заем. Неплащането
на дължимите погасителни вноски съставлявало неизпълнение от страна на
ответницата на задължението за плащане, произтичащо от договора за заем,
сключен с „Креди Йес“ ООД, предвид на което на 22.01.2018г. ищцовото
дружество изпратило Уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по договора, връчено чрез нотариална покана с peг № 8737, том 3, акт 41 на нотариус № 352 на НК - К. В.. Сумата по обявената
предсрочна изискуемост по договора за заем била в размер на 9 876,16 лв., от
които главница - 6244,53 лева,
договорна лихва за периода от 11.02.2017г. до 10.11.2017г. - 1893,05 лв. и
неустойка 20% от заемната сума /по
пункт I от представения НА и чл. 13 от договора за заем/: 1738,58 лв. Ищецът потърсил
изпълнение на вземането си за горните суми по съдебен ред, като подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение възоснова на
документ по чл. 417 от ГПК, а именно - Нотариален акт за учредяване на ипотека
върху недвижим имот № 119, том ІІ, рег. № 3351, дело № 262 от 2013г., вписано в
СВп с вх. рег. № 4011, дв.вх.
рег № 3989 от 14.05.2013г., акт № 141, том І, дело
1379; с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника, възоснова на което било
образувано Ч.гр.д. № 486/2018г. по описа на РС-Хасково. Съдът издал Заповед за
изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 23.02.2018г. по посоченото дело, с които съдът
разпоредил длъжникът да заплати на
кредитора следните суми: главница - 6244,53 лв.; 1893,05 лв. - договорна
лихва за периода от 11.02.2017г. до 10.11.2017г., неустойка - 1738,58 лв.,
ведно със законната лихва от 21.02.2018г. и разноски по делото - 197,52
лв. за ДТ и 824,00 лв. адв. възнаграждение. Възоснова
на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по молба на ищеца на
29.09.2020г. било образувано изп. дело №901 по описа
на ЧСИ С. П. за 2020г. срещу ответницата, по което Поканата за доброволно
изпълнение на длъжника била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за което ЧСИ
уведомил съда. В тази връзка, съдът указал на ищеца възможността да предяви иск
за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от получаване
на препис от определението, а изпълнението по така образуваното изпълнително
дело било спряно. Като допълнителни обстоятелства, настъпили след образуване на
изпълнителното дело, се сочи, че между страните било постигнато Споразумение за
доброволно плащане на задълженията, по
което били извършени три броя доброволни плащания от ответницата.
Междувременно, с Определение №
260225/08.02.2021г. по Ч.гр.д. №486/2018г. на РС-Хасково, влязло в сила на
18.02.2021г., издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу ответницата била
обезсилена от съда на основание чл. 415, ал.4 от ГПК. Предвид изложеното, ищецът моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати
дължими суми по Договор за паричен заем № 668 от 10.05.2013г., обезпечен с
Нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот том II, peг. № 3351, дело №262 от 2013г., в размерите, както
следва: главница - 6244,53 лв.; договорна лихва за периода от 11.02.2017г. до
10.11.2017г. - 1893,05 лв.; неустойка в
размер на 20% от заемната сума /по
пункт I от представения НА и чл.13 от договора за заем/ - 1738,58 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответницата
признава предявените искове. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
При така установеното по делото и като
взе предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното
признание на иска, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на признание на иска от
ответницата, както и при наличие на направено от ищеца искане съдът да се
произнесе съобразно направеното признание, като следва нормата на чл.237, ал.2
от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху направеното признание. Освен
това съдът направи констатации и относно липсата на пречки по чл.237, ал.3 от ГПК по предявените искове с правно основание чл.79, ал.1,
чл.86 и чл.92 от ЗЗД, а именно –
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречки
страната да се разпорежда с него.
Ето защо, съдът достига до извода, че следва да бъдат
уважени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото, ответницата
ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса
в размер на 396.52 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 824 лева. Съдът намира за основателно направеното от ответницата възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено
между ищеца и процесуалния му представител. Посочената разпоредба предоставя
възможност съдът, по почин на насрещната страна, да присъди разноски за
адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, определен съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Видно от приложения с исковата молба Договор за правна
защита и съдействие № 3/01.02.2021г., страните по него – ищецът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД
и адвокат Н.Ш. са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева,
платено в брой в деня на сключването му. Съдът намира, че настоящият спор
не се характеризира с фактическа и правна сложност, като производството по
делото е приключило в две съдебни заседания, още повече, че ответницата направи
и признание на иска. Поради изложеното, претендираното
от ищеца възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК и
съдът определя адвокатското възнаграждение в размер на 824 лева. Този размер е
минимален, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сочи,
че минималното възнаграждение за извършено от адвокат процесуално
представителство по дела с материален интерес от 5000 лева до 10 000 лева е
580 лева + 5 % за горницата над 5000 лева. В настоящия случай общата цена на
исковете /9876.16 лева/ попада в тези рамки, поради което договореното между ищеца
и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство е договорено като прекомерно и следва да бъде определено в
неговия минимален размер от 824 лева. Или, на ищеца са дължими общо разноски от
ответницата в размер на 1220.52 лева.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н. Х. О., ЕГН **********,***, да заплати на «КРЕДИ ЙЕС» ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.»Лозарска» № 12, следните суми по
Договор за паричен заем № 668 от 10.05.2013г., обезпечен с Нотариален акт за
учредяване на ипотека върху недвижим имот № 119, том II, peг. № 3351, дело №262 от 2013г. на Нотариус К. В.,
рег. № 352: главница - 6244,53 лева; договорна лихва за периода от 11.02.2017г.
до 10.11.2017г. - 1893,05 лева;
неустойка в размер на 20% от заемната сума /по пункт I от НА и чл.13 от договора за заем/ - 1738,58 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 08.02.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в
размер на 1220.52 лева.
Решението може
да се обжалва пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно
оригинала!
Секретар: М. С.