О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 15.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV въззивен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
Мл.с.ПАВЕЛ
ПАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Панов
ВНЧД № 1966 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. с чл. 243, ал.7 от НПК.
Образувано е по частен
протест, подаден от прокурор при СРП срещу определение на СРС, НО, 102 състав
по НЧД 1174/2020г., с което е отменено постановлението на прокурора от
14.11.2019г. за прекратяване на досъдебното производство. Намира определението
за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че свид. Й. е твърдял,
че му е нанесена средна телесна повреда, докато назначените в хода на досъдебната
фаза експертизи са установили, че няма
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания при инцидента от май месец
2014г. и уврежданията в поясния отдел на гръбначния стълб. Сочи, че не може
описаната в постановлението фактическа обстановка да бъде квалифицирана като
противозаконно лишаване от свобода, доколкото охранителите са действали законосъобразно
по смисъла на чл.34 от ЗЧОД (отм), доколкото Й. не е бил задържан, а само са му
поставени белезници, които не са го препятствали да се движи свободно в
пространството пред клуба. Счита, че обективната съставомерност на
престъплението по чл.142а от НК изисква затваряне в помещения или фиксиране към
други движими и недвижими вещи по такъв начин, че лицата да няма никаква
възможност да излезе или да се отдалечи от тях.
Счита, че постановлението е обосновано, а изложените в тази връзка
аргументи на СРС са неправилни. Сочи, че има доказателства – показанията на
свидетелите Иванов и Й., които подкрепят фактическия извод на прокурора, че
пострадалият е бил употребил алкохол. Излага доводи, че посочената от СРС необходимост
от по-подробен анализ на доказателствата и съответните правни изводи е
нелогичен с оглед ниската степен на сложност на делото. Моли съда да отмени
определението.
Препис от частния
протест е връчен на пострадалия чрез процесуалния му представител, като отговор
в срок не е постъпил.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите,
отразени в частния протест, и доказателствата по делото, намира от фактическа
страна следното:
Въззивният съд се солидаризира
напълно с установеното от фактическа страна от СРС, като не намира за нужно да
преповтаря правилно установените факти, като само с цел пълнота следва да
посочи основните за произнасянето си обстоятелства.
Досъдебното производство е образувано и
водено за това, че на 27.05.2014г. в гр. София на входа на нощен клуб, находящ
се на ул. „*******, длъжностно лице (охранител) при и по повод изпълнение на службата си, чрез
притискане и нанасяне на удари по тялото на пострадалия Д.Й. му е причинил лека
телесна повреда (болка и страдание), престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр.
чл.130, ал.2 от НК.
Първоначално е постановен отказ да се
образува досъдебно производство, който е отменен от прокурор при САП. С други постановления
на САП били давани задължителни указания на прокуратурата, водеща
разследването, включително и по приложението на чл.142а от НК.
В рамките на воденото досъдебно производство
са разпитани множество свидетели, включително пострадалия, членове на неговото
семейство, охранителите на нощния клуб, неговия управител, полицейски служители
и други. Събрани са множество писмени доказателства, били изготвени СМЕ и
видео-технически експертизи.
С постановлението на прокурор при СРП
производството било прекратено, като прокурорът счел, че не е осъществен от
обективна страна съставът на престъплението по чл.142а от НК, както и поради изтекла
относителна давност за наказателно преследване по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130,
ал.2 от НК.
За да постанови атакуваното от СРП
определение първоинстанционният съд е приел, че същото е необосновано и
материалният закон е приложен неправилно.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Частният протест е подаден от процесуално легитимирана
страна, в срока по чл.243, ал. 7 от НПК, в надлежна писмена форма, срещу
подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 243, ал. 7 от НПК, поради което
въззивният състав го намира за допустим. Разгледан по същество същият е неоснователен
по следните съображения:
Съдът има
ограничени правомощия досежно контрола върху прокурорските актове от
досъдебното производство и би могъл да дава единствено указания относно
прилагането на закона, тъй като съдът може да се произнесе само по
законосъобразността и обосноваността на атакувания прокурорски акт.
В случая
настоящият състав намира, че субсумиране на възприетата от прокурора и
първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно, че на пострадалия са
били поставени белезници на ръцете зад гърба от охранителите на нощния клуб,
които белезници са били махнати след намесата на полицейските органи и след
намирането на ключа за тях, като съставомерни признаци от обективната страна на
престъплението по чл.142а от НК (противозаконно лишаване от свобода) е възможно
да бъде дискусионно и не във всички случаи прието за правилно. Това е така,
доколкото, за да е налице деяние по този текст на НК е необходимо да е постигнат
престъпният резултат - да е ограничено физически свободното придвижване в
пространството на лицето. Предвид
спецификата на изпълнителната дейност, това е продължено престъпление, чието
начало е първият момент, в който се осуетява възможността на пострадалия да се
придвижва свободно, по собствена воля, в пространството и приключва с
преустановяване на препятстваната възможност за самостоятелно взимане на
решение в такава насока. (Решение № 306 от 21.06.2011 г. на ВКС по н. д. №
1738/2011 г., II н. о., НК). Важен момент в случая е физическата възможност
на пострадалия да напусне територията пред заведението, макар и с поставени
белезници. В цитираното решение ключов признак е осуетяването на възможността пострадалият
да се придвижва въпреки наличната воля – да иска, желае и цели преместването си
в пространството. В този смисъл въззивният състав приема, че в конкретния
случай няма данни да осъществено от страна на охранителите на нощното заведение
състав на престъплението по чл.142а от НК. Противоположната теза най-вероятно
се държи на обстоятелството, че поставянето на белезници само по себе си се
свързва с арест и липса на възможност за свободно придвижване на задържания,
като последното обаче не е следствие на поставянето на помощни средства, а на
изрично разпореждане на оправомощено лице, съответно издаване на заповед за
задържане или привеждане на лицето в помещение, което не може да бъде напуснато
безпрепятствено. Поради това е необходимо да се отбележи, че макар и с
поставени белезници, пострадалият е могъл да напусне мястото на конфликта,
което изключва под каквато и да е форма осуетяването на придвижването му.
Липсата на
обективна съставомерност по чл.142а от НК не означава, че тази деятелност не
покрива признаците от обективна страна на друг състав от НК. Настоящият съд е
на мнение, че поставянето на белезници на лицето зад гърба му само по себе си
не възпрепятства лицето да се придвижва свободно в пространството, но е трудно
мислимо, че пострадалият би напуснал тротоара пред нощния клуб с белезници,
доколкото нито би имал възможност да ги свали сам, нито с помощта на някой
друг. В конркетния случай това се доказва и от невъзможността на пристигналите
полицейски служители да съдействат за тяхното премахване. Макар и да не е
физически ограничен да се движи, съответно не е бил затворен и ограничен или
прикован за неподвижна вещ, липсата на възможност на пострадалия да ползва
пълноценно горните си крайници, съответно спецификата на самото им фиксиране
зад гърба, именно с помощните средства-белезници, е явна принуда за лицето да
остане на място, докато не му бъдат свалени. Този извод на съда се подкрепя и
от обстоятелството, че е лесно изводима реакцията на случайни граждани, които
забелязват придвижващ се в пространството гражданин с ръце зад гърба с
поставени белезници в тъмната част на денонощието (около полунощ). В този
смисъл е необходимо наблюдаващият прокурор да изясни дали не са налице данни за
извършено друго престъпление, а именно принуда по смисъла на чл.143 от НК.
Очевидно охранителите с поставянето на белезници на пострадалия са имали
конкретна цел, била тя да преустанови спора си, който няма данни да е
представлявал заплаха за обществения ред, живота или здравето на клиентите на
заведението или персонала, съответно следва да се изясни и дали е целено с
поставяне на помощните средства подсъдимият да следва определено поведение,
съответно разпореждания на охранителите и персонала на заведението, които те не
са имали основание и правомощие да дават. Така например по делото се
установява, че преди използването на помощни средства охранителите в група са
се опитали да избутат пострадалия без същият да пречи на нормалната работа на
персонала и при неуспеха на тези си действия са взели решение да му поставят
белезници. Ето защо от обективна страна прокуратурата следва да провери дали
действията на част или на всички от охранителите осъществяват някоя от трите
проявни форми на престъплението принуда, а именно дали със сила, заплашване или
със злоупотреба с власт същите са принудили пострадалия да извърши, да пропусне
или да претърпи нещо, противно на волята му, а именно – да преустанови спора
си, да се отмести на определено място или да остане в района на заведението, но
не до входа му. Съответно следва да се прецени налице ли е квалифициран състав
на принуда по смисъла на чл.143, ал.2 от НК, доколкото предполагаемите и
евентуални извършители се занимават с охранителна дейност.
В допълнение
следва да се посочи, че съгласно Закона за частната охранителна дейност (отм.),
и в частност чл.34, ал.2, физическа сила и помощни средства могат да бъдат
използвани след задължително предупреждение, с изключение на случаите на
внезапно нападение, като данни за предупреждение не са налични към момента по воденото
досъдебно производство, нито пък данни за нападение.
Във връзка с приложението
на чл.32 и чл.34 от ЗЧОД (отм.), поради факта, че СРС е взел отношение по този
въпрос, е нужно да се посочи единствено, че СРП е следвало да изложи в
постановлението си, доколкото са били давани указания по приложение на закона
от по-горестоящ прокурор, какви нови фактически положения е установил районният
прокурор, на база на какви доказателства е приел нова фактическа обстановка,
различна от тази, която е била установена към момента на вътрешноведомствената проверка
на акта му, съответно какви нови правни изводи се базират на нововъзприетите обстоятелства.
Това е необходимо, доколкото указанията на горестоящия прокурор са задължително
съгласно чл. 46, ал.3 от НПК за прокурора от СРП, съответно съдът има правомощие
да следи за тяхното изпълнение, доколкото това касае прилагането на закона и в
частност задължението на прокурора от районната прокуратура да изпълнява
указанията на прокурор от горестояща прокуратура.
Във връзка с
обосноваността на постановлението за прекратяване настоящият състав също е на
мнение, че то не отговаря на визираните в НПК стандарти за мотивиране на
актовете на органа по ръководство и решаване. СРП е изложила фактическа
обстановка, като не става ясно на базата на какви доказателства се възприема
същата, доколкото тяхното изброяване не е достатъчно. Същите се нуждаят от
по-подробен анализ, който да дава ясна представа на пострадалия и съответно на
контролиращия съд, какви правни и фактически изводи прокурорът прави на базата на
конкретно доказателство. Очевидно между показанията на охранителите и семейството
на пострадалия съществува противоречие относно точните действия на участващите
в конфликта лица. Същото не е анализирано надлежно от страна на прокурора,
съответно не е посочено достатъчно аргументирано защо и на кои показания се
дава вяра. Изобщо не са коментирани и видео-техническите експертизи, съответно
не са били съпоставени с показанията на двете групи свидетели. Аргументът, че
вяра не следва да се дава на показанията на Й. само защото същият е
претендирал, че му е нанесена средна телесна повреда е несъстоятелен и още
по-неотносим спрямо показанията на неговия син Димитров. Право на пострадалия в
досъдебното производство съгласно чл.75 от НПК е да прави искания, бележки и възражения,
като твърдението на същия, че е получил по-тежко по степен телесно увреждане
според настоящия състав не може да се тълкува като предпоставка за дискредитиране
на показанията му или съответно на свидетели със сходни на неговите показания.
Дори и твърденията за нанесена средна телесна повреда да се опровергават от
заключението на СМЕ, това по никакъв начин не е годен аргумент показанията на
пострадалия да бъдат пренебрегвани или приемани за недостоверни.
Настоящият
състав намира постановлението за необосновано поради обстоятелството, че нито
едно доказателство или доказателствено средство не е подложено на самостоятелен
анализ, поради което някои от фактическите изводи на прокурора са останали
неаргументирани. Така например не става ясно защо прокурорът е приел, че
пострадалият е бил употребил алкохол, какво отношение и връзка има това
обстоятелство с конфликта, дали същият вследствие на една евентуално употреба
го е направила по-агресивен или друго.
От постановлението
не става ясно и в какво се е изразявало търсенето на „сметка“ от страна на
пострадалия за недопускането на сина му до заведението, съответно упражнявал ли
е Д.Й. вербална агресия, отправял ли е заплахи или поведението му било ли е в рамките
на нормален спор във връзка с предварителната уговорка на групата на сина му –
към онзи момент абитуриент, да празнуват завършването си.
Едва в частния
протест прокурорът изброява на базата на кои доказателства приема, че
пострадалият е употребил алкохол. Следва да се отбележи, че тези аргументи е следвало
да бъдат обективирани в самото постановление на прокурора и посочването им едва
пред въззивния съд по частното наказателно дело по никакъв начин не може да санира
необосноваността на прокурорския акт.
Съдът не може да
се съгласи с тезата на прокурора от СРП, че не е необходим задълбочен анализ,
тъй като делото е с ниска сложност. Чл.199 от НК задължава прокурора да изложи
мотиви във всеки свой акт. Настоящият състав е на мнение, че наличието на
мотиви, както и тяхната подробност, не следва да е в корелация със сложността
на делото. Напротив, всеки акт следва да е мотивиран, като е мотивите следва да
са всеобхватни, конкретни и отговарящи на възникналите в хода на производството
спорни въпроси и моменти. В случая по
делото има и конституиран пострадал, който активно участва в досъдебната фаза и
същият има право да разбере поради каква причина, на какво основание и на
базата на какви достатъчно задълбочени аргументи прокурорът е взел решение да
прекрати делото и то не само, за да може да упражни правото си на жалба, а и
защото органите на съдебната власт дължат правна и фактическа аргументация във
всички случаи.
В допълнение
следва да се посочи, че с оглед изразените множество становища в различни
съдебни и прокурорски актове за липсата или наличието на престъпен характер на
действията на определени лица от персонала на нощния клуб, съответно различни възможни
правни квалификации на тази деятелност, прокурорът дължи още по-подробна
аргументация защо намира, че не е налице престъпление. Тук е важно да се
посочи, че съдът няма право в рамките на последващия съдебен контрол върху
прекратяването на досъдебното производство да дава указания на прокурора да
повдигна конкретно обвинение на конкретно лице, но съдът е длъжен да следи за
обосноваността на прокурорския акт и да отмени същия при липса на мотиви.
Предвид
изложените доводи обжалваното определение на районния съд следва да бъде потвърдено,
а частният протест да бъде оставен без уважение.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №33676 на СРС, НО, 102
състав по НЧД 1174/2020г., с което е отменено постановлението на прокурора от
14.11.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №3189/2015г.
на 01 РУ-СДВР, пр.пр №29263/2014 на СРП
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.