Р Е Ш Е Н И Е
№ 1721 05.11.2015 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четвърти ноември
две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Н.Д.
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.дело
№ 4605 по описа на БРС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 310, ал.1, т.1 от ГПК
и е образувано по повод искова молба от В.К.Г., ЕГН – **********, против
„БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ” АД, ЕИК – *********.
Ищецът иска да бъде осъдено ответното дружество да му
изплати неизплатени трудови възнаграждения за месеците юни, юли, септември,
октомври и декември 2010 г., октомври, ноември и декември 2013 г., лихва за
забава върху неизплатеното трудовото възнаграждение за месец октомври 2013 г.
за периода от 25.11.2013 г. до 14.07.2015 г., както и лихва за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за месец ноември 2013 г. за периода от
25.12.2013 г. до 14.07.2015 г., както и законната лихва върху неизплатените
трудови възнаграждения от завеждане на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Ищецът твърди, че между страните е имало трудово
правоотношение, като на 05.12.2013 г. му е връчена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, мотивирана със
съкращаване на щата. Правоотношението е прекратено същия ден и без да се спазва
предизвестие. Посочва се, че с решение по гр. дело № 816/2014 г. по описа на
БРС уволнението е признато за незаконно и отменено.
В законовия едномесечен срок ответникът не е депозирал
отговор по делото, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се
представлява.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено следното:
Установява се по делото, че към месец юли
2010 г. Г. е заемал длъжността „***” в отдел „***” в ответното дружество. Със
споразумителен протокол от 01.04.2013 г., сключен между ищеца и ответното
дружество, последното признава, че има неизплатено задължение към служителя Г.
в размер на 3037,80 лева, представляващо сбор от неизплатени трудови
възнаграждения и/или възнаграждение за ползван отпуск по КТ за месеците юни,
юли, септември, октомври и декември 2010 г. Страните се споразумяват, че
неизплатените трудови задължения ще бъдат погасени на части/вноски в
съответствие с финансовата програма на дружеството работодател, като краен срок
за заплащането на задълженията е една година след подписване на протокола.
Работодателят издава на ищеца
служебна бележка № 104/07.02.2014 г. в уверение на това, че на Г. се дължат
неизплатени заплати и обезщетения за 2010 г. и за 2013 г. в размер на 6070,72
лева след приспадане на данъчните и осигурителните задължения, сред които са както
следва: заплати за 2010 г. – за месец юни 837,74 лева, за месец юли 502,93
лева, за месец септември 420,31 лева, за месец октомври 598,70 лева, за месец
декември 603,28 лева; заплати за 2013 г. – за месец октомври 682,94 лева, за
месец ноември 682,94 лева, за месец декември 111,85 лева.
Със заповед № 173/05.12.2013 г. на
изпълнителния директор на ответното дружество трудовото правоотношение на Г. е
прекратено, считано от 06.12.2013 г. поради съкращаване на щата. Заповедта е
връчена на ищеца на 05.12.2013 г.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, неоспорени от страните.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Установи се, че ответното дружество
признава дължимостта на претендираните от ищеца суми за трудови възнаграждения,
но то не ангажира доказателства, че ги е изплатило. В този смисъл главният иск
за присъждане на трудово възнаграждение за процесните месеци от 2010 г. и от
2013 г. се явява доказан както по основание, така и по размер и следва да бъде
уважен.
Доколкото се претендира заплащане на
лихва за забава върху неизплатено трудово възнаграждение, в тежест на ищеца е
да докаже падежа за изплащане на месечното трудово възнаграждение. Ищецът не
сочи доказателства за този факт. От приетите по делото писмени доказателства не
се установява в какъв срок страните са уговорили да се изплаща месечното
трудово възнаграждение.
Ето
защо приложение следва да намери разпоредбата на чл. 270, ал.2 от КТ, според
която трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец
на два пъти. Следователно, считано от първо число на следващия месец
работодателят изпада в забава за изплащане на трудовото възнаграждение. Ищецът
претендира лихва за забава за неизплатените трудови възнаграждения за месеците
октомври и ноември 2013 г. от по-късен момент, а не от първо число на месец
ноември, респективно на месец декември 2013 г. Изчислена с помощта на
общодостъпен софтуер, лихвата за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месец октомври 2013 г. за периода от 25.11.2013 г. до
14.07.2015 г. е 113,48 лева, а лихвата за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месец ноември 2013 г. за периода от 25.12.2013 г. до
14.07.2015 г. е 108 лева. Следователно исковите претенции следва да бъдат
уважени в претендирания размер.
По разноските:
По
делото липсват доказателства ищецът да е направил разходи по водене на процеса,
поради което разноски не му се дължат. Съдът се произнася с решението по въпроса за
разноските само в случай, че
ги присъжда, защото по съществото си претенцията за разноски не е отделен иск,
а е акцесорно
вземане, което подлежи на присъждане при уважаване, респективно отхвърляне на
иска, но не и на отхвърляне, за разлика от исковете.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса на основание чл.83, ал.1, т.1 от КТ и това освобождаване е не първоначално,
а окончателно. В този случай съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК при уважаване на иска
следващата се такса се понася от ответника, който се осъжда да я заплати по
сметка на съда, като това се прави служебно. В този смисъл „БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ” АД следва да заплати
по сметка на БРС сумата от 277,63 лева, представляваща сбор от
дължимите държавни такси за уважените три иска (главен
иск за изплащане на трудовите възнаграждения и два акцесорни иска за лихва).
Мотивиран
от горното ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ” АД, ЕИК – *********, да заплати на В.К.Г., ЕГН – **********, следните суми: 4440,69 лева (четири хиляди четиристотин
и четиридесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща сбор от неизплатени
нетни размери на трудови възнаграждения за месеците юни, юли, септември, октомври и декември 2010
г. и октомври, ноември и декември 2013 г.; 113 (сто и тринадесет) лева,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение
за месец октомври 2013 г. в размер на 682,94 лева за периода от 25.11.2013 г.
до 14.07.2015 г.; 108 (сто и осем) лева, представляваща лихва за забава върху
неизплатеното нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2013 г. в размер на
682,94 лева за периода от 25.12.2013 г. до 14.07.2015 г., както и законната
лихва върху главницата от 4440,69 лева, считано от подаване на исковата молба
15.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ” АД, ЕИК – *********, да
заплати по сметка на БРС сумата от 277,63 лева (двеста седемдесет и седем лева
и шестдесет и три стотинки), представляваща сбор от дължимите държавни такси за
уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: НД